М О
Т И В И
По
присъда № 38/14.06.2018 година по Н.Ч.Х.Д. №1643/2018 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано по реда на
чл.247, ал.1, т.2 от НПК и е въз основа на подадена
тъжба от В.Д.В., с ЕГН: ********** ***, срещу подсъдимата Я.Н.В.,с ЕГН:**********, в която се съдържат обстоятелства за
извършено престъпление от частен
характер, а именно:
За това, че на 01.12.2017 година,
около 13.30 - 14.00 часа, на бул.” ***, в близост до дома на тъжителя В.Д.В., с
ЕГН: ********** казала нещо унизително за честта и достойнството му в негово
присъствие, а именно:” ***и от гарата, за да може да работи и си прави нещата
заедно с мъжа ми” - престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
С
разпореждането си на осн.чл.84 и сл. от НПК, съдът допусна и прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения от тъжителя В.Д.В. граждански иск
срещу подсъдимата Я.В., съставляващ претендирано обезщетение за причинени с
престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на настъпване на увреждането–01.12.2017
година, до окончателното заплащане на сумата, както и сторени разноски по
осъществено процесуално представителство в хода на процеса. На основание чл.84
от НПК, съдът конституира тъжителя в
качеството на „граждански ищец” в процеса.
В хода на съдебното производство тъжителят
се представлява от процесуален представител ”повереник” - адв.Х.Х. ***, който поддържа
повдигнатото обвинение и описана фактическа обстановка в тъжбата, като пледира
за признаване вината на подс.В. по повдигнатото й обвинение. Приема, че описаното
в тъжбата престъпно деяние се явява доказано по безспорен и категоричен начин, тъй
като се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
и доказателствени средства, както и че намира опора в експретното заключение на
изготвената комплексна съдебно –психиатирчна експертиза. Основава обвинителна си
теза на показанията на свидетел - „очевидец” на престъпното деяние, възприел
пряко поведението и действията на подсъдимията, изразяващи се в изричане на
описаните в тъжбата обидни думи на тъжителя, в негово присъствие. Счита, че
показанията на този „очевидец” на деянието се явяват еднопосочни, логични и
непротиворечиви, доколкото съдържат безспорни факти и обстоятелства, доказващи състоятелността
на предявеното с тъжбата обвинение. Приема, че с волепроявлението си подсъдимата
Я.В. е осъществила от обективна и суб.страна описаното в тъжбата престъпление, като
пледира, да й се наложи предвиденото в Закона наказание, при отчитане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, но без да конкретизира размера на санкцията.
По отношение на предявения
граждански иск, повереникът пледира да се уважи в справедлив размер, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на увреждането, до окончателното изплащане на претендираната сума като
обезщетение. Повереникът пледира също, съдът да осъди подсъдимата да заплати и сторените
съдебни разноски по образуване на
производството и в хода на процеса,включително и тези, с оглед на осъществено
процесуално представителство.
Защитникът на
подсъдимата Я.В. –адв.Ю.М. *** оспорва изцяло изложената в тъжбата обвинителна
теза, която намира за несъстоятелна, а фактическата обстановка на престъпното
деяние за неправдоподобна. Застъпва становище, че възведеното обвинение срещу
неговата подзащитна се явява недоказано и не кореспондира със събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В пледоярията си акцентира
на факта, че в показанията на разпитаните свидетели, на които се позозава
тъжителят изобилстват от съществени и многобройни вътрешни противоречия, поради което не може да се установи по никакъв начин, дали
подсъдимата е извършила вмененото й във вина престъпление, така както е описано
в тъжбата. Аргументира тезата си с показанията на сочения за „очевидец”
свидетел, за които счита, че са вътрешно-противоречиви, нелогични и
взаимноизключващи се, доколкото същите съдържат множество обективни несъответствия
за конкретни факти, изложени от свидетеля за същия случай, но пред друг съдебен
състав по друго дело от частен характер. Защитникът сочи, че дори и от
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, не се доказва състоятелността
на описаната в тъжбата фактическа обстановка и развита обвинителна теза, а тъкмо
обратното. Пледира, доколкото няма събрани безспорни доказателства,подкрепящи изложената
от тъжителя фактическа обстановка на описаното деяние, съдът да признае подсъдимата
за невинна и я оправдае по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.146, ал.1
от НК. В този смисъл пледира, тъжителят да бъде осъден да заплати сторените
разноските сторени от подсъдимата в хода на процеса.
Алтернативно защитникът пледира, ако съдът
приеме, че има осъществен състав на престъпление от подсъдимата да приложи
института на „реторсията”, като я освободи от наказване при наличните законови
предпоставки. Счита, че в конкретния случай са налице неоспорими фактически
обстоятелства, доказващи взаимно разменени обиди между тъжителя и подсъдимата
на посочената в тъжбата дата и място, което несъмнено е предпоставка за
прилагане на института на „реторсията” , съгласно който деецът се освобождава
от наказване.
В хода на проведеното съд.следствие подсъдимата
В. дава кратки и лаконични обяснения по повдигнатото й обвинение, като отказа
да отговаря на каквито и да са въпроси задавани от страните. В обясненията си отрича
да е осъществявала възведеното й във вина престъпно деяние, както и въобще да е
присъствала на посочените дата, час и място /гараж/, така както сочи тъжителят
в тъжбата си. Приема, че изложените фактически обстоятелства в тъжбата са
неверни и несъстоятелни, и с тях се цели единствено да бъде дискредитирана в
обществото.
В предоставената й от съда „последна дума” по
реда на чл.297 от НПК, подс.В. не се
признава за виновна по повдигнатото обвинение с настоящата тъжба.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Я.Н.В. не е криминално проявена и
местопребивава на постоянен и настоящ адрес ***, а именно : ***. От
представените характеристични данни за нея черпим информация, че работи като
хигиенист в ОД на МВР-гр.Добрич, не е конфликтна личност и спрямо нея няма
подавани оплаквания по местоживеене. Представената в хода на съдебното
следствие справка от информационния масив на МВР сочи, че спрямо нея няма образувани
и водени досъдебни производства до момента.
В хода на съдебното производство, както и с оглед събраните по делото фактически
обстоятелства бе установено, че семейството на подсъдимата Я.В. и това на
тъжителя В.В. са поддържали добри, приятелски отношения помежду си. Нещо
повече.Съществуващите колегиални отношения между тъжителя и съпругата му - св.Е.И.
и св.И.В. /служител в БДЖ/ във връзка с осъществяваната от тях съвместна работа
назад във времето, предполагали участието им в множество общи събирания и празненства
на посоченото държавно ведомство. Именно във връзка с провело се назад във
времето празненство /вероятно през 2012 или 2013 година/, у подсъдимата В. се
породили силни чуства на ревност и явен неприязъм към св.Е.И., във връзка с
поведението й към нейния съпруг. В действията си, подсъдимата проявила
изключителна решителност и очевидна невъздържаност, обладана от мисълта да
потърси отговорност на всяка цена от
тъжителя, за поведението на съпругата му - св.Е.И..Считала, че
последната е имала и поддържа и в момента любовна връзка с нейния съпруг - св.И.В.. За да постигне целта
си, още преди посочената в тъжбата дата в тъжбата /01.12.2017 година/ В. провела
телефонен разговор с тъжителя В.В., в
който му заявила най-безцеремонно, че през 2012 -2013 година съпругът й - св.И.В.,
се бил прибрал в 04.00 часа, както и дали е знаел, че той ходи с неговата
съпруга-св.Е.И.. Сочените обстоятелства несъмнено са били предмет на коментар
между двете семейства, но въпреки това, подсъдимата не получила удовлетворение от
този разговор. В. също не взел на сериозно изказаните думи и темата за момента
била подмината. По-късно във времето, подтикната от породени чувства на ревност
подсъдимата решила лично да се срещна с тъжителя В. и да му потърси отговорност
защо „бездейства” до момента, по отношение на поведението на съпругата си - св.Е.И. и връзката й със св.И.В.
.
На 01.12.2017 година, около обяд, между 13.30-14.00 часа тъжителят В. Д.В. решил да извърши ремонт на личния си
автомобил –марка „Фолксваген Голф” в гаража на свой приятел - св. Д.Й.К.. Гаражът
се намирал недалеч от дома му, който е с адресна регистрация: гр.Добрич, ул.”***”
, ***. По същото време, в гаража извършвал
ремонтна дейност и св.Д.К., който обслужвал своя автомобил. Подсъдимата добре
знаела, че тъжителят към момента се намира в посочения гараж и там извършва
ремонт на автомобила си, при което решила да се възползва и му потърси сметка
за поведението на съпругата му. Считала, че има безспорни доказателства и факти
за това, че св.Е.И. има и поддържа любовна връзка с нейния съпруг св.И.В..
Обладана от посочените чуства на силна ревност, В. нахлула в чуждия гараж и още с влизането си в
помещението, отправила на висок глас следните обидни думи към тъжителя:” ***и
от гарата, за да може да работи и си прави нещата заедно с мъжа ми”.
Тъжителят, който към този момент извършвал ремонт на автомобила бил силно
изненадан и неочаквал такава проява на
наглост и безпардонно държане от страна подсъдимата, която продължавала да
говори и крещи на висок глас, във връзка с поведението на съпругата му. Освен
отправените обиди, В. продължила да крещи на тъжителя, засягайки по този начин
неговото лично достойнство и чест в насока, че не взема никакви мерки и не
държи сметка за поведението на своята съпруга. При така създалата се критична
ситуация тъжителят успял да се овладее и въздържи, без да прибягва до физическа
саморазправа с подсъдимата. Силно възмутен, но без да отправя същите обиди към
нея, В. все пак не издържал, и отговорил също на висок глас към натрапницата.
Изрекъл думи в смисъл, че ..”той лично бил водил жена си в Горна Оряховица и
това, което подсъдимата твърди за този случай е неистина”. Отправените обидни
думи , изречени силно на висок глас от подсъдимата В. са възприети лично и от
св.Д.К., който точно в този момент влизал с автомобила си в гаража с отворени
прозорци, и на практика се намирал на много близко разстояние от нея – на около
2 - 3 метра. След изричането на обидните думи към тъжителя, подс.В. си заминала
.
След напускането на подсъдимата тъжителят бил силно разстроен психически
и крайно изнервен, поради факта, че това се случвало за пореден път от
невъздържаното и нагло поведение на В.. В това
си състояние, силно превъзбуден тъжителят все пак обяснил на св.К.,
каква е причината, за да бъде нападнат с такива обидни думи от подсъдимата като
посочил, че в нея са били останали съмнения, че нейният съпруг И.В. има и
поддържа любовна връзка със съпругата му – св.Е.И.. Непосредствено след това
св.Д.К. станал пряк свидетел и на провелия се телефонен разговор между тъжителя
и св.И.В., в който последният узнал за поредното непристойно поведение на
съпругата си. В разговора тъжителят заявил недвусмислено на Василев, че ако не
престане да отправя обиди към него и съпругата му, той ще предприеме действия от
своя страна, като я осъди. Отговорът от
отсрещната страна бил в насока: ”Прави каквото искаш”.
По-късно на същата дата, но в ранния след обед св.Е.И. отишла да занесе
храна на тъжителя, който все още поправял автомобила в гаража на св.К.. Още с
влизането си тя възприела лично крайно влошеното му психично състояние /изпитващ
силно нервно напрежение, от което целия е треперил/. От съпруга си св.И. разбрала
с подробности за случилото се в гаража, както и за това, какви обиди е била
отправила към него В.. В обясненията си тъжителят заявил на жена си, че едвам
се е бил сдържал и е премълчал, а не се е бил саморазправил физически с
подсъдимата.
В хода на съдебното следствие, с оглед изясняване на конкретни
обстоятелства, свързани с психичното състояние на тъжителката, както и с оглед
на предявения граждански иск за нанесени с престъплението неимуществени вреди,
съдът назначи къмплексна съдебно –писхиатрична и психологична експертиза. От
заключението на вещите лица, изготвили коплексната експертиза е видно, че в
резултат на преживения инцидент на 01.12.2017 година описан в тъжбата не се
наблюдава емоционален срив като стресогенен фактор в психиката на В.Д.В..
Вещите лица сочат още, че към настоящия момент няма данни за преживян
емоционален срив, в резултат на инцидента, но в резултат на него има появили
се във времето симптоми на тревожно-депресивна реакция, която влиза в раздела
на невротични, свързани със стрес и соматотоморфни разстройства на МКБ-10
класификацията, която е валидна у нас. Посочено е още, че към момента на
изготвяне на експертизата няма данни за тъжителя да се е водил на отчет към
ЦПЗ”д-р „П-Станчев”Добрич.
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Д.Й.К.,
Е.Г.И., отчасти показанията на свидетеля И. Т. В., както и приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
По своята насока и същност събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства могат да бъдат разделени условно на
две групи, които си противостоят една на друга. Първата група, към която могат
да бъдат отнесени показанията на свидетелите Д.Й.К. и Е.Г.И. се явява изцяло в
подкрепа на развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка, каквато тъжителят сочи в тъжабата си. Към
втората група гласни доказателства, могат да бъдат причислени показанията на
свидетелите Е.М. П. и И. Титов Василев. Същите подкрепят лансираната защитна
теза, като насочват към факти, дискредитиращи изложената фактическа обстановка
от тъжителя.
При преценката си с оглед установяване на
обекивната истина по делото, съдът отдава приоритетно и първостепенно значение най-вече
на показанията на свидетеля Д.Й.К., който в качеството си на „очевидец”, присъствал по време на извършване
на престъпното деяние е възприел пряко и непосредствено казаните на висок глас обидни
думи на тъжителя, при това в негово присъствие. В показанията си свидетелят описва
правдиво и обективно, че се намирал на близко разстояние от подсъдимата, на
около 2-3 метра от нея, когато тя е нахлула в гаража му и е казала на висок
глас следните обидни думи на тъжителя: ”Глупак, простак, глух ли си , сляп ли си”?
Сочи още, че към този момент тъжителят В.
също е отговорил на висок глас, че като й отвърнал нещо в насока, че... „той
лично е бил водил съпругата си Е.И. в Горна Оряховица”.Свидетелят твърди също,
че към този момент не е разбрал за какво точно става дума и защо подсъдимата се
е нахвърлила с такива обидни думи към тъжителя.
Подробното и с детайли описание от свидетеля Д.К.
на фактическата обстановка, респ. мястото и времето, където е извършено
деянието, не подлага на никакво съмнение достоверността на сочените от него факти.
Още повече, че и при повторния си разпит пред съда /такъв бе проведен по
изрично искане на защитата/ свидетелят посочи безпротиворечиво конкретни релевантни
за предмета на спора факти и обстоятелства, доказващи виновното поведение на
подсъдимата на посочената в тъжбата дата и място. Конкретизира също при
повторния разпит, че на посочената в тъжбата дата 01.12.2017 година подсъдимата
В., около обяд е била в неговото сервизно помещение /гараж/. В тази насока свидетелят твърди следното:” Не
е след обяд, около обяд, но не мога да потвърдя точен час. За Е. беше около
09.00 часа. На 01.12. госпожата/посочва пъдсъдимата/ беше около обяд в моето сервизно помещение.... Аз като се
появих с автомобила да го вкарвам, тя беше там госпожата..Чуваше се , защото
прозореца на автомобила беше свален. Тя
беше на 2-3 метра от вратата на автомобила и се отдръпна..”. Изложените от св.Д.К.
фактически обстоятелства, описващи безпротиворечиво виновното поведение на
подсъдимата не съдържат вътрешни противоречия и несъответствия, както
несъстоятелно се сочи от защитата.Тъкмо обратното. Безпротиворечивото, подробно
и с детайли описание на поведението на подсъдимата, към момента на извършване
на деянието мотивира съда, да кредитира изцяло и безрезервно показанията на този
свидетел. Още повече, че доколкото се касае за „очевидец” на престъпното деяние,
показанията представляват пряк доказателствен източник на информация, който допринася
в най-голяма степен за установяване на обективната истина и изясняване на съществуващата
фактическа обстановка.
На
следващо място, макар и по-заден план от правна гледна точка, но също в насока
на развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка, се явяват и показанията
на свидетелката Е.Г.И.. В показанията си свидетелката И. акцентира най-вече за психическото
състояние, в което се е намирал тъжителят и то непосредствено, след като е
възприел отправените към него обидни думи. Доколкото по своята правна същност показанията
на св.И. се явяват косвен доказателствен източник, а не пряко доказателство,
същите следва да съобразени и ценени единствено на плоскостта на останалите
събрани по делото доказателства. Само така, показанията на св.И. могат да
допринесат за установяване на отделни факти и обстоятелства, които съобразени в
светлината на останалите установени по делото доказателства, могат да способстват
за изясняване на съществуващата фактическа обстановка към момента на осъществяване
на престъпното деяние.
При преценката
и анализа на показанията на с.Е.И. съдът прие, че те намират опора и
кореспондират изцяло със заключението на комплексната съдебно-психиатрична
експертиза, отразяваща психическо състояние на тъжителя след извършване на на
деянието. В този смисъл, даденото подробно описание от св.И. за състоянието, в което е заварила тъжителя
непосредствено след инцидента, съответства на заключението, в което вещите лица
са посочили, че вследствие на преживяния емоционален срив, във времето са се
появили симптоми на тревожно-депресивна реакция, която влиза в раздела на
невротични, свързани със стрес соматотоморфни разстройства на МКБ-10
класификацията. По отношение на тъжителя, св.Еленора И. сочи пред съда следните
обстоятелства: ”На 01.12.2017 година
детето беше в болнични в къщи и
тъй като беше продължил на тази кола ремонта, и аз му носих за обяд храна и
него ден позакъснях малко. Отидох там и мъжа ми трепереше целия. Попитах го: ” Какво
стана В.”? Той ми отговори:”Да ти кажа ли или не?...Каза, че Я. г-жа В.
подсъдимата е била там, викала е, наричала го е с обидни думи: „Глупак, простак,
толкова ли си прост, че не ги виждаш нещата”. В показанията си св.И. твърди още,
че тъжителят лично й е бил казал, че едвам се е сдържал и е благодарен, че е
запазил благоприличие. Пояснил също, че свидетел на целия инцидент и
отправените към него обиди е станал св.Д.К.. Изложените обстоятелства от свидетелката
кореспондират изцяло с показанията на св.Д.К., доколкото последният заяви пред
съда, че е бил очевидец на деянието и лично е чул обидните думи на подсъдимата по
адрес на тъжителя в негово присъствие, но същият не е изрекъл обиди към нея, а
й е отвърнал на висок глас.
Друго
съществено обстоятелство, на което набляга в показанията си св.И. и сочи
безпротиворечиво е това, че е научила от тъжителя, че след инцидента той е
звъннал веднага на св.И.В. / съпруг на подсъдимата/ и му е казал за отправените
обиди от неговата съпруга. Узнала от тъжителя и това, че в провелия се разговор
между двамата св.И.В. е отвърнал на тъжителя: „Прави каквото знаеш, аз съм вдигнал
ръце от съпругата си”. Соченият доказателствен факт, че е бил проведен разговор
между тъжителя и св.И.В. по повод непристойното поведение и изказани обиди от
подсъдимата към тъжителя на посочената в тъжбата дата не се отрича и от самия свидетел
И. В,. Разпитан в съдебно заседание на 01.03.2018 година /л.15/ св.И.В. не отрече обстоятелството, че тъжителят
В. му се е обадил, при което той му бил отвърнал: ”Прави каквото искаш” /л.63/.
Разгледани в
тяхната хронология и логическа последователност, изложените фактически
обстоятелства от св.И. доказват факта,
че тъжителят непосредствено след инцидента е имал проведен разговор със св.И.В.
и му е съобщил за отправените към него обидни думи от подсъдимата. Сочените
обстоятелства за проведен разговор след инцидента между тъжителя и съпруга на
подсъдимата намират своето логическо обяснение и са безспорно доказателство, от
което съдим най-вече за това, че подсъдимата Я.В. е била на посочената дата и
час в гаража на св.Д.К., и е казала обидни думи на тъжителя в негово
присъствие, които са засегнали неговата чест и достойнство. Разгледани в
тяхната същност, насока и логическа последователност, показанията на св.Е.И.
допринасят в значителна степен за изясняване на обективната истина, тъй като не
стоят изолирано от другите безспорно установени по делото доказателства, а
намират опора в тях. По изложените съображения, съдът кредитира изцяло и
безрезервно показанията на св.И.. Съдът намира за необходимо да посочи, че съществуващата
връзка между свидетелката и тъжителя като съпрузи, не е оказала влияние върху
достоверността и обективността на показанията на свидетелката и изложените от
нея релевантни фактически обстоятелства, имащи значение за предмета на спора.
А колкото до
показания на другата група свидетели - Е.М. П. и И. Титов Василев, които бяха посочени
от защитата и са в подкрепа на представената защитна теза, може да се посочи
следното:
Поначало, в
ход на съдебното следствие защитата лансира тезата, че подсъдимата в. обективно не е могла да присъства на посочената
дата, час и място, каквото описание се сочи от тъжителя като обстоятелства в
тъжбата. В подкрепа на тази теза се изтъква довода, че по същото време , което сочи
тъжителят, В. е била ангажирана с дейност по почистване дома на св.Е. П.,
която последната лично била оставила там. Съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелна тази теза, доколкото в хода на съдебното следствие не бяха
събрани убедителни и безспорни доказателства, доказващи, че в действителност
подсъдимата е била в дома на свидетелката П., на посочената дата и във времето,
посочено като часове. Представеното в хода на съдебното следствие писмено
доказателство - „справка” от СОТ 161 за приемане и издаване на обект на ул.**** /л.74/ не съдържа информация и по никакъв
начин не доказва, че издаването на въпросния обект за охрана в часовета
10:07:03; 12:45:39; 15:04:07 и 18:44:22 е
било извършено не от друг, а от подс.Я.В.. В този смисъл, твърдението на св.Е. П.,
че е била оставила подсъдимата в апартамента си да го почиства, след което
същата го била издала за охрана на „СОТ 161”, тъй като към този момент в дома е
нямало други лица не може да се приеме като достоверно обстоятелство и
доказателство, сочещо за присъствие на подсъдимата по това време в апартамента.
Съдът счита, че изложените фактически обстоятелства в показанията на св.П. не
могат и не следва да бъдат да бъдат кредитирани, доколкото те не съотвестват, а
драстично противоречат на други безспорно установени по делото доказателства.
Най-съществено е разминаването им с показанията на св.Д.К. – свидетел „очевидец”
на деянието, който безпротиворечиво сочи факта, че подс.В. е била в неговия
гараж на посочената в тъжбата дата и час, и той лично е възприел противоправното
й поведение,обективирано в казване на обидни думи на тъжителя.
Показанията на св.Е. П. дистанцират и съществено
противостоят и на показанията на св.Е.И., както и несъответстват и на
показанията на св. И.В.. Несъответствието им с последните е в частта, в която
свидетелят Василев признава, че е провел
разговор с тъжителя във връзка с изказани обидни думи от неговата
съпруга , на който разговор той първоначално не е бил обърнал сериозно
внимание. Воден от изложените правни съображения, съдът намира, че показанията
на св.Е. П. съдържат недостоверни фактически обстоятелства, силно повлияни от
съществуващите приятелски отношения с
подсъдимата. При тези обстоятелства, съдът не даде вяра и отхвърли изцяло като
недостоверни и неправдоподобни показанията на св.П..
Що
се отнася до показанията на другия свидетел, сочен от страна на защитата - И. Титов
Василев, съдът намира за необходимо да посочи, че същите следва да бъдат кредитирани
много постеливо и избирателно, при това само в частта, в която свидетелят твърди,
че е имал проведен разговор с тъжителя,във връзка с казани от подсъдимата
обидни думи към него, след извършване на деянието. Свидетелят не отрича и потвърждава
и друго обстоятелство, сочено от тъжителя , а именно, че в проведения разговор с
него му е казал: ”Прави каквото искаш”. Макар и да твръди „услужливо” в полза
на защитата факта, че не си спомня точната датата, съдът приема, че логическото
обяснение и хронологията на фактическите обстоятелства по време на инцидента,
налагат еднозначен извода, че разговорът се е провел на посочената дата в
тъжбата - 01.12.2017 година. В
останалата им част, показанията на св.И.В. следва да се отхвърлят, като
несъстоятелни и несъществени, тъй като не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, а в тях се съдържат най-общи данни за съществуващи назад
във времето близки отношения между неговото семейство и това на тъжителя. Несъмнено,
че показанията на свидетеля В. са силно повлияни най-вече от съпружеската
връзка с подсъдимата. По изложените съображения, съдът пестеливо кредитира показанията
на св.И.В. като достоверни и то само в частта, в която се съдържат факти за
проведен разговор с тъжителя, в който е узнал от последния, че съпругата му е
отправила обидни думи.
По отношение
на дадените в хода на съдебното следствие лаконични обяснения от подсъдимата Я.В.
и поддържаната защитна теза може да се посочи следното:
В хода
на съдебното производство подсъдимата Я.В. отказа да й бъдат задавани въпроси,
във връзка повдигнатото й обвинение , както и във връзка с лансираната от нея
защитна версия, че е била в дома на св.Е. П. по същото време, за което
тъжителят твърди, че е извършила престъплението. Кратките и твърде лаконични
обяснения, които не са подплатени с убедителни доказателства за присъствие на
подсъдимата в посочения апартамент, ведно с отказа да й бъдат задавани въпроси от
страните по възведеното с тъжбата обвинение, формират еднозначен извод у съда, за несъстоятелност на защитната
теза. Съдът счита, че голословното отричане на обстоятелствата, описани в
тъжбата като хронология на фактите, може да се възприеме единствено и само,
като естествена и защитна реакция на подсъдимата В., срещу вмененото й във вина
престъпно деяние с тъжбата.
А що
се отнася до лансираната защитна версия от адвокат М., че В. не е могла физически да присъства на
посочената дата и място, така както сочи в тъжбата си тъжителят, съдът отхвърля изцяло като правно
неиздържана и несъстоятелна. Преди всичко, преценката дали подсъдимата е могла
да бъде на посочената в тъжбата дата, час и място, не следва да се прави
изолирано, а съобразно всички събрани доказателства в хода на съдебното
следствие. В защитната версия се сочи факта,че подсъдимата е издала обекта на „СОТ
161” и съдържащите се в справката факти за часовете на издаване за охрана,
компрометират твърдението на тъжителя, за нейно присъствие в гаража на св.К. по
същото време. Както бе посочено по-горе в мотивите, позоваването
на представеното от защитата писмено доказателство – „справка от СОТ 161”
/л.74/, в която не се съдържат конкретни
данни за лицето, боравило със системата в часовете, когато е бил издаден обекта
за охрана, се явява несъстоятелно. Несъстоятелно и правно неиздържано се сочи от
защитата и довода, че подсъдимата не би могла физически да се придвижи от
апартамента, където е почиствала до гаража, в който се твърди, че е изрекла
обидните думи. Очевидно, че позоваването отново на факта, че има данни за
часове, в които е бил издаден за охрана обекта, е изцяло несъстоятелно, доколкото
няма информация за субекта, извършил подаването на сигнала за охрана. Сочените доводи
и правни аргументи от защитника, основаващи се изцяло на представената справка
от СОТ 161 съдът не споделя и отхвърля, като счита , чете са изцяло
несъстоятелни и правно неиздържани.
Съдът
отхвърля като несъстоятелни и доводите на защитата в насока, че няма събрани
убедителни доказателства, доказващи виновното поведение на подсъдимата В. в разглеждания
случай, както и че фактическата обстановка не е напълно изяснена по време,
място и начин, така, както са посочени в тъжбата. В хода на съдебното следствие
бяха събрани достачно и убедителни доказателства, които съдът анализира
подробно и в детайли в настоящите мотиви, като посочи, защо дава вяра на едни доказателства,
а не кредитира други и ги отхвърля. При това, доказателствата, на които съдът
се основава и извежда аргументи за състоятелността на обвинителната теза бяха
обсъдени в тяхната логическа последователност, хармонично единство и
взаимовръзка. В този аспект, формирания еднозначен извод за виновното поведение
на подсъдимата в разглеждания казус не се основава на изолирани и недоказани
факти и обстоятелства, а на безспорни доказателствени факти, кореспондиращи
помежду си и в логическо единство.
Несъстоятелни
са и претенциите на защитата, че в конкретния случай намира приложение
института „реторсия”, при който подсъдимата следва да бъде освободена от
наказване. Съдът не ги споделя и ги отхвърля
по следните съображения:
Института на „реторсията”
предполага установяването на две насрещни противоправни наказуеми престъпни
посегателства от един и същ вид, едното представляващо нанесена обида на
тъжителя срещу подсъдимия, а другото представляващо нанесена от подсъдимия на
тъжителя обида, които реално да са осъществени в правния мир, да представляват
по своя характер и естество
противоправни деяния от един и същи вид. В основата на „реторсията” е идеята на
законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на
леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека
телесна повреда - в тази насока изцяло
Тълк. Решение №51-89-ОСНК/ /респ. от обидения с обида по чл.146 или по
чл.-148,ал.1т.1 от НК/, т.е. на злото е отвърнато със същото зло. При преценката
си, дали да приложи института на „реторсията”, съдът задължително следва да
установи факта, че на причинилият обидата, е било отвърнато от пострадалия също
с обида. Такива факти обаче няма установени в настоящото наказателно производство.
Няма безспорни доказателства, от които да съдим, че на изречената от
подсъдимата Я.В. обида, пострадалият В. е отвърнал веднага също с обида. Твърдението,
че пострадалият е говорил на висок глас срещу подсъдимата / това сочи св.Д.К./ не
може да се приеме за правен довод в насока, че на ненесената му обида,
тъжителят е отвърнал също с обида. Сочените фактически обстоятелства и правни съображения,
изключват прилагането на института
„реторсия” в конкретния случай.
В заключение
съдът намира за необходимо да отбележи, че застъпената защитна теза се явява несъстоятелна и
неправдоподобна, доколкото същата се компрометира изцяло от установените в хода
на съдебното следсвие безспорни доказателства, установяващи виновното поведение
на подсъдимата, осъществила вменотото й във вина с тъжбата престъпно деяние. Очевидно,
че отричането на факта, че е отправила обидни думи на тъжителя в негово присъствие
на посочената дата и място в тъжбата, подсъдимата демонстрира защитна позиция
срещу вмененото й във вина престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.
/ От
правна страна/
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка, настоящия съдебен
състав прие, че подс. Я.Н.В., е осъществила от обективна и суб.страна вмененото
й във вина престъпление и я призна за виновна в
това, че:
На 01.12.2017
година, около 13.30 - 14.00 часа, на бул.” ***, в близост до дома на тъжителя В.Д.В.,
с ЕГН: ********** казала нещо унизително за честта и достойнството му в негово
присъствие, а именно:” ***и от гарата, за да може да работи и си прави нещата
заедно с мъжа ми” - престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В
обективно отношение с извършеното от подсъдимата престъпно деяние са накърнени
обществените отношения, свързани с честта и достойнството на човека. Изпълнителното деяние на
престъплението обида – чл.146 от НК, се изразява в „казване” или „извършване” на нещо, унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не уточнява и не
ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването/ изцяло в тази
насока е и Решение № 108 от 13.ІV.1983г. по н.д. № 90/83г. на
ІІ н.о. на ВС/. В конкретния случай, подсъдимата е осъществила както от обективна, така и
от суб.страна престъпния състав на
престъплението по чл.146,ал.1 от НК, след като е казала нещо унизително
за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие,
изричайки обидните думи: „***и от гарата, за да може да работи и си прави
нещата заедно с мъжа ми.” Нанесената обида
е възприета лично, пряко и непосредствено от тъжителя, който се е намирал на
близко разстояние и е чул ясно изречените към него на висок глас обидни думи, с
унизителен храктер.
В доктрината
и съдебната практика присъствието на обидения се възприема в по-широк смисъл - като
възможност за пряко или посредствено възприемане на обидната проява. Несъмнено
е, че по действащия НК е наказуема само присъствената обида, а за да е
присъствена, обиденият трябва да е възприел отправената към него обида лично /В
тази насока Р.664-72-І;Р-22-95-ІІІ/. Именно такъв е и настоящият казус, след
като тъжителят е възприел пряко и непосредствено отправената към него обида.
Съдът счита, че подс. В. е осъществила деянието при форма на вината
пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1-во от НК. Същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасните
последици и е искала същите да настъпят, т.е. да унижи с изказаните обидни думи
достойнството и честта на тъжителя, включително и в присъствието на трето лице
- близък приятел на семейството на обидения.
Към момента на извършване на престъплението
подсъдимата е била наказателноотговорен субект-пълнолетна,
разбираща свойството и значението на извършеното и
можеща да ръководи постъпките си. В хода на съдебното производство
не бяха събрани доказателства, от които да съдим за наличието на психични
заболявания, които да изключват нейната
наказателна отговорност. Още повече, че в хода на съдебното
следствие подсъдимата взе участие, като депозира макар и лаконични обяснения на
възведеното й обвинение с тъжбата.
/ По отношение на наказанието и
неговата индивидуализация/
Подсъдимата Я. Н.в. е 58-годишна българска гражданка, ***, ***,
*** до момента. Приложените по делото характеристични данни са показателни в
насока, че В. се ползва с добро име сред своите съседи и съграждани, както и на
работното място, където полага общественополезен труд.В характеристичните данни
по местоживеене се сочи, че същата няма данни за злоупотреба на наркотични
вещества, както и че не се движи в среди от криминалния контингент. По делото бе
представена справка, от която черпим информация, че в информационните фондове
на МВР няма данни за образувани и водени срещу подсъдимата досъдебни
производства, респ. за осъществени до момента други противообществени прояви.
От това следва, че противообществената проява, предмет на разглеждане в
настоящия наказателен процес, може да се приеме като инцидентна в нейното поведението.
Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, съдът прие, че инкриминираното престъпление,
описано в тъжбата е осъществено от подсъдимата В. при наличие единствено на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. За смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото
й съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене и липсата на водени
наказателни производства в информационната система на МВР и ОСлО при ОП-Добрич.
Отегчаващи вината обстоятелства - няма.
Съдът, след като съобрази, че за престъплението по чл.146, ал.1 от НК се предвижда наказание
„глоба” от хиляда до
три хиляди лева, както и налагане на „обществено порицание” прие, че в
конкретния случай са налице всички предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност на подс.В. по реда на чл.78А от НК, с оглед на което да й бъде
наложено административно наказание
„глоба” . В подкрепа на този правен извод се явява факта, че подсъдимата до момента
не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, както и че от престъплението няма причинени и
невъзстановени имуществени
вреди.
Воден от изложените съображения, съдът, след
като призна подс.Я.В. за виновна, че е осъществила от обективна и суб. страна
престъпния състав на чл.146,ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК Я ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й наложи административно наказание „глоба” в самия законов минимум - 1000 / хиляда/ лева.
При
индивидуализиране
размера на административното наказание „глоба”, съдът се ръководи от изключително ниската
степен на обществена опасност на дееца и сравнително ниската степен на обществена опасност на
престъпната проява, предвид обстоятелствата и начина, по който е реализиран
целения противоправен резултат.
Съдът счита, че така определено по размер в
самия законов минимум, административното наказание „глоба” би могло да изиграе
своя възпитателен и поправителен ефект спрямо дееца. От друга страна, съдът приема,
че с наказанието може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, които да се въздържат от подобни противообществени прояви,
несъвместими с установения в страната правов ред /в каквато
насока е и „генералната превенция” на закона/.
/По отношение на предявения
граждански иск/
В настоящия наказателен процес съдът допусна и
прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя В.Д.В. граждански иск
срещу подсъдимата, с който се претендира
обезщетение за причинени с инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди
в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева. Гражданският иск черпи правното
си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че противоправното поведение на подс.Я.В. и
извършеното от нея престъпно деяние, съставомерно по чл.146, ал.1 от НК се
намира в причинно–следствена връзка с настъпилите у тъжителя В.В. симптоми на
тревожно –депресивна реакция, която влиза в раздела на невротични, свързани със
стрес и соматотоморфни резстройства на МКБ-10 класификацията. От това следва,
че претенцията на ищецът за обезщетение, с оглед нанесени неимуществени вреди
се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая, съдът се ръководи от характера и вида на установените симптоми на „тревожно
–депресивна реакция,” която е била обект
на изследване и
оценка от вещите лица, изготвили експертното заключение на комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза. От заключението съдим обаче, че в резултат на преживения инцидент
на 01.12.2017 година описан в тъжбата, не се наблюдава емоционален срив като
стресогенен фактор в психиката на В.Д.В..
Деянието е осъществено чрез действие -
обида, като начина на извършването му съдът обсъди при изследване на
обективните признаци на престъплението, предмет на настоящото производство.
Противоправността е установена от закона - обидата е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
дори с оглед явно незначителните обществено опасни последици, съдът да не
наложи наказание за извършено престъпление. Вината при деликт се презумира. Съдът
установи виновно поведение на подсъдимата, при обсъждане на субективните
елементи на състава на престъплението, като прие че деянието е извършено
умишлено. Причинените вреди - засегнато лично достойнство се установяват от
показанията на свидетелите Д.К. и Е.И. и същите са обективен елемент от състава
на престъплението обида.
Причинната
връзка между деянието и причинените веди е безспорна установена - засегнато е
достойнството на тъжителя, вследствие на нанесената му обида. Чувството за накърнено достойнство е
субективно и строго лично усещане, индивидуално за всеки човек и за да бъде
определен размерът на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да отчете отделно претърпените от тъжителя терзания.
Тъжителят В. е осъзнавал факта, че казаните обиди засягат пряко него и съпругата
му, работеща в държавна институция и заемаща ръководна длъжност. Понесената от
него обида, в резултат на преживяния инцидент е предизвикала във времето
сипмтоми на тревожно-депресивна реакция, които вещите лица са посочили , че влизат
в раздела на невротичните състояния, свързани със стрес и соматотоморфни
разстройства. При така изложените факти, съдът намира, че е най-справедливо да
присъди на тъжителя обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева за причинените
му с обидата вреди, ведно със законната лихава, считано от датата на настъпване
на увреждането – 01.12.2017 година, до окончателното изплащане на сумата. За
разликата от 500 /петстотин/ лева до
пълния размер от 10 000/десет хиляда/лева, гражданският иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърли в тази му част.
С настоящата присъда съдът осъди подс. Я.Н.В. да заплати сумата от 50.00
/петдесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд,
съставляваща размера на държавната такса, определена върху уважената част от
предявения граждански иск.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подс. Я.В. бе осъдена да заплати на тъжителя В.Д.В., с ЕГН:**********
сторените разноски, във връзка с образуване на настоящото производство и
осъществено процесуално представителство в процеса, възлизащи в общ размер на
2399,68 лв./ две хиляди триста деветдесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки/, от които 399.68 лв. /триста деветдесет и девет лева и шестдесет и
осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски и 2000.00 /две хиляди/ лева
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: