РЕШЕНИЕ № 4581
гр. Пловдив, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 152 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Изотерма – 96” ЕООД против
“Дойч” ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи следните
суми: сумата от 200 лв. - частично от сумата в общ размер от 33 789, 18 лв. –
главница, сумата от 200 лв. – частично от сумата в общ размер от 27 964, 10 лв.
– законна лихва върху главницата от 01.06.2010 г. до изплащане на вземането,
определена към 09.07.2018 г., съгласно издадено от съдебния изпълнител
удостоверение и сумата от 200 лв. – частично от сумата в общ размер от 4 782,
93 лв. – разноски по търг.д. № 470/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив,
обективирани в изпълнителен лист от 30.11.2009 г., издаден по търг.д. №
470/2009 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за принудителното събиране на
които е образувано ****г. на ********, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист по
търг.д. № 470/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, за принудителното събиране на
които било образувано ****г. на ********.
Сочи, че съгласно удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, общо дължимата
сума в изпълнителното производство към 09.07.2018 г. била в размер от 71 720
лв., в която се включвали и разноските по изпълнителното дело, както и законната
лихва върху главницата, определена към 09.07.2018 г. Счита, че към тази дата
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Това е така, тъй като
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство било
предприето на 28.10.2011 г., когато било издадено удостоверение по чл. 456 ГПК
за присъединяване по изп.д. при ********. След тази дата взискателят не поискал
извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.10.2013
г., заради настъпила перемция. Твърди, че новата давност за вземането е
започнала да тече с предприемане на последното валидно изпълнително действие –
на 28.10.2011 г. и е изтекла на 28.10.2016 г. Молба за извършване на
изпълнителни действия била подадена от взискателя едва на 02.09.2014 г. – след
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Счита, че след
датата на последното валидно изпълнително действие, останалите предприети от
съдебния изпълнител действия са без правно значение, тъй като след прекратяване
на изпълнителното производство, последните се обезсилват по право. По
изложените съображения моли за уважаване на предявените частични искови
претенции.
Ответникът „Дойч“ ЕООД не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове.
Позовава се на тълкувателната практика на ВКС, съгласно която всеки кредитор, в
чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се
счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета
на обезпечението. Поради така изложеното счита, че като присъединен взискател
ответникът се е ползвал от изпълнителните действия по съответните изпълнителни
дела, по които е била наложена възбрана или е било пристъпено към изпълнение по
отношение на недвижимите имоти, възбранени в полза на ответника. По изложените
съображения счита, че вземането, предмет на изпълнителния лист не е погасено по
давност и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск
- отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 30.11.2009 г., издаден по търг.д. № 470/2009 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата
от 72 073, 08 лв., представляваща стойността на разходите, направени от
ответника за поправяне на недостатъците на изработеното от ищеца, а именно –
заплатеното на трети лица за извършване на строително-монтажни работи по
полагане на допълнителна епоксидна композиция върху съществуваща подова
настилка от шлайфан бетон за обект в гр. П, ул. “****, ведно със законна лихва
върху главницата от 20.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото в размер от 4 782, 93 лв.
Видно от приложения
по делото изпълнителен лист, последният е издаден на основание влязло в сила
Решение № 449/16.11.2009 г. по търг.д. № 407/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Следователно вземането е съдебно установено, поради което и на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД последното се погасява с изтичане на общата – петгодишна,
погасителна давност.
За принудително
събиране на вземането по изпълнителен лист от 30.11.2009 г., издаден по търг.д.
№ 470/2009 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е било образувано ****г. на ********
с ****на ****.
От материалите по
приложеното по делото ****г. на ******** с ****на ****, се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител
по молба на взискателя от 07.01.2010 г., в която са посочени конкретните
изпълнителни способи, които следва да бъдат приложени според кредитора.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Установява се, че в
изпълнителното производство са предприети валидни изпълнителни действия, които
са представлявали основание за спиране на давността за вземането. Следва да се
посочи, че за пръв път давността следва да се счита прекъсната на 17.02.2010 г.
с признаване на вземането от страна на управителния орган на длъжника “Изотерма
– 96” ЕООД, тъй като съдебният изпълнител е удостоверил в протокол изричното
устно волеизявление на управителя на длъжника, с което последният е заявил, че предлага
задължението да се заплати разсрочено на пет равни вноски, с начало на
плащането от м. март 2010 г. и срок за плащане от 1-во до 10-то число на
текущия месец. Давността е прекъсната на
основание чл. 116, ал. 1, б. “а” ЗЗД, която разпоредба предвижда, че
признанието на дълга представлява основание за прекъсване на погасителната
давност за вземането.
Следващото
действие, довело до прекъсване на давността, е налагането на възбрана по
отношение на имоти, собственост на длъжника. Възбраната се счита наложена, съответно
давността – прекъсната, с нейното вписване в Агенция по вписванията, което в
случая е сторено на ***г. По
отношение на поземлен имот с идентификатор ****с
площ от 13 499 кв.м., с начин на трайно ползване – изоставена орна земя, находяща
се в землището на гр. П, в ****”, възбрана е вписана на ***г. с ***в Служба по
вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията, а по отношение на
поземлен имот с идентификатор ***с
площ от 8 002 кв.м., с начин на трайно ползване – изоставена орна земя,
находяща се в землището на гр. П., в ***”, възбрана е вписана на ***г. с ***в
Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията.
С разпореждане от
11.02.2010 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху собствените на
длъжника моторни превозни средства, както следва – “***” с ***, “***” с *** и “***”
с ***. До КАТ – Пловдив е изпратено запорно съобщение, но в изпълнителното дело
не са налице данни за получаване на последното, доколкото и върху приложената
разписка липсва отбелязване за получаването му. Запорът се счита наложен от
момента на получаване на запорното съобщение от третото лице, поради което и в
случая не са налице данни за точната дата на налагането му и съответно за
прекъсване на давността.
Давността за
вземането е прекъсната отново с налагането на възбрана, вписана на 14.01.2010 г. с ***в Служба по
вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията, по отношение на следния
имот: сграда с идентификатор ***., с
функционално предназначение – промишлена сграда със застроена площ от 1 552
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***., находящ се в гр. П,
ул. “***.
На 16.07.2010 г. е
извършен опис на недвижимия имот, находящ се в гр. П, ул. “***, с което
изпълнително действие също е прекъсната давността на вземането.
Следващото изпълнително
действие, което е релевантно за течение на погасителната давност за вземането е
налагането на възбрана на 07.12.2010 г.
по отношение на следния собствен на длъжника недвижим имот: 762/2976 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***., находящ се в гр.
П, ул. “*** и площ от 2 407 кв.м., с трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект.
След това действие,
съдебният изпълнител е пристъпил към принудително удовлетворяване на вземането
чрез публична продан на недвижимия имот, представляващ 762/2976 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***., находящ се в гр. П, ул. “***, която е
осъществена, след няколко неуспешни процедури, поради липсата на постъпили
наддавателни предложение, на 05.10.2011 г. с обявяване на ответника – взискател
в изпълнителното производство “Дойч” ЕООД за купувач на имота, като на
последния е определен едноседмичен срок за внасяне на предложената цена от 36
100 лв. В изпълнителното дело не са налице данни за заплащане на цената, като
не е издадено постановление за възлагане на недвижимия имот.
С молба от
28.10.2011 г. взискателят е поискал да се снабди със съдебно удостоверение за
вземането му, което да послужи за присъединяване по друго изпълнително дело,
като е отправил до съдебния изпълнител и искане да бъде издадено постановление
за възлагане за недвижимия имот, по отношение на който взискателят е обявен за
купувач. С депозиране на молбата от взискателя, давността за вземането следва
да се счита прекъсната повторно, доколкото в последната са посочени конкретни
изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети. След това в това
изпълнително производство по ****г. на ******, нова молба за осъществяване на
конкретни изпълнителни действия от взискателя е била депозирана едва на
02.09.2014 г.
Въпреки това не
следва да се счита, че давността за вземането е изтекла, поради липсата на
следващи валидни изпълнителни действия по това изпълнително дело, които да
бъдат взети предвид в производството и за които да се счита, че са прекъснали
давността.
Видно от приложеното
по делото удостоверение от ******** с ***е, че по образувано с взискател “Първа
инвестиционна банка” АД и длъжник “Изотерма – 96” ООД ***, присъединен
взискател е ответникът “Дойч” ЕООД, по силата на съдебно удостоверение от
18.11.2019 г., издадено по ****г. на ******. По изпълнителното дело са наложени
възбрани по отношение на недвижим имот с идентификатор ****и недвижим имот с
идентификатор ***, а недвижим имот с идентификатор ***. е изнесен на публична
продан и възложен на купувача “Изотерма – С” ООД с Постановление за възлагане
от 07.02.2018 г., като наложената по отношение на последния възбрана е
заличена.
Представено е и
удостоверение от *******с ***, от което се установява, че против длъжника
“Изотерма – 96” ООД е образувано ***г. с взискател “Пактранс” ООД, като в това
производство е наложена възбрана по отношение на недвижим имот, представляващ
762/2976 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***., находящ се в гр. П, ул. “***,
която видно от приложеното искане за вписване, е вписана на ***г.
От удостоверение,
издадено от *******с ***, се установява, че против ищеца е образувано ***с
взискател “Интерком Груп” ООД. В удостоверението е посочено, че с разпореждане
на съдебния изпълнител от 13.06.2013 г. е
постановено вписване на възбрана върху недвижим имот, представляващ
762/2976 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***., недвижим имот с
идентификатор ****и недвижим имот с идентификатор ***. По делото са представени
и актовете за вписване на възбраните, като по отношение на недвижим имот с
идентификатор ***. последната е вписана на ***г., а по отношение на недвижим
имот с идентификатор ****и недвижим имот с идентификатор ***. – на 19.06.2013
г.
От удостоверение на
*******с ***се установява, че при последния е било образувано ***г. с взискател
“Монтажи” ЕАД и длъжник – ищеца, което е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като в изпълнителното производство са били вписани възбрани по
отношение на поземлен имот с идентификатор ***., поземлен имот с идентификатор ****и
поземлен имот с идентификатор ***. Видно от представените от съдебния
изпълнител актове за вписване, възбраната по отношение на недвижим имот,
представляващ 762/2976 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. е вписана на
***г., а по отношение на поземлен имот с идентификатор ****и поземлен имот с
идентификатор ***– на същата дата ***г.
Тези обстоятелства
се установяват и от приложените по делото справки от Агенция по вписванията по
отношение на ищеца “Изоптерма – 96” ООД.
След като в полза
на ответника – взискател е била вписана възбрана по отношение на недвижим имот,
представляващ 762/2976 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***., на поземлен
имот с идентификатор ****и на поземлен имот с идентификатор ***, всяко
последващо датата на вписване на възбраните, насочване на изпълнението по
отношение на посочените недвижими имоти, ползва и кредитора с предходно вписана
възбрана. Възбраната по отношение на поземлен имот с идентификатор ****и поземлен
имот с идентификатор ***е била вписана в полза на ответника по ****г. на ******
на ***г., а за недвижим имот, представляващ 762/2976 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***. – на 07.12.2010 г. Следователно и вписването на последващи
възбрани върху тези недвижими имоти по други изпълнителни дела ползва
взискателя с предходно вписаната възбрана и води до прекъсване на давността за
вземането, за чието принудително събиране е била вписана съответната възбрана.
Така след осъществяване на последното валидно изпълнително действие по ****г.
на ****** – на 28.10.2011 г., давността за вземането е била прекъсвана с
вписването на последващите възбрани – на ***г. по *** на ******** с ***по
отношение на недвижим имот, представляващ 762/2976 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***.; на ***г. по ***на
*******с ***по отношение на недвижим имот с идентификатор ***. и на 19.06.2013 г. по същото изпълнително
дело за недвижим имот с идентификатор ****и недвижим имот с идентификатор ***.
и на ***г. по ***г. на *******с ***,
вписана на тази дата за трите недвижими имота.
Това е така, тъй
като законодателната цел е не да се образуват паралелни изпълнителни
производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите
кредитори освен взискателя да се присъединят, съгласно чл. 456, ал.1 и 2 ГПК. Присъединилият се кредитор има същите
права, както и първоначалният взискател, и се ползва от извършените процесуални
действия до този момент – чл. 457, ал.1 и 2 ГПК, като по този начин участието
му в разпределението е гарантирано при спазване реда на привилегиите.
Съгласно
задължителни за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато
изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана
преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота
чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), защото
само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях
съдебният изпълнител е длъжен да установи. Посочено е, че чл. 459 ГПК е
озаглавен присъединяване на кредитор с обезпечен иск и урежда участието на
такъв кредитор в изпълнителното производство, без да е необходима изрична молба
за присъединяването му. В закона не съществува отделна изрична разпоредба,
уреждаща участието на кредитор, чието право на принудително изпълнение е
удостоверено в изпълнителен лист, защото вземането му е съдебно потвърдено или
пристъпва към принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, макар
правото му още да не е съдебно потвърдено, като е прието, че кредиторите с наложени запори или възбрани по изпълнителни
дела са присъединени по право (без да е необходима изрична молба от тях) на
по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка.
Следователно
взискателят по ****г. на *******, в чиято полза са наложени възбрани върху
посочените недвижими имоти, се е присъединил по право по изпълнителните дела,
със същия длъжник, по които изпълнението е насочено към посочените недвижими
имоти с налагане на последваща възбрана. Съответно ответникът “Дойч” ЕООД се е
присъединил по право към *** на ******** с ***; ***на *******с ***и ***г. на *******,
като всички извършени по тези изпълнителни дела действия, съгласно изричната
разпоредба на закона – чл. 457 ГПК, ползват и присъединения кредитор, като
следва по отношение на вземането на присъединилия се по право кредитор да
настъпват всички материалноправни последици на съответното изпълнително
действие, включително и тези на прекъсването на давността. Следва да се посочи,
че релевантна е давността за съответното
вземане на кредитора и всички действия, предприети от последния или в
негова полза за принудителното му събиране, следва да се вземат предвид при
преценка за спирането и прекъсването на давността, а не само тези, предприети
по конкретното изпълнително дело, образувано по молба на този кредит въз основа
на представеното от последния изпълнително основание. Така при липса на осъществяване
на изпълнителни действия по изпълнителното производство, образувано от
съответния кредитор, но при осъществяване на такива по други изпълнителни
производства със същия длъжник, последните ползват и кредитора, който е
присъединен по право или по негова изрична молба. Целта на всяко едно
образувано изпълнително производство против длъжника е единна, а именно осребряване
на неговото имущество и удовлетворяване на вземането на съответния взискател. Вписването
на възбрана по отношение на недвижим имот тежи върху последния и реда на
вписаната възбрана, при осребряване на имуществото, се съобразява при
разпределението от всеки съдебен изпълнител, насочил изпълнение върху възбранен
недвижим имот.
По така изложените съображения
съдът намира, че вземането, предмет на изпълнителния лист, издаден в полза на
кредитора – ответник не е погасено по давност. След осъществяване на последното
валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността по ****г. на ********,
на 28.10.2011 г., давността за вземането е била последователно прекъсвана по
всяко едно от посочените изпълнителни дела чрез налагане на възбрана по
отношение на недвижимите имоти на длъжника, възбранени в полза на ответника. В
този смисъл съдът съобрази и разясненията на посоченото тълкувателно решение, в
което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са
посочени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана и
присъединяването на кредитора. Така последното валидно изпълнително действие,
довело до прекъсване на давността за вземането на кредитора е неговото
присъединяване по ***г. на *******с ***на ***г.
чрез вписване на възбрана по отношение на поземлен имот с идентификатор ***.,
поземлен имот с идентификатор ***. и недвижим имот, представляващ 762/2976
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.
От този момент – ***г.,
когато е започнала да тече нова давност за вземането, която в случая е
петгодишна, доколкото последното е съдебно установено, петгодишния давностен
срок към датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2019 г., не е
изтекъл. По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват
разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, доколкото и в производството
по делото не са представени доказателства за това такива да са реално сторени –
арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Изотерма – 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Шумен” № 23, против “Дойч” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 133,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 200
лв. - частично от сумата в общ размер от 33 789, 18 лв. – главница, сумата от
200 лв. – частично от сумата в общ размер от 27 964, 10 лв. – законна лихва
върху главницата от 01.06.2010 г. до изплащане на вземането, определена към
09.07.2018 г. съгласно издадено от съдебния изпълнител удостоверение и сумата
от 200 лв. – частично от сумата в общ размер от 4 782, 93 лв. – разноски по търг.д.
№ 470/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, обективирани в изпълнителен лист от
30.11.2009 г., издаден по търг.д. № 470/2009 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано ****г. на ********,
поради погасяването им по давност
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК