№ 1964
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100503290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.01.2021 г., гр.д. 28141/20 г., СРС, 35 с-в, осъжда П. ЕЛ.
СТ. да заплати на АЛ. Б. К. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 1 000 лв.,
частичен иск от общо 20 000 лв., представляваща платена част от продажна
цена за закупуване на апартамент № 19 – мезонет, с адрес: гр. София, бул.
****, ведно със законната лихва от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане
и сумата 50 лв. – разноски, а на адв. Г.С.И., САК сумата 300 лв. за безплатна
правна помощ.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска П. ЕЛ.
СТ., на чието място по реда на чл.227 ГПК са конституирани неговите
наследници ЕМ. Г. СТ., П. П. СТ. и Г. П. СТ.. Счита, че плащането на
процесната сума от ищцата представлява изпълнение на чужд дълг по
смисъла на чл. 73 ЗЗД. Ищцата може да предяви претенции за евентуално
връщане само спрямо третото задължено лице. Именно с него тя води
кореспонденция, за която представя разпечатки. От електронните съобщения
не става ясно за кой имот са водени преговори. Приложените неподписани от
1
страните по делото предварителни договори нямат обвързващо действие и са
негодно доказателствено средство. Не трябва да се кредитират свидетелските
показания, снети от заинтересовани лица – съпруг и адвокат на ищцата.
Показанията им са непоследователни, като противоречат помежду си и с
писмените доказателства. Платената сума е във връзка с водените между
страните преговори за покупка на апартамент, а не за цесия на вземане. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемата – ищцата АЛ. Б. К. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, с изключение на правните изводи за изначална липса на
основание за плащане, вместо за плащане на отпаднало основание. Възприема
останалите фактически и правни констатации в обжалваното решение, срещу
които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им,
оспорена в жалбата, изключение на посочените правни изводи за начална
липса на основание за плащане.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
С платежно нареждане от 07.08.2019 г., ищцата АЛ. Б. К. нарежда
2
извършване на превод в размер на 20 000 лв. в полза на първоначалния
ответник по иска П. ЕЛ. СТ. на основание „цесия В.Б.В.а“.
Извънсъдебно признание на ответника за получаване на същия превод
на 08.08.2019 г., с който частично се погасява задължение на В.Б.В.а,
вземането за което му е прехвърлено от „Алианц Банк България“ АД с
договор за продажба на вземания от 22.03.3018 г., е обективирано в
удостоверение изх. № 2397/02.03.2020 г. на ЧСИ рег. № 839 КЧСИ по изп. д.
№ 20178390400802, образувано за събиране на цялото вземане.
Видно от удостоверението, от договора за цесия и договора от
01.09.2006 г. по нот. акт № 92, д. 2976/2006 г., н-с рег. № 037 НК, за
учредяване на ипотека, с цел да се обезпечи изплащането на отпуснатия
банков кредит за закупуване на жилище, е учредена ипотека върху
притежавания от длъжника В.В. апартамент № 19 – мезонет, с адрес: гр.
София, бул. ****.
По силата на последващ договор за покупко-продажба от 28.06.2018 г.,
оформен с нот. акт № 195, д. 175/2018 г., н-с рег. № 032 НК, длъжникът
В.Б.В.а продава на ответника и съпругата му ЕМ. Г. СТ. същия апартамент.
Обстоятелството, че насрещните страни по делото още от месец юни
2019 г. започват преговори за сключване в полза на ищцата на предварителен
договор за покупко-продажба апартамента и договор за прехвърляне на
обезпеченото с ипотека върху него вземане, се потвърждава от съвпадащите
показания на свидетелите С.К. и Ю.Д., съответно съпруг и адвокат на ищцата.
При отчитане на евентуалната тяхна заинтересованост от благоприятен изход
на спора за ищцата, въззивният съд при условията на чл. 172 ГПК цени
показанията им. Същите са основани на непосредствени и продължителни
впечатления. Не са опровергани или разколебани от други преки
доказателствени средства. Кореспондират помежду си и с останалия вече
обсъден доказателствен материал. Установеното се подкрепя и от
разменената електронна кореспонденция между страните и техните адвокати.
Не са опровергани или разколебани от други преки доказателствени средства.
Конкретно, в присъствие на свидетеля К., лично и по телефон са водени
разговори с ответника за едновременно извършване на покупко-продажбата
на апартамента, цесията на обезпеченото с него вземане и заличаване на
ипотеката върху имота, както настоява ищцата. Докато тя изчаква отпускане,
3
на впоследствие одобрения, банков кредит за закупуване на апартамента, в
знак, че са сериозни купувачи превежда на ответника сумата 20 000 лв. „за
закупуване на жилището заедно с цесията“. Свидетелят изрично заявява, че
никога не са имали намерение доброволно да изплащат задължението на В.В..
В подкрепа свидетелят Д. изяснява, че от лятото на 2019 г. започват
преговорите между страните. Проведени са три срещи между техните
адвокати в края на м. октомври, средата и края на м. ноември 2019 г.
Разменени са проекти и такива с корекции за предварителен договор, но не е
постигнато споразумение за момента, когато да се извърши цесията.
Ответникът настоявал същата да се извърши след продажбата на имота и
изплащането на цената, което било неизгодно за ищцата.
В същия смисъл са приложените по делото имели от 22.11.2019 г. и
25.11.2019 г., изпратени от свид. Д. до адв. Д.К. и адв. П.С., пълномощници
на ответника, както и извлечение от мобилно приложение „Вайбър“, с
изпратени на 26.11.2019 г. до ответника корекции на предварителен договор в
частта за момента на цесията.
Водените от м. 06.2019 г. преговори между страните и адвокатите им,
извършеният банков превод от ищцата на 07.08.2019 г. и потвърденото от
ответника плащане, обективират преддоговорните отношения между страните
по смисъла на чл.12 ЗЗД по повод бъдещо сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент и за прехвърляне на
обезпеченото с ипотека върху него вземане. Предварителният договор е част
от преддоговорните отношения между страните, защото има организационен
и подготвителен характер спрямо обещания с него окончателен договор.
Преддоговорните отношения могат да преминат през различни етапи, които
предхождат сключването на предварителния договор. Няма никаква пречка в
рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други
съглашения, също с организационен и подготвителен характер, но не пряко
спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между
тях или спрямо сключването на предварителен договор. Страните могат да си
обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си
предварителен договор след определен срок или при определени условия, т.е.
да поемат насрещни задължения в тази насока. Тези съглашения имат
договорен характер по смисъла на чл. 8 ЗЗД и не е необходимо да отговарят
4
на съдържанието по чл. 19, ал. 2 ЗЗД, тъй като не са предварителни договори.
Няма никаква законова пречка, изпълнението на такива договорни
задължения, произтичащи от споразумения с организационен и
подготвителен характер, включително с оглед сключването на предварителен
договор, да бъдат обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или
отметнина. В този смисъл е решение № 148/30.06.2014г., гр.д.5698/13г., ВКС,
ІV г.о.
В случая, именно по повод текущите преговори за сключване на
бъдещи договори, ищцата изплаща сумата 20 000 лв., представляваща аванс
на паричното задължение по бъдещия договор за цесия. Затова, противно на
възражението по въззивната жалба, неприложима е нормата на чл. 73 ЗЗД за
изпълнено задължение на трето лице.
Платилата страна може да се откаже от договора като го развали и да
иска връщане платеното на отпаднало основание. Принципно при
преддоговорни отношения също възниква правна обвързаност между
преговарящите и задължение за взаимно добросъвестно поведение съгласно
чл. 12 ЗЗД. По делото се доказва осъществяване на условията за разваляне
при отпаднал интерес от по-нататъшно договаряне, без да се определя срок за
изпълнение. В съответствие с чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, изпълнението е
станало безполезно за ищцата, предвид невъзможността, въпреки положените
многократни усилия през периода м. 06.2019 г. – 07.02.2020 г. да се постигне
консенсус за елементи от същественото съдържание на бъдещите сделки,
касателно сключването им едновременно или последователно във времето,
както и съответните условия в тази връзка. Отказът на ищцата от сключване
на предварителен договор и искането за връщане на частично платеното,
инкорпорирани както в поканата от 07.02.2020 г., връчена на ответника чрез
неговата съпруга, така и в исковата молба, обосновават разваляне на
преддоговорното правоотношение и връщане на платеното на отпаднало
облигационно основание. Кондикционният иск за възстановяване на
необосновано нарушеното имуществено равновесие от конституираните по
реда на чл.227 ГПК наследници на първоначалния ответник, поч. 17.08.2021 г.
- ЕМ. Г. СТ., П. П. СТ. и Г. П. СТ., в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД,
следва да се уважи .
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
5
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата не установява реализирани
разноски, поради което такива не се дължат.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата е вписана
уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (друг юрист). В о.с.з. 30.05.2022 г.
пълномощникът претендира възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004г. МРАВ. Същото се дължи в съответния размер от 300
лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2021 г., гр.д. 28141/20 г., СРС, 35 с-
в.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. СТ., ЕГН **********, П. П. СТ., **********, двамата
с адрес: гр. София, ж.к. „**** и Г. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Г.С.И.,
САК, личен № ********** сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатна
правна помощ пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6