Решение по дело №1933/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1146/ 27.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110200438 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200865/ 14.09.2022 г., издадено от и. д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415 „в“ от КТ, на „********“ ЕООД, с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност обжалвания съдебен акт. Релевират се доводи за неправилно приложение и тълкуване на материалния закон Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него постанови друго, с което да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба - „********“ ЕООД, чрез пълномощник, в депозира писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва същата. Счита, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендират се и разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „********“ ЕООД, срещу НП № 03-2200865/ 14.09.2022 г., издадено от и. д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415 „в“ от КТ, на „********“ ЕООД, с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

За да отмени НП, прието е от въззивния съд, че деянието, във връзка с което е санкционирано лицето не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

За да се приеме, че е извършено административното нарушение съгласно изискванията на чл. 6 от ЗАНН и за да се квалифицира едно деяние като такова, следва привлеченият към отговорност правен субект да е извършил конкретно деяние (действие/ бездействие), с което да е нарушил реда на държавно управление.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при на прекратяване на трудов договор без предизвестие, ефекта на прекратяването настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Визираната норма не въвежда задължение за работодателя за връчване на заповедта, нито определя срок за това, а регламентира момента, към който настъпва прекратяването на правоотношението между работника/ служителя и работодателя. В този смисъл невръчването заповедта за прекратяване на трудовия договор на работника единствено препятства настъпване на ефекта на прекъсване на облигационната връзка, но не съставлява нарушение на реда на държавно управление. Не е налице осъществен от обективна страна състав на административното нарушение. Налагането на наказание за деяние, което не е противоправно, респ. не съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, представлява неправилно приложение на материалния закон и налага отмяна на НП.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, с оглед липсата на доказателства за реалното извършване на такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1146/ 27.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110200438 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: