№. 260374 / 18.10.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
18.10.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 23.09.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора.................................................,като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 644 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от Търговския закон, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „АСМ“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М., ул.“Г. М. №. 5., представлявано от Управителя К. Й. Иванов, чрез юрисконсулт П. Ц. М., твърди, че търговско дружество "АСМ" ЕООД, ЕИК xxxx осъществява дейност в областта на селското стопанство, като търгува с продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за селското стопанство и произвежда селскостопанска продукция.
При осъществяване на дейността си през 2016 г., дружеството влиза в търговски отношения със ЗП З.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, п.к.: 9650.
Така при реализиране на тези взаимоотношения "АСМ" ЕООД в качеството си на продавач, доставило и продало на купувача ЗП З.С.К., стоки - торове, препарати за растителна защита/ ПРЗ/ през 2016 г. на обща стойност 8 226,70 лв.
За предадените стоки са издадени фактури, като към настоящият момент ответника не е погасил напълно задължението си по тях.
Към момента на подаване на настоящата искова молба ЗП З.С.К., има изискуемо лихвоносно задължение към „АСМ“ ЕООД в размер на 1 555,28 лв. /хиляда петстотин петдесет и пет лева и 28 ст./, формирано като непогасенно задължение за плащане за 2016 г. за предадените и продадени стоки съгласно подробно описаните по фактури:
№. ********** от 15.02.2016 г., на стойност 6840,00 лв.,
Към фактурата е съставен приемо-предавателен протокол №. 036199 от 09.02.2016 г. Извършвани са плащания на три посочени дати.
По фактура №. ********** от 30.03.2016 г. , на стойност 1 386.70 лв., с падеж 30.09.2016 г. е съставен приемо-предавателен протокол.
Въпреки настъпилият падеж на безспорното задължение по търговските сделки до плащане на задълженията от страна на ответника не е осъществено до настоящият момент.
От страна на „АСМ” ЕООД са положени съществени усилия за събиране на дълга. Въпреки многократните запитвания, покани за плащане, фактически действия от страна на съответния търговски представител, от счетоводството, от правният отдел на „АСМ” ЕООД , по банковите сметки на „АСМ” ЕООД, не са постъпвали каквито и да е било суми за погасяване на дълга.
Моли съда да постанови решение, с което ДА СЕ ОСЪДИ ответника ЗП З.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, п. к. 9650 да заплати на АСМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град М., област М., община М., ул. Г. М. №. 5., ЕИК xxxx , представлявано от Управителя К. Й. Иванов, парична сума от 1 555.28 лв., представляващи вземания по описаните фактури, ведно със законната лихва за забава в размер на 470.50 лв., считано от датата на падеж/ с отчитане на тригодишната давност/ и последно плащане по фактурите, до 17.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба да издължаване на сумите.
Моли да им се присъдят и направените в производството разноски, включително, на основание чл. 25, ал. 1, от Наредба за заплащането на правната помощ - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Направено е и ОСОБЕНО ИСКАНЕ за допускане обезпечение.
С определение №. 260348 от 18.03.2021 година, по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.391 и 397 ал.1 т.2 ГПК съдът е допуснал исканото обезпечение, като е наложена обезпечителна мярка запор на банкови сметки на ответника до размера на 2 025.78 лв.
В ход по същество на делото е направено искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238 ал.1 и чл.239 ГПК.
Ответникът, ЗП З.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, п. к. 9650, в срока, предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК не представя такъв и не взема становище по исковете.
Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се представлява, не прави оспорвания, възражения, няма искания, не ангажира доказателства за евентуално изплащане на задължението.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор, че между страните са осъществявани търговски сделки, с оглед предмета на дейност на дружествата, които управляват и представляват, като се касае за спор, относно неизплатени суми по реализирана търговска сделка, по силата на която на ЗП З.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, п. к. 9650, са доставени от страна на „АСМ” ЕООД торове, препарати за растителна защита/ ПРЗ/. Ищецът е продавачът – доставчик на стоката, а ответникът – негов клиент – получател на същата, отнасяща се до реализираните продажби на стоки, индивидуализирани в приложените и приети 2 броя фактури.
В хода на процеса се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е продал и предал описаните стоки, индивидуализирани в приложените фактури, т.е. изпълнил е задължението си за предаване на договорената стока. Представени са Предавателно-приемателни протоколи, подписани от двете страни – за предавател на стоките и за техен получател, в лицето на ответника.
Спорен е въпросът, основателни са предявените искове.
В приложените и приети фактури по делото, са вписани наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична цена, стойност и действително се съдържат необходимите реквизити за фактура, представляваща първичен счетоводен документ и удостоверяващ задълженията по нея, съдържащи се в чл.114 т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на същата. Няма категорично изискване получателя да е подписан фактурата. В конкретния случай, освен че получателят е подписал фактурите, е подписвал и Предавателно-приемателни протоколи, с което се установява безспорно, че доставката е получена. Тези доказателства сочат, че действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т.е. установява се, че ищецът е предоставил стоката на ответника,с което се признават съществуващите търговски отношения между страните, по които е останало задължение, в тежест на ответника да изплати стойността на същите, което не бе установено по никакъв начин от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК лично, л.26 и л.27 от делото, не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение №. 260649 от 25.05.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът осъди ответника да заплати претендираните суми изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП З.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, п. к. 9650, ДА ЗАПЛАТИ на „АСМ” ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: г. М., Област М., Община М., ул. "Г. М." №. 5., управлявано от К. Й. Иванов, следните суми:
- 1 555.28 лв. главница по неизплатени фактури за продадени и доставени стоки на 15.02.2016 г. и на 30.03.2016 година; ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане;
- 470.50 лв., лихва за забава, за три годишен период, считано от 17.03.2018 година до 17.03.2021 г.;
- 81.03 лв. за изплатената държавна такса;
- 540.60 лв. за образуване на изпълнително дело и плащания по него;
- 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: