Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157
гр.Кюстендил, 10.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 196 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда и при усл. на чл.226 АПК вр. с чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано след обезсилване, с решение № 4484 от 15.04.2020г. по адм. дело № 9535/2019г. на ВАС, на решение № 129 от 28.05.2019г. по адм. дело № 114/2019г. на Административен съд – Кюстендил и връщане на делото за ново разглеждане.
Т.М.И. *** и съдебен адрес:***, адв. Р.Б., е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, за заплащане на обезщетение в размер на 400,00лв. за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД № 1360/2018г. по описа на Районен съд – Дупница, образувано по жалба срещу НП № 30-0000502/14.08.2018г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил при ИА „Автомобилна администрация“ - София. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 25.02.2019г., както и деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юк Н.И., изразява писмено становище за оспорване на иска като неоснователен. Твърденията са, че липсва причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди, които се считат за недоказани. Алтернативно се оспорва размерът на обезщетението с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск или за присъждане на обезщетение съобразно с разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Оспорва се като неоснователна претенцията за деловодни разноски по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:
С Наказателно постановление № 30-0000502/14.08.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил при ИА „Автомобилна администрация“ - София, на ищеца Т.М.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл.45, т.1 от Наредба № 43 от 06.12.1999г. на МТ, извършено на 25.07.2018г.
Издаденото НП е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Дупница, като по депозираната жалба е образувано приложеното НАХД № 1360/2018г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. Р.Б. ***, въз основа на надлежно упълномощаване с пълномощно от 28.09.2018г., като между жалбоподателя Т.И. и адвокат Б. е сключен Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2018г. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за представителство и съдействие, включващо представителство пред Районен съд – Дупница, е уговорено в размер на 400,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. По делото са проведени две съдебни заседания, като адвокат Б. е присъствал на заседанието, в което е разпитан свидетелят при съставяне на АУАН, а за второто заседание е депозирал писмена молба със становище по съществото на предявената жалба срещу НП. С решение № 35 от 31.01.2019г. по НАХД № 1360/2018г., съдът е отменил оспореното НП. Съдебният акт не е обжалван по касационен ред и е влязъл в сила на 25.02.2019г.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразното НП, имуществени вреди. Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, в чиято структура е АНО, има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращия вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело №2/2014г. на ВАС и ВКС.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че НП е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила решение № 35 на Районен съд - Дупница от 31.01.2019год. по НАХД № 1360/2018г., с което е отменено процесното Наказателно постановление № 30-0000502/14.08.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил при ИА „Автомобилна администрация“ - София. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 400,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1360/2018г. на Районен съд – Дупница, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в производството пред районния съд, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Обжалването на същото е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на НП, вкл. към датата на последното открито съдебно заседание на 15.01.2019г., когато е приключило съдебно дирене, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН в относимата му редакция, т.е. преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 28.09.2018год. между ищеца и адв. Б. за процесуално представителство по НАХД № 1360/2018г. по описа на РС- Дупница, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 400,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. От преценката на посоченото доказателство - договора за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 400,00лв., респ. причиняването на претендираната имуществена вреда в пълен размер.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск.
Във връзка с размера на исковата претенция и оспорването на същия от ответника с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази приетото в Тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС, а именно, че в производствата за обезщетения за вреди от отменено наказателно постановление, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съдът след като установи неговия действителен размер, следва да приложи принципа на справедливостта и съразмерността. В мотивите на ТР е посочено, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Критериите за преценка кога заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по НАХД № 1360/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по – специално справедливото възмездяване на труда на адвоката (в тази връзка вж. решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.). Наложената с отмененото наказателно постановление глоба е в размер на 2000,00 лева, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата и за казуса редакция, възлиза в размер на 370,00лева, а заплатеният такъв – на 400,00 лева. Превишението над минималния размер на адвокатското възнаграждение е минимално спрямо общия размер на хонорара, а от друга страна се касае до случай, който не е лишен от правна и фактическа сложност. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение е доказан и основателен в предявения размер, поради което същият следва да бъде уважен.
По въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която тя се дължи, съдът съобрази задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според тях при иск за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизането в сила на решението, с което те са отменени. От датата на влизане в сила на решението на РС – Дупница, а именно от 25.02.2019г., се присъжда законната лихва върху обезщетението за вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите са посочени в размер на 810,00 лв. и включват 10,00лв. държавна такса, 400,00лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело № 114/2019г. на Административен съд - Кюстендил и 400,00лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Съдът ще присъди деловодни разноски в полза на ищеца в общ размер от 410,00лв., вкл. 10,00лв. - платена държавна такса и 400,00лв. – адвокатско възнаграждение за настоящото дело. По арг. от чл.78, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, на ищеца не се следват разноските за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 114/2019г. на Административен съд – Кюстендил, решението по което е обезсилено от касационната инстанция поради това, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, т.е. повторното разглеждане на делото не е следствие от поведението на ответника, а на ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на Т.М.И. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 400,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД № 1360/2018г. по описа на Районен съд – Дупница, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 30-0000502/14.08.2018г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил при ИА „Автомобилна администрация“ – София, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, да заплати на Т.М.И. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410,00лв., от които държавна такса - 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 400,00лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: