МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 28/21.02.2017г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 72/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против М.П.Б. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Преди
даване ход на делото, чрез редовно упълномощен адвокат свидетелката К.,
пострадала от деянието предмет на обвинението, направи искане да бъде конституирана
в качеството на частен обвинител. И тъй като искането бе направено своевременно
– в срока по чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, претърпяло вреди престъплението, съдът
го намери за основателно и конституира свидетелката в качеството на частен
обвинител.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата така,
както е по обвинителния акт. С оглед
направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде призната за виновна. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимата и
длъжността, която заема – старши възпитател, предлага да й се наложи наказание
лишаване от свобода под предвидения в закона минимум от една година, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, чието изтърпяване на бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Чрез повереника си частният
обвинител поддържа обвинението против подсъдимата наред с прокурора, като по отношение доказаността
на обвинението се солидаризира изцяло със становището му и също пледира за
постановяване на осъдителна присъда. Изразява несъгласие с предложения размер на
наказанието лишаване от свобода, като счита, че същият следва да бъде определен
около средния, предвиден в закона такъв. По отношение начина на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода счита, че липсват пречки за постановяване
отложеното му изтърпяване. Пледира на подсъдимата да се наложи и наказание
лишаване от право да управлява МПС, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата, редовно призована, участва лично в с.з., признава вината си, признава изцяло изнесените от обвинението
факти и изразява искрено съжаление за
сторено. Чрез редовно упълномощения си защитник –
адвокат изцяло
споделя становището на прокурора за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК при определяне размера на наказанието лишаване от свобода, и молиа да й
се наложи такова към най-ниския предел на предвиденото в закона, след отчитане
дадените в хода на ДП подробни обяснения, приносът й за разкриване обективната
истина по делото, чистото й съдебно минало и добрите й характеристични данни. Пледира
и за постановяване отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
На 21.02.2016 г. около 22:00 часа в гр.Ямбол, по ул.
„Гр.Игнатиев“, в посока от ж.к. „Диана“ към ЦГЧ,
подсъдимата М.П.Б. управлявала лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат
Вариант“ с per. № ***. Движението било реализирано в лявата
лента на дясното платно за движение. По същото време, място и посока, свидетелят Янко Иванов Чилиев управлявал лек автомобил
„Фиат“, като се движел в дясната лента на дясното платно за движение, на
известно разстояние пред автомобила на подсъдимата.
С него на предната дясна седалка пътувал свидетелят Н. В. В. По същото време свидетелката К. *** /от дясно на ляво в указаната
посока/ по пешеходната пътека, находяща се непосредствено след кръстовището на
ул. „Драма“ с ул. „Гр.Игнатиев“ /в близост до
офис на „Изи кредит“/. Св. Ч. забелязал К. и спрял управлявания от него автомобил пред
посочената пешеходна пътека, като осигурил предимство за преминаване на
пешеходката. След като Ч. спрял автомобила К. предприела пресичане на улицата по пешеходната
пътека. В същото време подсъдимата Б., при движение с
автомобила със скорост 34
км/ч., при приближаване на
посочената пешеходна пътека, не проявила необходимото внимание и предпазливост,
като не предприела действия да намалила скоростта или да спре автомобила, за да
осигури предимство на преминаващата по нея пешеходка. В резултат на това бил
реализиран сблъсък между управлявания от нея автомобил и К.. Сблъсъкът бил ляво
страничен за пешеходката и челен за автомобила, съсредоточен в дясната му
половина. В резултата на удара тялото на К. било повдигнато от асфалтовата
настилка и отхвърлено напред и надясно, като преустановило движението си в
близост до десния край на платното за движение до десния тротоар. Подсъдимата Б. усетила реализирания сблъсък с
пешеходеца, но въпреки това продължила движението си с автомобила в
горепосочената посока, като паркирала същия в гр.Ямбол ж.к. „Златен рог“.
Свидетелите Ч. и В. оказали помощ на К., като я преместили на
тротоара и съобщили на тел. 112. На мястото пристигнали полицейски и медицински
екип, който откарал
пострадалата в МБАЛ - Ямбол.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, при описаното пътно транспортно произшествие на Г. К. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се
в увреждане на лявата колянна става /разкъсване на вътрешния колатерален
лигамент, разкъсване на предната кръстна връзка, увреждане на вътрешния мениск
на колянната става и хемартрозата/, което е причинило трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца, при нормален ход
на оздравителните процеси.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Направеното от подсъдимата признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства - от
обясненията й, от показанията на свидетелите К., Ч., В. и Б., от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и АТЕ, от обективните находки,
отразени в протокола за оглед на веществени доказателства и приложения към него
фотоалбум (л.9-16), както и от писмените доказателства по делото, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимата Б.
е осъществила състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на на 21.02.2016 г., около 22:00 ч., в гр.
Ямбол, на ул. Гр. Игнатиев, до офис на „Изи кредит“, при управление на МПС -
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат Вариант“ с peг. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.116 и в чл.119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП, и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.И.К. ***, изразяваща се
в увреждане на лявата колянна става /разкъсване на вътрешния колатерален
лигамент, разкъсване на предната кръстна връзка, увреждане на вътрешния мениск
на колянната става и хемартрозата/, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичайния ход
на развитие на оздравителните процеси, като деянието е извършено на пешеходна
пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.
Фактът, че подсъдимата е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията й, така и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели.
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимата съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. Безспорно, налице са извършени от нея нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.116 и по чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като
приближавайки пешеходната пътека, не е проявила необходимото внимание и
предпазливост, не е намалила скоростта си и не е спряла, за да пропусне
преминаващата по нея пешеходка Г. К., в резултат на което я е ударила странично с челните
десни състави на автомобила. Вследствие на удара на свидетелката К., било причинено
описаното по-горе телесно увреждане, съставляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в увреждане на лявата колянна става /разкъсване на вътрешния колатерален
лигамент, разкъсване на предната кръстна връзка, увреждане на вътрешния мениск
на колянната става и хемартрозата/, което е причинило трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца, при нормален ход
на оздравителните процеси. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимата,
настъпването на ПТП и увреждането на пострадалата. Или с други думи казано, по
гореописания начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение,
подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да предотврати ПТП и в този
смисъл е станала причина за настъпването му.
От обективна страна деянието е квалифицирано по два квалифициращи признака,
тъй като ПТП е настъпило на пешеходна пътека и след настъпването му подсъдимата
не е спряла и не се е завърнала на мястото, за да се информира за настъпилите
последици и състоянието на увреденото лице, а е продължила движението си в
посока към дома си, при липсата основателна причина за неизпълнение на
задължението й като участник в ПТП. Поради това същата следва да отговаря по
квалифицирания състав на чл.343, ал.3 от НК – за бягство от
местопроизшествието.
От субективна страна
подсъдимата е действала в условията на несъзнавана непредпазливост като форма
на вина, тъй като същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, за което са я задължавали
правилата на чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП – да бъде внимателна и предпазлива
към пешеходците и при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Безспорно,
подсъдимата е могла и е била в състояние да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, тъй като, ако бе спазила горепосочените правила и
се бе съобразила с тях, не би предизвикала настъпването на ПТП. Подсъдимата е
съзнавала и противозаконността на обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи, тъй като е знаела, че има участие в ПТП, настъпило на
пешеходната пътека, при което е причинено нараняване на пешеходец, но въпреки
това не е спряла и не е останала на мястото, а е продължила движението си към
дома си.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМАТА НАКАЗАНЯ.
За извършеното от подсъдимата
непредпазливо престъпление законът предвижда наказание от една до шест години
лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на
чл. 373, ал.2 от НПК наказанието й следва
да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимата Б. наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния и към минималния размер
на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността й
обстоятелства – чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни за
личността й, дадените в досъдебното производство обяснения, с които е
допринесла в значителна степен за разкриване обективната истина по делото,
признаването и осъзнаването на вината, проявената критичност и изразеното
искрено съжаление за стореното. От друга страна, при определяне такъв размер на
наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната и в региона, от обстоятелството, че подсъдимата е нарушила основни
правила за движението по пътищата и извършеното се явява квалифицирано по два
квалифициращи признака, при което намери, че на фона на тези отегчаващи
отговорността обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността й
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят
до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година
лишаване от свобода.
След като по
горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимата Б. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА (18
месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното й наказание с една трета, т.е., с шест месеца, и й
наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА (дванадесет месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимата и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ТРИ ГОДИНИ, към максималния предвиден в закона размер, отчитайки
отново изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно
наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, ще я мотивира да
се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява повече внимание при
управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушение на установените
правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години,
тъй като с оглед чистото й съдебно минало и размера на наложеното й наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо нея не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и имайки
предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността й обстоятелства, съдът
намери, че за нейното поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното й наказание.
При този изход на делото, тъй като подсъдимата бе призната за виновна, на
основание чл.189 ал.3 от НПК същата бе осъдена да заплати на частния обвинител Г.
К. направените от нея в това й качество разноски по делото за упълномощаване на
повереник в размер на 1450 лв., както и направените по време на ДП разноски по
делото за изготвяне на експертизи в размер на 579 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: