№ 226
гр. В.Т., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.
С Решение №202/25.03.2022г., постановено по гр. д.№190/2022г. по описа на РС –
Горна Оряховица, са отхвърлени предявените от С. П., ЛНЧ ***, против СУ СКО с.К.,
общ.С., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 л.1 КТ за признаване за
незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №300/07.12.2021г. на
Директора на СУ СКО с.К. на основание чл.328 ал.1 т.6 предл. 2 КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „учител теоретично обучение“ и за заплащане на
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 08.12.2021г. до 08.05.2022г. в размер на 7560лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани,
както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 650лв. разноски по делото.
Против първоинстанционното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по
чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото С. П., временно пребиваващ в
Република България. Развити са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди се, че решението не е в съответствие със събраните по делото
доказателства, както и че първостепенният съд не е обсъдил всички доводи и всички
доказателства в подкрепа на тези доводи, а в същото време е обсъждал обстоятелства, за
каквито не са наведени доводи от ответника, нито са представени доказателства за тях, като
всичко това е довело до формиране на погрешни правни изводи за неоснователност на
предявените искове, по развити съображения по същество на правния спор. Твърди се, че
1
при сключване на трудовия договор ищецът е отговарял на законовите изисквания за
заемане на длъжността, от която е уволнен, което му твърдение се основава на разпоредбите
на чл.213 ал.9 от ЗПУО и чл.3 ал.2 от Наредба №15/22.07.2019г., както и на чл.213 ал.12 от
ЗПУО, във връзка с което ТР №4/01.02.2021г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към
процесният случай. Сочи, че разпоредбата на ал.9 на чл.213 от ЗПУО предвижда
изключение от общите правила за изискванията за заемане на учителска длъжност и в този
смисъл следва да се приеме за специален текст спрямо общ. Оспорва извода на
първостепенният съд, че разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗПУО дава възможност да се започне
работа, но не препятства възможността на работодателя да прекрати ТПО поради липса на
професионална квалификация "учител". Сочи, че в конкретният случай работодателят не е
изпълнил законовото си задължение по 213 ал.12 от ЗПУО да изготви и реализира план за
придобиване на педагогически компетентности от съответното лице. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо
което постанови друго, с което уважи предявените обективно кумулативно съединени
искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ. Претендира разноски за пред двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответник СУ СКО с.К., общ.С..
В СЗ въззивникът С. П., чрез пълномощника си адв.В. от ВТАК, поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените съдебни разноски пред двете
съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна СУ СКО с.К., представлявана от адв.Св. Б. – ВТАК,
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
развити в представена писмена защита. Претендира разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд
счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и
законосъобразно, като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица са били
2
предявени от ищеца С. П. против ответника СУ СКО с.К. в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ за
признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед №300/07.12.2021г. на
Директора на ответното училище, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„учител теоретично обучение“ в ответното училище, и за осъждане на ответника да му
заплати сумата 7560лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от датата на уволнението –
08.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
ИМ в съда до окончателното изплащане. Претендирал е разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът, чрез
пълномощника си адв.Б. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените искове, които оспорва и моли да бъдат
отхвърлени изцяло. Твърди, че към момента на възникване на ТПО ищецът не отговаря на
въведените с чл.10 от „Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.9.1 от Приложение №1
към него изисквания за допълнителна професионална квалификация „учител“, поради което
уволнението му на приложеното от работодателя основание по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ е
законосъобразно, като твърди, че изискването за допълнителна професионална
квалификация „учител“ за заеманата от ищеца длъжност е въведено и със самата длъжността
характеристика, неразделна част от трудовия му договор, с която ищецът е запознат. Твърди,
че план, съгласно изискването на чл.213 ал.12 от Закон за предучилищното и училищното
образование /ЗПУО/ не е изготвен с постъпването на ищеца на работното си място, нито
същия обаче е положил усилия да придобие учителска професионална квалификация.
Твърди, че според лингвистично тълкуване на разпоредбата на чл.213 ал.9 от ЗПУО, на
която ищецът се позовава, оспорвайки законността на уволнението си по чл.328 ал.1 т.6 пр.2
КТ, същата касае т.н. „заварени случаи“, а не се отнася за новопостъпващи преподаватели. С
писмения отговор на ИМ ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане с
вземането на ищеца, предмет на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, негово
насрещно вземане срещу ищеца с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за изплатени му
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на 2545,20лв. /две БТВ/ и обезщетение по чл.224
ал.1 КТ в размер на 363,60лв., прието за разглеждане в процеса от първоинстанционният съд
с разпореждането по чл.312 ал.1 ГПК.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, правилно е
установена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, като правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
На 09.10.2020г. е сключен между страните по делото трудов договор на основание
чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 КТ, по силата на който работодателят СУ СКО с.К. възложил, а
служителят – ищец С. П. е приел да изпълнява в ответното училище длъжност „учител
теоретично обучение“ с код по НКПД – 23205006 по длъжностна характеристика, с която
3
служителят предварително се е запознал и му е връчен екземпляр от нея, с място на работа –
ответното училище, работно време за деня – 8 часа или за седмицата 40ч., срещу основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1085лв., 0% допълнително възнаграждение за
продължителна работа, като договорът е сключен за неопределен срок, със срок на
изпитване до 6 месеца в полза на работодателя, и ищецът е постъпил на работа на
12.10.2020г. С писмо с изх.№РД 22-2369/09.10.2020г. на основание чл.231 ал.4 т.3 ЗПУО е
дадено съгласие от РУО – В.Т. ищецът по делото да бъде назначен в ответното СУ на
процесната длъжност учител по теоретично обучение – селскостопански науки. Във връчена
на ищеца при сключване на трудовия договор длъжностна характеристика за заеманата
длъжност „учител, теоретично обучение“ в т.7 „Изисквания за заемане на длъжността.
Необходими компетентности“ е посочено, че длъжността „Учител, теоретично обучение“ се
заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация „учител“
съгласно т.9.1 от Приложение №1 към чл.10 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,
както и при условията на чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
С допълнително споразумение към трудов договор №401/22.01.2021г. е изменено ТПО
между страните, като основната месечна работна заплата на ищеца се увеличава от 1085лв.
на 1260лв., считано от 01.01.2021г.
Видно от удостоверение №369-205/01.10.2020г., изд. от НЦИД, ищецът към датата на
сключване на трудовия договор между страните е със завършено образование – висше –
бакалавър, по специалност – селско стопанство и професионална квалификация - аграрен
инженер. По делото е безспорно установено, че към релевантната дата на сключване на
трудовия договор ищецът не притежава изискуемата за заемане на процесната учителска
длъжност – учител по професионална подготовка в професионалното образование – учител,
теоретично обучение, допълнителна професионална квалификация „учител“.
С атакуваната от ищеца Заповед №300/07.12.2021г., изд. от Директора на ответното
СУ „Св. Климент Охридски“ с.К., на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ, считано от
08.12.2021г., е прекратено ТПО на ищеца по делото, поради това, че служителят не
притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. В
мотивите на уволнителната заповед е посочено, че изискуемата в т.9 от Приложение №1 към
чл.10 от „Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти“ допълнителна професионална
квалификация „учител“ за „учител по професионална подготовка в професионалното
образование, сред които за заеманата от ищеца длъжност „учител, теоретично обучение“, е
абсолютна предпоставка за заеманата от ищеца длъжност, доколкото Наредбата е действала
преди сключване на ТПО, като липсата й е причина за прекратяването. Уволнителната
заповед по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ е връчена на ищеца при отказ да я получи, удостоверен с
подписите на двама свидетели, на 07.12.2021г. С атакуваната уволнителна заповед на ищеца
е разпоредено да бъдат изплатени обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за шест работни дни и
4
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестие - два
месеца. По делото е приета като доказателство неоспорена от ищеца служебна бележка с
изх.№332/16.02.2022г., изд. от ответното СУ, според която на ищеца през м.12.2021г. са
изплатени обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 2545,20лв. и
обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван отпуск в размер на 363,60лв., общо в размер на
2908,80лв.
Не е спорно между страните, че план, съгласно чл.213 ал.12 ЗПУО, за придобиване
на педагогически компетентности от съответното лице, не е изготвен с постъпването на
ищеца на работното си място.
От приетите както в първоинстанционното, така и във въззивното производство
писмени доказателства по почин на ищеца, в частност във въззивното – от Справка актуално
състояние на действащи трудови договори, изд. от ТД на НАП, се установява, че към
30.05.2022г. след прекратяване на ТПО с ответното СУ, няма сключени трудови договори от
ищеца по делото. Видно от служебна бележка от 30.05.2022г., изд. от Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“ гр.В.Т., ищецът С. П., считано от 10.12.2021г., е безработен.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес
у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
По конститутивният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна:
На основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2,
когато: 1/ работникът или служителят не притежава необходимото образование /чл.328 ал.1
т.6 пр.1 КТ/ или 2/когато работникът или служителят не притежава професионална
квалификация за изпълняваната работа /чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ/, или разпоредбата на чл.328
ал.1 т.6 КТ предвижда две самостоятелни основания за уволнение. В процесният случай
ТПО на ищеца е прекратено с атакуваната от ищеца Заповед №300/07.12.2021г. на
Директора на ответното СУ едностранно от работодателя на безвиновното основание чл.328
ал.1 т.6 пр.2 КТ – когато служителят не притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа. В тежест на работодателя – ответник /въззиваема
страна/ е в условията на пълно и главно доказване в хода на процеса да докаже законността
на уволнението на ищеца на приложеното основание, което е сторено, поради което искът
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В производството по
иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът дължи произнасяне само по наведените в ИМ основания
5
за незаконност на уволнението, които в случая са, че не е налице приложеното от
работодателя уволнително основание по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ. Съгласно т.1б от ТР
№4/01.02.2021г. по тълк. д.№4/2017г., ОСГК на ВКС, налице е основанието за прекратяване
на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 КТ, когато при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
В процесният случай ТПО между страните е възникнало от сключен между тях
трудов договор на 09.10.2020г., по силата на който ищецът е приел да заема в ответното СУ
длъжност „учител теоретично обучение“ с код по НКПД – 23205006. С разпоредбата на
чл.213 ал.5 от действащия към датата на възникване на ТПО между страните Закон за
предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, учителска длъжност се заема от лица с
висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора
на областите на висше образование и професионалните направления и професионална
квалификация „учител“. Аналогична е и нормата на чл.3 ал.1 от действащата към датата на
възникване на ТПО между страните разпоредба на чл.3 ал.1 от „Наредба №15/22.07.2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти“, според която длъжностите на педагогическите специалисти се заемат от
лица, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално
направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления и професионална квалификация, необходима за
изпълнението на съответната длъжност. Съгласно чл.213 ал.6 ЗПУО, професионалната
квалификация „учител“ се придобива в системата на висшето образование: 1/едновременно
с обучението за придобиване на висше образование на образователно – квалификационна
степен и съответната й професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за
висше образование; и 2/след дипломирането – чрез обучение и полагане на държавен изпит
и се удостоверява със свидетелство. С действащия към релевантната дата на сключване на
трудовия договор между страните подзаконов нормативен акт – в чл.10 от „Наредба
№15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти“, е предвидено, че длъжността „учител“ в училище се
заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация „учител“,
съгласно Приложение №1 към същата, като изрично в т.9.1 от Приложение №1 е въведено
изискване за заемане на длъжност учител по професионална подготовка в професионалното
образование, учител, теоретично обучение, каквато е процесната заемана от ищеца
длъжност, да е придобита допълнителна професионална квалификация „учител“.
Безспорно по делото е установено, че ищецът към датата на сключване на трудовия
договор между страните е със завършено висше образование, образователно –
квалификационна степен – бакалавър, по специалност – селско стопанство, професионална
квалификация – аграрен инженер, но не притежава въведената с нормативен акт /с чл.213
ал.5 ЗПУО и т.9.1 от Приложение №1 към чл.10 от горецитираната Наредба
№15/22.07.2019г. / като изискване за заемане на процесната длъжност „учител, теоретично
6
обучение“ допълнителна професионална квалификация „учител“, поради което е налице
фактическият състав на приложеното от работодателя уволнително основание по чл.328 ал.1
т.6 пр.2 КТ и уволнението на ищеца, извършено с атакуваната Заповед №300/07.12.2021г. на
работодателя се явява законосъобразно, а предявеният конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1
КТ за признаването му за незаконно и неговата отмяна – неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Действително, с разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗПУО, на която се позовава ищеца,
учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка /каквато
е заеманата от ищеца длъжност „учител, теоретично обучение“/, както и от
специализираната подготовка, може да се заема и от лица със завършено висше образование
по съответната специалност и без професионална квалификация „учител“. Аналогична е и
разпоредбата на чл.3 ал.2 пр.2 от горецитираната Наредба №15/22.07.2019г., според която
учителска длъжност може да се заема от лица със завършено висше образование, но без
професионална квалификация „учител“ в случаите по чл.213 ал.9 – ал.11 от ЗПУО, като
съгласно чл.3 ал.3 от същата Наредба №15/22.07.2019г., в случаите по ал.2 лицата, които
заемат учителска длъжност без професионална квалификация „учител“, са педагогически
специалисти и имат правата и задълженията за съответната учителска длъжност, докато я
заемат, като училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически
компетентности от съответното лице. Разпоредбата на чл.213 ал.12 от ЗПУО също
предвижда, че в случаите, когато учителска длъжност се заема от лица без професионална
квалификация „учител“, какъвто е настоящият, училището изготвя и реализира план за
придобиване на педагогически компетентности от съответното лице, като чл.213 ал.12
ЗПУО не предвижда срок, в който следва да бъде изготвен и реализиран такъв план.
С разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗПУО е предвидено едно изключение от общото
правило по чл.213 ал.5 ЗПУО, като е уредена възможност за заемане на учителска длъжност
по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, каквато е и заеманата от
ищеца процесна длъжност „учител, теоретично обучение“, да може да се заема и от лица със
завършено висше образование по съответната специалност и без професионална
квалификация „учител“. Противно на твърденията на въззиваемата страна, от тълкуването
на разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗПУО, в т.ч. и лингвистично, от израза „може да се заема“
следва, че изключението от общото правило, въведено с чл.213 ал.9 ЗПУО, се отнася не само
до заварени случаи, но позволява да възникне ново ТПО и да се заема и от новоназначени
лица учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка и от
лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална
квалификация „учител“. Макар и разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗПУО да не урежда
конкретните хипотези, при които се допуска да възникне ТПО в условията на предвиденото
с нея изключение, явно е създадена с цел преодоляване на дефицита от педагогически кадри
в системата на образованието, относно учителските длъжности по учебен предмет или
модул от професионалната подготовка. Трудовият договор между страните по делото е
сключен при условията на предвиденото в чл.213 ал.9 ЗПУО, респ. в чл.3 ал.2 вр. ал.3 от
7
Наредба №15/22.07.2019г. изключение от въведените с нормативен акт /с чл.213 ал.5 ЗПУО
и т.9.1 от Приложение №1 към чл.10 от горецитираната Наредба №15/22.07.2019г. /
изисквания за придобита допълнителна професионална квалификация „учител“ за заеманата
от ищеца длъжност „учител, теоретично обучение“, съобразно и посочването за тази
възможност в длъжностната характеристика за длъжността, но противно на твърденията на
въззивника /ищец/, това, че нормата на чл.213 ал.9 ЗПУО допуска да възникне ТПО между
страните при условията на предвиденото в нея изключение, не означава, че служителят –
ищец при сключване на трудовия договор е отговарял на законовите изисквания за заемане
на длъжността, от която е уволнен, а от там и оплакването му за неотносимост към казуса на
т.1б от ТР №4/01.02.2021г. по т.д.№4/2017г., ОСГК на ВКС, е неоснователно. Същият към
релевантната дата на възникване на ТПО между страните безспорно не притежава
необходимата, съгласно т.9.1. от Приложение №1 към чл.10 от горецитираната Наредба
№15/22.07.2019г. допълнителна професионална квалификация „учител“ за изпълняваната
работа, поради което е и налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на
трудовия му договор по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ и уволнението му на това основание се явява
законосъобразно, респ. конститутивният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаването му за
незаконно и неговата отмяна – неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Фактът на дадено от РУО – В.Т. съгласие за назначаване на ищеца на процесната длъжност,
противно на твърденията на въззивника, не води до извод, че е отговарял на законовите
изисквания за заемане на длъжността, от която е уволнен, при безспорната установеност по
делото, че служителят – ищец при сключване на трудовия договор не е отговарял на
въведените с нормативен акт изисквания за допълнителна професионална квалификация
„учител“ за изпълняваната работа, а ТПО е възникнало в хипотезата на изключението по
чл.213 ал.9 ЗПУО, както и съгласието от РУО – В.Т. е дадено относно сключване на трудов
договор за педагогическа длъжност с продължително пребиваващ в страната чужд
гражданин. Правната възможност да възникне трудово - правна връзка между страните при
условията на изключението по чл.213 ал.9 ЗПУО, не изключва и не препятства
упражняването от работодателя на потестативното му право на прекратяване на ТПО между
страните при осъществен фактически състав на приложеното безвиновно основание по
чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ, доколкото същото е налице, поради което и уволнението на ищеца с
атакуваната заповед по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ се явява законосъобразно. Безспорно, по
силата на чл.213 ал.12 ЗПУО, ответното СУ следва да изготви и реализира план за
придобиване на педагогически компетентности от съответното лице, какъвто между
страните не е налице спор, че не е изготвен и реализиран, но от една страна, в разпоредбата
не е визиран срок за това, а от друга, неизпълнението на това законово задължение от
работодателя само по себе си не препятства упражняване потестативното му право на
уволнение по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ, при осъществен ФС на това уволнително основание.
Липсват предприети и от страна на ищеца по време на съществуване на ТПО между
страните до издаване на уволнителната заповед постъпки за придобиване на нормативно
изискуемата допълнителна професионална квалификация „учител“ за заеманата от него
процесна длъжност.
8
Предвид изложеното и извода за законност на уволнението на ищеца на приложеното
от работодателя безвиновно основание по чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ, конститутивният иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа:
С оглед неоснователността на главният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и предвид
акцесорният характер на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, същият следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ с цена от 7560лв.:
Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
За да уважи иск на посоченото правно основание съдът следва да установи, че в
резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и е претърпял имуществена
вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставане без работа. Тежестта за
доказване на този иск е върху ищеца.
С оглед изхода на делото по главният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и извода за
законност на уволнението на ищеца на приложеното основание, и предвид акцесорният
характер на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, същият
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва върху главницата от 7560лв., считано от датата на предявяване на ИМ
04.02.2022г. до окончателното изплащане. С оглед отхвърляне на осъдителният иск по
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ като неоснователен и недоказан и несбъдване на вътрешно
– процесуалното условие, съдът не дължи произнасяне по приетото за разглеждане в
процеса ответно евентуално възражение за прихващане.
Поради съвпадение в правните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Изходът по спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора обуславя неоснователност на претенцията на въззивника /ищец/ за
съдебни разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното производство.
С оглед изхода по спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените във въззивното производство съдебни разноски в доказан размер от 355лв. /за
заплатено адвокатско възнаграждение/.
Въззивникът е освободен от внасяне на ДТ за производството на основание чл.359
9
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №202/25.03.2022г., постановено по Гр.д.№190/2022г.
по описа на РС – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА С. П., роден на 02.11.1975г. в БХ, гражданин на БХ, временно
пребиваващ в Република България, ЛНЧ ***, с адрес гр.В.Т., ул.“П.", вх.Д, ет.3, ап.6, ДА
ЗАПЛАТИ на СУ СКО с.К., Община С., обл.В.Т., ул.“Н.В.“ №2, сума в размер на 355 лв.
/триста петдесет и пет лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок,
считано от датата на обявяването му – 15.06.2022г., при наличие на предпоставките по
чл.280 ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд.
На основание чл.7 ал.2 ГПК ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от
съдебното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10