Решение по дело №4388/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 139
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20222120104388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120104388 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Хоум Ту Ю България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 81 ет. 8, чрез пълномощник адв. Д. К. - САК, със съдебен адрес гр. С., ***,
против Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощник адв. П. С.-М., със
съдебен адрес гр. Б., ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3815,64 евро, представляваща възнаграждение по т.3.1 от договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2022 г., ведно със законна лихва за забава
считано от завеждане на иска - 08.07.2022г. Претендира направените разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 3672/2022г. на БРС. Ангажират се доказателства.
Твърденията са, че на 11.02.2022г. между страните е сключен договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, с който ищецът, в качеството си
на търговски посредник, приема да посредничи за продажбата на недвижим имот с
идентификатор 07079.616.42.2.8, с адрес на имота в гр. Б., ***, представляващ апартамент в
жилищна сграда, бр. нива 1, площ по документ 99,21 кв.м., избено помещение № 2 с площ
18,07 кв.м. и таванско помещение № 4 с площ 19,46 кв.м. Страните са договорили,
процесния имот да бъде продаден за сумата от 105 990 евро. В точка 3 от договора било
уговорено, че продавачът дължи на посредника възнаграждение в размер на 3,6 % с включен
ДДС от договорената с краен купувач продажна цена за имота. Твърди се, че при сключване
на договора за посредничество ответникът е декларирал, че е собственик на имота. На
20.05.2022г. ищецът намерил купувач - И.И.Я., с която сключил договор за гаранция с
1
купувач за закупуването на процесния имот. В чл. 2 от договора Я. изрично заявила
желанието си да закупи имота за цената, посочена в договора за посредничество - 105 990
евро и предала сумата от 4 000 лева като гаранция. След намирането на купувач, ответникът
неколкократно бил канен да окаже съдействие за финализиране на сделката за покупко-
продажба на апартамента, за което представя уведомление от 27.05.2022г. В отговор със
заявление от същата дата ответникът уведомил ищеца, че не може да реализира продажбата
на имота, тъй като синът му, който е съсобственик на имота, не желае да продава и отказал
да плати дължимото възнаграждение. С това направил невъзможно изпълнението на
договора за посредничество от страна на ищцовото дружество, с което на практика оттеглил
поръчката, считано от 27.05.2022г., като това не лишава посредника от правото да
претендира разноските и уговореното възнаграждение. С тези мотиви моли исковете да
бъдат уважени.
Искът е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от Търговски закон.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който оспорва претенциите. Счита, че като страни по делото следва да бъдат конституирани
и другите двама наследници на Г.Й.А., тъй като процесният имот е съсобствен между тях и
ответника. Твърди, че още при сключване на договора за посредничество, уведомил брокера,
че не е единствен собственик на имота, но бил уверен, че подписването му от другите
собственици не било необходимо. Заявява, че не се е отказал от намерението си да продаде
имота, но отношенията с децата му се влошили, което довело до невъзможност имота да
бъде продаден. Възразява, че уговореното възнаграждение се дължи за постигането на
определен резултат - подписване на предварителен, а при липсата на такъв - сключването на
окончателен. До подписването на такъв обаче не се стигнало поради изложените
обстоятелства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесният имот не са подписани
нито предварителен договор, нито окончателен договор за прехвърляне на собствеността.
Спорно е наличието на задължение на ответника за плащане.
По делото е представен договор за посредничество при покупко-продажба на
недвижим имот от 11.02.2022г., с който ответникът е възложил на ищцовото дружество,
срещу възнаграждение, да посредничи за продажбата на собствения му недвижим имот,
находящ се в гр.Б., ***, с идентификатор 07079.616.42.2.8, апартамент с паркомясто,
обзаведен, за цена не по-ниска от 105990 евро. В чл. 3.1 от договора е предвидено, че
продавачът се задължава да плати на „Хоум Ту Ю“ еднократно възнаграждение в размер на
3,6% с включен ДДС от договорената с краен купувач продажна цена за имота.
Възнаграждението е дължимо в деня на сключване на предварителен договор, а ако не е
сключен такъв – в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на
собственост върху имота.
По делото е представен още договор за гаранция с купувач от 20.05.2022г., сключени
2
между ищцовото дружество и И.И.Я., който служи за разписка за предадената от последната
на „Хоум Ту Ю“ сума в размер на 4000 лева като гаранция за закупуването на гореописания
имот за цена от 105 990 евро със срок на сключване на предварителен договор 31.05.2022г. и
на окончателен договор – 30.06.2022г. Представено е и уведомление от ищцовото дружество
до Н. А., с което последният е бил уведомен за предоставената гаранция и е поканен да
окаже съдействие за сключване на сделка с намерения купувач. В същия документ е
обективирано и изявление на ответника от 27.05.2022г., че е получил уведомлението, но не е
в състояние да изпълни договора поради несъгласие на съсобственик на имота, както и че
ответникът желае да продаде собствените си 4/6 ид.ч. от имота. Представено е и заявление
от Н. А., с което уведомява „Хоум Ту Ю“, че още при сключване на договора е уведомил
посредника, че имотът е съсобствен между него и двете му деца, както и че има желание да
продаде имота, но не може да го изпълни поради липсата на съгласие на сина си.
Обстоятелството, че имотът е съсобствен между посочените лица се установява от
представените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М., *** при ищцовото
дружество, се установява, че тя е посредничила при продажбата на процесния имот.
Свидетелката потвърждава, че е знаела за наличието на други съсобственици в имота, с
които не се е свързвала и от които няма конкретно съгласие. Сочи, че след намирането на
купувач и плащането на капаро, синът на ответника отказал да сключи договор за продажба.
Ключът от имота е върнат. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Предвид така установената фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира
иска за неоснователен.
Страните са били обвързани от валиден договор за търговско посредничество. Съдът
счита, че не е налице порок при сключване на договора, тъй като от представените писмени
доказателства не се установява ответникът да е уведомил ищцовото дружество за липсата на
намерение у другите съсобственици за продажба преди сключването на договора за
посредничество. Същевременно действащото законодателство не забранява поемането на
задължение за обещаване действието на трето лице, като неизпълнението на поетото
задължение влече единствено договорна отговорност за поелия задължението. Предвид
което и договорът за посредничество е валидно сключен, макар и само с единия от
съсобствениците на имота, като влече задължения и отговорност единствено за подписалия
го ответник.
По договора за търговско посредничество дължимото за посредника възнаграждение
е обусловено от постигане на определен резултат - намиране на потенциален купувач,
посредничество между продавача и купувача и сключен договор (предварителен или
окончателен), вследствие посредничеството (Р-37-2012-І т.о.). Този извод се налага от
тълкуването на разпоредбите в договора, в които впрочем липсват уговорени задължения за
ищцовото дружество. Същите следва да се изведат чрез тълкуване на уговорките в него и
целта за която е сключен – посредничество за продажбата на имота, при условията
3
уговорени в него. Уговорено е, че възнаграждението се дължи при сключването на
предварителен договор, а при липсата на такъв – при сключването на окончателен.
Същевременно ищецът е оправомощен да извърши редица фактически действия, от които
могат да бъдат извлечени по същество задълженията му, а именно да организира рекламата,
огледи, да посредничи за намирането на купувач, да консултира продавача за нужните
документи като изготви същите, да участва в процеса на договаряне на условията между
страните, да съдейства за подписването и подсигури организационно сделката -
предварителен и окончателен договор.
Както се посочи по-горе, страните не спорят, че до подписване на предварителен
договор за продажбата на процесния имот не се е стигнало. Предвид това не се доказа да са
осъществени предпоставките за заплащане на уговореното в член 3 възнаграждение.
Неоснователни са и твърденията на ищеца, че с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД
ответникът дължи възнаграждение и при оттегляне на поръчката. Нормите на договора за
поръчка и комисионния договор не са приложими дори и субсидиарно, доколкото
посочените договори имат различно съдържание. Отделен е въпросът, че в този случай
ответникът би понесъл предвидените в договора санкции за неизпълнение, които обаче не са
предмет на настоящия иск.
Предвид гореизложеното претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски по делото в размер на 800 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ №
81 ет. 8, срещу Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3815,64 евро /три хиляди осемстотин и петнадесет евро и
шестдесет и четири евроцента/, представляваща възнаграждение по т.3.1 от договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2022 г., ведно със
законна лихва за забава считано от завеждане на иска - 08.07.2022г.
ОСЪЖДА „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 81 ет. 8 да заплати
на Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 800 лева (осемстотин лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4