Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 729
27.02.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6707 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано п искова молба на сдружение „Териториална организация на
научно-технически съюз дом на науката и техниката-Пловдив“ срещу „Анни-2009“
ООД.
Ищецът твърди, че
с ответника са сключили договор за наем на ресторант от 28.05.2014г., като
наемодател по договора бил и трето за спора лице. Наетата вещ била предадена,
като наемателят следвало да заплаща и всички консумативни разходи, свързани с
ползването на имота, за което прехвърлил партидата за ел. енергия на свое име.
Правоотношението било прекратено през месец септември 2017г., след което
захранването на обекта било преустановено поради просрочени задължения. За да
се възстанови, ищецът платил сумата от 1568.23 лева, с което погасил
просрочените задължения. Иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата, вено със законната лихва и разноските.
Ответното
дружество
призовано по реда на чл. 50, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, не подава
отговор на исковата молба.
Правна квалификация чл. 232,
ал. 2, предл. второ ГПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
От представените към исковата молба документи се установява, че между
ищеца и третото лице- „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ като
наемодатели и ответното дружество като наемател е бил сключен договор за наем
на 28.05.2014г. относно ресторант намиращ се на ****. Съгласно
чл. 2.1 наемателят се е задължил да предаде имота, при подписването на договора
и получаване на депозит в размер на 2 наемни вноски. В чл. 2.2. от договора
страните са записали, че наемодателят предава на наемателя имота в състоянието,
в което се намира при подписването на договора. Наред с това във втория абзац
на чл. 4.1.1 е записано, че гаранцията се предава в брой, като договорът служи
за разписка. От представената фактура е видно, че ответното дружество е
записано като титуляр на партидата за електроенергия.
Предвид горното
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което
ищецът е изпълнил задълженията си, като е предал държането на наетата вещ на
ответника и за последния е възникнало задължение за плащането на уговорената
цена. Договорът е за срок от пет години, като няма данни до края на месец
септември 2017г. правоотношението да е било прекратено. Дори през този период
(1-30.09.2017г.) да е настъпило прекратяване на правоотношението, както се
твърди в исковата молба, няма доказателства имотът да е бил върнат на
наемодателите.
Поради това до края
на месец септември 2017г. ответното дружеството като наемател е следвало да
спазва разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. последно ЗЗД и да плаща разходите
свързани с ползването на вещта, в каквато насока са и клаузите в самия договор
за наем- чл. 4.4 и чл. 4.5. В тях е уговорено плащането да се извършва на
наемодателя, съобразно показателите на самостоятелните измервателни уреди, в
10-дневен срок от получаване на фактурата. Тъй като се доказва, че ответното
дружество е било вписано като титуляр на партидата, то е получавало директно
начислените задължение за разходите във връзка с ползването и съгласно клаузите
на договора и чл. 232, ал. 2 предл. последно ЗЗД е следвало да ги погаси.
Правната
квалификация на предявените пред съд претенции се определя от съда, въз основа
на изложените в исковата молба фактически обстоятелства. При изложени от
ищеца-наемодател обстоятелства, че ответникът-наемател не е изпълнил
договорното си задължение да заплаща консумативните разходи за наетата вещ на
съответното предприятие и заявена претенция дължимите суми да бъдат заплатени
на ищеца, правната квалификация на иска е за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение - чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД,
във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Неплащането на свързани с ползването на вещта разходи за захранване
с ел. енергия поражда отговорност и съответно вреда за наемодателя, който като
собственик на имота също е страна по правоотношението с предприятието,
предоставящо посочената услуга. (Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК)
Видно от
представената фактура, ответникът е титуляр на партидата за наетия обект като
до прекратяването на правоотношението е натрупало задълженията за предоставени
от „Електроразпределение Юг“ ЕАД услуги в размер на 70.14 лева за месец
септември 2017г. и в размер на 1498.09 лева за предходни периоди. От представеното
платежно нареждане се установява, че по-старите задължения се отнасят за
фактури от месец август- 893.21 лева и месец септември- 604.88 лева и че
ищецът, като един от наемодателите собственици на обекта, е платил всички задълженията
с превод от 08.10.2017г. Всички тези документи не са оспорени от ответното
дружество и съдът намира, че установяват твърденията на ищеца.
С оглед на всичко
изложено до момента, от описаните документи се установява възникването на
процесното задължение и претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
62.73 лева за ДТ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Анни-2009“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Териториална
организация на научно-технически съюз с дом на науката и техниката- Пловдив“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата в размер на 1568.23 лева,
представляваща разходи за ел. захранване на нает от „Анни-2009“ ООД имот по
договор за наем от 28.05.2014г. за периода до месец септември 2019г., посочени общо
във фактура № ****.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда– 25.04.2019 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 62.73 лева разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.