Р Е Ш
Е Н И Е
№260068
гр. Пловдив, 13.04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на дванадесети април две хиляди двадесет и първа
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана
Апостолова
и с участието на
прокурора Андрея Атанасов
разгледа нд /В/ № 131 по описа за 2021 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по молби на осъдените П.Т.Б., чрез защитника му
адв. И.Р. и Т.П.Б., чрез защитника му адв. С.В.за възобновяване на
наказателното производство по нохд №4050/18г. на Районен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава
ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 174/20.06.2019г.
по нохд № 4050/18г., състав на Пловдивския районен съд е признал подсъдимите П.Т.Б. и Т.П.Б.
- последният като непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си за виновни
в това, че на 15.05.2017 г. в гр.П., като съизвършители,
в немаловажен случай са държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, а именно тютюневи изделия – 76,307 кг. тютюн за пушене /за
лула и цигари/, на обща стойност 2518,13 лв., със стойност на дължим акциз общо
в размер на 11598,66 лв., или всичко в общ размер на 14116,79 лв. и на
основание чл. 234, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл. 54 от НК ги осъдил както следва:
-
подсъдимият П.Т.Б. на три
години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 70580 лв.
-
подсъдимият Т.П.Б. на една
година лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 от НК съдът отложил
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Т.П.Б. наказание една година лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим
на изтърпяване на така определеното на подсъдимия П.Т.Б. наказание лишаване от свобода.
Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимите и се разпоредил с
разноските.
Първоинстанционната присъда била
обжалвана от подсъдимите и с Решение № 260046/12.02.2021г. по внохд № 1288/20г.
по описа на Пловдивския окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда са постъпили искания от двамата осъдени. Исканията са
еднопосочни и в тях са очертани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и са
свързани с неправилна преценка е ли предметът на престъплението акцизна стока.
Като съществено процесуално нарушение се сочи противоречие в диспозитива на
обвинителния акт и присъдата. Обосновава се и явна несправедливост на
наложеното наказание. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районния съд.
В съдебното заседание представителят на
Апелативна прокуратура предлага искането да се уважи само в частта, досежно
наложените наказания, като счита, че същите са явно завишени и няма пречка да
бъдат намалени, с каквото правомощие разполага настоящата инстанция. В
останалата част намира исканията за неоснователни. Сочи, че и двете инстанции
са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касаторите
обстоятелства. Претенциите за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила според прокурора са неоснователни.
Защитата на двамата подсъдими поддържа
исканията по изложените материалния
закон. Защитата намира противоречие в диспозитива на обвинителния акт и присъдата, което счита за съществено
процесуално нарушение, непозволяващо на двамата осъдени да разберат в какво са
обвинени. Предлага се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и
първоинстанционната присъда и оправдаване на осъдените или връщане на в тях
съображения.
Защитата атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с
доводи за неправилна интерпретация на събраните доказателства, както и
неправилното им тълкуване и отнасяне към правните норми на ЗАДС и ЗТТСИ, по
които са били признати за виновни и осъдени двамата касатори. Твърди се, че
липсват доказателства към инкриминирания момент откритите в касаторите тютюневи
изделия да са акцизни стоки и с това се обосновава нарушението на делото за
ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Осъдените поддържат защитниците
си и искат да бъдат оневинени.
Апелативният съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване, установи следното:
Исканията за възобновяване са направени в законния
шестмесечен срок от процесуалнолегитимирани страни по отношение на съдебен акт,
който не е проверен по касационен ред, поради което са допустими. Характерът на деянията
на двамата касатори и еднопосочността на възраженията им позволява
разглеждането на двете искания в настоящето производство.
Разгледани по същество исканията
за възобновяване на наказателното дело са основателни.
Основното оплакване на защитата е свързано с
правната оценка на доказателствените източници от решаващите инстанции и касае съставомерността
на деянието. Така то е относимо към касационното основание, попадащо в обхвата
на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел проверка за съответствието на
атакувания съдебен акт с приложимия материалния закон.
Възраженията на касаторите за
неправилно приложение на материалния закон
са основателни.
В обвинителния акт е посочено, че П. и Т.Б.на 15.05.2017г. са
държали на различни места, различни количества тютюн за водна лула с общо нетно
тегло 76,307 кг. Съдилищата от двете инстанции са установили тези безпротиворечиви факти и след направен анализ и
изложени мотиви,
съобразно изискванията на процесуалния закон са възприели изцяло фактологията на
обвинителната теза. Настоящата инстанция не съзира порок при формиране на вътрешното убеждение
по фактите, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. Така
изводите, че двамата касатори на 15.05.2017г. са държали инкриминирания тютюн
за водна лула са надлежно доказателствено обезпечени и настоящият състав не
намира основания да се съмнява в правилността им.
От правна страна, въпросът, който
има съществено
значение
за съставомерността на деянието е, подлежали ли са описаните
тютюневи смеси на облагане с акциз, т.е.
дали същите са представлявали акцизни стоки към момента на инкриминираното деяние. Изводът за наличие на този признак от
обективната страна на деянието по чл. 234, ал.1 НК, направен и от двете съдилища не намира опора в закона.
В разпоредбата на чл.2 от Закона
за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ лимитативно са изброени предметите,
които подлежат на облагане с акциз.
В т.2 на същата разпоредба, като
такива са включени тютюневите изделия.
Законодателят обаче не е имал
предвид всички тютюневи изделия и изхождайки от разнообразието им, е посочил
точно кои от тях подлежат на облагане с акциз и в разпоредбите на чл.10, чл.11,
чл.12 и чл.12а от ЗАДС ги е разграничил, като ги е детайлизирал и
индивидуализирал съобразно специфичните им характеристики, предназначението и начина им за ползване.
Така в чл.12, ал.1 от ЗАДС като
тютюнево изделие, подлежащо на облагане с акциз е посочен тютюнът за пушене с
лула и цигари, а в обхвата на ал.2 са включени изделията, които освен тютюн или
заместители на тютюна /изделия на базата на растения, билки или плодове или
растения в твърдо състояние/ съдържат и ароматизиращи вещества и се използват
за пушене с водна лула /наргиле/.
Това разграничение не е
направено случайно. Независимо, че т.н. обикновена лула и водната лула са все
средства за пушене, по своите характеристики те са различни и не могат да бъдат
отъждествени. Именно поради специфичната разлика не само в начина на употреба,
но и във веществата, предназначени за ползването им, законодателят ги е разграничил,
като ги е квалифицирал в отделни законови разпоредби на Закона за тютюна,
тютюневите изделия и свързаните с тях изделия /ЗТТСИ/.
Така, по смисъла на § 1,
т.4г от Допълнителните разпоредби на ЗТТСИ „тютюн за лула“ е тютюн, който може
да се консумира, чрез процес на горене и който е предназначен за употреба в
лула.
Съвсем различен смисъл е
вложен в §1, т.6 от същите допълнителни разпоредби, съгласно която „тютюн за
водна лула“ е тютюнево изделие за пушене, което може да се консумира чрез водна
лула. Изрично е уточнено, че ако изделието може да се използва както за
консумация чрез водна лула, така и за ръчно свиване на цигари, то се смята за
тютюн за ръчно свиване на цигари.
От заключението по
назначената съдебно – биологична експертиза /л. 98 от ДП/ се установява, че
смесите се състоят от късове тютюневи листа, тютюневи жили и силно
ароматизирана вискозна гъста маса – меласа и представляват тютюнево изделие за
пушене с наргиле /водна лула/, които единствено могат да се консумират /могат
да се пушат/ чрез водна лула /наргиле/, но не и по друг начин. Очевидно е, че
наличието на меласа, която е течен вискозен продукт, не позволява
осъществяването на процес на горене, какъвто процес е необходим за консумацията
на тютюна за лула по смисъла на §1, т. 4г от ДРЗТТСИ и това не позволява
инкриминираните смеси да се ползват за употреба в такава лула.
Ето защо, изводът на
решаващите инстанции, че между „тютюн за лула“ и „тютюн за водна лула“ има
тъждество и разпоредбата на чл.12, ал.1, изр. 1 от ЗАДС в редакцията й,
действаща към 15.05.2017г. не прави разграничение във вида на лулата, дали е водна или друг вид, е
незаконосъобразен и не може да бъде споделен.
Горното погрешно тълкуване е довело до
неправилна преценка дали инкриминираните вещества подлежат на облагане с акциз.
За да отговорят правилно на този въпрос, решаващите инстанции е следвало да
проследят внимателно развитието на законодателството в тази връзка. Ако бяха
сторили това, те щяха да установят, че в обхвата на действащата към момента на
инкриминираното деяние разпоредба на чл.12 от ЗАДС /въведена с ДВ, бр.92/15г. и
влязла в законна сила от 01.01.2016г./ не попадат изделията за водна лула
/наргиле/.
Такива изделия, които
освен тютюн или заместители на тютюна /изделия на базата на растения, билки или
плодове или растения в твърдо състояние/ съдържат и ароматизиращи вещества и се
използват за пушене с водна лула /наргиле/, каквито именно са инкриминираните
смеси са приравнени на „тютюн за пушене“ и са включени в обхвата на
разпоредбата на чл.12, ал.2 за първи път
с ДВ бр. 97/2017г., в сила от 01.01.2018г. Именно от този момент
инкриминираните тютюневи смеси са придобили вид на акцизни стоки и е следвало
да се облагат с акциз. До тогава те не са имали характеристиката на тютюневи
изделия по смисъла на чл.2, т.2 ЗАДС и акциз за тях не се е дължал.
Това означава, че към 15.05.2017г.
касаторите не са държал акцизни стоки и само поради това деянието им е
несъставомерно, в който аспект оплакването за нарушаване на закона е основателно. И това е така, защото при
обосноваването на наличието на признаците от обективната страна страна съдилищата са
действали напълно произволно, в противоречие с доказателствата по делото и превратно са тълкували разпоредбите на ЗТТСИС и ЗАДС,
което от своя страна е довело до неправилното приложение на материалния закон.
Ето защо касационната инстанция намира, че липсва
осъществен състав на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК от двамата осъдени. Това налага
възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда, като на основание 304,
пр.4, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК П.Б. и Т. Б. следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.234, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК, в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Разноските по делото, които касаторите са
осъдени да заплатят, на основание чл.190, ал.1 НПК следва да останат за сметка
на Държавата.
Процесуалния изход на делото не налага произнасяне от
настоящата инстанция по останалите направени възражения, тъй като крайния
резултат удовлетворява всички тях.
Предвид горното и на основание чл.
425, ал. 1, т.
2, вр. чл.
422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК Апелативният съд,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1288/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
260046/12.02.2021г. по внохд № 1288/20г. на Пловдивския окръжен съд и Присъда №
174/20.06.2019г. по нохд № 4050/18г. на Пловдивския районен съд.
ПРИЗНАВА подсъдимият П.Т.Б., роден
на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование,
работещ, осъждан, с ЕГН ********** и подсъдимият Т.П.Б., роден на *** г. в гр. П.,
живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, учащ,
неработещ, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ
в това, на 15.05.2017 г. в гр.П., като съизвършители,
само Т.П.Б. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай да са
държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно
тютюневи изделия – 76,307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща
стойност 2518,13 лв., със стойност на дължим акциз общо в размер на 11598,66
лв., или всичко в общ размер на 14116,79 лв. и на основание чл.304, пр.4,
вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК ги ОПРАВДАВА
по обвинението по чл. 234, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК.
На основание
чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.
Препис от
решението да се изпрати на началника на Затвора гр. Пловдив за незабавно
освобождаване на осъдения П.Т.Б., ако същият не е задържан на друго основание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.