Определение по дело №1791/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2499
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20182100101791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

           

Номер    2499                                    21.12.2018                                    град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански състав ………

на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

гр.дело №1791 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано, след като с определение №8069/05.12.2017 год. по гр.д.№6428/17 год. Бургаският районен съд е прекратил производството в частта, в която Е.Н.Ш., гражданка на Руската Федерация, претендира да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с ГМ строй” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №51, ет.4, с предмет правото на собственост върху апартамент №13, с площ от 40.81 кв.м., с прилежащо таванско складово помещение 013, ведно с 0.619%, равняващи се на 6.59 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.619% от правото на строеж върху поземления имот – УПИ ІІІ-7 в кв.140 по плана на РЦ на ж.к.“Меден рудник“.

Ищцата твърди, че на 12.03.2010 год. сключила два предварителни договора с ответника, по силата на които да придобие правото на собственост върху апартамент №13, двустаен, на трети етаж, с площ от 40.81 кв.м., с прилежащо таванско складово помещение 013, ведно с 0.619%, равняващи се на 6.59 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.619% от правото на строеж върху поземления имот – УПИ ІІІ-7 в кв.140 по плана на РЦ на ж.к.“Меден рудник“, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.588.1.19, и подземно паркомясто №30 с площ от 15 кв.м. Твърди се, че с предварителните договори ищцата поела задължение за заплащане на цена от 22 311 евро за апартамента и 3000 евро за паркомястото. Заявява се, че по първия предварителен договор ищцата заплатила общо 8 394 евро, подробно описани като банкови преводи и стойност с исковата молба, а по втория договор заплатила общо 4 125 евро, също посочени подробно като банкови преводи в исковата молба. Заявява се, че стойността на паркомястото е заплатена напълно, а разликата от 1 125 евро следва да бъде отнесена към възнаграждението за апартамент №13. Така, заплатената цена за апартамента е 9 519 евро. Сочи се, че за заплатените суми ответното дружество е издало на ищцата фактури.

Твърди се, че според договорите (чл.8 ал.1), крайния  срок за предаване на сградата с разрешение за ползване е 48 месеца, считано от датата на издаване на строително разрешение с № В-50/23.09.2009г. влязло в сила на 08.10.2009 год., но този срок не бил спазен. Твърди се, че за сградата е издадено удостоверение за степен на завършеност едва на 15.06.2015 год., т.е. след 68 м., вместо договорените 48. Сочи се, че в договора страните са постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността да бъде извършено в двумесечен срок от заплащане на цялата цена и след снабдяване на сградата с акт обр.16, какъвто до момента не е издаден. Заявява се, че според чл.4 ал.6 от договорите окончателен договор може да бъде подписан и преди издаване на акт обр.16. Твърди се, че ищцата пристигнала в България с намерение да доплати цената и да придобие собствеността с нотариален акт, но синдикът я препратил да упражни това свое право по съдебен ред. Заявява се, че предварителния договор е валиден, съдържа всички съществени условия от окончателния договор, задължението за прехвърляне на собствеността е с настъпил падеж и няма пречка за предявяване на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, въпреки откритото производство по несъстоятелност по отношение на ответника.    

Ответната страна е депозирала отговор чрез синдика Вакрилов. Прави изявление за прекратяване на договора на основание чл.644 от ТЗ. Заявява, че в производството по несъстоятелност синдикът може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелния длъжник. Твърди се, че синдикът може да прекрати всеки договор, по който задълженията не са изпълнени изцяло или частично. Заявява се, че задълженията по договора не са изпълнени изцяло или частично както от несъстоятелното дружество, така и от купувача, която не е заплатила цената. Синдикът заявява, че отговорът следва да се счита и за отправяне на предизвестие до ищцата за прекратяване на двата предварителни договора.

Моли настоящото производство да се прекрати, предвид горното му изявление.      

По съществото на спора заявява, че ищцата не е заплатила дължимото по двата договора и не заявява желание да изплати остатъка. Твърди, че в счетоводството са отразени плащания по банков път на обща стойност 19 456.32 лв. или 9 947.86 евро. Според представената разписка ищцата е запатила и 1 303 евро. Така общо са заплатени 11 250,86 евро , вместо общата продажна цена за двата обекта от 25 311 евро (22 311 за апартамента и 3 000 евро за паркомястото). Заявява се, че ищцата дължи още 14 060,14 евро. Сочи се, че претенцията по чл.19 ал.3 от ЗЗД, без да се заплати остатъка от продажната цена, е неоснователна.   

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.   

При съобразяване на така изложеното по-горе, както и на обявените актове на съда по несъстоятелността по партидата на ответното дружество в ТР, съдът намира, че предявената от ищеца искова претенция с правно основание чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите е допустима и не съществува пречка да бъде разгледана по същество. Предмет на настоящото производство е реализацията на потестативното право на ищеца да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен, ето защо настоящото производство не попада в предметния обхват на законовата забрана по чл.637 ал.3 от ТЗ.

Изявлението на синдика за прекратяване на договорната връзка на основание чл.644 от ТЗ не води до недопустимост на производството, а именно с решението си съдът следва да даде отговор дали са налице условия за реализиране на правото му по чл.644 от ТЗ и дали страните продължават да бъдат обвързани от договора. Освен това, синдикът упражнява правото си с подаването на настоящия отговор, но прекратяването на договора не настъпва автоматично, тъй като изявлението трябва да достигне до другата страна, която разполага с възможността в 15 – дневен срок да поиска запазване на договора. 

Правният спор е родово и местно подсъден на настоящия съд, съобразно разпоредбите на ГПК.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При съобразяване на посоченото по-горе правно основание на предявения иск, по повод на който е образувано делото, в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действителен предварителен договор, който валидно обвързва страните; че ответникът е титуляр на правото, предмет на договора, както и че тя е изпълнила задълженията си по предварителния договор, изискуемостта на които е настъпила преди уговорения момент за сключване на окончателния договор.

 По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.   

            Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на делото.

            Мотивиран от горното, на основание чл.140, вр.чл.146, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от Е.Н.Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** год., със съдебен адрес в гр.Бургас, пл.“Тройката“ ЕТ.2, офис 4, срещу „ГМ строй” ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №51, ет.4, с прекратени правомощия на органните представители, представлявано от синдика Владимир Вакрилов, иск за обявяване за окончателен на сключения между ищцата и ответника на 12.03.2010 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №13, двустаен, на трети етаж, с площ от 40.81 кв.м., с прилежащо таванско складово помещение 013, ведно с 0.619%, равняващи се на 6.59 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.619% от правото на строеж върху поземления имот – УПИ ІІІ-7 в кв.140 по плана на РЦ на ж.к.“Меден рудник“, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.588.1.19, за цена от 22 311 евро.

ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1791/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.01.2019 г. от 13.00  часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответника се призове чрез синдика.

Определението да се съобщи на страните.

На ищцата да се връчи препис от отговора на синдика.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: