Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 158 09.06.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на седми юни две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Лидия Стоилова
и
в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 123 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
П.Х.Н., ЕГН ********** *** е
предявил срещу ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №
12 иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК
за заплащане на обезщетение в размер на
1500лв. за неимуществени вреди през периода 17.08.2020г. – 09.04.2021г.
/подаване на ИМ/ от заповед за налагане на ПАМ №20-1139-000171/17.08.2020г. на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, отменена с решение
№4/06.01.2021г. по адм.д.№352/2020г. на КАС, ведно със законната лихва върху
размера на обезщетението, считано от 06.01.2021г. до окончателното му
изплащане. Неимуществените вреди се изразяват в шок и стрес, уплаха, неудобство
и притеснения от изхода на делото през неговото времетраене в резултат на
заповедта за ПАМ. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на ищеца
поддържа иска по основание и размер. Претендира адвокатско възнаграждение по
осъщественото безплатно процесуално представителство.
В с.з. пълномощникът на ответната
ОДМВР - Кюстендил намира иска за неоснователен поради наличие на хипотезите по
чл.5 от ЗОДОВ, евентуално завишен по размер. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът като контролираща страна
по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ намира иска за основателен, т.к. ищецът е доказал
елементите от състава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
административен акт, който е отменен от съда по съответния ред, причинени
неимуществени вреди и причинна връзка между тях. Относно размера на иска моли
съда да осъди по справедливост.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка:
С решение №4/06.01.2021г. по адм.д.№352/2020г. по описа на
КАС съдът е отменил заповед №20-1139-000171/17.08.2020г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП. С наложената ПАМ временно е отнето СУМПС на ищеца до отпадане на
основанието за това. Фактическо основание за отнемането е резултатът от
извършена проверка по преписка вх.№277000-6396/13.08.2020г. по описа на МВР –
Кюстендил. При проверката контролните органи са установили, че ищецът притежава
ЕР №1720/12.07.2005г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“
АД – гр.Кюстендил с водеща диагноза „Мозъчен инфаркт. Общо заболяване –
състояние след исхемичен мозъчен инсулт във засей на лявата мозъчна артерия.
Десностранна спастична плевия за ръката и умерена пареза на крака. Артериална
хипотония на левостранна коксартроза без ФД“. Органите са приели, че са налице
предпоставки за заболявания и състояния на водача, при наличието на които СУМПС
ще бъде върнато след разрешение от ТОЛЕК или ТЦЕЛК.
Видно от Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобИ.е на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС №2108/22.10.2020г. на ТОЛЕК и удостоверение УРИ 1139р-1417/22.04.2021г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, СУМПС и КТ са върнати на
ищеца на 03.11.2020г.
От показанията на св.Т. се установява, че след отнемане на
СУМПС ищецът се чувствал притеснен и изпитвал затруднения поради лишаването от
придвижване с МПС. Свидетелката Н. /съпруга на ищеца/ сочи, че СУМПС е отнето с
издаване на заповедта за ПАМ, като след отнемането двамата с ищеца четири пъти
са ходили до София за снабдяване с документите за ТЕЛК. Ищецът се нервирал,
започнал да пие хапчета, не можел да спи. Постоянно ходили при личния лекар,
давали му успокоителни, ударило го в зъбите и започнал да прави пломби. Месец и
половина се занимавали с лекари. Пътували с таксита. Нямат близък човек, който
да се грижи за тях. Положението създавало напрежение у ищеца. Ударило го в
главата и краката. Тормозел се, че са му взели книжката, т.к се чувствал прав.
След връщане на СУМПС ищецът продължил да се тормози.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и
достоверни. Същите не противоречат на писмените доказателства по делото.
Вътрешно са логични, последователни и взаимно допълващи се. Независимо от
съпружеската връзка между ищеца и св.Н. показанията на последната не сочат за
предубеденост и заинтересованост.
Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени и гласни доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Предявен е от субект с
активна процесуална легитимация. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран по правилото на чл.205 от АПК в качеството на юридическо лице по чл.37, ал.2 от ЗМВР. Спазено е
изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменен по
съдебен ред индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК във вид на ПАМ. Административният съд е родово и местно компетентен да
разгледа спора по правилото на чл.7 от ЗОДОВ. Липсва уреден в закон или указ
специален начин за обезщетение на търсените вреди по см. на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, искът е основателен и частично доказан
по размер.
Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните
кумулативни елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод
извършване на административна дейност, настъпили от акта вреди и вредите да са
в пряка и непосредствена причинна връзка с акта.
Налице е първият елемент от фактическият състав на
обезвредата. Вредите се претендират от отменен по съдебен ред индивидуален
административен акт във вид на заповед за прилагане на ПАМ, издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил. Отмяната е обективирана
в решението по адм.д.№352/2020г. на КАС. На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението на съда е окончателно. Решението има действие по отношение на всички
относно разрешения правен спор за незаконосъобразността на заповедта за прилагане
на ПАМ. Следователно, налице е първият елемент от фактическият състав на
отговорността.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от административен
орган по см. на легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на АПК при изпълнение на
възложена по закон административна дейност. В този смисъл е налице и втория
елемент от фактическия състав на обезвредата.
Налице са третия и четвъртия елементи.
От показанията на св. Т. и св.Н. се установиха твърдяните от ищеца неимуществени
вреди за част от исковия период – времето от 17.08.2020г. до 06.01.2021г. По-интензивните
негативни преживявания са били през периода 17.08.2020г. – 03.11.2020г., през
което време ищецът е лишен от СУМПС и се е налагало да ползва друг вид
транспорт до гр.Кюстендил и гр.София. През този период от време ищецът няколко
пъти е ходил до гр.София за снабдяване с документ за физическа годност като
водач на МПС. Многократно е ходил и до гр.Кюстендил за посещения при личния
лекар. Освен физически неудобства поради увреденото здравословно състояние по
ползването на друг вид транспорт, ищецът е изпитвал притеснения и в душевен
план, т.к. лишаването от управление на МПС-то и висящото съдебно производство
по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ са предизвикали нервно напрежение,
безсъние и тормоз. След връщане на СУМПС през периода 04.11.2020г. –
06.01.2021г., когато е отменена заповедта за прилагане на ПАМ ищецът е имал
негативни преживявания с по-нисък интензитет, свързани единствено с висящия
въпрос за законосъобразността на ПАМ, т.к. е имал възможност за управлява
МПС-то. Изложеното налага извод, че негативните преживявания на ищеца са
продължили малко над 4 месеца и половина, като най-интензивни същите са били
през половината от времето до връщане на СУМПС. По критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД
съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди представлява общата
сума 600лв., включваща 400лв. за страданията през периода 17.08.2020г. -
03.11.2020г. и 200лв. за страданията през периода 04.11.2020г. - 06.01.2021г. Претендираният размер на иска от 1500лв. е прекомерно
завишен, поради което за разликата над 600лв. до заявените 1500лв. искът ще се
отхвърли като неоснователен. Неоснователен е иска и за периода 07.01.2021г. –
09.04.2021г., т.к. отсъстват категорични и безспорни доказателства за наличие
на твърдяните вреди. Липсват предпоставките за освобождаване, респ. намаляване
на отговорността по чл.5 от ЗОДОВ, противно на твърдението на представителя на
ответника.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху размера на присъдената
сума по иска се дължи законна лихва. Съгласно задължителните указания в т.4 от
ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. лихвата се дължи от влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В
конкретния случай това е датата 06.01.2021г.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане
на ищеца на деловодни разноски в размер на 10лв. за ДТ.
На основание чл.38 от ЗА ответникът дължи заплащане на адв.Е.Й.
на адвокатско възнаграждение в размер на 134лв. съразмерно с уважената част на
иска по арг. от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, изчислено по реда на чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът дължи заплащане на
ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 60лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска, изчислено по реда на чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ да заплати на П.Х. Н. /с посочени лични данни/ сумата 610лв. /шестстотин и десет лева/,
включваща:
1/ 600лв. /шестстотин
лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за
неимуществени вреди през периода 17.08.2020г. – 06.01.2021г. от заповед за
налагане на ПАМ №20-1139-000171/17.08.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Кюстендил, отменена с решение №4/06.01.2021г. по адм.д.№352/2020г.
на КАС, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 06.01.2021г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 1500лв. за обезщетението и за периода 07.01.2021г.
– 09.04.2021г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
2/ 10лв. /десет лева/
деловодни разноски за ДТ.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на АДВОКАТ Е.С.Й. *** адвокатско възнаграждение в размер на
134лв. /сто тридесет и четири лева/.
ОСЪЖДА П.Х.Н. /с посочени лични данни/ да заплати на ОДМВР –
КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 60лв. /шестдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране
от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: