Определение по дело №22/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано в въз основа на жалба, подадена от Я. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет. 7, ап. 21 в качеството й на трето лице по изп. дело № 709/2012г . по описа на ЧСИ А. Ц., рег. в КЧСИ под. № 701. С жалбата се атакуват действията на съдебния изпълнител по горепосоченото изпълнително дело, а именно извършен на 12.02.2015г. въвод във владение на [фирма], с ЕИК[ЕИК] въз основа на влязло в сила постановление за възлагане изх. № 00204/14.01.2014 г. на недвижими имоти.

Жалбоподателката твърди, че на 31.01.2014г. при посещание при брат й длъжника Л. А. С., научила, че същият получил покана за доброволно предаване на следните недвижими имота: Парцел IV, имот пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК – 24 от 07.02.2013г., с площ от 640, кв. м и Парцел III, имот с пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК- 25 от 07.02.2013г., с площ от 680 кв. м., ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., и два гаража. Сочи, че горепосочените недвижими имоти били наследствени, като не знаела, че родителите и с нотариален № 42, т. 2, н.д. № 840/1992г. по описа на РС – Сандански дарили имотите на брата й Л. С.. В тази връзка навежда, че веднага след като узнала за дарението предявила иск по чл. 28, ал. 1 ЗН срещу длъжника Л. С. за намаляване на дарението да размера на запазената й част. Твърди също, че била във владение на недвижимите имоти, отпреди завеждането на делата срещу длъжника Л. С.. Счита, че имала качеството на трето лице по смисъла на чл. 435 ГПК. Предвид гореизложените съображения иска да се отменят действията на ЧСИ А. Ц., изразяващи се в извършен на 12.02.2015г. въвод във владение на [фирма], с ЕИК[ЕИК] въз основа на влязло в сила постановление за възлагане изх. № 00204/14.01.2014г. на процесните недвижими имоти. На основание чл. 438 ГПК е направено и искане за спиране на производството по изп. дело № 709/2012г . по описа на ЧСИ А. Ц..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район В., ул. „Р.“ № , ет., чрез процесуалния си представител адв. Г. Т. е депозирал писмени възражения по жалбата, като счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

В срока по чл. 436, ал. 3 длъжникът Л. А. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] не е депозирал писмени възражения по жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК са депозирани мотиви от ЧСИ А. Ц., който смята жалбата за недопустима.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите, посочени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното

Изпълнително дело № 709/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано въз основа на молба на [фирма], в качеството му на цесионер по изпълнителен лист от 15.06.2012г., издаден по в.гр.д. № 18/2012г. по описа на САС, по силата на който Л. А. С. е осъден да заплати на цедента [фирма], с ЕИК[ЕИК] сумата 269 761, 60 лв. – главница, представляващи стойността на извършените строителни договори по договор за строителство от 15.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2010г. до окончателното й погасяване и сумата 64 800 – неустойка по договор за строителство от 15.05.2008г.

Следователно страни по изп. дело № 709/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц., рег. в КЧСИ под. № 701 са взискателят - [фирма], с ЕИК[ЕИК] и длъжникът - Л. А. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Жалбоподателката Я. Г. е трето на изпълнителното производство лице.

С протокол за опис на недвижими имоти от 22.05.2013г. /л. 281 от изп. дело/ ЧСИ е извършил опис на процесните недвижими имота: Парцел IV, имот пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК – 24 от 07.02.2013г., с площ от 640, кв. м и Парцел III, имот с пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК- 25 от 07.02.2013г., с площ от 680 кв. м., ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., и два гаража.

Същите са изнесени на публична продан. Видно от протокол за обявяване на купувач на недвижим имот от 06.12.2013г./ л. 509 от изп. дело/ е, че като единствен наддавач по делото се е явил взискателят [фирма], като след отварянето на наддавателните предложения е установено, че същият е предложил цена за недвижимите имоти в размер на 68 000 лева, поради което е обявен за купувач на имотите. С постановление за възлагане от 14.01.2014 г. на ЧСИ А. Ц. /л. 579 от изп. дело/ имотите са възложен на купувача [фирма] Длъжникът по изп. дело е обжалвал постановлението за възлагане и с Определение № 1299/25.03.2014 г. по в. ч. гр. д. № 293/2014г. по описа на ОС - Благоевград жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Актът е потвърден с определение № 1866/21.07.2014г. по ч.гр.д. № 1927/2014г. по описа на САС. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане с молба от 24.11.2014 г. купувачът е поискал от ЧСИ да извърши въвод в имота на основание /л. 752 от изп. дело/. На 12.02.2015г. бил извършен въвод /видно от протокол за въвод на л. 791 от изп. дело/, като длъжникът Л. С. бил изведен от имотите. Със съгласието на купувача [фирма] на длъжника бил дадено 14 – дневен срок, считано от 12.02.2015г., да изнесе движимите си вещи, намиращи се в имотите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално недопустима, което е пречка за разглеждането й по същество. Съображенията за така направения извод могат да бъдат обобщени по следния начин:

С разпоредбите на законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, само в случаите, при които същото е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Същата безспорно е относима към хипотези, при които извършеният въвод във владение е осъществен при принудителното изпълнение на влязло в сила съдебно решение досежно същия имот. Вразглеждания с жалбата се атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан. Съгласно и купувачът на осъществена публична продан се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и същото може да се брани срещу незаконосъобразния въвод само с иск за собственост. Доколкото нормата на е специална по отношение на общото правило, визирано в , същата дерогира приложението на последната относно обсега на действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от трети за изпълнителния процес лица. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай за третото лице липсва признато от закона процесуално право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител, поради което същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед недопустимостта на жалбата, следва да се остави и без уважение и искането по чл. 438 ГПК за спиране на производството по изп. дело № 709/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц..

Доводите на жалбоподателката, че процесните недвижими имоти били наследствени, и че не знаела, че родителите и с нотариален № 42, т. 2, н.д. № 840/1992г. по описа на РС – Сандански дарили имотите на брата й Л. С., както че веднага след като узнала за дарението предявила иск по чл. 28, ал. 1 ЗН срещу длъжника Л. С. за намаляване на дарението да размера на запазената й част, са неотносими към настоящето производство, поради което съдът не следва да обсъжда същите.

По изложените съображения и на основание , съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като НЕДОПУСТИМА, жалбата на Я. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет. , ап. срещу действията на ЧСИ А. Ц., изразяващи се в извършен на 12.02.2015г. по изп. дело № 709/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. въвод във владение на [фирма], с ЕИК[ЕИК] въз основа на влязло в сила постановление за възлагане изх. № 00204/14.01.2014г. в следните имоти: Парцел IV, имот пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК – 24 от 07.02.2013г., с площ от 640, кв. м и Парцел III, имот с пл. № 313, квартал 46, по новия план на [населено място], [община], съгласно скица на имота № СК- 25 от 07.02.2013г., с площ от 680 кв. м., ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., и два гаража.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 160/2015г. по описа на ОС – Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК за спиране на производството по изп. дело № 709/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: