Решение по дело №232/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 574
Дата: 10 май 2018 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20185220100232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2018 г.

Съдържание на акта

                           

    Р Е Ш Е Н И Е 

 

                           10.05.2018 г., град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав на   осемнадесети април, две хиляди и  осемнадесета   година в   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА П.А

 

 

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева              

Като разгледа докладваното от съдия  П.А гражданско дело № 232  по описа за   2018  година.

 

Делото е образувано по повод предявен от ищеца Л.Х.П.,ЕГН-********** *** против Народно Читалище „Просвета - 1928“, ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление – с.Момина Клисура, общ.Белово, обл.Пазарджик, ул. „ Професор Христо Вакарелски“№32, председател С.И.В., ЕГН: **********.

 В подадената искова молба  се твърди, че между ответното читалище „Просвета-1928" с. Момина Клисура, Общ. Белово, обл. Пазарджик, ЕИК ********* и ищеца на 24.03.2014г. бил сключен договор за паричен заем за сумата от 21 600 лева. Председателя на читалището, помолил да ищеца да ги финансира за да може да кандидатстват по програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект за Ремонт, Реконструкция на сградата на читалище „Просвета-1928" и благоустрояване на прилежащото пространство " пред ОРА на Държавен Фонд Земеделие. Според председателя на читалището документите трябвало да се подготвят за 3-4 месеца и до края на 2014г. да бъдат разгледани и одобрени от Държавен Фонд Земеделие. Проведли много разговори и на 25.03.2014г., с банково нареждане предал сумата от 21 600 лева с основание на превода „изработване на инвестиционен проект и консултантска дейност", в собствената на ответното читалище банкова сметка. ***теля, който уверявал, че всичко се прави и че ще бъдат финансирани по програмата. Към края на миналата година се ищецът се поинтересувал кога ще му бъдат върнати парите. Отговорено му било уклончиво, че сега нямало налични парични средства. През месец Септември, проверих в сайта на Държавен Фонд Земеделие дали читалище „Просвета-1928" е кандидатствало по програмата за която бил дал пари. Оказало се че дори не са подадени документи във фонда. С покана изпратена на 09.10.2017г. и получена на 16.10.2017г, ищеца дал три дневен срок да му бъде върната сумата от 21 600 лева. Срокът изтекъл на 19.10.2017г., но ответника не върнл парите.

Твърди се, че от представения по делото договор за заем от 24.03.2014г. било видно, че между ищеца от една страна, като заемодател и читалище „Просвета-1928" с. Момина Клисура , Общ. Белово, Обл. Пазарджик, ЕИК ********* от друга, като заемополучател е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъл на чл.240 от ЗЗД. В договора за заем било посочено, че заемополучателят се задължавал да върне на заемодателя сумата от 21 600 лева, а при условията на т.З - Договорът може да бъде прекратен едностранно от ЗАЕМОДАТЕЛЯ, с писмено предизвестие, когото заемателят не спазва условията или сроковете по този договор. При едностранно прекратяване по тази точка, заемната сума ставала изискуема веднага и в пълен размер. Понеже ответника дори не бил подал документи във фонд Земеделие, то на договора били напълно нарушени и ищецът можел да прекрати договора по всяко време. От предоставеното по исковата молба платежно нареждане било видно че  на ответникът - по банков път е преведена на 25.03.2014 г. сумата от 21 600 лева.

Твърди се, че ответника дължал връщане на получената сума в размер на 21 600 лева.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да осъди читалище „Просвета- 1928" с. Момина Клисура, Общ. Белово, обл. Пазарджик, ЕИК *********, да ми заплати /върне/ сумата 21 600 лева, дължими по договора за паричен заем сключен на 24.03.2014г.

Претендират се сторените по делото разноски.

Представят се писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който е твърди, че искова молба е изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Твърди се, че претендираната от ищцовата страна сума не се дължи от читалището. Взаимоотношенията, част от които е и процесната претенция на ищцовото дружество започнали около 20.03.2014 г., когато една сутрин около 9:30 ч. в кабинета на кмета на селото пристигна кмета на с. Аканджиево - А.С. и лице на име С. П.. Започнали да водят разговори за читалището в селото, което се нуждаело от цялостен ремонт. Поради изключително лошото му състояние. Преговарящия С. П. започнал да обяснява в този момент на кмета на селото, че следва да се направи цялостен проект за реконструкция на читалището, като за това предложил да се сключи договор между представляваното от него дружество и читалището. В този било представено от страна на лицето- С. П., че ищецът в настоящото производство- Л.П. може да предостави сума в заем и фирмата, която той предложил да изготви проекта за читалището. Поради тази причина предложил да се сключи сделка с фирмата ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", която фирма да изготви проекта, като ищецът щял да осигури финансирането за проекта първоначално като заем, а след това ще му парите да му бъдат върнати.

След проведените разговори, било решено да се подпише договор за заем от името на читалището, на което С.В. била назначена като председател. Преговарящите страни отишли в банката, където същият извадил всички договори подписани, като на тях били въведени дори и данните на председателя на читалището. С пълномощно, с което ищеца упълномощавал  П., претендираната от него сума била преведена по сметка на читалището. Веднага след това сумата, в размер на 21 600 лева, както се били уговорили, била преведена на ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", като целта на внасянето на сумата било да се изготви цялостния проект за читалището. Срокът за изпълнението на проекта бил 90 дни, но г-н П. така и не изпълнил каквото и да е от поетото задължение.

Процесния договор за заем бил подписан предварително, преди да бъдел предоставен на С.В., в качеството й на председател на читалището и когато й бил донесен и представен вече бил попълнен с данните на „заемателя". Твърди се, че ищецът не присъствал на място и не бил виждан от В., поради което същата твърди, че не била поемала такова задължение към него. Видно било от приложения договор за инвестиционно проектиране сумата, която се претендирала за заплащане по процесния договор е идентична със сумата по сключения договор за Инвестиционно проектиране № 022 от 23.03.2014г.

Именно едно и също лице било в основата както на предоставянето на финансовите средства на читалището,  така и на подписването на договора за инвестиционно проектиране, за изпълнението на който договор били необходими тези финансови средства. Ищецът в настоящото производство бил представляван от страна на С. П., като същият С. П. след това представлявал и ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", за да се сключи договора за цялостно проектиране на реконструкция на читалището. След това ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г." не изготвила необходимият проект.

Твърди е в отговора, че с оглед на изнесените в него факти така претендираната сума не се дължала, защото договорът за заем бил подписан от председателя на читалището бил нищожен, защото противоречал на добрите нрави. Това било така, защото единствената причина за сключването на договора е, че лицето С. П. въвел в заблуждение, че щял да бъде изготвен инвестиционен проект за читалището и че същият щял да бъде одобрен за финансиране. Алтернативно се изразява становище, че  процесния договор е унищожаем и не следва да породи правни последици, защото лицето С. П. измамил представителите на читалището, като той, в качеството си на пълномощник, на представящия се като заемодател ищец в настоящото производство, им предложил процесната сума, защото същата им била необходима за изготвянето на проекта за цялостно реконструиране на читалището. В следствие на това въвеждане в заблуждение бил сключен процесният договор.

Твърди се, че представляващите Читалище „ Просвета-1928“, с. Момина Клисура са станали жертва на една измамна схема, за което щели да потърсят правата си и пред българската прокуратура. Твърди се, че целта била неоснователно обогатяване на ищеца, защото извършените от страна на  от страна на С. П. действия били единствено с цел сумата да бъде предоставена на дружеството ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", за да изготви това дружество цялостен проект за реконструиране.

Твърди се, че по така заведения иск и по процесния договор към настоящия момент не бил настъпил падеж Съгласно т. 1 от раздела Срок и Условия до авансовото плащане уредено между ОПА на ДФЗ и читалището и поради тази причина представителя на ищцовата страна не можел да претендира заплащането и поради тази причина така заведения иск следвало да бъде изцяло отхвърлен. В процесния договор било определено,че падежът на задължението настъпвал под условие. Това било условието да се кандидатства за финансиране пред ОРА на ДФЗ за кандидатстване по инвестиционен проект „Ремонт, Реконструкция на сградата на читалище „Просвета 1928" и благоустрояване на прилежащото пространство". За да не се стигне до кандидатстване по посочения проект е следвало да се изготви проекта от страна на ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", което обаче все още не било направено и поради тази причина не може да се приеме, че към настоящия момент не е кандидатствано по проекта неоснователно от наша страна. Изпратената ни покана не може да се възприема като такава, която разваля договора или променяща неговите параметри едностранно от лицето, което се представлява като заемодател и е ищец в настоящото производство. Не било налице неизпълнение, както се твърди в договора. В договора не бил предоставен срок, до който следвало да се кандидатства за финансово подпомагане, както е посочено в договора за заем. Поради тази причина договора не можело да бъда прекратен по този начин и да бъда едностранно променен неговия падеж. Поради ненастъпването на падежа на договора така заведения иск следвало да бъде отхвърлен поради обстоятелството, че договора същият не е падежирал и задължението не било изискуемо.

Твърди се, че приложените по делото телепоща и обратна разписка пратката не била получена от председателя на дружеството. Поради тази причина следвало да се отхвърли така заведения иск, защото нямало надлежно връчена покана и получаване изявление на ищцовата страна.

Заявява се също, че преписите на приложените доказателства не били четливи и поради тази причина не можело ответната страна да вземе становище по тях.

Претендират се сторените по делото разноски.

Представени са писмени доказателства по опис: Договор за инвестиционно проектиране № 022 от 23.03.2014 г.

Приложения: Препис от отговора за отсрещната страна и за привлечените лица. Адвокатско пълномощно.

Съдът като анализира по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предявеният иск е на основание чл. 240 ЗЗД /заем за потребление/.

Между страните е сключен писмен договор за заем от 24.03.2014г. От приетите по делото доказателства е видно платежно нареждане за банков превод за сумата от 21600.00лв. от същата дата, преведена от Л.Х.П. по сметка на Народно Читалище Просвета, с. Момина Клисура, като основание за превода е посочено изрично „паричен заемот 24.04.2014г.”

Безспорен и ненуждаещ се от доказван в настоящото дело / предвид признанието на ответната страна/ и писмените доказателства по делото –договор за заем и нареждане за банков превод е факта, че св. П. е внесъл в качеството на пълномощтник на ищеца П. претендираната от него сума от 21600.00лв по сметката на читалището. Спорът между настоящите страни е относно обстоятелството, подлежат ли на връщане взетите в заем парични средства.

От представения от ищеца и не оспорен по делото договор за паричен заем , сключен на 24.03.2014г. е видно, че между Л.П. от една страна, като заемодател и Народно читалище „Просвета-1928" село Момина Клисура, с ЕИК *********, с адрес: с. Момина Клисура, Община Белово, област Пазарджик, ул.„Проф.Христо Вакарелски"№32, представлявано от неговия председател С.И.В.  от друга, като заемополучател е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъл на чл.240 от ЗЗД. Още на същия ден 24.03.2014г. сумата е била предоставена на ответника, като е била внесена по сметката на читалището от св. П., упълномощен изрично от ищеца П., съгласно пълномощщно от 04.10.2017г./л.12 от делото/

В договора за заем е посочено, че заемополучателят се задължава да върне на заемодателя сумата по заема при условията на т.З - Договорът може да бъде прекратен едностранно от заемодателя, с дневно предизвестие, когото заемателя не спазва условията или сроковете по този договор. При едностранно прекратяване по тази точка, заемната сума става изискуема веднага и в пълен размер. Срока по договора за заем е 90 работни дни.

Във връзка с признанието на ответника с изявлението си в отговора, че св. П. е внесъл с пълномощно от името на ищеца претендираната от него сума по сметката на читалището са на лице писмени доказателства /вносна бележка за сумата от 21 600лв. и договора за инвестиционно проектиране №022/2014г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели Котев, В.,  П..

Установява се по делото от показанията на същите свидетели, че наведените в исковата молба твърдения от страна на ищеца, че „бил помолен от председателя на читалището да ги финансирам за да може да кандидатстват по програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект за Ремонт, Реконструкция на сградата на читалище „Просвета-1928" и благоустрояване на прилежащото пространство " пред ОРА на Държавен Фонд Земеделие. Според председателя на читалището документите трябваше да се подготвят за 3-4 месеца и до края на 2014г. да бъдат разгледани и одобрени от Държавен Фонд Земеделие. Проведохме много разговори и на 25.03.2014г., с банково нареждане предадох сумата от 21 600 лева с основание на превода „изработване на инвестиционен проект и консултантска дейност, в собствената на ответното читалище банкова сметка. ***ателя и ми се казваше че всичко се прави и че ще бъдат финансирани по програмата. Миналата година към края се поинтересувах кога ще ми върнат парите. Отговориха ми нещо уклончиво, че сега нямали налични и да почакам.“ са недостоверни, което заключение се базира на събраните в хода на исковото производство писмени и гласни доказателства. Ищецът не е присъствал на място и водил преговори с представители на ищцовата страна, нито лично е предал паричните средства в размер на 21 600.00лв. по време на сключване на договора за заем. От негово име за негова сметка са извършвани действия от упълномощеният от него св. П., съгласно пълномощно от 04.010.2014г.

Въпреки това от писмените доказателства по делото и показанията на св. П. безспорно се доказва, че е на лице от правна гледна точка един валидно сключен договор между страните, който съдържа всички изискуеми се законови реквизити на договор за заем, произвеждащ всички правни последици, съгласно вписаните в него клаузи.

Установява се, че със сумата получена като заем, ответника се е разпоредил, като е заплатил договор с проектанти, т.е. сумата която е получена от читалището е била наредена от читалището за проект както е предвидено в договора за заем. От сметката на ответника сумата е преведена по предназначението, за което е била дадена, но как се е разпоредил с нея ответника не е предмет на настоящото дело и поради тази причина съдът приема за веоснователни доводите наведени в отговора на същият, че взетите в заем суми не са дължими и сключеният договор е недействителен, поради неизвършване на действия по договора за инвестиционно проектиране № 022/23.03.2014г.

Следва да се отбележи, че в случая ответната страна  очевидно счита за правно обвързани двата договора - единият за заем а другия за изготвяне на инвестиционен проект, „Ремонт, Реконструкция на сградата на читалище „Просвета 1928" и благоустрояване на прилежащото пространство" въпреки, че същите са с различен предмет и са сключени между различни лица.

Обстоятелството, че читалище „Просвета 1928" не е предприело никакви действия и постъпки за изпълняване задълженията на ЕТ „Алфа комерсгруп- Е.Г. или да си върне платеното за изготвянето на проекта или приспадаща се от сумата част, след като договора е бил едностранно прекратен през април 2014г. няма  и не може да има отношение към иска по настоящо то производство.

 Видно от Писмо с изх. № МК/2334/29.04.2015г. изпратено от „Алфа КомерсГруп“ до Народно Читалище „Просвета 1928" и  за прекратяване на договорните отношения между страните в едно с последиците по силата на условията на чл. 16 от Договора и поучено лично от служител в НЧ „Просвета 1928" –Е.Г. /л. 51 от Делото/. В тази връзка и съгласно чл. 240 ал. 4от ЗЗД,  ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В настоящият случай е уговорено,че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той ги е приел като заем, този заем е бил насочен към даден резултат но договора обуславящ този резултат е бил прекратен - Писмо с изх. № МК/2334/29.04.2015г. изпратено от „Алфа КомерсГруп“.

Видно от Телепоща/лист10 от делото/ изх. № 5/09.10.2017г. е изпратено писмо до С.И.В. в качеството й на Предеседател на НЧ Просвета1928, ЕИК112048566, с. Момина Клисура, общ. Белово, обл. Пазарджик и получено на 16.10.2017г. от служителя Елена Златанова, с което писмо ответната страна е уведомена, че  договора за паричен заем, сключен на 24.03.2014г. се прекратява съгласно т. 3 от същият “поради виновно неизпълнение“ Със същото писмо е отправено уведомление, че от ищцовата страна се пристъпва към принудително събиране на  посочените суми в едно с лихви, неустойки и разноски по законоустановения ред.

Съгласно чл.240 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. По правната си същност този договор е реален, неформален и едностранен.

Елементите на фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е и договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са: първо - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ - предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на договора за заем - той е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, какъвто е настоящият случай.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, а именно че дадените в заем суми са недължими на ищеца. Това възражение остана НЕДОКАЗАНО. Всъщност, ответникът дори не направи опит да докаже това, а се е осланя единствено и само на твърденията си. Простото изявление, че сумата е преведена по негова сметка, т. е получена в заем, за да послужи за сключване на договор за инвестиционно проектиране с ЕТ“Алфа КомерсГруп –Е.Г.“, ЕИК *********, респ. че е на лице съгласие за сключване на договор за заем, е доказване на факт и респективно води до прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника заемател..

В случая, дори и да не беше уговорен срок за връщане на парите, влиза в сила диспозитивното правило на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, че заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В случая такава е изпратена и надлежно получена, като исковата молба може да се приеме за трета покана. Изпълнение не е последвало.

Искът е доказан и следва да се уважи изцяло. Основателна е и претенцията за законната лихва за забава с оглед уважаването на иска за главницата.

Искането за присъждане на разноски е своевременно направено и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, поради което също следва да се уважи и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 164.00лв, от които 864.00лв. внесена ДТ и 1300.00лв. разноски за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реалното му изплащане.

Внесеният депозит от страна на ищеца в размер на 100лв. за ВЛ, предвид определение на съда от 18.04.2018г., с което е отменено определение от 28.03.2018г.за допускане на съдебно-графологична експертиза, следва да бъде върнат на същият.

Водим от горното Пазарджишкият районен съд,

.

 

Р    Е   Ш    И:

ОСЪЖДА ответника Народно Читалище „Просвета - 1928“, ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление – с.Момина Клисура, общ.Белово, обл.Пазарджик, ул. „ Професор Христо Вакарелски“ №32, председател С.И.В., ЕГН: **********., изплати на  Л.Х.П.,ЕГН-********** *** сумата  от 21 600 лева, произтичаща от Договор за паричен заем сключен на 24.03.2014г., ведно със законна лихва от 10.01.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Народно Читалище „Просвета - 1928“, ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление – с.Момина Клисура, общ.Белово, обл.Пазарджик, ул. „ Професор Христо Вакарелски“ №32, председател С.И.В.,  да заплати на Л.Х.П., ЕГН:********** ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от  2164.00 лева /две хиляди четиристотин и два лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ: