№ 1266
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100901452 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК: ****, с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на
основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал дейност по
неспециализирано вътрешно почистване на сгради, както е констатирало вещото лице при
извършената от него проверка, която дейност е и в обхвата на предмета на дейност на
дружеството, съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства.
Молителят е посочил в молбата си и като основание за откриване производството по
несъстоятелност- настъпила неплатежоспособност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
1
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за
съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на
цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като
основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за
ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството
дали длъжникът притежава достатъчно краткотрайни активи /такива, които участват
еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в
парични средства/, с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или
коефициентите за обща ликвидност.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията по публичноправни още в края на 2022 година. А именно -
за изискуеми публични задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски – през 2022
година и за лихви върху тях – още 2020 година /Приложение 1 от съдебно – счетоводната
експертиза/. Според установеното от вещото лице, тези непогасени задължения на молителя
са за данъци и задължителни осигурителни вноски и същите имат характер на публични
задължения /по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/ към Национална агенция по приходите.
Тези задължения, обективно са свързани с търговската дейност на дружеството и са
изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, посочен конкретно в Приложение 1 към заключението/.
Установява се също така, че към 30.06.2024 година молителят е имал и непогасени, но
изискуеми задължения към своя доставчици - партньори, общо в размер на 835,86 лева, от
което следва извод, че същият е спрял плащанията и по сделките, сключвани във връзка с
осъществяваната от него стопанска дейност. Следователно, предположението по чл. 608, ал.
3 ТЗ е приложимо в конкретната хипотеза.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид и данните от съставените ГФО и балансите на дружеството,
както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за
определяне стойностите на коефициентите за ликвидност. Вещото лице е изготвило
заключението, съобразно данни от баланса на дружеството, съобразно доказателствата по
делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП и при извършената
проверка в счетоводството на молителя, както и при извършване на съответни корекци, като
е изследвало период от време от 01.01.2018 г. до 2024 г.
За периода на счетоводните 2018 – 2020 година, вещото лице въз основа на годишните
финансови отчети е констатирало, че балансовите стойности на краткотрайните активи
надхърля тези на осчетоводените краткосрочни задължения, което е довело до положителен
финансов резултат през всяка от отчетните години в периода. В отговора на задача първа
вещото лице подробно е описало и структурата на активите и пасивите на дружеството за
всяка от отчетните години в периода, като по делото не се събраха доказателства да са били
налице и други бързоликвидни активи, които не са взети предвид от вещото лице, съответно
2
– други, неотчетени парични задължения. При съпоставяне на стойностите, е видно и че
същите водят до резултати за коефициентите за обща ликвидност над препоръчителните
норми за сектора, тъй като краткосрочните активи значително надхвърлят краткотрайните
задължения, като над препоръчителните норми са и останалите коефициенти и за този
период може да се направи обоснован извод, че предприетието е автономно и може да
посрещне своите задължения, без да е зависимо от кредиторите си и реализира печалба.
На следващо място, по отношение на следващите отчетни периоди следва да се
направи следното предварително уточнение. Вещото лице е посочило, че през 2020 година
като краткосрочни вземания са отчетени такива към подотчетни лица /управител/персонал/,
в размер на 120 000 лева, които към 30.06.2024 година са се увеличили до размер от 135 000
лева. По делото не са събрани доказателства относно падежа на тези вземания, нито пък за
това страните да са отсрочили техния падеж, но вещото лице сочи при разпит в съдебно
заседание, че падежът на тази категория вземания настъпва обичайно в рамките на един
месец. От друга страна, дружеството ги е осчетоводило като краткосрочни /тоест, такива,
които са събираеми в рамките на един отчетен период и съответно техният падеж е настъпил
най - късно на 31.01.2020 година, предвид посоченото от вещото лице/ и като такива следва
да се отразят и в последващите отчетни периоди, тъй като неплащането им на падежа не
променя техния характер на краткотраен актив /тоест, ако едно вземане е станало изискуемо
преди финансовата година, която се разглежда, но не е погасено, то продължава да има
характер на краткосрочно вземане и не се превръща в дългосрочно такова в последващите
отчетни години/. Същевременно, обаче, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, която съдът е длъжен да съобрази, приема, че простото съотношение на актива и
пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е
достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не, а следва
да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи,
състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства,
дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да
погаси краткосрочните си задължения. Тоест, по делото и с оглед конкретните данни, следва
да се отговори на въпроса дали краткотрайните активи, представляващи вземания от
подотчетни лица, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е., да се
прецени тяхната реализуемост - дали краткосрочните вземания са събираеми в сравнително
кратък период от време. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т.
дело № 284/2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по
т. дело № 685/2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо, по отношение на констатираните от
вещото лице вземания от подотчетни лица следва да се прецени тяхната събираемост.
Несъбираеми са онези вземания, които не са събрани на падежа или в срок повече от
година от настъпването му, което е ясен знак, че те вече не могат да се категоризират като
бързо ликвидни и съответно – да послужат за погасяване на краткосрочните задължения. В
случая не се установи и да са извършени плащания по тези вземания, макар и със забава, а
забава от близо година е индикация за тяхната несъбираемост, предвид и характтера
/източника на вземанията/.
Поради това, съдът възприема заключението на вещото лице, в неговия коригиран
вариант, в който е изключило от стойността на краткосрочните вземания в периода 2021
година – 2024 година тези към подотчетните лица, които с оглед дългия период на
невъзвращаемост и липсата на доказателства за разрочване на падежа, както и предвид
обстоятелството, че същите не са счетоводно трансформирани в заем, съобразно
счетоводните правила, следва да се категоризират като несъбираеми. Тези вземания от 120
000 лева са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2020 година и както беше посочено -
най - късно към 31.01.2021 година е настъпил техният падеж. Ето защо, при липса на
доказателства, че към 31.12.2021 година вземането от 120 000 лева към подотчетни лица е
събрано, следва да се изключи от стойността на актива като краткосрочно вземане, както за
3
отчетната 2021 година, така и за всяка следваща година от периода, тъй като е несъбираемо.
Съдът намира, че допълнително осчетоводените краткосрочни вземания от 2 хил. лева към
подотчетни лица през 2023 година и от 13 хил. лева - към 30.06.2024 година и доколкото
падежът на първите е настъпил най-късно на 31.01.2024 година, а на вторите – на 31.07.2024
година, от тяхна страна не следва да се изключат от стойността на краткотрайните активи,
тъй като забавата в плащането им не е толкова продължителна, за да се отчетат като
несъбираеми.
При това уточнение, следва да се вземе предвид коригирана балансовата стойност на
краткотрайните активи, като от същите се изключат вземания от 120 хил. лева за отчетните
2021, 2022, 2023 и 2024 година. Така, за три от тези години, а именно 2021 година, 2023
година и 2024 година стойността на краткотрайните активи се явява значително по- ниска от
стойността на краткосрочните задължения, което се отразява негативно върху стойността на
коефициентите за ликвидност и най-вече на общата ликвидност и същите са под
препоръчителните норми за отрасъла. Следва да се допълни и че по делото не се установи
някаква част от осчетоводените краткосрочни задължения на дружеството в посочените
години от периода да са погасени и съответно – да се налага изключването им от общата
стойност на задълженията, с изключение на сумата от 900 лева, с която са погасени
задължения за 2022 година, в която година така или иначе е реализиран положителен
финансов резултат и сумата е несъществена за общия размер на краткосрочните задължения.
Както беше посочено, единствено през 2022 година, стойността на краткотрайните
активи превишава стойността на краткосрочните задължения, поради което дружеството е
реализирало положителни стойности на коефициентите на ликвидност и е генерирало
печалба. Доколкото, обаче, положителната стойност се дължи единствено на това, че в
структурата на краткотрайните материални активи са включени 76 хил.лева парични
средства в брой, които в последващите периоди не съществуват като перо от актива на
баланса на дружеството, при едновременно прогресивно увеличаващи се краткосрочни
задължения, съдът приема, че реализираната през 2022 година като балансов резултат
печалба не може сама по себе си да обори изводите за необратимост на тенденцията на
влошаване икономическото състояние на дружеството, започнала от 2021 година.
В заключение, въпреки положителната стойност на коефициентите през 2022 година, в
изследвания период /2021 година – 2024 година/ и понастоящем се констатира трайно
влошено финансово състояние на търговеца и постепенно, но необратимо изпадане в пълна
зависимост от кредиторите и липса на финансова автономност. В по-голямата част от
периода коефициентите за ликвидност са под референтните стойности и съответно – сочат
на невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни задължения.
Следователно, съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието заключението
на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно влошено
финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което
е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания – липса на средства. По делото
няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други
бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения. Липсата на
доказателства търговецът да извършва стопанска дейност, доказани свободни налични
средства по банковите сметки на търговеца или друго бързоликвидно /или каквото и да е/
имущество с пазарна стойност, подкрепят горните заключения. Затова, при горните мотиви,
съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на
зависимост от своя основен кредитор - НАП, което състояние не е временно.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
4
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Напротив, няма никакви данни към датата на устните състезания дружеството да участва в
стопанския оборот и да извършва, каквато и да е дейност. Към момента на изготвяне на
заключението наетите по трудов договор лица от 35 броя са спаднали до 1 брой, което с
оглед осъществявания предмет на дейност, сочи на извод за невъзможност подновяване
извършването на услуги по почистване и за пълно преустановяване на търговската дейност
от страна на дружеството, което пък сочи на трайност и необратимост на състоянието на
неплатежоспособност на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност спрямо молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.
В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната
дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения
по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на най-ранната дата да се
държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите парични задължения
не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година
по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се определя според най-
ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника и невъзможността да поеме своите текущи
задължения. От заключението на вещото лице е видно, че през 2021 година длъжникът вече
е имал изискуеми парични задължения в значителен размер, които не е погасил в срок. Още
от тази отчетна година е налице и трайна тенденция за търговеца да генерира допълнителни
задължения, при константна невъзможност да покрива същите със своите активи, при липса
на стопанска дейност и действия с цел подобряване финансовото състояние. Именно поради
това съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2021
година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът
приема, че предпоставките са установени към 31.12.2021 година, когато вече са налице
изискуеми и непогасени задължения и едновременно с това - обективна невъзможност за
погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпроставките на чл. 639б ТЗ. Отделно, предвид нормите на
чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
5
632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от
съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК: **** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК:
****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК:
****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК:
****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК: ****.
СПИРА производството по т.д. № 1452/2024 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност на посоченото по-горе основание, може да бъде
възобновено в едногодишен срок от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ по молба на
длъжник или кредитор и при съответно удостоверяване наличието на достатъчно имущество
или при депозиране необходимата сума за предплащане началните разноски по чл. 629б от
ТЗ, а в противен случай и след изтичане на едногодишния срок производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговеца от
търговския регистър по силата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
ОСЪЖДА Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на Ф.К.Б.
ЕООД, ЕИК: **** е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП
на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6