№ 19681
гр. С. 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110112207 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила с „К.“ ЕАД договор да потребителски кредит №. от
24.11.2023г. при размер на предоставената в заем главница от 1 250 лева. При сключването
на договора ищцата подписала декларация за предоставяне на лични данни за целите на
учредяване на избрания от нея вид обезпечение, дала съгласие личните й данни да бъдат
предоставени на „.“ ЕООД, в качеството на поръчител, с цел одобрение и предложение за
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. По силата на договор за цесия от
12.12.2024г., сключен между „К.“ ЕАД на „А.я“, вземанията по договора срещу ищцата били
цедирани на „А.“ ЕАД, като размерът на дълга към този момент възлизал на сумата от 3
622,59 лева. Ищцата била уведомена за извършената цесия от ответника с покана за
незабавно изпълнение от 04.02.2025г. Ищцата заявява, че сключеният договор имал
потребителски характер, вследствие на което към него били приложими императивните
правила на ЗЗП, ЗПК и ЗПФУР. Излагат се аргументи за несъответствие на договора за
потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение за
поръчителя и уговорената застрахователна премия не били включени при формиране
размера на ГПР, както и в общо дължимата сума по договора за кредит. Ищцата оспорва
договора като недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради наличие на неяснота
относно условията за прилагане на лихвения процент по договора по смисъла на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК. Посочва, че в договора за потребителски кредит не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оспорва като недействителен договора за поръчителство предвид неговия акцесорен
характер и съобразно изложените аргументи за недействителност на договора за
потребителски кредит. Оспорва възникването на действие по отношение на нея на договора
за цесия доколкото съобщението на извършването на цесията било отправено от цесионера
„А.“ ЕАД. При така изложените фактически твърдения и правни доводи, моли за
прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №. от 24.11.2023г.,
сключен между ищцата и „К.“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва факта на сключен договор за
потребителски кредит между ищцата и „К.“ ЕАД, както и поръчителя „.“ ЕООД, по сила на
който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1 650 лева. Поради необслужване на
кредита от кредитополучателя поръчителят изплатил дължимите суми на кредитодателя,
вследствие на което встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Съгласно условията на
1
договора за потребителски кредит на ищцата била предоставена в заем главница от 1 650
лева при годишен лихвен процент на разходите 47,38%, фиксиран годишен лихвен процент
39,42%, брой погасителни вноски – 18, дата на първата вноска – 20.12.2023г. С договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., сключен между „.“ ЕООД и „А.“ ЕАД, вземанията
по кредита са прехвърлени на ответното дружество, ведно със всички привилегии,
обезпечения и лихви. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като посочва, че приложимият ГПР по кредита бил ясно и точно определен и в
договора не били предвидени възможности за промяната му. Посочва, че към датата на
сключване на договора за потребителски кредит уговореният ГПР от 47,38 % не надвишавал
петкратния размер на законната лихва в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сключването на договор за поръчителство не представлявало задължително условие за
сключване на договора за кредит. Оспорва във връзка с процесния договор за потребителски
кредит за е сключван застрахователен договор. Оспорва доводите за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 като неоснователни и допълва, че
лихвеният процент по договора бил в размер на 39,42 % . Оспорва като неоснователни
аргументите за недействителност на договора за поръчителство и развива подробни
съображения. Ответното дружество в качеството на цесионер било надлежно упълномощено
от цедента да изпрати уведомление за цесията от негово име, поради което цесията на
вземанията срещу ищцата породила действие спрямо последната. Въз основа на така
изложените фактически и правни доводи моли да отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №.
от 24.11.2023г., по силата на който „К.” ЕАД е предоставил на Т. Т. Я. кредит в размер от 1
650 лева за срок от 18 месеца, при лихвен процент по кредита - 39,42 % и ГПР - 47.28%,
платим съгласно приложен погасителен план, при общ размер на всички дължими плащания
2 224,42 лева.
Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на
поръчителство от 24.11.2023г., сключен между „.“ ЕООД, в качеството на поръчител, и Т. Т.
Я., в качеството на потребител, „.“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство
с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на всички
задължения но ищеца, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер на 1 852,96 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски,
с посочени падеж и размер в приложения погасителен план. Съгласно клаузата на чл. 3, ал.
4 и ал. 5 от договора поръчителят се задължил да уведоми потребителя по електронна поща
на посочения в договора адрес за извършено плащане в срок от два работни дни от
извършване на плащането, като след извършване на погасяването има право по всяко време
да прехвърли правата си по договора на трето лице, като в този случай потребителят следва
да бъде уведомен за настъпилата промяна на титуляра на вземането чрез изпращане на
писмено уведомление по електронната поща.
С уведомление от 10.12.2024г., изпратено от „К.“ ЕАД по електронната поща, ищцата
е уведомена, че поради липсата на плащания за срок от шест месеца по кредитното
правоотношение дружеството кредитодател обявява кредита за предсрочно изискуем,
считано от датата на уведомяването.
С уведомление от 10.12.2024г., изпратено от „.“ ЕООД по електронната поща, ищцата
е уведомена, че дружеството поръчител е получило искане за плащане от „К.“ ЕАД за
дължимите суми по договора за кредит – 1 586,82 лева главница, 453,98 лева договорна
лихва и 57,75 лева лихва за забава. Ищцата е уведомена, че към датата на съобщението
общият размер на задълженията й към „.“ ЕООД възлиза на 1 4885,83 лева, от които 1 428,46
лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 57,37 лева – лихва за
забава.
С уведомление от 11.12.2024г., изпратено от „.“ ЕООД по електронната поща, ищцата
е уведомена, че на 11.12.2024г. дружеството е погасило дължимите към „К.“ ЕАД
просрочени задължения, като е посочило, че общият размер на дълга възлиза на сумата от
3 584,37 лева и следва да бъде заплатена на „.“ ЕООД.
С покана на незабавно плащане от 04.02.2025г., отправена от ответника „А.“ ЕАД,
ищцата е уведомена, че към 04.02.2025г. задълженията й по договор за потребителски
кредит от 24.11.2023г. възлизат на 3 622,59 лева, като вземанията срещу нея са прехвърлени
2
към „А.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 12.12.2024г.
От представеното потвърждение за сключена цесия №Д.г. се установява, че „.“ ЕООД
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и на основание чл. 4.4 от Рамков договор за прехвърляне и
продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между „.“ ЕООД и „К.“ ЕАД, като
цеденти, и „А.“ ЕАД, като цесионер, потвърждава извършената цесия на всички вземания
съгласно посочения договор.
Посредством приетото като писмено доказателство пълномощно №П.. „.“ ЕООД е
упълномощил „А.“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е прехвърлило, съгласно Рамков договор за прехвърляне и
продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между „.“ ЕООД и „К.“ ЕАД като
цеденти и А. ЕАД, като цесионер.
По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за предоставяне на
кредити на „К.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и
чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №. от
24.11.2023г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването
на добрите нрави.
Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем №. от 24.11.2023г. и Договор
за поръчителство от 24.11.2023 г. са потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже
факта на възникнали облигационни правоотношения по процесните договори, както и
наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за кредит на
посоченото правно основание.
С приетия за окончателен доклад по чл. 146 ГПК в проведеното на 01.10.2025 г.
открито съдебно заседание, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между Т. Т. Я. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит
№. от 24.11.2023г. Съдът намира за безспорно, че за обезпечаване на задължението по
договора за кредит е сключен договор за поръчителство с поръчител „.“ ЕООД, както и
факта на усвояване от ищеца на процесната сума от 1 650 лева по сключения с „К.“ ЕАД
договор за потребителски кредит.
От представените доказателства по делото се установява, че след погасяване от
поръчителя „.“ ЕООД на задълженията на ищцата по кредитното правоотношение,
вземането на поръчителя е прехвърлено в полза на „А.“ ЕАД, съгласно Рамков договор за
прехвърляне и продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между „.“ ЕООД и
„К.“ ЕАД, като цеденти, и А., като цесионер. Ищцата е надлежно уведомена за извършената
цесия с покана на незабавно плащане от 04.02.2025г., отправена от ответника „А.“,
доколкото цедентът е изрично упълномощен от цесионера „.“ ЕООД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило.
След като се запозна със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че
между страните не е уговорено възникване на задължение за ищеца за заплащане на
застрахователни премии във връзка с договора за кредит, поради което изложените
3
оспорвания от ищеца в тази посока не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция
в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24
часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в
случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.” ЕАД, съответно
този договор не поражда действие между „К.” ЕАД и кредитополучателя. При необезпечен
кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако
заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Още повече, че „К.” ЕАД и „.” ЕООД са свързани лица, доколкото от направената справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „.” ЕООД е
„К.” ЕАД. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Въз основа на изложеното съдът намира, че в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат включени, същите биха
надвишили многократно нормативно установения размер. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишния процент на разходите не може да надвишава пет пъти законна лихва, която към
датата на сключване на договора за кредит е 13,79 % /10 пункта + ОЛП, който е 3,79%/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 68,85 %. В настоящия случай размерът
на ГПР при включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство от
1 852,96 при главница по кредита от 1 650 лв. при срок на погасяване от 18 месеца и лихвен
процент от 39,42 % е в размер на 402,92%. С оглед на гореизложеното при включване на
възнаграждението по договора с дружеството поръчител към параметрите по договора за
кредит, то тогава ГПР е в размер на 402,92%. Така уговореното възнаграждение има
значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя. Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че
невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява
неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК,
поради което целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. В процесния случай нищожните клаузи не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно
максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено
частично недействителна е клаузата за уговореното възнаграждение за поръчител,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР.
4
Въз основа на така изложените мотиви изложеното съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК следва да бъде
уважен и процесният договор за потребителски кредит №. от 24.11.2023г., следва да бъде
прогласен за нищожен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В хода на производството ищецът е извършил разноски в размер на 144,90 лв. за
държавна такса, и 600 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2025г.
Съдът като съобрази изложените от ответното дружество възражения срещу
присъждане на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, отчете фактическата и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е предявена една искова
претенция по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. В рамките на производството е проведено
едно открито съдебно заседание, в хода на което не са събирани доказателства. Размерът на
защитавания материален интерес не е значителен. Процесуалният представител на ищеца не
се е явил в открито съдебно заседание, като е депозирал становище, с което е преповторил
твърденията и правните доводи, изложени в исковата молба. Съдът съобрази и наличието на
утвърдена съдебна практика при произнасянето на съдилищата по сходни правни спорове,
както и задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК за служебна проверка за неравноправни
клаузи при потребителски спорове. Ето защо в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 400 лева, платимо
от ответника.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 544,90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Т. Т. Я., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С. ул. „И.“ № ет, срещу „А.“ ЕАД, с ЕИК: .. със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул. „Д-р П. Д.“ № офис сграда „Л.т“, ет оф иск с правно основание чл.
124 ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит №
./24.11.2023г., сключен между „К.“ ЕАД и Т. Т. Я..
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, с ЕИК: .. да заплати на Т. Т. Я., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 544,90 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5