Решение по дело №110/2010 на Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№

гр. Плевен, 20.06.2011 г.

 

в името на народа

 

            пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на десети май през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: Жанета Димитрова

                                                          

при секретаря т. а.

при прокурора Ивета маркович

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 110 по описа на съда за 2010 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ.

            Постъпила е искова молба от И.Й.Г. ***, с която е предявен иск за сумата от 151 814 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и иск за сумата от 4 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като вредите са в резултат на неправомерното му задържане под стража през периода от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г., както и в резултат на постановената осъдителна присъда по НОХД № 591/1997 г. на ПлРС, която в последствие е отменена и е признат за невинен по повдигнатите му обвинения.   

            В изпълнение на указания на съда ищецът неколкократно е депозирал молби, с които е отстранявал нередовности по движението на исковата молба. Въз основа поправената искова молба следва да се приеме, че лихвата върху главниците се претендира от окончателното решение № 194 на ВКС на 25.02.2002 г. до окончателното заплащане на сумите. Следва да се приеме, че неимуществените вреди са произтекли от незаконното задържане на ищеца. Поддържа се, че РС е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража” и е произнесъл осъдителната присъда, която в последствие е отменена от ОС – Плевен и ВКС. Посочва се, че в следствие на допуснатото правно нарушение от РС – Плевен е бил неправомерно задържан през периода от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г.. Ищецът уточнява, че неимуществените вреди са в размер на 77 063 евро, ведно с лихвата от окончателното влизане на присъдата в сила, а имуществените се изразяват в адвокатски хонорари в размер на 1 000 лв., 1 250 лв. за ежемесечни колети, 1 250 лв. от парични записи, 1 250 лв. разходи за свиждане.

В о.с.з. се явява ищецът лично и поддържа предявените искове.

            В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не постъпил писмен отговор от ответника РС – Плевен. В с.з. ответната страна не се представлява, но в срока за изготвяне на решението същата е депозирала писмена защита, в която е изразила становище за неоснователност на исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност, като се сочи в тази насока задължителна съдебна практика – ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г..

Контролиращата страна ОП – Плевен изразява становище, според което искът е неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            С исковата молба съдът е сезиран с два иска, предявени от И.Й.Г. ***, както следва:

            - иск за сумата от 151 814 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерното задържане под стража на ищеца през периода от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г. с незаконни актове на съда по наказателно производство приключило окончателно с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 591/1997 г. на ПлРС и от произнасянето на осъдителна присъда срещу него от ПлРС по същото наказателно дело, която в последствие е била отменена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане;

            - иск за сумата от 4 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 3 750 лв., претърпени през периода на незаконното задържане на ищеца от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г. като разходи: 1 250 лв. за ежемесечни колети, 1 250 лв. от парични записи, 1 250 лв. разходи за свиждане и 1000 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение, направени в хода на наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда по  НОХД № 591/1997 г. на ПлРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане.

            Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно т. 13 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК „Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай.” С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 1 ЗОДОВ.

            Не се спори, а видно и от приложеното НОХД № 591/1997 г. на ПлРС, че същото е образувано на 09.07.1997 г. по обвинителен акт на РП – Плевен срещу четири лица, едно от които е ищецът И.Й.Г.. Видно е също, че срещу Г. е повдигнато обвинение за това, че 05.03.1995 г. в гр. Плевен, в съучастие като подбудител с Ц.Е.Е. и Ц.Г.А. от с.гр., откраднал чужди движими вещи, подборно описани в пункт 2 на обвинителния акт, на обща стойност 73 445 лв., собственост на К.Г.С. от гр. Плевен, като деянието е извършил при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК. Видно от обвинителния акт, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” от 21.05.1997 г.. Установява се, че по делото е постъпила молба от обвиняемия Г. от 22.09.1997 г. /без данни кога е постъпила в съда/, по която на 30.09.1997 г. районния съд е насрочил открито съдебно заседание на 02.10.1997 г.. Установява се, че заседанието е отсрочено и проведено на 29.10.1997 г., като с определение от същата дата мярката за неотклонение на ищеца е изменена в парична гаранция в размер на 3 000 000 неден. лв.. Установява се, че в о.с.з., проведено на 18.11.1997 г. мярката за неотклонение на ищеца отново е изменена от парична гаранция в размер на 3 000 000 нед. лв. на парична гаранция в размер на 1 000 000 нед. лв.. Установява се, че в о.с.з., проведено на 11.02.1998 г. поради неявяване на един от подсъдимите, същият е обявен за общодържавно издирване, а наказателното дело е спряно до издирването му. Установява се, че по молба на И.Й. от 22.05.1998 г. е образувано ЧНД № 117/1998 г. на ПОС и с определение от 09.06.1998 г. определението на ПлРС от 18.11.1997 г. е изменено като размерът на гаранцията е намален на 200 000 неден. Лв.. Установява се от писмо на Началника на Затвора Ловеч, че ищецът е приведен в затвора гр. Плевен за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Установява се от представения договор за правна помощ по наказателното дело, че ищецът е заплатил на упълномощения адвокат Г.М. адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 нед. лв. на 03.02.1999 г.. Установява се, че на 06.04.1999 г. ищецът в качеството на подсъдим отново е депозирал молба за промяна на мярката му за неотклонение в по – лека, тъй като няма възможност да внесе определената му парична гаранция в размер на 200 000 нед.лв.. В о.с.з. на 23.04.1999 г. подсъдимият е уточнил, че иска допълнителен срок да внесе определената му парична гаранция и съдът с определение от същата дата е изменил определената мярка за неотклонение „задържане под стража” по делото в „парична гаранция” в размер на 200 000 лв.. Установява се, че на 04.05.1999 г. подсъдимият е представил квитанция за внесена гаранция в размер на 200 000 нед.лв.. Установява се, че поради смяна на състава наказателното производство е започнало повторно на 02.02.2000 г. и ищецът е направил разходи за упълномощаване на втори адвокат по делото в размер на 200 лв. /арг. д-р за правна помощ л. 271/. Установява се, че с присъда от 19.04.2001 г. ПРС е признал подсъдимият И.Й.Г. за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК и го е осъдил на 2 години и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 НК е приспаднал времето от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г., през което е бил задържан. Установява се, че с решение № 423/11.12.2001 г. по ВНОХД № 136/2001 г. ПлОС е отменил присъдата на Плевенския районен съд по НОХД № 591/1997  г. в някои нейни части, вкл. в частта, в която е признат подсъдимият И.Й.Г. за виновен по повдигнатото му обвинение и вместо това го е признал за невинен в извършване на престъплението и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК. Установява се, че по жалба на двама от останалите подсъдими решението на ПлОС е обжалвано пред ВКС и с решение № 194/25.02.2002 г. решението на ПлОС е оставено в сила.

            Установява се от приложеното заедно с наказателното дело дознание № 225/1997 г. по описа на РСС – Плевен, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.05.1997 г. /л. 53/ по отношение на ищеца в качеството на обвиняем с разрешение на прокурор в РП - Плевен е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Видно е, че същият е привлечен като обвиняем в извършване на престъплението, за което е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 591/1997 г. на ПлРС. Установява се от представения по дознанието заверен препис от бюлетин за съдимост на л. 187, че към този момент ищецът е бил осъждан за престъпления по чл. 152 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и чл. 29 б. „а” НК и чл. 256 ал. 2 вр. чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” НК на три години лишаване от свобода и задължително заселване в гр. Плевен.  

            Отговорността на Държавата по чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, с която лицето е оправдано по повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление. В ал.1 на чл. 2 ЗОДОВ наред с останалите правозащитни органи са изброени съдилищата, от което следва, че същите са пасивно легитимирани, наред с останалите правозащитни органи по предявени искове по този ред. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретният случай се твърди, че вредите са настъпили от действия на длъжностни лица от различни правозащитни органи – следствието и дознанието, но се претендира заплащане на обезщетение само от съда. Съдебната практика е непротиворечива, че когато вредите от незаконното обвинение в извършване на престъпление са настъпили от действия на длъжностни лица от различни органи на дознанието, следствието, прокуратурата и съда е налице хипотезата на чл. 53 ЗЗД, вр. § 1 ЗР ЗОДОВ и е налице солидарната отговорност на всички правозащитни органи, чийто длъжностни лица чрез своите незаконни актове, действия или бездействия са съпричинили увреждането. В този смисъл е определение № 76 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2009 г., IV г. о., ГК, определение № 120 от 6.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2350/2008 г., IV г. о., ГК и др.. С оглед гореизложеното и безспорно установеното по делото основание за възникване на отговорност на Държавата по чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 1 ЗОДОВ, а именно влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 591/1997 г. на ПРС следва да се приеме, че за ответния Плевенски районен съд, наред с останалите правозащитни органи, които имат отношение към съответното незаконно обвинение е възникнало задължение да обезщети всички причинени на ищеца в резултат на незаконното обвинение вреди. Ето защо на изследване подлежи претърпял ли е ищецът претендираните имуществени и неимуществени вреди в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, като за ответника като солидарен длъжник по силата на закона възникват правата по чл. 127 ЗЗД срещу останалите солидарни длъжници, носещи отговорност по този ред. Безспорно се установи по делото, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по повод на което на 21.05.1997 г. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" с разрешение на прокурор в съответствие с действащата към 1997 г. нормативна уредба. Безспорно се установи, че в съдебната фаза на наказателното производство по молба на ищеца тази мярка е изменена с протоколно определение на ПлРС от 29.10.1997 г. в парична гаранция в размер на 3 000 000 нед. лв.. Безспорно се установи, че с протоколно определение от 18.11.1997 г. размерът на определената  гаранция за ищеца е намален на 1 000 000 нед.лв. Безспорно се установи, че с определение от 09.06.1998 г. на ПлОС по реда на въззивната проверка определението на ПлРС е отменено по отношение на размера на определената гаранция и същата е намалена на 200 000 нед.лв.. Безспорно е, че ищецът в качеството на подсъдим не е внесъл определената му парична гаранция своевременно, поради което фактически е бил задържан под стража до 04.07.1999 г., т.е. 2 г., 1 м. и 13 дни и през този период е бил лишен от правото си свобода, свободно придвижване и лични контакти с близките си и семейството си. Безспорно е, че Плевенският районен съд е постановил осъдителна присъда по НОХД № 591/1997 г., с която ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на 2 години и 2 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, от което наказание на основание чл. 59 НПК е приспаднато времето от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г., през което е бил задържан и ищецът е следвало да изтърпи допълнително наказание „лишаване от свобода” 17 дни. Безспорно е, че осъдителната присъда е отменена и ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения с влязло в сила на 25.02.2002 г. решение на въззивния съд. Като съобрази, че в резултат на незаконното обвинение повдигнато от органите на досъдебното производство и взетата от Районна Прокуратура Плевен мярка за неотклонение на ищеца, същият е бил задържан под стража за период от 1 г. 1 м. и 13 дни, както и че в резултат на осъдителната присъда на ПлРС незаконното обвинение е прието за доказано и на ищеца е наложено наказание, при изтърпяването на което е следвало допълнително да бъде лишен от свобода за период от 17 дни, съдът намира, че действително в резултат на действията на правозащитните органи имащи пряко отношение към незаконното обвинение, в това число и ответния съд, ищецът е претърпял вреди в резултат на лишаването му от правото му свобода, свободно придвижване и лични контакти с близките си и семейството си, както емоционални страдания от осъждането му за престъпление, което не е извършил. В този случай задържането под стража като мярка за неотклонение и постановяването на осъдителна присъда, която е била отменена, не обосновават основание за възникване на самостоятелна отговорност по чл. 2, т. 1, респ. по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, но допринасят за настъпването на неблагоприятните последици от незаконното обвинение, за които органите на досъдебното производство и съда отговарят солидарно при условията на чл. 53 ЗЗД. Неимуществените вреди не подлежат на точно измерване, поради което и при тяхната обезвреда се изхожда от справедливостта, като се преценява степента и характера на увреждане на емоционално- психическата сфера на увреденото лице. В този смисъл е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като съобрази степента и характера на увреждането на ищеца, както и личността на същия и съдебното му минало, обстоятелството, че към процесния период същият вече е бил осъждан за тежко умишлено престъпление и реално е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпените от същия неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 6 000 лв.. При съобразяване на представените по делото писмени доказателства за претърпените от ищеца имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани до размер на сумата от 225 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца в съдебната фаза на наказателното производство. Липсват доказателства, тежестта за което е върху ищеца, същият да е направил разноски в по – висок размер за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, както и останалите твърдени и претендирани разходи – за колети, парични записи и свиждане. Следва да се посочи, че последните разходи по естеството си представляват разходи на трети лица, тъй като с оглед фактическото му задържане ищецът не би могъл да направи сам същите. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че исковете с правно основание чл. 2 ал. 2 т. 2 пр. 1 ЗОДОВ се явяват частично основателни и доказани и следва да бъдат отхвърлени за разликата до предявените размери. Искът за сумата от 151 814 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Искът за сумата от 4 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 250 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. По делото липсват доводи и доказателства относно принос от страна на ищеца като увреден за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът намира, че липсва основание по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ и чл. 51 ал. 2 ЗЗД за освобождаване от отговорност или намаляване на размера на присъденото обезщетение.

След произнасяне по основателността на предявените искове в съответствие с установената съдебна практика съдът следва да се произнесе по направеното от ответника с писмената защита възражение за изтекла погасителна давност. Съдът обсъди направеното от ответника с писмената защита възражение за изтекла погасителна давност и намира същото за основателно. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСКГ на ВКС, в хипотезата на чл. 2,  ал. 1 т. 2 пр. 1 отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата. В конкретният случай вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което е отменена осъдителната присъда срещу него, а именно: 25.02.2002 г., а исковете са предявени с подаване на исковата молба на 04.12.2009 г. /арг. пощ. Клеймо/ пред СГС, т. е. след изтичане на общата 5 - годишна давност предвидена в чл. 110 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, исковете на И.Й.Г. *** макар и частично доказани по основание и размер общо в размер на сумата от 6 250 лв. следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени по давност.

            Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

                отхвърля като погасен по давност предявения от И. Й. Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч против Районен съд гр. Плевен иск за сумата от 151 814 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 591/1997 г. на ПлРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане.

                отхвърля като погасен по давност предявения от И. Й. Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч против Районен съд гр. Плевен иск за сумата от 4 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 591/1997 г. на ПлРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2002 г. до окончателното й заплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                                      Окръжен съдия: