М О Т
И В И
Към Присъда № 24/19.10.2016г.
по НОХД № 445/2016г. по
описа на Сливенския окръжен съд
Срещу подсъдимия А.Е.С. е повдигнато обвинение
почл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият признава фактите, изложени в обвинителния акт и делото се
разгледа по реда на чл.373 ал.2 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Пострадалото лице Т.Х.Ж. на основание чл.76 от НК е конституиран като
частен обвинители в настоящия наказателен процес.
От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното
самопризнание от страна на подсъдимия се установява следното:
Подс. А.Е.С. ***. Завършил е средно образоване в ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“
гр.Разград. Обучава се по специалността „Актьорство за драматичен театър“ в
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“гр. София. Не е отбивал военна служба. Постоянният му
адрес е в ГР.Р., ж.к.„О.“ *-*, където живее заедно със семейството си.
Регистриран е в архивите на МВР със ЗМ № 1643/03.03.2016г. по чл.343 ал.1 Б от НК – за нарушаване на правилата за движение причиняване на телесна повреда при
управление на МПС
Същият е правоспособен водач на МПС
категория „В" от 26.07.2011 г. Като водач на МПС е наказван веднъж по административен
ред за допуснато нарушение на правилата за движение по ЗДвП.
На 03.03.2016 г. около 10.30 часа подс..С. и неговите
колеги и приятели - постр.Д.Т. Ж. и свид.Д.Д.Д. тръгнали с автомобил от
гр.София за гр.Котел, тъй като трябвало същият ден да изнесат там
представление. Тримата пътували с лек автомобил „Пежо 206" с per. № СА 1021
ХН, собственост на И.К.К. от гр.София. Автомобила управлявал подс.С., свид.Д.Д.
пътувал на предната дясна седалка, а постр.Д. Ж. пътувал на задната седалка.
Подс.С. и свид.Д. били с поставени обезопасителни колани, а постр.Ж. пътувал на
задната седалка без поставен такъв колан. На път за гр.Котел спирали и
почивали, тъй като представлението трябвало да се състои в 19.00 часа същият
ден. Малко преди с.Мокрен, общ.Котел завалял пороен дъжд и пътната настилка
била мокра, като по нея обилно се стичала вода.
Около 15.00 часа управляваният от подс.С. лек
автомобил се намирал на км 50 по главен път П-48, в отсечката между с.Мокрен и
с.Градец. Пътното платно в този участък от пътя било двулентово, двупосочно, с
по една лента за движение във всяка посока, разделени с непрекъсната
разделителна линия, с наклон на спускане със стойност 4%. Пътното платно било с
асфалтово покритие, без неравности, но мокро, тъй като продължавало да вали
дъжд. В този участък от пътя подс.С. навлязъл с управлявания от него автомобил
в зоната на десен завой, с радиус на завоя, измерен по осовата линия - 117
метра, със скорост на движение от около 97 км/час. При навлизане в зоната на
десния завой, подс.С., в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не
съобразил скоростта на движение на автомобила с радиуса на завоя, с
атмосферните условия и със състоянието на пътя, а именно с дъждовното време и
мократа пътна настилка, водеща до намалено сцепление на гумите с нея и опасност
от поднасяне на автомобила на пътното платно. В резултат на несъобразената с
атмосферните условия, с радиуса на завоя и със състоянието на пътя и пътната
настилка скорост, автомобилът поднесъл наляво в крайната част на завоя. Подс.С.
се опитал да овладее автомобила и да го задържи на пътното платно, но в
резултат на инерционната му сила същият продължил страничното си плъзгане и
движение напред, навлязъл в левия банкет, напуснал пътното платно от лявата му
страна от височина от около 8 метра, прелетял разстояние от 19 метра и се
ударил със скорост от около 68 км/час в крайпътно дърво и в намиращ се от
лявата страна на пътното платно скат. В резултат на удара на автомобила в
дървото са му били причинени множество тежки деформации, като купето на
автомобила е било силно деформирано.
В резултат на пътнотранспортното произшествие возещият
се на задната седалка на управлявания от подс.С. автомобил - постр.Д. Ж.
получил тежка съчетана травма на главата и гръдния кош, с мозъчни контузионни
огнища, кръвоизливи и мозъчен оток, счупване на залавните места на всички ребра
в дясно, с фрагментация и дислокация, контузия на белия дроб и други
травматични увреждания. След пътнотранспортното произшествие е бил
транспортиран в тежко състояние в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр.Сливен, а
на следващия ден е бил транспортиран в МБАЛ „Тракия" гр.Стара Загора.
Поради това, че състоянието му не се подобрявало значително, на 04.04.2016 г. е
бил транспортиран до УМБАЛ „Света Ана" гр.София. Въпреки проведените
интензивни реанимационни и терапевтични процедури, на 26.04.2016 г. постр.Ж.
починал. В резултат на пътнотранспортното произшествие свид.Д.Д. получил
повърхностна травма на предмишницата, изразяваща се в охлузвания на дясната
предмищница.
От заключението на назначените в хода на разследването
съдебномедицински експертизи се установява, че причина за настъпването на
смъртта на постр.Ж. е полиорганна недостатъчност, развила се на базата на
получените в резултат на пътнотранспортното произшествие контузионни увреждания
на органите в гръдната кухина, с развило се усложнение - гнойна
плевропневмония, пневмоторакс и хидроторакс в ляво.
Формирано е заключение, че всички получени травми се
дължат на автомобилната травма и че настъпването на смъртта на постр.Ж. е пряка
и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
По отношение на телесните увреждания на постр.Д.Д. е
формирано заключение, че в резултат на пътнотранспортното произшествие същият е
получил повърхностна травма на предмишницата, изразяваща се в охлузвания на
дясната предмишница, което му е причинило болки и страдания - лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
В резултат на пътнотранспортното произшествие са били
причинени деформации и увреждания на лекия автомобил „Пежо 206" с per. № СА 1021
ХН, собственост на И.К.К. от гр.София, като според заключението на назначената
в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, причинените имуществени
вреди на собственика на лекия автомобил са в размер на 2 520 лв., като с оглед
на техния размер, същите съгласно установената съдебна практика се квалифицират
като несъставомерни (Решение № 339/15.09.2014 г. по к.д. № 1092/14
г., I н.о. на ВКС).
Според заключението на назначената в хода на
разследването авто-техническа експертиза, навлизането и движението на
управлявания от подс..С. лек автомобил в зоната на десния завой на пътното
платно е било със скорост от 97 км/час, а критичната скорост за преодоляване на
завоя при конкретната метеорологична обстановка и мократа пътна настилка е била
87 км/час. Формирано е заключение, че причината за възникналото
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са били причинени смъртта на
постр.Д. Ж. е навлизането и движението на управлявания от подс..С. лек
автомобил в десния завой със скорост по-висока от критичната скорост за преодоляването
му.
От наличните доказателства е установено по несъмнен
начин, че пътнотранспортното произшествие и причинената в резултат на него
смърт на постр.Д. Ж. са пряка последица от допуснатото от подс.С. нарушение на
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Нарушението на подс.С. на
правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП се изразява в това, че същият не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с радиуса
на завоя, с конкретните атмосферни условия и със състоянието на пътя, а именно
с дъждовното време и мократа пътна настилка, водеща до намалено сцепление на
гумите с нея и опасност от плъзгане на автомобила, която скорост не е била
съобразена с критичната скорост за преодоляване на завоя от 87 км/час.
Разпитан на досъдебното производство подс. С. се
признава за виновен, съжалява за стореното.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен
и категоричен начин от самопризнанията на подс..С., както и от събраните
на досъдебното производство доказателства, а именно:
протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие, ведно със снимков материал; протокол
за разпит на подс.А.С.; протоколи за разпит на свидетелите р.Ж., Т.Ж., Б. В.,
Д.Д., Н.Н., съдебно-медицинска
експертиза, съдебна авто-техническа експертиза.
От така установените фактически положения, съдът
счита, че с деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343 ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК, като
на 03.03.2016 г. на км 50, по главен път 11-48, в отсечката между с.Мокрен и
с.Градец, общ.Котел, при управление на лек автомобил „Пежо 206" с per. № СА 1021
ХН, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП -„Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост
причинил смъртта на Д.Т. Ж., ЕГН ********** *** Загора, настъпила на 28.04.2016
г.
Деянието
на подс..С. е извършено по непредпазливост, при форма на вината небрежност, тъй
като същият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици на
деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението му за
предвиждането на тези обществено-опасни последици е произтичало от разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, въвеждаща задължения за водачите на моторни превозни
средства при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните
атмосферни условия, със състоянието на пътя и пътната настилка и на
управляваното моторно превозно средство, несъобразяването с които обстоятелства
води до реална опасност от възникване на пътнотранспортно произшествие.
Небрежността като форма на вината на непредпазливото деяние на подс.С. се
обуславя и от обективната и субективната му възможност за предвиждане на
обществено-опасните последици на деянието му. От обективна страна конкретните
атмосферни условия и състоянието на пътната настилка са позволявали подс.С.
правилно да възприеме всички тези факти и обстоятелства и да предвиди
настъпването на последиците, произтичащи от несъобразяването с тях, както и
това същият да управлява моторното превозно средство със скорост съобразена с
тези обстоятелства. От субективна страна, психо-физическото състояние и
интелектуалните възможности на подс.С. са му позволявали правилно да оцени
ситуацията на пътя и конкретната пътна обстановка и да предвиди настъпването на
обществено-опасния резултат, а именно възникването на пътнотранспортно
произшествие в случай на несъобразяване на скоростта на движение на автомобила
с атмосферните условия и състоянието на пътя и пътната настилка.
Причини и условия: Грубо
нарушаване правилата за движение по ЗДП от страна на подсъдимия, довело до
настъпване на вредоносния резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът наложи същото при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като за подс.С. това са чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за
настъпилия резултат и наложи наказание в рамките на минимума,предвиден в
закона, а именно 2 години лишаване от
свобода.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира това наказание,
като го намали с 1/3 и определи окончателно наказание 1 година и четири месеца
лишаване от свобода.
Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и
преди всичко за превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо същият да
изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и го отложи
за изпитателен срок от 3 години, съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Съдът
лиши подс.С. от право да управлява МПС за срок от 3 години, съгласно чл.343г от НК.
Съгласно
правилата на НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител Т.Ж.
направените по делото разноски в размер на 1200лв., както и да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 685.04 лева по
сметка на ОД на МВР – Сливен.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Дата на
изготвяне на мотиви: 20.10. 2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: