Р Е
Ш Е Н
И Е
град Хасково, 09.07.2014 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд граждански
състав на девети юни две хиляди и
четиринадесета година в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
Секретар:
А.И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия И. т.д. № 140 по описа на съда
за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” -
АД гр.София твърди, че със Заповед № 110 от 14.02.2013 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от същата дата, издадени от РС - Харманли
по
ч.гр.д.№ 107 / 2013г., въз основа на извлечение от счетоводни книги,
ответниците са осъдени да заплатят на
банката следните суми – 129 755.26 лева – главница; 11 943.17 лева –
договорна лихва за периода от 21.05.2012 год.
до 11.02.2013 год.; 618.83 лева
– такси, дължими за периода от
31.08.2009 год. до 11.02.2013 год., ведно с лихви и разноски. От страна на
длъжниците били подадени възражения срещу
заповедта за изпълнение, което обусловило и правния интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на вземанията по договор за банков кредит
продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № 1532 от 16.12.2005 год. и сключени
към него четири анекса, по силата на
които на ответника – „Сън Ойл” ЕООД –
гр.Харманли била предоставена общо сума в размер на 110 000 лева. С
усвояването на пълния размер на кредита, банката изпълнила задължението си по
договора, а за кредитополучателя, съдлъжниците – ответниците „Булрос” ООД –
гр.Харманли и Щ.Щ., и поръчителя – М.Щ. възникнало задължението за погасяване
на главницата и лихвата. Поради просрочие на вноска № 77 от 21.05.2012 год.,
кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от посочената дата. До
настоящият момент плащания по договора за кредит не били постъпили. С оглед на
изложеното, моли за решение, с което да се признае по отношение на ответниците
съществуването на вземания, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в размери, както следва - 129 755.26
лева – главница; 11 943.17 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2012
год. до 11.02.2013 год.; 618.83 лева –
такси, дължими за периода от 31.08.2009 год. до 11.02.2013 год., ведно с
лихви и разноски. Претендира присъждане на разноски и в настоящото
производство.
ОТВЕТНИЦИТЕ
– „СЪН ОЙЛ” ЕООД – гр.Харманли, Щ.Я.Щ.,***
и М.Г.Щ. – оспорват иска.
Съдът, като взе предвид фактическите и
правни твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 107 / 2013 год. по описа на
РС - Харманли е, че същото е образувано по Заявление вх.№ 806 / 14.02.2013 г.
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Юробанк
България” АД - гр.София /Банката/ против „Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли, Щ.Я.Щ.,***
и М.Г.Щ.. Към заявлението са приложени и документите, от които произтича
вземането на банката, а именно: Извлечение от счетоводните книги, договор за банков кредит и сключените към
него четири анекса, както и на договор за поръчителство.
Съдът е уважил
подаденото заявление от Банката и е издал
Заповед № 110 / 14.02.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като
е разпоредил длъжниците – „Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли, Щ.Я.Щ.,*** и М.Г.Щ.
да заплатят на банката сумата от 142 317.26 лева, от която главница –
129 755.26 лева, договорна лихва за периода 21.05.2012 год. – 11.02.2013
год. - 11 934.17 лева, и такси,
дължими за периода 31.08.2009 год. – 11.02.2013 год. в размер на 618.83 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2013 год. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които 2 846.34 лева
– внесена ДТ и 2 247.80 лева – адвокатско възнаграждение. С определение №
729 от 23.07.2013 год., постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка
на явна фактическа грешка в издадената по делото заповед за изпълнение,
изразяваща се в неточно изписване на ЕИК на солидарния длъжник – „Сън Ойл” ЕООД
– гр.Харманли.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК, изтичащ на 01.10.2013 год. е депозирано писмено възражение от
длъжника „Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли, подадено на 25.09.2013 год. срещу
издадената против него заповед. На 26.09.2013 год. възражение е подадено и от
длъжника Щ.Щ., на когото поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
17.09.2013 год. На 27.09.2013 год. е подадено възражение и от длъжника „Булрос” ООД – Харманли. На
30.09.2013 год. възражение е подадено и от длъжника М.Щ., получила поканата за
доброволно изпълнение на 17.09.2013 год. В предвидения в чл.415 ал.1 от ГПК
едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, връчено на 18.10.2013
год. заявителят - ищец в настоящето производство е предявил иска с правно
основание чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 от ГПК против съдлъжниците - ответници в
настоящето производство, като исковата молба е подадена в Окръжен съд – Хасково
на 15.11.2013 год., а копие от същата е изпратена на заповедния съд по пощата
на 18.11.2013 год., видно от поставеното върху пощенски плик клеймо.
От страна на солидарните длъжници, наред
с възраженията против заповедта за изпълнение, е била подадена и частна жалба,
по която е образувано в.ч.гр.д. № 817 / 2013 год. по описа на Окръжен съд –
Хасково, приключило с определение № 1118 от 04.11.2013 год., с което е
потвърдено разпореждане от 14.02.2013 год. по ч.гр.д. № 107 / 2013 год. по описа
на РС – Харманли, за уважаване искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
Видно от приетото
като писмено доказателство копие от Договор за
банков кредит Продукт
„Бизнес Револвираща линия – плюс” № 1532 от 16.12.2005 год. е, че между
„Българска пощенска банка” АД –
гр.София и „Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли
– кредитополучател е възникнала
договорна обвързаност, по силата на която банката е предоставила на ответника кредит във формата на кредитна линия в размер
на 60 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Крайният срок
за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на
заемната сметка по кредита – 22.12.2005 год., видно от приетото като писмено
доказателство приложение към договора, с
подписване на което, станало в изпълнение на чл.1, ал.2, предл.3-то от
договора, банката и кредитополучателя са удостоверили, че заемната сметка по
същия е отрита на посочената дата. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, дължимата от
кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от
действащия базов лихвен процент /БЛП/, обявен от банката и договорна лихвена
надбавка в размер на 1.5 пункта. В ал.2 от същия текст е посочено, че към
датата на подписване на договора обявения от банката БЛП е 10 процента, размера на който не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от
първото 21 – во число след промяната му – чл.3, ал.3. В чл.4 от договора е
предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя
лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие
на главница в размер на 10 пункта. С чл.24, б.”г” от договора е предвидена възможност за
банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато
кредитополучателя не е внесъл дължима вноска по главница и / или лихва.
На
05.02.2007 год. между банката, кредитополучателя - „Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли
и „Булрос” ООД – гр.Харманли е подписан анекс № 1 към договора за банков
кредит, съгласно чл.3.1 от който размера на предоставената кредитна линия е
увеличен с 50 000 лева, при което общия размер на предоставения кредит е
станал 110 000 лева. Съгласно чл.3.6 от анекса, ответника – “Булрос” ООД – гр.Харманли е встъпил при условията на
чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя, като е
предвидено, че двамата отговарят като солидарни длъжници към банката.
На
08.02.2008 год. между банката, кредитополучателя и съдлъжника е сключен анекс №
2 към договора за банков кредит.
С
анекс № 3 от 10.12.2009 год., подписан от банката, кредитополучателя и
съдлъжника, страните са се съгласили да
предоговорят остатъчния дълг по кредита, като кредитополучателя е поел
задължението да погаси всички съществуващи, просрочени задължения, след
изпълнението на което задължение е договорено да ползва 12 месечен период на
облекчено погасяване на кредита, през който да заплаща на банката сума от 800
лева – ежемесечно, а натрупаните за периода лихви – в края на срока. В чл.8 от
анекса е предвидено, че в случай на едно
неплащане на месечна вноска, банката има право да обяви кредита за
незабавно изцяло и предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е било
уведомяване или волеизявление на кредитополучателя за това и да предприеме
действия по принудителното му изпълнение. Идентична е и клаузата на чл.8 от
анекс № 4 от 17.12.2010 год., с който ответника Щ. е встъпил като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя, при условията на чл.101 от ЗЗД, задължавайки
се да отговоря към банката като солидарен длъжник. На същата дата – 17.12.2010
год. между банката и ответницата Щ. е сключен договор за поръчителство, с който
последната се е задължила да отговаря за
задълженията на кредитополучателя. В чл.2, ал.2 от договора за поръчителство е
предвидено, че действието на същия продължава до пълното и окончателно
издължаване на вноските по кредита. В тази насока е и нормата на чл.5 от
договора, а съгласно чл.6, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение по договора за кредит, без да е необходимо банката да
предявява иск срещу кредитополучателя в шестмесечен срок от настъпване на
падежа, за да запази правата си спрямо поръчителя. В чл.8 от договора за
поръчителство е визирано още, че същия представлява неразделна част от договора
за банков кредит.
Като
писмени доказателства по делото бяха приети и молби от 03.12.2009 год. и от
11.11.2010 год., с искане на кредитополучателя за предоговаряне на условията по
кредита и още – молба – искане за отпускане на кредит от 06.12.2005 год.
По искане
на ответниците по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
посочената от тях свидетелка С.К., от чиито показания се установява, че в
периода от 2006 год. до 2009 год. е работила в „Пощенска банка” АД – клон –
гр.Харманли като „експерт обслужване клиенти и продажба”. Основните й
задължения били по кредитиране на фирми и граждани. Водили предварителни разговори
с клиентите, с цел установяване какви са нуждите им, какво е финансовото им
състояние и съответно – какво предлага банката като продукт. След обработка на
личните данни на клиента, изпращали документите в „Кредитен отдел”, който се
занимавал с изготвянето на документите,
одобряването и отпускането на кредита. След вземане на решение, към което се
прилагали и изпратените и оформени вече
документи, в офиса се извършвала справка за това дали точно са попълнени
данните на клиента. Свидетелката твърди, че клиентите нямали възможност да
договарят във връзка с тези разпечатани документи, поради това, че не се
изготвяли индивидуално за всеки клиент. Описва договорите като универсални,
които пристигали готови – попълнени и в този вид се предоставяли на клиента за
подпис. Имало много случаи, в които клиента не получавал документи. Клиентите
се преследвали , за да се изпълнят целите на клона за раздадени фирмени кредити
и по този начин понякога се получавало и изнудване на клиенти, за да се вземат
парите. Изнудването се изразявало в това, че на клиента не се обяснявало точно
какво представлява самия кредит. От страна на банката се укривали обстоятелства
– не се обяснявали така, че да могат да се осмислят от клиента. Свидетелката
пояснява, че не е участвала в обслужване на процесния кредит. Не била титуляр и
по фирмено кредитиране. След като се вземели парите, тогава се давал
погасителния план. При възникване на затруднения при обслужване на кредита,
същия се предоговарял като се налагало да се включат съдлъжници и поръчители,
защото в противен случай клиента бил изправян пред угрозата да му бъде взето
жилището. През 2009 год. свидетелката напуснала работа в банката, поради
несъгласие с водената от нея агресивна политиката.
По искане
на страните по делото бе назначена и счетоводна експертиза, от представеното по
която заключение се установява, че отпуснатия на ответника „Сън ойл” ЕООД –
гр.Харманли кредит продукт „Бизнес револвираща линия” се характеризирал с многократното усвояване
и погасяване на кредита по инициатива на
кредитополучателя в рамките на кредитния лимит - в размер на 60 000 лева – съгласно договора, увеличен впоследствие на 110 000 лева. В
заключението си вещото лице Н. посочва, че като усвояване на кредита са
осчетоводявани и таксите по отпускане и
подновяването му, които са били прихващи директно от самия кредит, както и
натрупването на просрочени плащания за лихви, съгласно последните два анекса.
Самото фактическо усвояване на кредита е ставало по разплащателна сметка на
кредитополучателя в същата банка, като от същата сметка са правени и
погашенията по кредита. Кредита бил погасяван до 21.05.2012 год., като
погашенията по главницата били общо в размер на 2 105.22 лева, а
останалите плащания за периода - в размер общо на 145 662.52 лева са покривали
лихви и такси по кредита. Размерът на дължимата сума за главница по договора и
анексите към него, съгласно извлеченията от счетоводната система на банката бил
129 755.26 лева. Посочената сума била формирана като към сбора от
уговорения с анекс № 4 размер на кредита – 121 010.24 лева е прибавена
натрупана неплатена лихва за периода 21.12.2010 год. – 21.11.2012 год. – общо в
размер на 8 745.09 лева. Дължимата от ответника сума за договорна лихва
върху главницата по договор за банков кредит, за периода от 21.05.2012 год. до
11.02.2013 год. е определена на сума от 11 943.17 лева. Размерът на
дължимите от ответника такси по договора и анексите към него за периода от
31.08.2009 год. до 11.02.2013 год., съгласно извлеченията от банковата
счетоводна система е определен на 618.83 лева. Вещото лице Н. в заключението си
посочва още, че задълженията на кредитополучателя към банката не били
погасявани в съответствие с клаузите на договора и погасителните планове, което
се дължало на честата липса на парични средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя на падежна дата за събиране на лихви, а впоследствие и на
вноски по погасителните планове. Отнасянето на погашенията по кредита – за
главница, лихва и такси за обслужване/ са били в съответствие с клаузите по
договора и погасителните планове. В заключението си вещото лице пояснява и
начина по който е формиран размера на претендираната главница, а именно – 1.
60 000 лева – първоначално отпуснат кредит; 2. увеличен с 50 000
лева, съгласно анекс № 1, при което размера е нараснал на 110 000 лева; 3.
увеличаване съгласно чл.3 от анекс № 3 на съществуващия към момента на
подписването му дълг по главница 108 994.78 лева с натрупаните, просрочени
задължения /лихви и такси/ в размер на 3 607.42 лева, при което размера
нараства на 112 602.20 лева; 4. увеличаване съгласно чл.2 от анекс № 4 на
съществуващия към момента на подписването му дълг по главница 112 602.20
лева с натрупаните просрочени задължения в размер на 8 408.04 лева, при
което размера е нараснал на 121 010.24 лева; 5. увеличаване съгласно чл.4,
ал.2, б.”в” от анекс № 4 на договорения с подписването му дълг по главница
121 010.24 лева с натрупаните просрочени задължения в размер на
8 745.09 лева, при което размера на дълга е определен на 129 755.33
лева. Относно промените в лихвения процент, вещото лице пояснява, че по първоначалния договор същия е бил в размер
на 11.5 %, формиран като сбор от БЛП – 10 % и надбавка
от 1.5. С този размер са били олихвявани усвоените суми по кредита до
08.02.2008 год. Съгласно анекс № 2, надбавката е намалена на 0.5, при което
лихвения процент е станал 10.5 % . Надбавката не била променяна с подписването
на следващите анекси, но лихвения процент за договорна лихва е променен едностранно от банката на основание
чл.3 от договора във връзка с промяната в БЛП, който от 10 % при подписване на
договора е достигнал 14.10 % при подписване на анекс № 3. Промените подробно са
посочени в изготвеното към заключението Приложение № 1. Главницата, върху която
е начислявана лихвата била съобразена с погашенията по нея – за целия период
общо в размер на 2 105.22 лева. До 21.05.2012 год. всички такси се водели
платени, тъй като били отнесени към главницата по кредита, съгласно анекс № 4. От
тази дата до 08.02.2013 год. размерът им възлизал общо на 618.83 лева. Относно
възражението на ответниците, че такса „усвоявяне” не е отбелязана по
разплащателната сметка на кредитополучателя, вещото лице обяснява, че това е
така, поради обстоятелството, че по разплащателната сметка се вписвали само действителните
движения по нея – заверяване с отпуснат кредит, преводи или вноски в брой. В
случая начислената такса „одобрение” в размер на 600 лева била прихваната
директно от размера на одобрения кредит, при което по разплащателната сметка бил приведен остатъка
от кредитната линия в размер на 59 400 лева. Относно възражението на
ответниците за неправилно удържана такса в размер на 1000 лева, вместо 600 лева,
вещото лице Н. опровергава същото, позовавайки се на чл.5, ал.2 от
първоначалния договор и чл.5, ал.4 от Анекс № 1. По отношение възражението на
ответниците, че промяната в размера на договорената надбавка на 0.5 % действала
само един месец, вещото лице обяснява, че намаления размер на същата – 0.5 % не
е променян. Вместо това е нараствал БЛП, поради което са нараствали и лихвите.
Досежно начина на определяне размера на
вноска № 59 за сума от 7 606.23 лева, вещото лице пояснява, че сумата
представлява общо начислените лихви по главницата, в това число и натрупаните
за периода на облекчено погасяване, съгласно чл.4 и чл.5 от анекс № 3, според
които непогасените лихви по време на облекчения период на погасяване трябва да
бъдат погасени на датата на изтичане на този период. Относно твърдяната от
ответниците неточност в размера на вноската – 856.30 лева, вместо 800 лева,
вещото лице е пояснило, че съгласно чл.12 от анекс № 3, кредитополучателя се е
задължил да заплаща на банката такса управление на кредита в размер на 0.05 %
върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно. Изчислена по този
начин , дължимата такса се равнявала на 56.30 лева, която прибавена към
вноската от 800 лева, формирала сбора от 856.30 лева. Лихвата в размер на
8 745.09 лева не представлявала лихва върху лихва, а натрупана лихва по
главницата по част Б на дълга. Извършваните от
банката едностранни промени на лихвените проценти били извършвани във връзка с
промените в БЛП, съгласно уговорения в чл.3 от договора механизъм. За редовната
главница, размера на лихвените проценти била увеличавана от 11.50 до 14.60, а
за просрочената главница – от 21.50 до
24.60. Разликата между сумата за лихви, които кредитополучателя би платил при
лихвен процент 10.5 %, действал към датата на подписване на анекс № 2, и
завишената от банката впоследствие промяна на лихвения процент до подписване на
анекс № 3 и приетия с него погасителен план за периода от 22.04.2008 год. до
10.12.2009 год. /дата на сключване на анекс № 3 и погасителния план към него/ е
в общ размер на 5 352.03 лева. Посочената разлика не влияела пряко върху
размера на таксите и комисионните, тъй като те се начислявали върху главницата,
то косвено им влияела, тъй като впоследствие завишаването на вноските за лихви,
част от последните изпадат в просчочие и водели след себе си нови такси за администриране на просрочения
кредит. Поради това, че всички плащания по кредита от страна на
кредитополучателя минавали през разплащателната сметка, не би могло да има
плащане, което да не е отразено в движението по разплащателната сметка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземане
от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена заповедта за
изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск се обуславя от
наличието на правен интерес, предвид факта на подадени от страна на длъжниците
в заповедното производство възражения срещу издадената против тях заповед за
изпълнение. В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът
е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия
размер.
Безспорно по делото е
установено, че на 16.12.2005 год. между ищеца и ответника „Сън Ойл” ЕООД –
гр.Харманли е сключен договор за банков кредит, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс”, по силата на който Банката - ищец е предоставила на
ответното дружество кредит в размер на
60 000 лева, увеличен впоследствие на 110 000 лева. Безспорно е установено
още, че банката е изпълнила своевременно и при условията на договора
задължението си да предостави на ответника
„Сън Ойл” ЕООД – гр.Харманли цялата сума по договора в размер на 110 000,
която както се установява и от заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло
от кредитополучателя. Това обстоятелство е признато за безспорно в доклада по
делото. Няма спор и досежно това, че на основание чл.101 от ЗЗД като съдлъжници са встъпили и ответниците –
„Булрос” ООД – гр.Харманли и Щ.Щ., съгласно чл.3.6 от анекс № 1 и чл.12 от анекс № 4, като двамата са се
задължили да отговарят спрямо банката като солидарни длъжници. На основание
чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от длъжниците. Безспорно е още, че ответницата Щ. в качеството си на
поръчител по силата на договор за поръчителство от 17.12.2010 год. се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за цялото
задължение по сключения договор за банков кредит. Изложените по-горе
обстоятелства обуславят наличието на материално правната легитимация на
страните. Безспорно по делото се установи, че банката е упражнила по надлежния
ред правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем. От заключението на
вещото лице Н. се установява, че плащанията
по договора са преустановени, считано от 21.05.2012 год., което само по себе
си доказва допуснато от ответниците
неизпълнение на договора, обуславящо правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съгласно чл.24, б.г от договора за кредит, чл.8, б.А от
анекс № 3 и чл.8 от анекс № 4, според които изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя
и съдлъжниците. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на
ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГК, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Фактът на обявяване на предсрочната изискуемост в разглеждания
случай не се оспорва от страна на ответниците. Напротив, в подадените от тях
частни жалби същите изрично се позовават на това обстоятелство, в подкрепа на
което представят и писма от 31.10.2012 год., приложени по в.ч.гр.д. № 817 /
2013 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, сочещи на извода, че банката е
обявила предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Изхождайки от обстоятелството, че
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на
14.02.2013 год., т.е в рамките на преклузивния шестмесечен срок, визиран в
нормата на чл.147 от ЗЗД, считано от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съдът намира за неоснователно направеното от ответницата Щ. становище
за прекратяване на сключения между нея и банката договор за поръчителство,
поради проявено от кредитора бездействие в рамките на предвидения шест месечен
преклузивен срок, а от тук и погасяване на отговорността й по договора за
поръчителство и съответно – необоснованост на възражението за нищожност на чл.6
от същия.
С оглед на изложените по горе съображения,
съдът счита, че вземането на банката, основано на допуснато от ответниците неизпълнение
на договор за банков кредит и сключените към него четири анекса, и договор за
поръчителство е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да
върне отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока, в
случая – с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради преустановяване
на плащанията след 21.05.2012 год.
Досежно
размера на исковете, съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно - икономическа експертиза, не оспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено и
установяващо, че размерът на дължимата главница възлиза на 129 755.26 лева,
на договорната лихва – на 11 943.17 лева, начислена за периода от
21.05.2012 год. до 11.02.2013 год., и на таксите, дължими за периода от 21.05.2012
год. до 08.02.2013 год. – на 618.83 лева, до които размери съдът намира исковете
за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Като неоснователно съдът намира направеното от ответниците възражение за нищожност на чл.3, ал.3 от
договора за банков кредит, предвиждаща възможност на ищеца едностранно да
увеличава базовия лихвен процент, основано на нормата на чл.146 от Закона за
защита на потребителите, според която неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, както и на чл.3 от Директива 93 /
13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, съгласно който в случаите, когато дадена договорна
клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Безспорно по делото се установи, че при сключване на договора, кредитополучателят
се е съгласил с размера на договорената лихва от 11.5 %, формиран като сбор от
базов лихвен процент /БЛП/ от 10 % и надбавка от 1.50 процентни пункта. В
рамките на срока на договора от страна на ищеца са извършени изменения на БЛП, увеличаван поетапно до
14.6 %. Изхождайки от размера на
приетото увеличение и от продължителността на срока на действие на договора,
съдът счита, че клаузата, на чиято нищожност се позовават ответниците не може
да се приеме като такава, създадена в техен ущърб по смисъла на цитираната
Директива. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.144, ал.3, т.1, вр.
чл.145, ал.1 от ЗЗП. Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците
възражение за нищожност на договора за банков кредит и анексите към него,
основано на нормата на чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, като такива, противоречащи на закона –
чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.39 от Закона за банките и чл.58 от ЗКИ. На първо място
посочените правни норми нямат императивен характер, поради което евентуалното
противоречие на договора с тях не обосновава извода за нищожност. От друга
страна, твърдението на ответниците за това, че в договора не е посочена целта, за която се отпуска кредита се
опровергава от съдържанието на нормата на чл.1, ал.1 от същия, в която изрично
е посочено, че кредита се предоставя за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди. Липсата на по-подборно детайлизиране на целта не обосновава нищожност на
договора. От друга страна, целта, за която се отпуска кредита, макар и да е
възнигната от закона като конститутивен елемент на договора за банков кредит,
неспазването на същата се явява основание единствено и само за предсрочна изискуемост
на задължението на заемателя на върне сумата по кредита – чл.432, ал.1, т.1 от ТЗ и за едностранно разваляне на договора от страна на банката, но не и да
обоснове основателност на възражението на заемателя за нищожност на сделката. Твърдението
за допуснато нарушение на чл.39, ал.1 от Закона за банките /отм./ и на чл.58 от
Закона за кредитните институции, съдържанията на които норми са идентични, се
опровергава от съдържанието на договора и анексите към него, в който са
включени клаузи за размера на лихвите, на таксите и комисионните, метода за
изчисляване на лихвата, размера на лихвения процент. От друга страна,
посочените норми касаят съдържанието на преддоговорните отношения между
страните, поради което с факта на сключване на договора, съдържанието на същия
става задължително за страните и същите не могат да основават претенции на
недобросъвестно водени преддоговорни отношения, каквито биха могли да бъдат
вреди, включващи евентуални разходи по
сключването на договора и пропуснатите ползи от несключването му. Сключването
на договора за банков кредит бележи успешното приключване на преддоговорните
отношения и в този смисъл се явява правопогасяващ факт спрямо евентуални
претенции, основани на неспазване съдържанието на същите. В тази насока следва
да бъде посочено и това, че условията по връщане на отпуснатия кредит са били
предоговаряни от страните, като същите са били изменяни последователно с четири
анекса, подписването на които е било инициирано от ответниците, поради което
възраженията им и за това, че клаузите
не били индивидуално договаряни, се явяват необосновани. В подкрепа на
възражението на унищожаемост на договора, разглеждан съвкупно с последвалите го
четири анекса, като такива, сключени при измама и принуда, по делото не се
представиха доказателства, поради което съдът намира същото за неоснователно.
Събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К. не
опровергават извода за неоснователност на възраженията на унищожаемост на
договора на посочените по-горе основания. Изнесените от нея данни като израз на
субективното й отношение към дейностите, извършвани в банковите институции не следва да бъдат
подведени към конкретния договор, предвид обстоятелството, че същата не е
участвала като представител на банката нито при водените между страните
преговори, нито при сключване на сделката, нито при изпълнение на същата. Неоснователността
на възраженията на ответниците за нищожност и унищожаемост на договора за
банков кредит и анексите към него обуславят необоснованост и на възражението им
за нищожност на договора за ипотека.
Предвид
изложените по – горе съображения, съдът намира за основателен и доказан
предявения установителен, положителен иск за съществуване на вземанията, заявени
от ищеца и присъдени в издадената в
негова полза заповед за незабавно изпълнение, поради което същия следва да бъде
уважен.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„СЪН ОЙЛ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Харманли, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 8 а, представлявано от Щ.Я.Щ., на Щ.Я.Щ.,
ЕГН ********** *** а, на „БУЛРОС” ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Харманли, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 8 а и на М.Г.Щ., ЕГН **********
*** а съществуването на вземания на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова
Димитрова, със съдебен адрес за призоваване – гр.София, бул.”Драган Цанков” №
12 – 16, ет.4, ап.20 – адвокат Любомир Талев, за които са издадени Заповед №
110 от 14.02.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, Определение № 729 от 23.07.2013 год. и Изпълнителен лист от 14.02.2013 год. по ч.гр.д.№
107 /
ОСЪЖДА
„СЪН ОЙЛ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Харманли, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 8 а, представлявано от Щ.Я.Щ., Щ.Я.Щ.,
ЕГН ********** *** а, „БУЛРОС” ООД , с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Харманли, ул.”Св.Св.Кирил
и Методий” № 8 а и М.Г.Щ., ЕГН ********** *** а
да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова, със
съдебен адрес за призоваване – гр.София, бул.”Драган Цанков” № 12 – 16, ет.4,
ап.20 – адвокат Любомир Талев сумата в размер на 4 678.02 /четири хиляди
шестотин седемдесет и осем лева и две стотинки/
- деловодни разноски, от които 2 846.34 лева – държавна такса,
1 556.68 лева – възнаграждение за адвокат и 275 лева – възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: