Р Е Ш Е Н И Е
№ 1667
гр. Пловдив, 10 август 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 678 по описа за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 82 от
Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е по жалба от
"Балнеолечение, рехабилитация и отдих" ООД, ЕИК ********* против
Решение № РР-4156/19.02.2021г на Директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БД ИБР/, с което е отнето част от
разрешеното годишно водно количество по разрешително № 31610072/22.07.2014 г.
изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г., издадено от Директора на БД ИБР, за
водовземане на минерална вода с цел на водоползването-“за други цели“ от
находище на минерална вода "Павел баня" от Сондаж Сз-7 и разрешително
№ 31610072/22.07.2014 г. изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г. е изменено в
части „Параметри на разрешеното водовземане“, „ Параметри на разрешеното
водовземане“ и „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за
ползване на минералната вода“. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
административния акт като постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се мотивът на административния орган, че е налице хипотезата
на чл. 79а, ал. 1, т. 5 от Закона за
водите за частично отнемане на водовземането поради неупражняване на права в
определените параметри. Според жалбоподателя при формиране на този извод не са
взети предвид всички релевантни факти и не са събрани доказателства. Счита, че
при определяне размера на изменение на водовземането, решението е необосновано,
тъй като липсват конкретни мотиви и данни за установяване на съществуващ
недостиг на свободни водни количества от находището. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – Директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението
за обосновано, издадено от компетентен за това орган и правилно издадено в
съответствие с разпоредбите на Закона за водите. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
С разрешително № 31610072/22.07.2014г.,
изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г., издадени от Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“, е предоставено правото на
дружеството-жалбоподател да водовзема минерална вода с цел на водовземането
„други цели“ от находище на минерална вода „Павел баня“ - № 54 от Приложение №
2 към чл.14, т.2 от ЗВ от Сондаж Сз-7 с разрешен средноденонощен дебит 0,095
л/сек и разрешен годишен воден обем 2 996,0 куб.м/годишно за обект „Ресторант,
стаи за гости и СПА център", в поземлен имот с идентификатор
55021.501.3123 по КККР на град Павел баня. община Павел баня, област Стара
Загора.
При извършената проверка от експерти на
БДИБР е констатирано, че в сондажната камера е монтирано водомерно устройство
тип „Zenner“ с фабричен № 12809717, Qn= 6 куб.м./h, Qmax= 12 куб.м. и отчетът в
момента на проверката 01533 куб.м. със запазена пломба на БДИБР Извършено е
засичане на моментното използвано количество, което е 5 л/мин. при разрешено
0.095 л/сек.
Жалбоподателят посочва отнет годишен
воден обем с декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2017 г. -31.12.2017
г. - 537 куб. м., за периода 01.01.2018 г. -31.12.2018 г., -
343 куб. м., за периода 01.01.2019 г. -31.12.2019 г. - 416 куб. м и за периода 01.01.2020 г. -31.12.2020 г. - 1873 куб. м.
Със Заповед № РД-769 от 24.09.2020 г. на
министъра на околната среда и водите е наредено да се сформира работна група,
която да извърши проверка на място и по документи във връзка с предприемането
на действия от страна на БД ИБР по изменение и частично отнемане на
разрешително, при което е установено неупражняването на права в определените в
разрешителното параметри на водовземането.
С одобрен от министъра на околната среда
и водите доклад с изх. № РД-08-16/19.10.2020 г. от директор дирекция
"Планове и разрешителни" в БД ИБР е предложено Директорът на БД БИР да
измени разрешително № 31610072/22.05.2014г., изменено с Решение №
РР-2829/09.05.2016г., издадени от Директора на БД ИБР, с титуляр
"Балнеолечение, рехабилитация и отдих" ООД.
“Балнеолечение, рехабилитация и
отдих" ООД е подало декларации по чл. 194б от ЗВ както следва: с вх. №
КД-04-28/04.01.2018г за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. като е посочило
отнет годишен воден обем 537 куб. м.; вх. №
КД-04-60/08.01.2019г. за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. като е посочило
отнет годишен воден обем 343 куб.м. и вх.№ КД-04-8/03.01.2020г. за периода
01.01.2019г.-31.12.2019г. като е посочило отнет годишен воден обем 416 куб. м.
С писмо с изх. № РР-15-14/04.11.2020 г.,
на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34 от АПК, титулярът по разрешителното
е уведомен за образуваното административно производство по чл. 79а, ал. 2 във
връзка с чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ и е
поканен да вземе участие, като се запознае с административната преписка и
изрази становище във връзка с установеното основание за изменение и частично
отнемане на индивидуалния административен акт - разрешително №
31610072/22.07.2014г., изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г. издадени от
Директора на БД ИБР. Писмото е получено на 05.11.2020 г., видно от обратната разписка
с товарителница *********.
Постъпило становище вх. №
РР-15-14/16.11.2020г. от управителя на дружеството относно уведомлението. С
него се изразява отрицателно становище относно отнемането на количества
минерална вода, като се изтъква, че въпреки пандемията от Ковид-19
инвестиционното намерение за изграждане на хотелски комплекс е готово и всяко
изменение на разрешителното и водните обеми ще осуетят инвеститорския
интерес.
На 27.01.2021г. е публикувано съобщение
за публично обявление по чл. 62а от ЗВ на интернет страницата на БД ИБР по
административна преписка вх. № РР-15-14/04.11.2020г. С писмо с изх. №
РР-15-14(2)/2020г. от 27.01.2021 г. е
изпратено съобщение за публично обявяване до кмета на Община Павел баня във
връзка с открита процедура за изменение и частично отнемане на разрешително №
31610072/22.07.2014г., служебно изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г.,
издадени от Директора на БД ИБР за водовземане от минерална вода. На
29.01.2021г. съобщението е поставено на информационното табло в общината.
В 14-дневния срок по чл. 64, ал. 1 от ЗВ
от обявяването в Община Павел Баня на съобщението за откриване на процедура за
издаване на разрешително по чл. 62а от ЗВ е постъпило Възражение с вх. №
РР-15-14/4/10.02.2021 г. по процедурата от "Балнеолечение, рехабилитация и
отдих" ООД.
По делото са приети и декларации по чл.
194б от ЗВ, подавани от упълномощено лице на дружеството за процесните периоди,
ведно с дневник за отчитане на водомерно устройство за минерална вода.
С оспореното в настоящото производство
Решение № РР-4156/ 19.02.2021г. на Директора на БД ИБР на основание чл. 52, ал.
1, т. 4, чл. 75, ал. 1 и чл. 79а, ал. 2 във вр. с чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е:
отнето
част от разрешеното годишно водно количество по разрешително №
31610072/22.07.2014 г. изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г., издадено от
Директора на БД ИБР, за водовземане на минерална вода с цел на
водоползването-“за други цели“ от находище на минерална вода "Павел
баня" от Сондаж Сз-7 и разрешително № 31610072/22.07.2014 г. изменено с
Решение № РР-2829/09.05.2016г., находящ се в ПИ с идентификатор 55021.501.3123
по КККР на град Павел баня, община Павел баня, област Стара Загора с титуляр
"Балнеолечение, рехабилитация и отдих" ООД, а именно 2459,00
куб.м.(средногодишен дебит-0,078 б/сек) като е изменено № 31610072/22.07.2014
г. изменено с Решение № РР-2829/09.05.2016г., издадено от Директора на БД ИБР в
части
-
"Параметри на разрешеното водовземане" в буква „а) Разрешен
средноденонощен дебит", която придобива съдържание "Qср. ден. =0,017
л/сек. "
-"Параметри
на разрешеното водовземане" в буква „в) Разрешен годишен воден обем",
която придобива съдържание "До 537 м3/год. "
-
"Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната
вода", която придобива съдържание: "До 537,0 м3/год. - "за други
цели".
Административният орган се мотивира с
ограничения ресурс на минералната вода, поради което и предвид неупражняването
на права в определените в разрешителното параметри на използването отнема част
от водовземането и определя намалени показатели на годишно водно количество и
средноденонощен дебит. При обсъждане на събраните доказателства и подаденото
възражение е прието, че дружеството системно, в три поредни години (2017 г., 2018
г., 2019 г.), недостатъчно оползотворява разрешения годишен обем.
По делото е допусната, назначена и
изпълнена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която се
установява, какво е цялостното потребление на база годишно водно количество на
„БРО“ООД, съгласно разрешително № 31610072/22.07.2014г. за периода 2014г-2020г.
включително. Съдът дава вяра на установеното от експерта като изготвено
професионално и отговарящо на целите и задачите, за които е била допусната
експертизата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, считано от съобщаване на решението на 01.03.2021г. и от надлежна страна,
за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява
основателна.
Оспореното решение на Директора на БД
ИБР, с което е изменено/частично отнето издаденото разрешително за водовземане
от минерална вода с титуляр "Балнеолечение, рехабилитация и отдих"ООД
е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 79а,
ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в съответствие с изискванията за
писмена форма и излагане на мотиви от фактическо и правно естество.
Съдът намира, че при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Изпълнени са общите условия по чл. 26 от АПК за уведомяване на
адресата на акта при започване на производството и по чл. 35 от АПК за издаване
на индивидуалния административен акт едва след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Спазено е и специалното правило по чл. 62а, ал. 2 от ЗВ съобщението
със съдържанието по ал. 1 да се изпрати на кмета на съответната община за
публично обявяване и се поставя на интернет страницата на органа по чл. 52, ал.
1 от ЗВ.
Спазено е изискването актът да е
мотивиран. Макар и административният орган да се е позовал изцяло на доклад
изх. № РД-08- 16/19.10.2020 г. на Директор дирекция "Планове и
разрешителни" в БД ИБР, понеже съдържанието на част от доклада
действително е инкорпорирано в решението, но след като констатациите в него се
възприемат изцяло и по начин, който недвусмислено установява съгласието на
органа с тях, няма пречка да послужат за мотивировка на административния акт,
тъй като изразяват собствената му воля.
При постановяване на решението обаче
неправилно е приложен материалният закон. Съгласно посочената в него като
правно основание норма на чл. 79а от ЗВ, пълно/частично отнемане на
разрешителното за водовземане може да се извърши при условията на ал. 1, т.
1-7, т. е. при оперативна самостоятелност на административния орган. При
оспорване на актовете, издадени в тази хипотеза, съдът проверява освен дали
органът е разполагал с оперативна самостоятелност, спазил ли е изискванията за
законосъобразност на административните актове по чл. 146 от АПК, включително и
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Данните по делото сочат, че за 2017г.,
2018г. и 2019г. е налице неоползотворяване на разрешения годишен обем. За 2020г.
не може да се направи такова категорично заключение, понеже с декларация от
05.01.2021г. по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. дружеството
е отчело отнет годишен воден обем 1873м3 по измервателно устройство № 12809717.
Упражняването на административното правомощие по частично отнемане на
разрешителното едва през 2021г. сочи постигане на резултат, който е различен от
целта на закона - управление на водите в интерес на обществото и за опазване на
здравето на населението, както за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че потреблението за
2020г. е от решаващо значение както при преценката за наличие на основанието
по чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, така и
относно бъдещото потребление. Количеството потребена минерална вода за 2020г.
действително е декларирано през 2021г., но няма причина данните за него от
дневника на жалбоподателя да не се кредитират с доверие. Данните от водомера с
показания от 1274 до 3147 са фиксирани в дневника за отчитане на водомерно
устройство за минерална вода и поради липса на други доказателства не следва да
се споделя тезата, залегнала в Доклад на директора на дирекция „Планове и
разрешителни“ при ответника, че за 2020г. поради световната пандемия от
Ковид-19 и намаленото потребление не бива да се вземат предвид отчетеното
потребление. Напротив, установява се, че потреблението за 2020г. се доближава
максимално до разрешените количества.
ЗВ не предвижда като втора, още по-малко
кумулативна, предпоставка за пълно/частично отнемане на разрешителното,
необходимостта от пренасочване на неизползваните количества минерална вода.
Това касае обосноваване на целесъобразност на административния акт, поради
което наличието на други водоползватели и каква е тяхната нужда от минерална
вода не следва да се разглежда и обсъжда в контекста на липса на
материалноправно основание. Това обаче са релевантни факти в аспект законосъобразно
изменение на разрешителното. Съгласно нормативната уредба изменение на
разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ
при наличие на условията на чл. 73, ал. 1, т. 1-3 от същия закон, нито едно от
които не се установява по делото. Освен това при произнасянето си органът е
длъжен да съблюдава изискванията на чл. 55, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗВ, като отчете
наличните водни ресурси, потребностите на ползвателя на водния обект,
състоянието на водното тяло и придобитите права, което той не е направил. На
практика с намаляването на параметрите на разрешеното водовземане няма да се
постигне целта на закона за справедливо и балансирано водоползване, тъй като
отнетото количество не се разпределя между равностойни по статут и дейност правни
субекти. От друга страна, новоопределените параметри не са съобразени с
доказано използваното количество минерална вода през 2020г., което доближава
общото отнето количество за 2017г., 2018г. и 2019г. от 1296 куб. м., т. е. за цялата 2020г.
потреблението е повече от изброените периоди и е трябвало да бъде съобразено
при изменение на разрешителното. В обжалвания акт липсват мотиви защо не е
взето предвид потреблението през 2020г. при определяне на новите разрешени
обеми, а е взето потребеното количество през 2017г.
След като това не е направено оспореният
акт е издаден в противоречие и с чл. 6 от АПК, задължаващ административните
органи да упражняват правомощията си без да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за постигане целта на акта. Както вече се
посочи, с оспореното решение, освен че се накърняват правата на жалбоподателя
като необосновано се отнема/изменя разрешеното годишно водно количество по
издаденото разрешително за водовземане, не се постига и предвидената от ЗВ цел
за ползването на минерална вода.
По тези съображения съдът счита, че
оспореното Решение № РР-4156/19.02.2021г на Директора на БД ИБР като материално
незаконосъобразно и противоречащо на целите на ЗВ следва да бъде отменено.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата 750 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса
в размер на 50 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. и
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на "Балнеолечение,
рехабилитация и отдих" ООД, ЕИК ********* Решение № РР-4156/19.02.2021г на
Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район".
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" да заплати на "Балнеолечение,
рехабилитация и отдих" ООД, ЕИК ********* сумата 750 /седемстотин и
петдесет/лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/