Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.12.2020
г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесет и четвърти ноември
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 78 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Р.Д.П. от гр.С.З.,
кв.“*****срещу „Д.О.З.“ ЕАД - гр. С., район Т., бул. ***, с която е предявен иск по чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът сочи,
че на 13.10.2019 г. около 16:55 ч. на път 6602
на кръстовището с околовръстен път II - 66 между гр. С.З. и с. Б. е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с ДКН СТ *** РА,
собственост на и управляван от И.Т.П., ЕГН: **********, лек автомобил марка „М.“,
модел „***“ с ДКН СТ *** АТ, собственост на Д. Н.Х., ЕГН: ********** и
управляван от Д.Л.П., ЕГН: **********, и лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с
ДКН СТ *** ВР, собственост на и управлявано от Р.Д.П., ЕГН: **********. Описан
е следният механизмът на ПТП: водачът на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с
ДКН СТ *** РА И.Т.П. не спазва условията на пътен знак Б2 „СТОП“, навлиза в
кръстовището, в резултат на което е блъсната от движещия се по път с предимство
в посока запад - изток лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДКН СТ *** АТ,
управляван от Д.Л.П.. В следствие на удара, лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“
с ДКН СТ *** РА се завърта на платното за движение и е блъснат от движещия се
също по път с предимство в посока изток - запад лек автомобил марка „Х.“, модел
„Д.“ с ДКН СТ *** ВР, управляван от Р.Д.П.. В следствие настъпилото ПТП Р.Д.П.
получава следните травматични увреждания: Счупване на вътрешен /медиален/
малеолус.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е
виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с ДКН СТ ***
РА И.Т.П., която не спазва условията на пътен знак Б2 „СТОП“, в резултат на
което е блъсната от движещия се по път с предимство в посока запад - изток лек
автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДКН СТ *** АТ, управляван от Д.Л.П..
За увреждащия лек автомобил марка „Х.“, модел
„С.“ с ДКН СТ *** РА, управляван от водача И.Т.П., е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д.О.З.” ЕАД,
обективирана в застрахователна полица №BG/06/l 18003336641 със срок на
валидност от 11:43 ч. на 27.11.2018 г. до 23:59 ч. на 26.11.2019 г., т. е. към
момента на настъпване на ПТП на 13.10.2019 г. същата е имала валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
В ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е
образувано ДП №195/13.10.2019 г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“ ОД на МВР гр.
С.З..
Наведени са
твърдения, че е безспорно установено, че получените от Р.Д.П. телесни
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното
поведение на водача И.Т.П..
Посочено е, че след настъпване на
пътно-транспортното произшествие Р.Д.П. е хоспитализиран в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД
гр. С.З. в Клиника по ортопедия и травматология с оплаквания от силни болки,
оток, ограничени движения и деформация в областта на дясната глезенна става.
Установена е фрактура на вътрешния /медиален/ малеолус. Извършена е интервенция
под интубационна анестезия - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
с винт и „К“ игла. Препоръчано му е да рехабилитира движенията в глезена в
домашни условия, както и да ходи с помощни средства, като не натоварва
оперирания крайник. Посочено е, че в следствие на увреждането, пострадалият е с
ограничен обем на движенията и в невъзможност да извършва физически
натоварвания. Проведена е и медикаментозна терапия. Наведени са твърдения, че в
последствие, повече от пет месеца след инцидента, той продължава да изпитва
болка в травматичната област. Активните движения в ставата все още са
ограничени. Отбелязано е, че се наблюдава лек оток и куцаща походка.
Нетрудоспособен е.
Преживеният стрес е оказал влияние върху
психическото и емоционално състояние на Р.Д.П., като е отключил появата на
силен емоционален дискомфорт. След инцидента, той е силно притеснен, неспокоен,
потиснат и напрегнат. Изложено е, че непрекъснато мисли за случилото се, което
води до страхови изживявания. Изпадал е в ужас при мисълта, че кракът му повече
няма да функционира правилно. Пострадалият рязко е ограничил социалните си
контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с
хора. Преди е бил енергичен, деен човек, водещ активен начин на живот, докато
след инцидента се е превърнал в зависим от помощта на близките си и помощните
средства, с които се придвижва.
В резултат на нанесените телесни увреждания,
пострадалият е извършил разходи за болничен престой, медикаменти и услуги в общ
размер на 628 лв., от които: сумата в размер на 450 лв., заплатени за консумативи
за остеосинтеза съгласно вносна бележка от 15.10.2019 г.; сумата в размер на
34.80 лв., заплатени за болничен престой - потребителска такса по клинична
пътека - по фактура №**********/19.10.2019 г.; сумата в размер на 105.20 лв.,
заплатени за медикаменти по фактура №**********/19.10.2019 г. и фактура
№**********/08.11.2019 г.; сумата в размер на 38 лв., заплатени за помощни
средства - патерици по фактура №**********/22.10.2019 г.
Твърди се, че в резултат от настъпилото
пътно-транспорнто произшествие лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с ДКН СТ ***
ВР, собственост на Р.Д.П., е увреден до такава степен, че е напълно негоден за
възстановяване. Същият е със сериозна концентрация на деформации, които правят
невъзможно и икономически нецелесъобразно възстановяването му.
Заявено е, че от настъпването на инцидента Р.П.
не е в състояние да изпълнява трудова дейност, като към момента е в болничен за
период от 6 месеца – от 13.10.2019г. до 09.04.2020 г. През този период, ищецът
не получавал пълния размер на трудовото си възнаграждение, а обезщетение за
временна неработоспособност, което обезщетение е със 100 лв. по-малко месечно в
сравнение с възнаграждението му. Тоест, същият ще пропусне да получи сумата от
600 лв., явяваща се разлика между получавано трудово възнаграждение преди
инцидента и получавано обезщетение за временна нетрудоспособност за период от 6
месеца.
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ със застрахователна претенция вх. № 03-1470/24.10.2019 г. Р.Д.П. е предявил
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред
”Д.О.З.” ЕАД. Представил е и всички налични у него документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи, както и
наличните към онзи момент разходни документи, удостоверяващи претърпените
имуществени вреди. Посочил е и банкова сметка ***. Образувана е щета
№43072951900280. Във връзка с уврежданията на марка „Х.“, модел „Д.“ с ДКН СТ ***
ВР, собственост на Р.П., същият предявил пред ответното дружество допълнение
към посочената застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в следствие тотална щета на автомобила, като е образувана
щета № 43082311901287. На 28.10.2019 г. по посочената претенция са представени
регистрационен талон на автомобила, уведомление за застрахователно събитие и
констативен протокол. На 01.11.2019 г. под опис са представени Свидетелство за
управление на МПС и контролен талон на Р.Д.П., както и Удостоверение за
преминат годишен технически преглед на автомобила.
С писмо с изх. № 0-92-25920/01.11.2019 г. ответното
дружество изискало предоставянето на допълнителни документи по заведената
застрахователна претенция. Към онзи момент обаче, ищецът сочи, че не е
разполагал с материалите по образуваното досъдебно производство. С писмо изх. №
0-92-1144/24.01.2020 г. от застрахователното дружество уведомили, че не могат
да определят справедлив размер на обезщетение и отказват изплащането на такова,
поради липса на доказана вина на водача И.Т.П.. С писмо изх. №
03-0194/07.02.2020 г. ищецът е уведомен за отказ за изплащане на обезщетение и
по отношение на щетите по лекия автомобил.
Ищецът сочи, че за него възниква правен интерес
да предяви осъдителен иск против ответното застрахователно дружество.
Моли, съда да постанови решение, с което да
осъдите ”Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Т., бул. *** да заплати на Р.Д.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
следните суми:
- 40
000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от нанесените травми в
следствие настъпило на 13.10.2019 г. на кръстовището с околовръстен път II - 66
между гр. С.З. и с. Б. ПТП, а именно фрактура на вътрешен /медиален/малеолус.
- 628
лв. /шестстотин двадесет и осем лева/, представляващи обезщетение за
имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в
следствие на нанесените травми, от които:
- 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
заплатени за консумативи за остеосинтеза, съгласно вносна бележка от 15.10.2019
г.;
- 34.80 лв. /тридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/, заплатени за болничен престой - потребителска такса по
клинична пътека - по фактура №**********/19.10.2019 г.;
- 105.20 лв. /сто и пет лева и двадесет
стотинки/, заплатени за медикаменти по фактура №**********/19.10.2019 г. и
фактура №**********/08.11.2019 г.;
- 38 лв. /тридесет и осем лева/ заплатени за
помощни средства - патерици по фактура №**********/22.10.2019 г.
- 4000 лв. /четири хиляди лева/
представляващи обезщетение за имуществени вреди в следствие на тотална щета на
лек автомобил марка „Х.“ модел „Д.“ с ДКН СТ *** ВР.
- 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между получавано трудово възнаграждение преди инцидента и обезщетение
за временна неработоспособност. В първото по делото заседание с писмена молба
от ищеца е допуснато изменение на този иск, като същия е увеличен за сумата 2551,11
лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът
би получил през периода от 7 месеца /от м.октомври 2019г. до м.април 2020г.
включително/ в размер на 9100 лв. и получените обезщетения за временна
нетрудоспособност /5080.20 лв./ и заплатите за месеците октомври 2019г. и април
2020г. /1468,69 лв./ или в общ размер на 6548,89 лв..
Претендира и законна лихва върху сумите,
считано от 28.01.2020 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на
"Д.О.З." ЕАД по заведената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ,
до окончателно изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски
и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от
ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС. Посочена е банкова сметка ***.127, ал.4 от ГПК.
В законния срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба,
в който е заявено, че иска е процесуално
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и
размер.
Не оспорва наличието
на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за л.а. „Х. С.” с peг. №
СТ *** РА.
Оспорва твърдението на
ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в
дружеството водач, респ. договорната отговорност на ответника.
Доколкото във връзка с
настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап
разследване, то счита, че не може категорично да се твърди, че причината за
реализираното ПТП, е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна
на водача на л.а. „Х. С.“ с peг. № СТ *** РА.
В тази връзка, оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача
на л.а. „Х. С.“ с peг. № СТ *** РА, както и наличието на пряка причинно-
следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от ищеца
телесни увреждания. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило.
Счита, че липсват
доказателства, които да установяват причината за настъпилото ПТП.
Твърди се, че от
представения към исковата молба в изключително нечетлив вид Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица не се установява твърдението на ищеца, че
застрахованият в ответното дружеството водач е извършил описаното в исковата
молба нарушение на правилата за движение по пътищата. Намира, че от описаната в
протокола фактическа обстановка не може да се направи извод каква е
непосредствената причина за реализиране на ПТП. Оспорва цитирания протокол в
частта „обстоятелства и причини за ПТП". Сочи, че протоколът е съставен от
лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното
събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. В този смисъл
счита, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява
по несъмнен начин твърдението на ищеца, че вина за настъпилото ПТП има
застрахованият в ответното дружество водач, поради което не следва да бъде
ангажирана и отговорността на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.
Счита, че
непосредствената причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие и
вредоносните последици от него за ищеца е нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на л.а. „Х. Д.“ Р.Д.П. и от страна на водача на
л.а. „М. ***“ Д.Л.П..
Твърди, че ПТП е
настъпило и в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Х. Д.“ Р.Д.П., който се е движил с несъобразена и превишена за съответния пътен
участък скорост, не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност
на пътя. Счита, че поведението на водача на л.а. „Х. Д.“ Р.Д.П. е в нарушение с
разпоредбите на ЗДвП. Твърди, че водачът на л.а. „Х. Д.“ Р.Д.П. е имал
възможност да предотврати произшествието с л.а. „Х. С.“, ако се е движил с
разрешената за съответния пътен участък скорост.
При условие на
евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на „Х. С.“ с peг. № СТ *** РА,
респективно договорната отговорност на застрахователя твърди, че пострадалото
лице има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични
увреждания.
В тази връзка, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р.Д.П., който:
- се е движил с
несъобразена и превишена за съответния пътен участък скорост, не е намалил
скоростта и не е спрял при възникналата опасност на пътя; предвид характера на
получените травматични увреждания, е пътувал без поставен предпазен колан, с
който процесното моторно превозно средство, което е от категория М1, е
оборудвано.
Счита, че с това си
поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалият лично е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, сам се е
поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите телесни увреди.
Прави възражение за
прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените и
доказани от ищеца болки и страдания. Излага аргументи по чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че лечебният
период при ищеца е протекъл нормално, не са настъпили усложнения, като към
момента пострадалият е възстановен.
Счита, че при
определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следва да бъде
съобразена и социално икономическата ситуация в страната и в региона, където
ищецът живее към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Намира предявеният иск
за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. При евентуалност счита, че
същият следва да бъде значително намален по размер.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди - разходи за лечение, както и свързаността им с получените от
ПТП увреди.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди по л.а. „Х. Д.“ и наличието на причинно- следствена връзка на
вредите с процесното ПТП.
Оспорва претенцията
като завишена. Освен това, твърдял, че е налице тотална щета. В този смисъл, в
случай, че исковата претенция бъде приета за основателна, ответникът твърди, че
обезщетението за имуществени вреди по автомобила следва да бъде определено като
от действителната му стойност към датата на ПТП бъде приспаднат размера на
запазените части.
Твърди, че не дължи
разноски и лихви, т.к. като ищецът не е изпълнил задължението си да
дерегистрира автомобила. Оспорва претенцията за лихви и разноски по отношение
на претенцията за имуществените вреди по автомобила. Посочва, че процесният
автомобил не е предоставян за оглед от застрахователя, за да бъдат описани и
калкулирани уврежданията по него. Освен това, намира, че в случая е налице
тотална щета на процесния автомобил, но въпреки изискването на КЗ, същият не е
свален от отчет. В тази насока сочи, че има задължителна практика на ВКС.
Отбелязва, че
неоснователността на главните искове води до неоснователност и на претенциите
за лихва от дата 28.01.2020г. Твърди, че дружеството не дължи лихва от
посочената дата. Счита, че претенцията за забава неоснователно се претендира от
дата 28.01.2020 г. по аргумент от чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 496,
ал. 1 и чл. 106, ал. 3 от КЗ. Заявява, че съгласно чл. 497, ал.1 -
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати - т. 2 от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Във връзка с предявената
извънсъдебна претенция за неимуществени вреди по щета 43072951900280 с писмо
изх. № 0-92-25920/02.11.2019 г. дружеството е изискало допълнителни документи,
от които да се установява основателността на претенцията. С второ писмо изх. №
0-92- 1244/24.01.2020 г. ДЗИ-ОЗ“ ЕАД се е произнесло в рамките на
законоустановения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок с решение, че не са
налице достатъчно документи, от които да се установи основанието на
претенцията, като на осн. чл. 106, ал. 3 от КЗ, повторно е изискало допълнителни
доказателства и е уведомило пострадалото лице, че след представянето им,
претенцията ще бъде преразгледана. Твърди се, че до момента на предявяване на
иска, ищецът не е представил всички необходими документи за установяване
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружеството. Предвид
това, твърди, че „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД не е в забава и претенцията за законна лихва
неоснователно се претендира от дата 28.01.2020 г.
Моли, съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен
и недоказан, ведно с всички законови последици.Претендира за разноските, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът взема становище по възраженията на ответника.
Намира за неоснователно
възражението на ответното дружество за неоснователност на предявените искове
поради неизяснения механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
липсата на вина на водача И.Т.П.. Излага съображения, че нарушението на ЗДвП,
извършено от водача на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с ДКН СТ *** РА е
безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от
фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Според ищеца
са налице: валидно застрахователно правоотношение между водача П. и ответника,
застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача П.,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение,
както и вина на водача. Твърди, че И.П. виновно е нарушила правилата за
движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която
задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Изложено е, че водачът не е съобразил поведението си с
пътен знак Б2 - като не е спрял при наличен знак "СТОП”, който по смисъла
на чл. 46 от ППЗДвП указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни
да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът. Водачът И.П. след като не е
спряла, въпреки поставения пътен знак Б2 „СТОП“, е навлязла в кръстовището, в
резултат на което е блъсната от движещия се по път с предимство в посока запад
- изток лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДКН СТ *** АТ, управляван от Д.Л.П..
В следствие на удара лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с ДКН СТ *** РА се
завърта на платното за движение и е блъснат от движещия се също по път с
предимство в посока изток - запад лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с ДКН СТ
*** ВР, управляван от Р.Д.П.. Посочено е, че по делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който са посочени участниците в процесното
ПТП, като е отразен и номерът на образуваното досъдебно производство. Именно, с
оглед изясняване поведението на участниците и предвид обстоятелството, че
отговорността на застрахователя е гаранционно-обезпечителна и е функция от
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД, с исковата молба са направени
доказателствени искания за назначаване на съдебноавтотехническа експертиза,
която да отговори на поставени въпроси, и за приобщаване на образуваното
досъдебно производство към настоящото такова. В тази връзка, ищецът счита, че
изводите на ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му и
за евентуална вина на водачите на лек автомобил „Х. Д.“ и лек автомобил „М. ***“
са недоказани и неоснователни на този етап от процеса, тъй като са предприети
необходимите действия за изясняване, както на механизма на ПТП, така и на
вината на водача И.П. чрез изготвяне на експертно заключение.
Относно възражението
на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения иск за
неимуществени вреди, ищецът счита същото за неоснователно. Заявено е, че
преценката относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно
техния размер, следва да се направи след анализ на всички факти и
обстоятелства, които имат значение по делото. Характерът на получените
увреждания безспорно е основният критерий за определяне на справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. От настъпване на процесното ПТП Р.П. е претърпял
интензивни болки и страдания в следствие на получените увреждания. Сочи се, че
към исковата молба е приложена подробна медицинска документация, описваща
здравословното състояние на ищеца и получените травми. Счита, че посоченото от
ответника обстоятелство, че лечението на пострадалия е протекло нормално, не
означава, че претърпените от него болки и страдания са с нисък интензитет.
Според ищеца, не отговаря на истината и твърдението, че към настоящия момент
здравословното състояние на Р.П. е напълно възстановено. Отбелязано е, че
съгласно отразеното в приложения към исковата молба Амбулаторен лист
№475/20.02.2020 г. от последния извършен преглед на мястото на оперативната
интервенция се наблюдава лек оток, а движенията все още са ограничени и
болезнени. В тази връзка се сочи, че с исковата молба е направено
доказателствено искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза.
Посочено е, че
обстоятелствата около понесените от Р.П. неимуществени вреди, около болките и
страданията, които той продължава да търпи и към настоящия момент, както и
обстоятелствата около неговото емоционално състояние и промяната в начина му на
живот след настъпилото ПТП, ще се установят след изслушване на свидетелските
показания. Посочена е съдебна практика.
Отбелязано е, че размерът на претендираното обезщетение е
съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна - с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО, със социално- икономическите
условия в страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Намира за
неоснователни възраженията на ответника за липса на причинна връзка между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и направените от ищеца разходи, както
и за тяхната прекомерност. Изложени са аргументи, че в следствие на получените
при инцидента травматични увреждания, ищецът извършил разходи за своето лечение
и възстановяване, за което е приложил към исковата молба доказателства. Твърди,
че безспорно разходите произтичат от пътнотранспортното произшествие и
настъпилите от него увреждания. Болничният престой на ищеца и закупените
консумативи и помощни средства произтичат от травмата на глезенната става - от
необходимостта от извършване на наместване и фиксация на фрактурата. Разходите
за медикаменти са свързани с болките и страданията, които е изпитвал.
За неоснователно
намира възражението за прекомерност на иска за имуществени вреди относно
увреденото МПС и посочва, че в тази връзка, с исковата молба е направено искане
за назначаване на съдебноавтотехническа и оценителна експертиза, която ще
изясни фактите и обстоятелствата около щетите нанесени на процесния автомобил и
точния размер на причинените имуществени вреди.
Заявява, че ответникът
не сочи на какво основание претендира приспадането на размера на запазените
части. Счита, че обстоятелството, че е налице тотална щета на ППС категорично
не води до такъв извод.
По възражението на ответника,че автомобила не
му е представен за оглед и че не е с прекратена регистрация, ищецът отбелязва,
че същият е иззет като веществено доказателство по воденото досъдебно
производство и че застрахователя във всеки един момент е имал възможност да го
огледа и да направи фактически констатации за уврежданията по него. Заявява, че
няма възможност да прекрати регистрацията или да го бракува, поради
обстоятелството, че същия е на разпореждане на наблюдаващия делото прокурор.
Счита за изцяло
неоснователно твърдението на ответника относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия Р.П.. Посочва, че не са налице доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Намира, че в тази посока са изложени единствено предположенията, че към момента
на настъпване на пътнотранспортното произшествие пострадалият се е движил с
несъобразена скорост, не е намалил скоростта и не е спрял пред възникнала
опасност на път, както и че е бил без поставен предпазен колан. Сочи, че не са
налице данни Р.П. да е управлявал автомобила си с несъобразена или превишена
скорост. В момента, в който водачът И.П. не е спряла на пътен знак Б - 2 и е
навлязла в кръстовището, пострадалият се е движил по път с предимство.
Независимо, че по делото няма и данни ищецът да е бил без обезопасителен колан,
се отбелязва, че съдебната практика е категорична, че единствено
обстоятелството, че пострадалото лице е било без предпазен колан не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Твърди се, че към
момента на настъпване на ПТП Р.П. категорично е бил с поставен обезопасителен
колан, както и че е извън всякакво съмнение, че основната техническа причина за
настъпване на ПТП е несъобразяване от страна на водача П. с пътен знак Б - 2 и
навлизането на управлявания от нея лек автомобил в кръстовището без да се
увери, че е безопасно. Освен това се сочи, че наличието на принос от
пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която прави
възражение за съпричиняване. Според ищеца, такова доказване не е направено от
страна на ответника. Посочена е практика на ВКС.
Намира за
неоснователно възражението за недължимост на лихви и разноски досежно
обезщенението за неимуществени вреди, претърпени в следствие тотална щета на
лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с ДКН СТ *** ВР, поради непредставяне на
доказателства за дерегистрация на автомобила, като са изложени аргументи в тази
връзка.
Счита за неоснователно
възражението на ответника за недължимост на законна лихва върху претендираните
суми, като са изложени съображения.
В настоящия случай
счита, че дружеството дължи лихва върху претендираните суми от 28.01.2020 г.,
датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.О.З." ЕАД по
заведената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане
на сумата.
В допълнителния отговор,
ответникът заявява, че поддържа изцяло
съображенията, всички оспорвания и възражения, изложени в отговора, като
оспорва всички твърдения изложени в допълнителната искова молба.
Поддържа твърдението
си, че не дължи разноски и лихви, т.к. ищецът не е изпълнил задължението си да
дерегистрира автомобила.
Поддържа възражението
си за прекомерност на исковата претенция, предвид характера на получените от
ищеца телесни увреждания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че за лек автомобил марка „Х.“,
модел „С.“ с ДКН СТ *** РА, управляван от водача И.Т.П., е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д.О.З.” ЕАД,
обективирана в застрахователна полица №BG/06/l 18003336641 със срок на
валидност от 11:43 ч. на 27.11.2018 г. до 23:59 ч. на 26.11.2019 г.. Тези обстоятелства съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в доклада си по чл.146 ГПК.
Видно от застрахователна претенция вх. № 03-1470/24.10.2019 г. Р.Д.П. е предявил
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред
”Д.О.З.” ЕАД. Във връзка с уврежданията на марка „Х.“, модел „Д.“ с ДКН СТ ***
ВР, собственост на Р.П., същият предявил пред ответното дружество допълнение
към посочената застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в следствие тотална щета на автомобила, като е образувана
щета № 43082311901287. С писмо изх. № 0-92-1144/24.01.2020 г. от
застрахователното дружество уведомили, че не могат да определят справедлив
размер на обезщетение и отказват изплащането на такова, поради липса на
доказана вина на водача И.Т.П..С писмо изх. № 03-0194/07.02.2020 г. ищецът е
уведомен за отказ за изплащане на обезщетение и по отношение на щетите по лекия
автомобил.
Видно от данните по делото за
процесното ПТП е образувано ДП №195/13.10.2019 г. по
описа на СКАТ “Пътна полиция“ ОД на МВР гр. С.З..
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което ищецът е пострадал, е
назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза. От заключението й се
установява, че най-вероятен механизмът на възникване
и протичане на ПТП-то, възникнало на 13.10.2019 година около 16:55 часа, в
условията на дневна светлина, нормална видимост, сухо и слънчево време, на
кръстовището на път 6602, км 1+160 и продължението на улица „И. ***,
е следния: В посока север по път 6602, със скорост 50-60 км/час, се е движил
лек автомобил марка „Х. С. ЗД“, с рег.номер № СТ *** РА, собственост и
управляван от И.Т.П.. На 15 метра преди кръстовището, при наличието на пътен
знак Б-2 „СТОП!“ водачката е предприела десен завой (към С.З.) със скорост
около 35 км/час. Без да спира, преди да навлезе в кръстовището и пропусне
движилият се в посока изток, по продължението на ул. „И. *** лек автомобил
марка „М. Ц 250ТД“ с per. № СТ *** АТ, собственост на Д. Н.Х. и
управляван от Д.Л.П. (с алкохол в кръвта 0,42 %). Автомобилът се е движил със
скорост около 50 км/час и опасна зона за спиране 33,5 метра. Когато лек
автомобил „Х. С.“ е навлязъл, с предна страница на 4,0 метра, е бил ударен в
ляв заден край с преден десен край от лек автомобил „М.“. След настъпилия първи
удар лек автомобил „Х. С.“ под въздействие на инерционните сили внезапно е
променил посоката си завъртайки се 40°- 45° в посока обратна на часовниковата
стрелка, навлязъл е в лентата за насрещно движение, като е изминал с предна
страница 5,5 метра, когато е настъпил втория удар с лек автомобил „Х. Д.“.
Последният се е движил със скорост 50 км/час и опасна зона на спиране 36,4 метра.
Ударът е настъпил със скорост 50 км/час. Лек автомобил „Х. Д.“, с рег.номер №
СТ *** ВР, собственост и управляван от Р.Д.П., с предна страница челно е ударил
внезапно появилият се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Х. С.“
Ударът е страничен челен. След удара лек автомобил ,*** С.“ се е вдигал във
въздуха (по св. Д.Д.) завъртял се е около 50° и със странично триене се е
установил в северозападен край на кръстовището с предна част насочена на изток.
Лек автомобил „Х. Д.“ се е завъртял на 180° по посока на часовниковата стрелка
и се е установил с предна част насочена на изток. Вследствие на удара на лек
автомобил „Х. Д.“ и лек автомобил „Х. С. ЗД“ пътувалата на предна дясна седалка
в „Х. С. ЗД“ - М.С. П. е получила травми несъвместими с живота (СМЕ на труп №
225/2019 година на д-р Т.П.). Травми е получила и водачката И.Т.П., подробно
описани в СМЕ № 477/2019 год., изготвена от д-р Е.Бъчваров. Оказана й е медицинска
помощ и е настанена за последващо лечение в УМБАЛ „П.С.К.” АД С.З.. Травми е
получил и водачът на лек автомобил „Х. Д.“ - Р.Д.П., подробно описани в СМЕ №
473/2019 год., изготвена от д-р Т.П.. Оказан му е медицинска помощ и е настанен
за последващо лечение в УМБАЛ „П.С.К.” АД С.З.. Техническата причина за
възникването на произшествието е навлизането на лек автомобил „Х. С. ЗД“ с per. № СТ *** РА и управляван от И.Т.П. в кръстовище регулирано с пътен
знак „Б-2“ (СТОП!), поставен на 15 метра преди мястото на навлизане върху
платното за движение. П. не е пропуснала движилите се по платното за движение
МПС с предимство. От протокола за оглед на местопроизшествие, снимковия
материал и показания на очевидци е видно, че автомобил „Х. С.“, движил се на
север по път 6602 и управляван от И.П. , не се е съобразила с наличието на
пътен знак Б-2 „СТОП“ пред нея и е навлязла в кръстовището. Движилият се на
изток, към С.З. по път с предимство (по същество продължението на улица „И. ***),
лек автомобил „М.“ , управляван от П., е ударил с предна дясна част в лява
задна част лек автомобил „Х. С.“. “Х. С.“ е променил посоката си на движение
незначително наляво и движейки се праволинейно е навлязъл в лентата за насрещно
движение (към село Б.). Последвал е втори удар на движилият се в лентата за
движение към село Б. лек автомобил „Х. Д.“ и управляван от Р.П., който с предна
страница е ударил в дясна страница лек автомобил „Х. С.“. След втория удар
леките автомобили „Х. С.“ и „Х. Д.“ са се завъртяли в посока на часовниковата
стрелка и са се установили с предни страници на изток. Лек автомобил „М.“ се е
спрял на изток от кръстовището с предна част насочена на изток.
Вещото лице заключава, че от положението на автомобилите при
първия удар, деформациите по тях - лек автомобил „Х. С.“ и лек автомобил „М.“ и
положението след удара на лек автомобил „М.“ се стига до извода, че в момента
на първия удар лек автомобил „Х. С.“ е бил навлязъл, след началото на десен
завой на изток, с предни гуми завъртени надясно, в тази по която се е движил
лек автомобил „М.“
в лентата за движение на изток, към С.З.. Ударът е бил заден кос. Лек
автомобил, „Х. С.“ в десен заден край е ударен с преден десен край от лек
автомобил „М.“. Ударът е настъпил в лентата за движение на изток към С.З.. С
оглед траекторията на движение на леките автомобили за място на първия удар
между лек автомобил марка „М. ***” с
per. №
СТ *** АТ и лек автомобил “Х. С. 3 ДР”
с per. № СТ *** РА е било на 13 метра северно от южен край на лентата за движение).
След настъпилия удар, вследствие на възникналите инерционни сили,
лек автомобил „Х. С.“ е внезапно е променил посоката си завъртайки се 40°^45° в
посока обратна на часовниковата стрелка, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, като е изминал с предна страница 5,5 метра, когато е настъпил втория
удар с лек автомобил „Х. Д.“, който с предна страница е челно е ударил внезапно
появилият се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Х. С.“ Ударът е
страничен челен. След удара лек автомобил „Х. С.“ се е вдигал във въздуха (по
св. Д.Д.) завъртял се е около 50° и със странично триене се е установил в
северозападен край на кръстовището с предна част насочена на изток. Лек
автомобил „Х. Д.“ се е завъртял на 180° по посока на часовниковата стрелка и се
е установил с предна част насочена на изток.
Мястото на втория удар между лек
автомобил марка “Х. С. 3 ДР” с per. № СТ *** РА и лек автомобил “Х. Д.” с per. № СТ ***ВР е в лентата за движение на
лек автомобил „Х. Д.“ и е бил на 103^-10,6 метра източно и на 4ДН-43 метра южно
от Ориентира приет при огледа (пресечната точка на
северен бордюр на продължението наул. „И.Т.“ със западен край на път 6602).Извършването
на десен завой от лек автомобил „Х. С.“ е възможно да бъде извършен със скорост
не по-висока от 35-40 км /час. ПТП-то е възникнало когато водачката е започнала
маневрата „десен завой“ и е навлязла в лентата за движение на изток, към С.З..Скоростта
на лек автомобил „Х. С.“ преди възникване на ПТП е била около 50+60 км/час, а в
момента на първия удар 35 км/час, която ще използвам по-нататък в изчисленията
си. Приемам, с оглед малкото измито разстояние до втория удар - 5,5 метра с
предна част и съответно 2,25 метра до мястото на удара в дясна страница, същата
скорост:Скоростите и на трите МПС са били съобразени с пътно- климатичните
условия в конкретния пътен участък.Зоната на видимост на водача И.Т.П. при
конкретните условия, същата е имала възможност същата да възприеме
управляваните от Д.Л.П. и Р.Д.П. автомобили съответно от около 70 метра по
отношение на л. автомобил М. управляван от Д.Л.П. и от около 50 м по отношение
на л.автомобил Х. Д. управляван от Р.Д.П.. Опасната зона за спиране на лек
автомобил марка „Х. С.”, при условието, че водачът му е задействал с максимално
усилия спирачния механизъм, би била, при скорост 35 км/час (9,7 м/сек)Опасната
зона за спиране на лек автомобил марка „М.”, при условието, че водачът му е
задействал с максимални усилия спирачния механизъм, би била, при скорост 50
км/час (13,9 м/сек):
Опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Х. Д.”, при
условието, че водачът му е задействал с максимално усилия спирачния механизъм,
би била, при скорост 50 км/час (13,9 м/сек):
Когато лек автомобил „Х. С. ЗД“ е
навлязъл в кръстовището (в лентата за движение на „М. Ц 250ТД“), последният е
отстоял на 5,73 метра от мястото на удара и лек автомобил „Х. С. ЗД“ е попадал
в опасната му зона за спиране.Разстоянието между лекия автомобил марка „Х. Д.“
и лекия автомобил марка „Х. С. ЗДР“ към момента на втория удар от мястото на
първия удар между лекия автомобил марка „Х. С. ЗДР“ и лекия автомобил марка „М.
***“ е било 7,9 метра (на това разстояние е отстоял лек автомобил от мястото на
втория удар в лентата му за движение. Лек автомобил „Х. С. ЗД“ е попадал в
опасната му зона за спиране.
Водачката И.Т.П. е имала техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП спазвайки изискванията на ЗДП и съобразявайки се с наличието на
пътен знак Б2 -Стоп за автомобила който управлява Техничски правилните действия
, които е трябвало да предприеме за да предотврати настъпването на ПТП се
свеждат до спиране движението на управлявания ат нея автомобил Х. С. пред
поставения пътен знак Б2 Стоп , давайки предимство на движещите се по пътя с
предимство МПС . В конкретния случай давайки предимство на лек автомобил марка
„М. ***“ движещ се в посока от с.Б. към гр.С.З. тъй като транспортните им
коридори биха се пресякли и би настъпил удар между тях /както е станало в
действителност/. Едва след преминаването през кръстовището на лек автомобил „М.”
при условие,че водачката възнамерява да извърши маневрата десен завой в посока
движение към гр.С.З. и при липса на други ППС в непосредствена близост до
кръстовището е следвало да започне и завърши маневрата десен завой които
условия не са били спазени от нейна страна.
В предвид на това, че лек автомобил Х. С. е навлезнал в процесното
кръстовище в транспортния коридор на М. и попадайки в опасната му зона за
спиране от техническа гледна точка водачът Р.Д.П. не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Справедливата пазарна стойност на лек автомобил Х. Д. с рег.№ СТ ***
ВР към 13.10.2019 г предлаган на свободния пазар в Р.Б. е около 4500 лв.
/Четири хиляди и петстотин лева/
В предвид множеството нанесени щети на лек автомобил Х. Д. от
удара с лек автомобил Х. С. възстановяването на същия с разумни средства е
икономически неизгодно, тъй като стойността на ремонтно възстановителните
работи би надвишил справедливата пазарна стойност на подобен изправен автомобил
от същата марка и модел . В тази връзка лек автомобил Х. Д. с рег.№ СТ *** ВР
не подлежи на възстановяване, тъй като сумата за възстановяване възлиза на
около 3502 лв и представлява около 78 % от стойността на подобен такъв автомобил
предлаган на свободния пазар в Р.Б.. Следователно щетата може да бъде
определена като тотална.
За водачката на лек автомобил „Х. С.“ с рег.№ СТ ударът е бил
предотвратим от техническа гледна правилните действия, които е трябвало да предприеме
за да предотврати настъпването на ПТП се свеждат до спиране движението на
управлявания от нея автомобил Х. С. пред поставения пътен знак Б2 Стоп, давайки
предимство на движещите се по пътя с предимство МПС. В конкретния случай
давайки предимство на лек автомобил марка „М. ***“ движещ се в посока от с.Б.
към гр.С.З. тъй като транспортните им коридори биха се пресякли и би настъпил
удар между тях /както е станало в действителност/. Едва след преминаването през
кръстовището на лек автомобил „М.“ при условие, че водачката възнамерява да
извърши маневрата десен завой/както е в конкретния случай/ в посока движение
към гр.С.З. и при липса на други ППС в непосредствена близост до кръстовището е
следвало да започне и завърши маневрата десен завой, които условия не са били
спазени от нейна страна.
Процесния лек автомобил Х. Д. управляван от пострадалия, е
оборудван с обезопасителни колани на предните и задните седалки от фирмата
/концерна/ производител. Задължително изискване на всички автомобили
произведени след 1972 г.
Съгласно механизма на
настъпване на фрактурата на глезена на крака на водачът на Х. Д. - Р.П. -
изяснен в презишното съдебно заседание от д-р П., водачът Р.П. е бил с поставен
обезопасителен колан към момента на удара при процесното ПТП. При някои
автомобили сработването на въздушните възглавници без пострадалия да е с
поставен обезопасителен колан е възможно като това зависи изключително от
вградения софтуер в компютъра на автомобила от фирмата/концерна/ производсител.
Това обаче представлява фирменна тайна и никоя фирма производител не дава
отговор на зададен подобен въпрос.
Експертното заключение не е оспорено от страните по
делото и съдът го възприема.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие на процесното
ПТП, в хода на производството беше назначена съдебно - медицинска експертиза. От
заключението й се установява, че Лицето
Р.Д.П. при настъпило ПТП на 13.10.2019 г. е получил: Счупване в областта на
вътрешния /медиалния/ глезен /малеол/ на десния долен крайник. Контузия на
гръдния кош. Установените и описани травматични увреждания напълно отговарят да
са получени по начин и време, а именно настъпило ПТП на 13.10.2019 г., като П.
е бил водач на катастрофирал автомобил, както се твърди в приложената Искова
молба към делото. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените от Р.Д.П. травматични увреждания. Претърпените болки и страдания от Р.Д.П.
са били налице в периода на възстановяване от получените травматични
увреждания, а именно за счупването в областта на вътрешния глезен с наложила се
оперативна интервенция в рамките на възстановителния период от 4 - 5 месеца,
като и към настоящия момент е наличен дискомфорт и слаби болки в глезенната
област на десния долен крайник. Периода за възстановяване от полученото
травматично увреждане е в рамките на 4 - 5 месеца, като се има предвид, че
предстои и е уместно лекуващия ортопед да прецени, кога да бъде премахната
поставената при операцията за фиксация на счупването - метална остиосинтеза. Извършените
разходи за консумативи, болничен престой, помощни средства и медикаменти, които
са приложени с финансови докумети към делото, са били напълно необходими и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.10.2019 г. ПТП. Травмата в
предната повърхност на гръдния кош, която не е била тежка и травмата в
глезената област на десния долен крайник, която е била с тежест на счупване на
кости, напълно отговарят да са получени в купето на катастрофирал автомобил от
водач с поставен предпазен колан. Пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, тъй като ако не е бил с такъв, травмите биха били много по тежки, като
щяха да бъдат налице и в областта на главата, гръдния кош и горни крайници. В
конкретния случай при настъпилото ПТП, предпазния колан е фиксирал тялото на
пострадалия към седалката и не е дал възможност на инерционните сили да
допринесат за по тежки травми.
Заключението не е оспорено от страните по делото.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му
състояние, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.П.Т.
се установява, че познава ищеца, тъй като са от едно село -
с.Я. и са в близки семейни отношения. Твърди, че ищецът бил много деен,
усмихнат, лъчезарен, много отзивчив за всяко едно начинание, помагал многократно.
След катастрофата отидшъл лично да го посети в Окръжна болница. Ищецът бил в
много лошо емоционално състояние, целият пребледнял, със счупен глезена. Бил
много притеснен, дишал затруднено, заеквал, бил много уплашен. Докато бил в
болницата му правили операция. Не си спомня колко дни е останал в болницата, но
сочи, че са около две седмици. След като го изписали се прибрал в дома си в С.З.,
където също го посещавал многократно. Свидетелства, че не можел да става,
постоянно лежал, жена му го обслужвала. Ставал с чужда помощ до тоалетна, да
стане да вземе нещо, постоянно се оплаквал, че вече е половин човек. Бил
обинтован или гипсиран. Сочи, че тепърва му предстои операция за да му вадят
пирони за която имал сериозни притеснения. Твърди, че пет, шест месеца бил в
болнични. Към настоящия момент бил притеснен за счупения крак, накуцвал. И към
настоящия момент е доста сринат психически. Към момента продължава да се
страхува, не иска да се минава покрай кръстовището, където е станала
катастрофата, страхува се в автомобил, иска да се откаже да шофира. При
разговори си го виждал да плаче. След случката се затворил, станал тъжен,
емоцията му изчезнала.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел. Същите се подкрепят от заключението на СМЕ. Свидетелят и ищеца са
близки приятели и колеги, познава го отдавна и е бил в непрекъснати контакти с
него, така че показанията му могат да установят физическото и психическо
състояние на ищеца след катастрофата, претърпените от него болки и страдания,
причинени от процесното ПТП.
Свидетелят И.Т.П. сочи, че не помни абсолютно нищо.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП –13.10.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника и същия е отказал
изплащането на обезщетение.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, че предявените искове са основателни.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. На 13.10.2019 година около
16:55 часа, в условията на дневна светлина, нормална видимост, сухо и слънчево
време, на кръстовището на път 6602, км 1+160 и продължението на
улица „И. ***, в посока север по път 6602, със скорост 50-60 км/час, се е движил
лек автомобил марка „Х. С. ЗД“, с рег.номер № СТ *** РА, собственост и
управляван от И.Т.П.. На 15 метра преди кръстовището, при наличието на пътен
знак Б-2 „СТОП!“ водачката е предприела десен завой (към С.З.) със скорост
около 35 км/час. Без да спира, преди да навлезе в кръстовището и пропусне
движилият се в посока изток, по продължението на ул. „И. *** лек автомобил
марка „М. Ц 250ТД“ с per. № СТ *** АТ, Когато лек
автомобил „Х. С.“ е навлязъл, с предна страница на 4,0 метра, е бил ударен в
ляв заден край с преден десен край от лек автомобил „М.“. След настъпилия първи
удар лек автомобил „Х. С.“ под въздействие на инерционните сили внезапно е
променил посоката си завъртайки се 40°- 45° в посока обратна на часовниковата
стрелка, навлязъл е в лентата за насрещно движение, когато е настъпил втория удар
с лек автомобил „Х. Д.“ собственост и управляван от Р.Д.П., с предна страница
челно е ударил внезапно появилият се в лентата за насрещно движение лек
автомобил „Х. С.“ Ударът е страничен челен. След удара лек автомобил ,Х. С.“ се
е вдигал във въздуха завъртял се е около
50° и със странично триене се е установил в северозападен край на кръстовището
с предна част насочена на изток.
Поради изложеното, съдът приема, че основна причина
за възникването на процесното ПТП е
противоправното и виновно поведение на водача на „Х.
С. ЗД“, собственост и управляван от И.Т.П.,
който не е спрял движението на управлявания от нея автомобил Х. С.
пред поставения пътен знак Б2 Стоп, за да даде предимство на движещите се по
пътя с предимство МПС, като по този начин процесното ПТП не би настъпило.
Безспорно в случая е налице и последният признак
за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания. Травмата в предната повърхност на гръдния кош, която не е
била тежка и травмата в глезената област на десния долен крайник, която е била
с тежест на счупване на кости, напълно отговарят да са получени в купето на
катастрофирал автомобил от водач с поставен предпазен колан.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: Счупване в областта на вътрешния /медиалния/ глезен /малеол/
на десния долен крайник. Контузия на гръдния кош. За счупването в областта на
вътрешния глезен се е наложила оперативна интервенция в рамките на
възстановителния период от 4 - 5 месеца, като към настоящия момент е наличен
дискомфорт и слаби болки в глезенната област на десния долен крайник. Предстои
да бъде премахната поставената при операцията за фиксация на счупването -
метална остиосинтеза.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. От разпитания по делото свидетел, се
установява, че процесното ПТП се е
отразило изключително негативно върху психичното състояние на ищеца – станал е
затворен, неконтактен, непрекъснато съпреживява изживените негативни емоции,
свързани с процесното ПТП и при спомена на преживения ужас от катастрофата, при
която е пострадал. Ищецът е в
работоспособна възраст, семейството му разчита на неговите доходи, като вместо
това за периода на възстановяване същия не можел да се обслужва сам и се е
наложило семейството му и приятели да го обслужват. Съдът взема предвид освен интензитета
на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес, също придружен с хирургични интервенции, и
медикаментозни лечения.
Съдът приема, че е налице тежък случай
на увреждане и претърпени вреди, вследствие на претърпяно ПТП. Претърпяно ПТП,
както и уврежданията, които е получил,
са променили в негативна насока професионалния
и социалния живот на ищеца.
По направеното възражение на ответника, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
колан и се движил с превишена скорост, съдът намира същото за недоказано. За да
бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът
на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа
такъв принос в хода на производството. Вещото лице по назначената САТЕ
заключава, че водачът Р.П. е бил с поставен обезопасителен
колан към момента на удара при процесното ПТП, а вещото лице по СМЕ установи, че Пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като ако
не е бил с такъв, травмите биха били много по тежки, като щяха да бъдат налице
и в областта на главата, гръдния кош и горни крайници. В конкретния случай при
настъпилото ПТП, предпазния колан е фиксирал тялото на пострадалия към
седалката и не е дал възможност на инерционните сили да допринесат за по тежки
травми. Вещото лице заключава, че скоростите и на трите
МПС са били съобразени с пътно- климатичните условия в конкретния пътен участък.
В предвид на това, че лек автомобил Х. С. е навлезнал в процесното кръстовище в
транспортния коридор на М. и попадайки в опасната му зона за спиране от
техническа гледна точка водачът Р.Д.П. не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
Следователно, съдът приема, че ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за увреждането, следователно, не е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен за цялата претендирана сума от 40 000 лв. и следва да бъде
уважен.
По иска за сумата 628
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението
и възстановяването в следствие на нанесените травми, съдът
намира следното: по делото са представени и приети под опис писмени
доказателства, установяващи претърпените от ищеца имуществени вреди - извършени
разходи за лечение, медикаменти, помощни средства и медицински услуги. Всички
тези разходи са направени във връзка с претърпените вреди и са свързани с
лечението и възстановяването на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и доказан в предявения размер от 628 лв., тъй като представените документи са
във връзка с процесното ПТП. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
сумата от 628 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди.
Заявена е претенция за сумата 4000 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди
в следствие на тотална щета на лек автомобил марка „Х.“ модел „Д.“ с ДКН СТ ***
ВР. От заключението на вещото лице се установява, че справедливата
пазарна стойност на лек автомобил Х. Д. с рег.№ СТ *** ВР към 13.10.2019 г.
предлаган на свободния пазар в Р.Б. е около 4500 лв. /Четири хиляди и петстотин
лева/. В предвид множеството нанесени щети на лек автомобил Х. Д. от удара с
лек автомобил Х. С. възстановяването на същия с разумни средства е икономически
неизгодно, тъй като стойността на ремонтно възстановителните работи би надвишил
справедливата пазарна стойност на подобен изправен автомобил от същата марка и
модел. В тази връзка лек автомобил Х. Д. с рег.№ СТ *** ВР не подлежи на
възстановяване, тъй като сумата за възстановяване възлиза на около 3502 лв. и
представлява около 78 % от стойността на подобен такъв автомобил предлаган на
свободния пазар в Р.Б.. Следователно щетата може да бъде определена като
тотална. Предвид горното съдът намира, че заявената претенция е основателна и
доказана до така както е предявена - до размера на 4000 лв. и следва да бъде
уважена.
Предявен е иск и за пропуснати ползи, за сумата 2551,11 лв., представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 7 месеца /от
м.октомври 2019г. до м.април 2020г. включително/ в размер на 9100 лв. и
получените обезщетения за временна нетрудоспособност /5080.20 лв./ и заплатите
за месеците октомври 2019г. и април 2020г. /1468,69 лв./ или в общ размер на
6548,89 лв. е основателен и следва да бъде уважен, Предявения иск представлява разликата
между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил и получените обезщетения
за временна нетрудоспособност и е в пряка причинна следствена връзка с процесното
ПТП, поради което следва да бъде уважен.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 28.01.2020 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.О.З.” ЕАД по
заведената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от застрахования, е
производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира,
че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е.
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса
на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие. На основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл.
497 от КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са
причинени вредите /така решение по т. д. №2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по
т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО/. В случая обаче претенцията за лихва е дължима,
считано от 28.01.2020 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.О.З.” ЕАД
по заведената застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, поради което следва да
се присъди от тази дата.
Ищецът е освободен от държавни такси и
разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 5, при този изход на делото е 2334,45 лв., с начислен ДДС, като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на „К. и С. - адвокатско дружество“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К.
***.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 1887,16 лв. и сумата 563
лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
”Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район Т., бул. *** да заплати на Р.Д.П., ЕГН: **********,
с постоянен адрес ***, следните суми:
- 40
000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от нанесените травми в
следствие настъпило на 13.10.2019 г. на кръстовището с околовръстен път II - 66
между гр. С.З. и с. Б. ПТП, а именно фрактура на вътрешен /медиален/малеолус.
- 628
лв. /шестстотин двадесет и осем лева/, представляващи обезщетение за
имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в
следствие на нанесените травми,
- 4000
лв. /четири хиляди лева/ представляващи обезщетение за имуществени вреди в
следствие на тотална щета на лек автомобил марка „Х.“ модел „Д.“ с ДКН СТ ***
ВР
- 2551,11 лв.,
/две хиляди петстотин петдесет и един лева и 11 ст./, представляващи разликата
между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 7
месеца от м.октомври 2019г. до м.април 2020г. включително и получените
обезщетения за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.01.2020 г., до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ”Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Т., бул. ***, да заплати
на „К. и С. - адвокатско дружество“,
представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***, сумата 2334,45 лв. възнаграждение
по чл. 38 от ЗА с ДДС.
ОСЪЖДА ”Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Т., бул. ***, да
заплати сумата от 1887,16 лв., представляваща държавна такса и сумата 563 лв., възнаграждение за вещи лица, по
сметка на Окръжен съд - С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………