гр. Стара Загора, 26.02.2021 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 3830 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл.
от ЗПК и чл. 6 и сл. от ЗПФУР.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД
твърди, че на 15.11.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Г.Б.З. е сключен Договор за
кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва
да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото
те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка*** (превод чрез Изипей)..
В процесния случай, на 15.11.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
**********. Кредитът бил отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с уговорена
падежна дата - 15.12.2015 г. В заявката си Г.З. заявила желание да й бъде
отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева), като заявила и използването
на допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката, за която,
съгласно общите условия към договора, била начислена пропорционална такса.
Съгласно т.2.2 от Общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит.
Съгласно искането на ответника и
условията по кредита, сумата била отпусната съгласно посочения в договора от
кредитополучателя предпочитан начин - посредством паричен превод в Изипей,
извършен още в деня на заявката за кредит - 15.11.2015г. Като основание на
превода били посочени трите имена, ЕГН на ответника и номер на процесния
договор.
На 23.11.2015г., възползвайки се от
възможността си, съгласно т.8 от Общите условия към Договора за кредит, според
която кредитополучателят имал право да поиска отпускане на допълнителна сума по
кредита, Г.З. заявила отпускането на допълнителни BGN 100,00 (сто лева) по
кредита и отново се ползвала от услугата за експресно разглеждане на заявката.
Сумата отново била отпусната на името на кредитополучателя чрез Изи Пей още в
деня на заявката за отпускане на допълнителния кредит - на 23.11.2015г.
Така към падежната дата -
15.12.2015г. ( посочена на страница 1 от Специалните условия към Договора за
кредит, посочена срещу графа „Дата на връщане на сумата“), кредитополучателят
се задължавал да върне сума в общ размер на BGN 369,16, от които: BGN 300,00 -
общ размер на отпуснатите суми по кредита (главница); BGN 59,97 - начислени
такси за експресно разглеждане на заявките за кредит и BGN 9,19 - договорна
лихва за периода на ползване на кредита. С настъпване на падежа по договора
обаче (15.12.2015г.), Г.З. не погасявала дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ
падежната дата, „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвал да начислява наказателна лихва
върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.3. (а), същата се
формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие (10,01 % към датата на сключване на договора).
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството му на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството
му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията си по Договор № ********** срещу длъжника - Г. Бадева З., в общ
размер на BGN 800,24 (осемстотин лева и двадесет и четири стотинки), от които:
главница - BGN 300,00; такси за експресно разглеждане - BGN 59,97; наказателна
лихва за периода 16.12.2015г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г.
(датата, предхождаща състоялата се цесия) — BGN 431,08 и лихва за периода на
ползване на кредита - BGN 9,19. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, което била неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на
вземания, „4финанс“ ЕООД предоставил на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания (Приложение № 5 към договора).
По силата на сключения договор за
цесия и по-специално в чл. 26 и Приложение № 4 към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпращал уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД до
адреса, посочен от ответника в договора за кредит, която била получена на
17.12.2018 г. Въпреки поканата за погасяване и уведомлението за състоялата се
цесия, неизпълнението и забавата на ответника продължавали.
Предвид гореизложеното, „Кредитреформ
България“ ЕООД счита, че има ликвидно и изискуемо вземане срещу Г. Бадева З.,
като с настоящата искова молба претендира: сума в размер 300.00 (триста лева),
представляващи неизплатена главница по договор за кредит № ********** и законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
Искането е да се постанови съдебно
решение, с което да се осъди Г. Бадева З.,***, п.к. 6060, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД следните претендирани суми:
- BGN
300,00 (триста лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит №
**********;
- законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
Претендирани са направените съдебни
разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева).
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането
на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както
задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му
в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел
становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца
обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени
доказателства.
Редовно призован
ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл.
238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните
предпоставки на чл.
238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства – Договор
за кредит № **********/15.11.2015г. и изменение (допълнително искане) от
23.11.2015г.; Общи условия към Договор за кредит № **********; Платежен
документ за кредитен превод от 15.11.2015г.; Платежен документ за кредитен
превод от 23.11.2015г.; Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018г. (Извлечение); Приложение № 1 към договор за цесия №
BGF-2018-033/23.11.2018г. (Извлечение); Приложение № 5 към договор за цесия №
BGF-2018-033/23.11.2018r. - Потвърждение за прехвърляне на вземания; Приложение
№ 4 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г. - Пълномощно за
уведомяване; Уведомление за цесия може да се направи обосновано предположение
за вероятна основателност на иска.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД; чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 6 и сл. от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че са
спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
С
представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав
по така предявените искове.
Налице са всички
материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на
разпоредбата на чл.
238, ал.1 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск
следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски в размер на 50 лева държавна такса и
50 лева юрисконсутско възнаграждение по исковото производство, определено на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Бадева З. с ЕГН **********,***,
п.к. 6060, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД следните претендирани
суми:
- BGN
300,00 (триста лева), представляващи
непогасена главница по Договор за кредит № **********;
- законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба – 01.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
Сумата
може да бъде платена по следната банкова сметка: ***: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: