Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7434 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.И.И. срещу
решение от 18.03.2019 г. по гр.д. №54257/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, 25 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 343,01 лв. –
главница, представляваща 1/6 ид.ч. от цената на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. в топлоснабден имот в гр. София, жк. „********,
аб. №109977, ведно със законната лихва от 07.08.2017 г. до изплащане на
вземането, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй
като по делото не е установено, че ответникът е съсобственик на процесния
топлоснабден имот, респ. че наследодателят му е бил собственик на имота.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД
не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която
предявените осъдителни искове за главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение са отхвърлени до пълния предявен размер и в частта, в която са
отхвърлени изцяло исковете за лихва за забава, не е обжалвано от ищеца, както и
не е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен
иск за главница за дялово разпределение, поради което е влязло в сила в тези
части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ
отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Ответникът е оспорил в срока за отговор по чл.131 ГПК, че е съсобственик
на процесния топлоснабден имот през процесния период, но по делото са представени
н са оспорени от страните косвени доказателства – протокол от ОС на ЕС и списък
към протокола, които са индиция, че наследодателят на ответника И.А.И.е бил
собственик на процесния топлоснабден имот. Когато топлоснабденият имот е
съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е уведомил за
това топлофикационното дружество и е заявил съгласието да заплаща стойността на
доставената топлинна енергия, то именно той има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди. С молба-декларация от 31.07.2002 г. ответникът е
поискала откриване на клиентска партида на имота на нейно име. Настоящият
съдебен състав кредитира същата, тъй като същата представлява по смисъла на ГПК
изходящ от страната документ, съдържащ неизгодни за нея факти. Представените по
делото талони за отчет на уредите в процесния имот също са подписани от ищеца в
качеството му на потребител.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
страните са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено
изцяло в обжалваната му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68290/18.03.2019
г., постановено по гр.д. №54257/2017 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, в
обжалваната му част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.