РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Б. Т. П.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С Присъда № 260000/07.01.2022 г., по НОХД № 552/2020 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пазарджик подсъдимият Й.С.П. от с. В., общ. С., е признат
за НЕВИНОВЕН в това на 01 октомври 2018 г. в с. Б., обл.П., ул. „П.“, при
управление на л.а. „Ф.“ с ДК № ***, собственост на Т.Г.М. от гр. П., да е
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 и чл.116, ал.1 от ЗДвП, а
именно: да е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като в
населено място е управлявал пътно превозно средство от категория „В“ със
скорост 58 км/ч; да не е бил предпазлив към пешеходец - дете, при което е
блъснал пешеходеца и по непредпазливост да е причинил смъртта на М.Д.Г.,
ЕГН **********, б.ж. на с. Б., обл.П., настъпила на 13. 10. 2018 г., поради
което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът е постановил веществените доказателства: 1 чифт дънки
разкъсани; 1 брой фланелка – разкъсана; 1 брой жилетка – разкъсана; 1 брой
1
боксери; 1 чифт спортни обувки и 1 чифт чорапи, след влизане на присъдата в
законна сила да се унищожат като вещи без значителна стойност, но няма
произнасяне по направените по делото разноски.
Против така постановената присъда са били подадени протест на ОП –
Пазарджик и въззивна жалба от адв. И.М. и адв. Р.З. от АК-П., като
повереници на частния обвинител П.Я..
В подадения протест и допълнението към него се излага оплакване за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се отправя искане за
нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която подс. П. да бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК. Прокуратурата счита, че по делото са събрани
достатъчно доказателства за това, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна инкриминираното деяние и незаконосъобразно окръжният
съд е приел наличието на случайно деяние по чл.15 от НК.
Основните доводи на прокуратурата са очертани в няколко насоки.
Първата, че подсъдимият е имал отлична видимост към кръстовището и
да възприеме пострадалия непосредствено преди да навлезе на пътното
платно и преди разминаването с насрещните автомобили, защото тази част е
била осветена от техните светлини.
Втората, че подсъдимият е имал реалната възможност да възприеме
пострадалия на около 40 м пред автомобила в ляво на платното, но не е
реагирал своевременно, за да намали скоростта си и избегне ПТП.
Третата, че опасността пред водача не е възникнала внезапно, като
неправомерно пресичащ пешеходец, с бързо бягане, след преминала кола,
което си е негова защитна позиция.
Четвърто, че подсъдимият не се е съобразил с наличието на два пътни
знака – пешеходна пътека и внимание деца, като е продължил да се движи с
превишена скорост от 58 км/ч, без да предприеме действия по намаляването
й. И ако е сторил това, е следвало да се движи с безопасна скорост от 45 км/ч.
Пето, съдът е допуснал едновременното възприемане на определената
скорост на движение от повторната експертиза от 58 км/ч и от арбитражната
такава от 51,57 км/ч, т. е. има противоречие на мотиви.
Шесто, съдът е приел, че пострадалият не е дете, защото е навършил 14
2
години, съобразявайки ТР № 61/1983 г. на ОСНК на ВС, но следва да се имат
предвид критериите на чл.2 от Закона за закрила на детето – до 18 години.
На седмо място, независимо от противоречията в мотивите на съда за
възприетата скорост на движение от 58 км/ч или 51,75 км/ч и в двата случая
се касае за превишена скорост на движение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Същевременно е допуснал и нарушение с това, че не е наблюдавал
пътната обстановка всеобхватно и ако беше сторил това, би видял
пострадалия на левия тротоар, преди да предприеме пресичането и да
реагира.
На осмо място се изразява несъгласието с изводите на съда, че водачът
не е имал обективна възможност за възприемане на опасността за движение –
пострадалия пешеходец, защото е пресичал зад преминаващите отсреща
автомобили. В тази връзка наличието на „мъртва зона за възприемане на
опасност“ не извинява водача, защото е следвало да се движи безопасно.
В жалбата на поверениците на частния обвинител П.Я. – адв. М. и адв.
З., се посочва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, довела до ограничаване правото им на защита.
Съдът не се е съобразил с наличието на причинно-следствена връзка с
допуснатите от водача нарушения на правилата за движение като
незаконосъобразно е приел наличието на случайно деяние. Освен
нарушаването на изискването за движение с разрешена скорост до 50 км/ч по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, намират, че не е спазена и нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2
от ЗДвП, в случаите на възникнала внезапна опасност, водачите да
предприемат необходимите мерки своевременно да реагират и спрат. Считат,
че пострадалият се е движел при условията на спокойно, а не на бързо бягане,
при което вещите лица от двете последни комплексни експертизи са
преценили, че същият е бил видим за водача от достатъчно разстояние, за да
може да реагира. И в двата случая на възприетата от експертите скорост –
когато е превишена от 58 км/ч и в рамките на разрешената от 50 км/ч, той е
могъл при движение на къси светлини да го възприеме и своевременно да
реагира. Същевременно е установено, че след като се е движел с превишена
скорост, последната се явява и несъобразена, особено като не е взел предвид
пътните знаци за наличието на пешеходна пътека и да внимава за деца. В
случая при наличието на пътна обстановка при ограничена видимост, в
3
резултат на движението на насрещни автомобили и светлини, подсъдимият е
бил длъжен да намали скоростта си, с оглед на евентуалното възникване на
опасност, за да може своевременно да реагира, дори и със спасителна маневра
и да спре. Изразяват и несъгласието си и с тезата на съда, че след като
пострадалият е навършил 14 години, не е дете, защото критериите на Закона
за закрила на детето са за ненавършена 18-годишна възраст. Считат, че
незаконосъобразно е прието наличието на случайно деяние, тъй като по
делото има достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б „в“ от НК. Затова отправят
искане за отмяната на присъдата и постановяването на нова такава, с която
подс. П. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден.
Отправят искане за събиране на нови доказателства, като посочват двама
свидетели – очевидци, които предлагат да бъдат разпитани, да бъде назначена
нова комплексна АТСМЕ, както и да се извърши следствен експеримент за
установяване на условията за видимост и възможността за възприемането на
детето от водача на пътното платно преди ПТП.
На подсъдимия П. и на неговия защитник е съобщено за постъпилите
протест и въззивна жалба, но не са направили възражения.
По време на въззивното съдебно следствие се проведе преразпит на св.
К.К., допусна се до разпит, поискания от поверениците нов свидетел В.К..
Проведе се преразпит на вещите лица, изготвили арбитражна, комплексна
СМАТЕ. Оставени бяха без уважение направените доказателствени искания
на държавното и частното обвинение за разпит на поискания втори свидетел
Д.П., който е в чужбина, без данни за скорошното му завръщане, за
извършването на следствен експеримент и назначаването на нова, комплексна
СМАТЕ.
Представителят на АП - Пловдив заявява, че поддържа подадения
протест срещу постановената оправдателна присъда. Счита, че в конкретния
случай е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатите от
подс. П. нарушения на правилата за движение и съставомерния резултат. Той
се е движел в градски условия с превишена скорост на движение спрямо
разрешената от 50 км/ч, като е следвало да се съобрази с наличието преди
произшествието на пътни знаци за пешеходна пътека и да внимава за
пресичането на деца. И ако беше намалил скоростта си на движение би могъл
4
от разстоянието, определено от експертите на 35 м да реагира своевременно и
да предотврати произшествието като спре. Изразява се несъгласие и със
заключението на арбитражната експертиза, което намира за неубедително по
отношение на механизма на възникване на произшествието.
Частният обвинител П.Я. се явява лично и с повереници адв. М. и адв.
З., като заявяват, че поддържат въззивната си жалба по изложените в нея
съображения за неправилност и незаканосъобразност на присъдата.
Подсъдимият Й.П. се явява лично и със защитник адв. К. У. от АК-П.,
като намира постановената присъда за обоснована, законосъобразна и
правилна, като предлагат да се потвърди и оставят без уважение подадените
протест и въззивни жалби на поверениците на частния обвинител. Счита, че
вменените на подзащитния му нарушения на правилата за движение не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Подадените протест и въззивна жалба са неоснователни.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен
обвинителен акт срещу подс. Й.С.П. за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 01 октомври 2018 г. в с. Б.,
обл.П., ул. „П.“, при управление на л.а. „Ф.“ с ДК № ***, чужда собственост
– на Т.Г.М. от град П., е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл.
116 ЗДвП, като е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като
в населено място е управлявал пътно превозно средство от категория „В“ със
скорост 58 км/ч, не е бил предпазлив към пешеходец – дете, при което е
блъснал пешеходеца и по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.Г., ЕГН
**********, б.ж. на с. Б., обл.П., настъпила на 13. 10. 2018 г.
На проведеното разпоредително съдебно заседание е решено
производството да протече по общия ред, като П.Я. е конституирана като
частен обвинител с повереници адв. З. и адв. М..
На съдебното следствие са разпитани подсъдимия, множество
свидетели, както и вещите лица изготвили СМЕ – д-р П.; първоначалната
КСМАТЕ – инж. М., инж. Ф. и д-р М. и повторна КСМАТЕ – инж. М., доц. д-
5
р С. и д-р Д.; назначената арбитражна КСМАТЕ с вещи лица доц. инж. П.,
доц. инж. Х., д-р Г., д-р Б. и д-р П., изискани са допълнителни писмени
доказателства.
За да постанови атакуваната присъда, съдът е приел за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.П. е правоспособен водач на МПС и притежава
свидетелство за правоуправление № **** от 09.09.2010 г., категория „В“, с
протокол № 783 от 19.08.2010 г., води се на отчет в КАТ – „П.“ - П.. Преди
произшествието, видно от Справка за нарушител/водач /л. 121, т. 2 от ДП/,
спрямо него има издадено НП, в сила от 20.12.2012 г. за нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП и фиш от 10.07.2012 г. за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП. Видно от Справка за съдимост /л.129,т.2 от ДП/ е, че по АНД №
332/2013 г., по описа на Районен съд - Стара Загора подс. П. с Решение №
260/21.03.2013 г., влязло в законна сила на 06.04.2013 г., на основание чл. 343,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
на основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца - за извършено от него деяние на 01.08.2012 г.
На 01 октомври 2018 г. подсъдимият Й.П. управлявал взетия под наем
лек автомобил „Ф.“ с ДК № ***, собственост на св. Т.М. от гр. П., с надлежен
договор, по пътя от с. В. за гр. П.. В автомобила заедно с подсъдимия
пътували и свидетелите Ц.Б. и Т.М.. Свидетелят М. бил на предната дясна
седалка, а св. Б. седял на задната седалка зад подс. П.. Тримата преди това
били в заведение в с. В., където подс. П. не е употребил алкохол.
Движейки се след това по пътя с. В. – гр. П., подс. П., управлявайки
горепосочения л.а. „Ф.“, навлязъл в населеното място - с. Б., по ул. „П.“. Това
станало около 19:50 ч., в тъмната част на денонощието. Времето по това
време било през есенния сезон, сухо, ясно, при добра видимост, при наличие
на улично осветление от дясната страна на пътя /само на източния тротоар/ по
посока с. В. – гр. П., и движение на фарове. Подсъдимият управлявал лекия
автомобил „Ф.“ на къси светлини на фаровете, със скорост от 51,57 км/ч
независимо, че максимално разрешената скорост била 50 км/ч /за пътно
превозно средство в населено място/.
Лекият автомобил преминал през ляв завой и се насочил към
6
кръстовището между ул. „П.” и ул. „Ч.“. Улица „П.“, в посока от юг към
север, се пресича с улица „Ч.“, като кръстовището е Х-образно. Посоките са
на юг към с. В. и на север – към с. З.. За ориентир № 1 е приет стълб от
електрическата мрежа с надпис „Т.“, намиращ се в северозападния край на ул.
„Ч.“, на тротоара, в североизточния ъгъл на кръстовището на ул. „Ч.“ и ул.
„П.“. Електрическият стълб, представляващ Ор. № 1, бил с лампа на върха със
светеща крушка, която осветява участъка. Асфалтовата настилка била суха.
Източната пътна лента е с ширина 3,9 м, а западната пътна лента е с ширина
3,9 м. Двете пътни ленти са разделени с единична прекъсната линия М3, като
северно от кръстовището на ул. „П.“ и ул. „Ч.“ западно от прекъснатата линия
започва и непрекъсната такава и се получава двойна смесена линия М5.
На 30,7 м южно от Ор. № 1 има пешеходна пътека М8.1 /тип „Зебра“/ за
пресичане на ул. „П.“. Преди началото на кръстовището на ул. „П.“ с ул. „Ч.“,
има обозначена с напречна пътна маркировка М.8.1. /чл.64, т.3, б. „а“
ППЗДвП/ - пешеходна пътека /посочената по-горе/. Под този знак е поставен
и предупредителен пътен знак за опасност А19 „Деца“ /чл.42, ал.2 от
ППЗДвП/. Тези два знака са закрепени един на друг на една стойка и са
поставени на 0,7 м южно преди началото на пешеходната пътека – на
тротоара, източно от пешеходната пътека /снимка № 4 от Допълнителен
фотоалбум - стр. 37, том 1 от ДП/, като отстоят на 33 метра южно от
Ориентир № 1.
При наближаване на кръстовището лекият автомобил „Ф.“, управляван
от подс. П., се разминал с два неизвестни автомобила, които също се движели
на къси светлини.
По същото време по ул. „Ч.“ с посока от запад на изток към
кръстовището се движел пешеходецът М.Д.Г. на 14 години от с. Б.. Той се
прибирал към къщи, като в ръка носел синя найлонова торбичка с орехи.
Пешеходецът първоначално се движел по платното за движение на ул. „Ч.“,
защото тротоарът бил зает от метален контейнер за битови отпадъци. След
като го отминал, пешеходецът се качил върху тротоара отляво и там изчакал
да отминат насрещните за подс. П. автомобили, които идвали по ул. „П.“ от с.
З. към с. В..
Непосредствено, след като автомобилите отминали, пешеходецът
навлязъл върху платното за движение. В този миг автомобилът „Ф.“,
7
управляван от подс. П., се намирал на повече от 30 м от пешеходеца - на
отстояние от 35 м от мястото на удара.
Тогава пешеходецът решил, че ще успее да пресече платното за
движение от запад на изток, от ляво на дясно пред автомобила, управляван от
подс. П., ако се движи с бързо бягане, със скорост 14,6 км/ч. До настъпване на
удара оставало време от 2,44 сек. Когато пешеходецът навлязъл в пътната
лента на лекия автомобил, управляван от подс. П., до мястото на удара
оставало време от 1,29 сек. и път 2,41 м. Лекият автомобил се намирал от
мястото на удара на 18,54 м.
Пешеходецът достигнал до средата на пътната лента на лекия
автомобил и видял, че последният е много близо до него. Инстинктивно,
непосредствено преди удара се завъртял на 180 градуса, за да се върне. В
процеса на обръщането му назад пешеходецът е спрял и затова скоростта му в
мига на удара е равна на 0. За обръщане на пешеходеца назад е необходимо
време от 0,7 сек.
Между лекия автомобил, управляван от подс. П., и пешеходеца
настъпил контакт /удар/. Ударът бил в средната челна част на лекия
автомобил, в областта на емблемата и лявото бедро на пешеходеца.
Мястото на първия контакт /удара/ е в пътната лента на лекия
автомобил и има координати: на 3,28 м преди Ориентир № 1 по дължина на
пътя; на 1,95 м отляво на дясната граница на платното за движение на ул.
„П.“.
В следващия миг тялото на пешеходеца било качено върху капака на
двигателното отделение на автомобила и насочено назад към челното стъкло,
където главата на пешеходеца контактувала със стъклото, което се счупва.
Така при удара настъпили деформации върху предния капак и деформации на
предното стъкло на автомобила /счупването му/, като след носене от
автомобила пешеходецът изпаднал отдясно на капака на двигателното
отделение и след полет и последващо плъзгане и претъркулване по пътната
настилка се установил с главата в мястото, където е описано петно от
червенокафява течност с неправилна форма с приблизителни размери 0,7 м х
0,3 м, заснето от св. К.К. видно и във фотоалбум за посетено
местопроизшествие /л. 32-35, т.1 от ДП/. Това петно е описано и в Протокола
за оглед на местопроизшествие – на 18,9 м северно от Ориентир №1 на
8
асфалта.
Водачът на автомобила подс. П. възприел удара на главата на
пешеходеца в челното стъкло и спрял автомобила в мястото, описано в
Протокола за оглед на местопроизшествието – на 13,3 м на север от
гореописаното петно.
Веднага след като подс. П. спрял автомобила, всички слезли от него.
Подсъдимият и св. М. позвънили на телефон 112. Подсъдимият П. звънял на
два пъти на този телефон след настъпилото ПТП - един път от неговия
мобилен телефон, а следващия път от телефона на един от двамата му
спътници, тъй като телефонът му нямал достатъчно заредена батерия.
Пристигналият на местопроизшествието екип на Спешна помощ
транспортирал пострадалия до МБАЛ - П., където въпреки проведеното
лечение той починал на 13. 10. 2018 г.
На местопроизшествието пристигнала и дежурна оперативна група, при
което били извършени неотложни първоначални следствени действия -
съставен е протокол за оглед на местопроизшествието, с фотоалбум и
започнато досъдебно производство. Непосредствено след настъпилото ПТП
подс. П. бил тестван с техническо средство „*“ за употреба на алкохол, като
резултатът бил негативен – 0,00 промила. Същият бил тестван и с „D.“ - за
употреба на наркотици, който също бил с негативен резултат – negative.
Видно от приетата по делото като медицинска документация /л. 158-
161, т.1 от ДП/ е, че пострадалият е бил на лечение от 22:04 ч. на 01.10.2018 г.
до 07:00 ч. на 13.10.2018 г. /до смъртта му/ в МБАЛ -П.. Установено е също
така, че подс. П. е дарил кръв за пострадалия М.Г. на 04.10.2018 г. по време на
болничния му престой /л. 54-55 от НОХД № 552/20 г./.
От заключението на изготвената на досъдебното производство СМЕ за
оглед и аутопсия на труп № 215/2018 г. с вещо лице д-р Б. П. /л. 2 – 8, т. 2 от
ДП/ се установява, че при пострадалия М.Г. е налице тежка закрита черепно-
мозъчна и опорно-двигателна травма: левостранен епидурален кръвоизлив
/хематом/; контузия на мозъка в лявата голямомозъчна хемисфера; счупване
на лявата слепоочна кост в люспата и слуховата пирамида; тежък мозъчен
оток; размекване на мозъка; счупване на лявата бедрена кост в областта на
трохантера; конфлуираща бронхопневмония на белите дробове; напреднали
дистрофични изменения на паренхимните органи; охлузвания по тялото и
9
крайниците; пролежки /декубитуси/ по гърба и седалището.
Причина за смъртта на пострадалия М. Г. е тежката закрита черепно-
мозъчна травма и опорно-двигателна травма, довела до нарушаване на
функциите на жизненоважните мозъчни центрове, залежаване и развитие на
конфлуираща бронхопневмония на белите дробове, играеща важна роля в
танатогенезата и пролежки /декубитуси/, причинили съвместно спиране на
сърдечната дейност и дишането.
Всички травматични увреждания са в резултат от действието на твърд,
тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал
пешеходец при блъскане от автомобил с последващо падане на терена
/асфалта/ към момента на инкриминираната дата. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между получените травми при ПТП-то на 01.10.2018 г. и
настъпилата смърт на пострадалия пешеходец в 07:00 часа на 13.10.2018 г.
От заключението е установено, че по време на съприкосновението на
автомобила с пешеходеца, последният е бил прав и обърнат с лявата си страна
към идващия автомобил, при което първият контакт е бил между предницата
на автомобила и лявото бедро на пешеходеца, впоследствие лявата част на
главата се е ударила в предното обзорно стъкло на автомобила и тялото е
изпаднало на терена /асфалта/.
В съдебно заседание вещото лице д-р П. е обяснил, че счупването на
лявата бедрена кост е високо горе в трохантера-високо горе в областта на
бедрената кост, като починалият е с ръст 153 см.
От заключението на изготвената на досъдебното производство
КСМАТЕ с вещи лица инж. М., инж. Ф. и д-р М. /л. 17 - 35, т. 2 от ДП/ е
видно, че непосредствено преди настъпване на ПТП техническото състояние
на л.а. „Ф.“, управляван от подсъдимия, е отговаряло на техническите
изисквания за безопасност на движението и няма връзка с настъпилото
произшествие.
Мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно е
определено, че се намира в зона с център на разстояние 2,2 м северозападно
/напречно на пътя/ от Ориентира и 1,4 м югозападно /надлъжно на пътя/ от
Ориентира.
10
Скоростта на автомобила непосредствено преди настъпване на удара е
била приблизително 53,3 км/ч, а на детето при пресичането на ул. „П.“ е била
около 10-11 км/ч. Към момента на навлизането на пешеходеца в осветяваната
от фаровете зона, автомобилът е бил на разстояние 9 метра преди удара.
Опасната зона на спиране на автомобила при определената скорост 53-
54 км/ч е била около 42,6 м и е по-голяма от разстоянието /около 30 м/, от
което може да бъде забелязан пешеходец, облечен в черни дрехи, като ударът
би настъпил при скорост около 46 км/ч.
При движение с позволената в населените места скорост 50 км/ч -
опасната зона на спиране на автомобила е около 39 м, а ударът би настъпил
при скорост на автомобила около 40 км/ч. Затова и считат, че ударът попада в
опасната зона на спиране на автомобила и произшествието не е можело да
бъде предотвратено.
Според вещите лица, за да може да спре в рамките на разстоянието му
на видимост на къси или на дълги светлини и да избегне удара на намиращия
се пред него пешеходец, шофьорът на лекия автомобил е следвало да се
движи със скорост: при къси светлини - около 40 км/ч, а при дълги светлини -
около 48 км/ч.
В това заключение се приема, че пострадалият е пресичал от
северозападния тротоар на ул. „П.“ към източния ъгъл на кръстовището на ул.
„Ч.“, като е бил с дясната си страна към идващия автомобил.
Според експертите, когато автомобилът на подс. П. е навлязъл в
кръстовището - на 7-8 метра след пешеходната пътека, пострадалият Г. е
навлязъл в пътното платно тичешком. Разстоянието между тях е било около
27 м /т.е. в зоната на видимост на подсъдимия при управление на автомобила
на къси светлини/, като ударът е настъпил след около 1,8 сек. Автомобилът е
спрял на около 37 м след удара. От това разстояние шофьорът е могъл да
възприеме момчето само при условие, че между тях не е имало препятствие,
което да ограничава видимостта им един към друг /като преминаващ в
насрещната лента автомобил, след преминаването на който момчето се е
затичало да пресича/.
Според вещите лица по време на сблъсъка пешеходецът се е движел от
ляво на дясно и е бил с дясната страна към автомобила на подсъдимия, като
контактите са били в: областта на броня-подбедрица, преден капак-таз,
11
предно стъкло-глава. Пострадалият е бил отхвърлен напред и на дясно на
около 20,3 м и при падането на асфалта е получил описаните травми по
лявата страна и гърба.
Причината за произшествието е внезапното навлизане /тичешком/
на пострадалия в уличното платно, което е могло да бъде възприето от
около 29 м от шофьора, а опасната зона на спиране на автомобила е
около 43-44 м - при скоростта, с която се е движел подсъдимия, и около
39 м - ако се е движел със скорост 50 км/ч.
Вещите лица са посочили, че не са взели предвид показанията на св. М.,
затова че секунди преди удара е имало насрещно движеща се кола.
Според заключението, причината за смъртта на пострадалия пешеходец
е тежката закрита черепно-мозъчна и опорно-двигателна травма, довела до
нарушаване функциите на жизненоважните мозъчни центрове, залежаване и
развитие на конфлуираща бронхопневмония на белите дробове, играеща
важна роля в танатогенезата, и пролежки /декубитуси/, причинили съвместно
спиране на сърдечната дейност и дишането.
В съдебно заседание вещите лица са посочили отново, че пострадалият
се е движел отляво-надясно спрямо автомобила на подсъдимия, като е запазил
посоката си и обръщане от негова страна не е имало. Считат, че ако е имало
подобно обръщане на посоката на движение от страна на пострадалия,
находките по автомобила не биха съвпадали с настоящите, като пострадалият
би паднал наляво от автомобила или пред него, а не отдясно на автомобила
/както е в случая/. Не могат обаче да обяснят, защо всички травми на
пострадалия са отляво и той няма травми отдясно.
Вещите лица – автоексперти са приели, че пострадалият е могло да бъде
забелязан при движение на къси светлини на разстояние, според инж. М. не
по-голямо от 35 м, а според инж. Ф. между 28-32 м или средно 30 м. Според
инж. М., лявото платно е било осветявано от фаровете на автомобила,
управляван от подсъдимия до максимално разстояние от 40 м, а според инж.
Ф. от дистанция 28-30 м, като не е виждал тротоара от ляво. Вещото лице М.
е обяснил и че шофьорът е могъл да забележи пострадалия от около 30 м
преди удара, като за да може да спре е следвало да се движи с не повече от 40
км/ч на къси светлини. Затова и при движение със скорост под 40 км/ч удар
не би се получил, а приетата скорост от 53 км/ч е с точност от 5-7 %, т. е. би
12
могла да бъде 50-55 км/ч.
Вещите лица инж. М. и инж. Ф. обясняват, че когато момчето е стъпило
на уличното платно, в този момент автомобилът на подс. П. е бил на 29 м
преди мястото на удара. За време, по-малко от секунда, автомобилът е бил на
9 м от мястото на удара, а момчето е било близко до автомобила - в средата
на шосето, около осевата линия.
От заключението на изготвената повторна КСМАТЕ на досъдебното
производство с вещи лица – инж. М., д-р С. и д-р Д. /л. 51-101 от ДП/ е
установен като механизъм на уврежданията на пострадалия, че първият
контакт на тялото му е бил с левия крак, при което е получено счупване на
лявата бедрена кост в областта на трохантера, следва възкачване на тялото му
върху предния капак на автомобила, полягане на тялото и удар на главата в
предното стъкло на автомобила, при което е получено счупване на лявата
слепоочна кост в люспата и слуховата пирамида, левостранен епидурален
кръвоизлив /хематом/ и контузия на мозъка в лявата голямомозъчна
хемисфера.
Причината за смъртта на пострадалия според вещите лица от
повторната, тройна комплексна експертиза е същата, като посочената в
първоначалната единична СМЕ.
За разлика от заключението на предходната комплексна експертиза,
вещите лица от повторната такава считат, че в момента на удара пешеходецът
М.Г. е бил ориентиран с лявата страна на тялото си към л. а. „Ф.“. Разгледани
са различни варианти на движението на пешеходеца, като направеният от
вещите лица анализ показва, че той най-вероятно се е движел от ляво на
дясно спрямо л.а. „Ф.“, като непосредствено преди удара М.Г. се е завъртял
на около 180°, като завъртането най-вероятно е станало в движение, за което
свидетелства липсата на травми в подбедриците, т. е. стъпалата на краката не
са били плътно фиксирани към настилката.
Мястото на удара на платното за движение е определено от вещите
лица – по дължина на 6 – 6,5 м от Ориентира, приет в протокола за оглед, а по
широчина на 2,4 - 3 м, западно от източната граница на платното за движение
или на 5 - 5,6 м източно от западната му граница.
Скоростта на л. а. „Ф.“ в момента на удара е била около 58 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на автомобил
13
в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 58 км/ч e била 48,19
м.
Вещите лица установяват и в това заключение /подобно на
предходното/, че в анализираната пътна ситуация, при движение на
пешеходеца от ляво на дясно и от дясно на ляво, от момента на
навлизането му на платното за движение водачът на автомобила при
движение със скорост 58 км/ч е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на
удара е било вътре в опасната зона.
От заключението е видно, че водачът на л. а. „Ф.“ би имал
техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране,
ако реагира своевременно при навлизане на пешеходеца на платното за
движение от ляво и се е движел със скорост по-малка от 45 км/ч.
В случая технически съобразената скорост на водача с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходеца при движението
му от ляво на дясно е била 51 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Ф.“ 58
км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретната видимост към пешеходеца.
Според заключението на повторната КСМАТЕ, основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
- Пешеходецът М.Д.Г. е предприел пресичане на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил, управляван от подс. П.;
- Ако се приеме /от юридическа гледна точка/, че скоростта на л. а.
„Ф.“ следва да е била по-малка от 45 км/ч /скоростта, при която водачът
на л. а. „Ф.“ би имал техническа възможност да избегне удара, чрез
безопасно екстрено спиране, ако реагира своевременно при навлизане на
пешеходеца на платното за движение от ляво/, то тогава причина за
настъпилото произшествие е и движението на л. а. „Ф.“ със скорост 58 км/ч.,
поради което водачът му е нямал техническа възможност да избегне удара,
тъй като при движение със скорост 45 км/ч или по-малка той би имал
възможност да спре преди мястото на удара;
14
- Ако се приеме /от юридическа гледна точка/, че водачът на л. а. „Ф.“ е
следвало да реагира не при навлизането на пешеходеца на платното за
движение, а при възможността да го забележи на около 40 м пред
автомобила в ляво от платното, то тогава причина за настъпилото
произшествие е и движението на л. а. „Ф.“ със скорост 58 км/ч. и липсата на
своевременна реакция от водача, тъй като при движение със скорост 51 км/ч
или по-малка /вкл. 50 км/ч/ и при своевременна реакция, той би имал
възможност да спре преди мястото на удара.
В съдебно заседание вещото лице инж. М. е уточнило, че при движение
отляво - надясно спрямо автомобила, в момента на навлизането на
пешеходеца на платното, за да избегне удар, водачът е трябвало да се
движи със скорост по-малка от 45 км/ч. /за разлика от първоначалната
тройна експертиза от 40 км/ч/. Ако водачът към този момент се е движел
със скорост от 50 км/ч /разрешената скорост по отношение на този пътен
участък/, то пак е щял да настъпи удар, тъй като е било невъзможно да
спре преди мястото на удара.
Във връзка с осветеността, според инж. М., процесният автомобил,
управляван от подс. П., би трябвало да е осветявал и двете пътни ленти, но не
може да се каже, дали е осветявал и левия тротоар /където се е намирал
пешеходецът/. Прието е, че видимостта на подсъдимия на къси светлини е
била 40 м /за разлика от предходната тройна експертиза, според която е 30 м/,
заради наличието на уличната лампа. Посочва, че при съобразяване на тази
видимост от водача в лявата лента от 40 м и добавените към скоростта на
пострадалото момче 0,7 секунди време за завъртането му, технически
съобразената скорост за водача е 51 км/ч. И при определянето й е взета
предвид видимостта към пешеходец, облечен с тъмни дрехи /като на
пострадалия/, идващ от ляво на дясно, с оглед на късите светлини на
автомобила.
Обяснил е, че при конкретната видимост от 40 м, водачът е трябвало да
се движи с 51 км/ч и по-малка, за да може да спре в рамките на видимостта. В
случая при видимостт от 40 м, опасната зона за спиране се приравнява на 40
м, от където се изчислява и скоростта от 45 км/ч, под която не би настъпило
произшествието.
От важно значение е и обяснението, че когато пешеходецът е слязъл на
15
платното, в този момент вече е бил в осветената зона на фаровете на
автомобила – на 35 м разстояние, т. е. тогава той е бил обективно осветен и
видим. Тези 35 м разстояние, обаче при скорост на автомобила от 50 км/ч
и при 58 км/ч попадат в „опасната зона“, като водачът е могъл да спре,
ако се е движел в момента на слизането на пешеходеца на платното със
скорост по-малко от 45 км/ч.
Окръжният съд, при наличието на констатираните противоречия между
заключенията на комплексните експертизи и с оглед на събраните по делото
допълнителни доказателства е преценил, че следва да назначи арбитражна
комплексна, съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица -
доц. д-р инж. П. и доц. д-р инж. Х. – автоексперти, гл. ас. д-р Г. дм – съдебен
лекар, д-р Б. – неврохирург и д-р П. – специалист по ортопедия и
травматология /л. 140 -171 от НОХД № 552/2020 г./.
Вещите лица от арбитражната експертиза са възприели по аналогичен
начин на предходната повторна експертиза, че пешеходецът е пресичал от
ляво на дясно платното за движение спрямо процесния автомобил, при
първия контакт с автомобила е бил обърнат към автомобила с лявата си
страна.
Към този момент е определено и мястото в пътната лента на лекия
автомобил като координати - на 3,28 м преди Ориентир № 1 по дължина на
пътя; на 1,95 м отляво на дясната граница на платното за движение на ул.
„П.“.
При настъпилото ПТП ударът е бил в средната челна част на лекия
автомобил, в областта на емблемата, и лявото бедро на пешеходеца.
Последният се е бил обърнал с лявата си страна към автомобила. Ударът е
настъпил в момента, когато пешеходецът се е обърнал и затова е стоял на
място и скоростта му е била 0. Всички травматични увреждания са в резултат
от действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с
или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна
травма – пострадал пешеходец при блъскане от автомобил с последващо
падане на терена /асфалта/ към инкриминираната дата.
Подобно на предходната повторна експертиза е прието, че при
движението отляво – надясно спрямо автомобила, пострадалият се е завъртял
в последния момент, като в момента на удара вероятно долните му крайници
16
са били, ако не двата във въздуха, то с много малка опора към терена
/подробно обяснено впоследствие от вещите лица д-р Г., д-р Б. и д-р П. и в
съдебно заседание/.
Причината за смъртта на пострадалия пешеходец, посочена и в
арбитражната експертиза, съвпада с тази на предходните експертизи.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди настъпване на
пътнотранспортното произшествие и в мига на удара е била 51,57 км/ч. Тази
скорост е проверена в резултат на използваните методи от номограмите на К.
и М. /използвани и от повторната експертиза/, като първата за разлика от
втората от тях се отнася за автомобили от малък и среден клас като процесния
„Ф.“.
При изчислението на опасната зона за пълното спиране на автомобила
са взети предвид времето, за което водачът е имал техническа възможност да
забележи опасност и обектът създал опасността е бил забележим. Така
опасната зона за пълно спиране с максимална интензивност на скоростта
преди ПТП от 51,57 км/ч касае разстоянието от 40,77 м /при повторната е 40
м/ за време от 3,89 сек., докато при скорост от 50 км/ч е 39,05 м за време от
3,82 сек.
Вещите лица от арбитражната експертиза, за да отговорят на въпроса,
имал ли е водачът на автомобила техническа възможност да избегне удара и
да предотврати произшествието, са взели предвид два варианта, в
зависимост от скоростта на пешеходеца: при бързо бягане – 10 км/ч и
спокойно бягане – 14,6 км/ч, с тръгване от мястото на навлизане на пътното
платно, което при скорости на МПС от 51,57 км/ч и при максимално
разрешената от 50 км/ч със съответните отстояния и опасни зони за пълно
спиране, илюстрирали в табличен вид. За разлика от заключението на
арбитражната експертиза, в повторната експертиза е взет предвид само един
вариант на скорост на движение на пешеходеца – 8,86 км/ч, която е близка до
долната граница на скорост при спокойно бягане. Също е отчетено и времето,
за което пешеходецът се е обърнал, идентично като при повторната
експертиза от 0,7 сек.
В заключението на арбитражната експертиза е изяснено, че при
установената скорост на движение на автомобила от 51,57 км/ч, в момента на
навлизане на пешеходеца на пътното платно до мястото на удара същият се е
17
намирал на отстояние, при спокойно бягане с 10 км/ч от 46,38 м, а при бързо
бягане с 14,6 км/ч на 34,93 м /почти идентично с определеното от повторната
експертиза от 35 м/.
Затова и при спокойно бягане, независимо от скоростта на движение на
автомобила от установената от 51,57 км/ч или разрешената за населено място
от 50 км/ч, в момента на навлизането на пешеходеца на пътното платно
ударът с него е бил предотвратим, докато при бързо бягане и при двете
горепосочени скорости на движение на автомобила, ударът с пешеходеца е
бил непредотвратим.
В заключението е установена и максималната скорост на автомобила,
при която водачът може да спре със запас от сигурност 1 м от мястото на
удара при навлизане на пешеходеца върху платното за движение – при
спокойно бягане е 55,79 км/ч, а при бързо бягане от 45,05 км/ч. И тази
скорост е максималната скорост, с която е трябвало да управлява МПС
водачът П. към момента на навлизането /слизането/ на пешеходеца на
платното за движение, при която ако с максимална интензивност започне да
спира, няма да настъпи. В повторната експертиза е посочено, че скоростта
следва да е под 45 км/ч, а според първоначалната експертиза от 40 км/ч.
Важен отправен момент е и приетата в арбитражната експертиза
осветеност от фаровете на процесния автомобил.
Максималната скорост, с която следва да се движи лекият
автомобил, за да може да спре със запас 1 м в рамките на разстоянието му
на видимост на къси светлини е съответно: при осветяване на 50 м вляво
от левия фар е 58,95 км/ч и на 75 м пред автомобила пред десния фар е
78,59 км/ч.
В заключението си вещите лица са отчели допълнително и
обстоятелството, че при наближаване на кръстовището подсъдимият се е
разминал с една или две насрещни коли.
Експертите са приели, че причина за настъпване на ПТП е
навлизането на пешеходеца върху платното за движение, за да го
пресече, в момент, когато идващият лек автомобил е бил твърде близо
до него и пресичането му не е било безопасно.
От заключението е установено, че при движението на пешеходеца от
18
мястото на навлизането му върху платното за движение до мястото на
удара с бързо бягане с 14,6 км/ч, ударът е бил непредотвратим за водача
на автомобила, чрез пълно спиране с максимална интензивност - както
от скоростта 51,57 км/ч, с която се е движел автомобилът, така и от
скорост 50 км/ч.
Категорично е изяснено и, че ако беше предприел спиране с
максимална интензивност в мига на навлизане на пешеходеца върху
платното за движение с бързо бягане, водачът не би избегнал
настъпването на удар с пешеходеца даже при скорост от 50 км/ч, дори и
ако пешеходецът би се върнал назад с бързо бягане от мястото, където е
тръгнал.
В съдебно заседание вещите лица от арбитражната експертиза са
уточнили използваните методики на изчисление скоростите на движение на
участниците в ПТП, време за реакция и механизма на настъпване на
произшествието, с оглед на констатираните травми по тялото на пострадалия.
От особено важно значение е направеното пояснение от страна на доц.
П., че в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното, той не е бил
видим, приемайки от разпитите на подсъдимия и на свидетелите, че е имало
разминаване с друг автомобил, а и с оглед на височината на пострадалия от
1,53 м. Счита, че пешеходецът е попаднал един вид в ограничение на лека
видимост.
Обяснил е, че при автомобил, който се движи на къси светлини, при
височина на пешеходеца от 1,53 м, ако няма насрещно движещи се
автомобили, пострадалият е в рамките на осветеността на фаровете на
автомобила, като 50 м е максималното разстояние на осветеност от левия фар.
Ако пешеходецът бяга бързо и стъпи на платното, той вече попада в
зоната на видимост, включително и в тези 35 м посочени на сн. 29 от
заключението, които се приемат по-скоро за ефективна зона на осветеност
на фаровете. Но ако пешеходецът е слязъл след преминаващите автомобили,
той попада в зона на ограничена видимост.
Скоростта от 58,95 км/ч на сн. 27 от заключението, е скоростта, с
която подсъдимият е можел да се движи в рамките на осветената зона от
късите светлини на управлявания от него автомобил. А при скорост
45,05 км/ч той реално бил могъл да спре преди да настъпи удара в
19
момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно.
Вещото лице инж. П. е обяснило, че за да може подсъдимият да го
заслепи насрещно движещ се автомобил/и/, това означава, че
разстоянието е било по-малко от 50 м между двата автомобила.
Ако се приеме обаче, че скоростта на двата насрещно движещи се
автомобила е 50 км/ч, за 6 секунди разстоянието между двата автомобила е
около 70 м. Тогава не би трябвало да заслепи подсъдимия насрещно
движещ се автомобил на къси светлини.
По делото са приети като писмени доказателства, съответно писмо от
АПИ, ОПУ - П. /л. 83 - 89 от НОХД № 552/2020 г./, от което е видно, че
кръстовището на ул. „П.“ и „Ч.“ е част от населено място, в района му не е
въвеждано допълнително ограничение на скоростта и за него важат правилата
и скоростта на движение в населено място – 50 км/ч, съгласно чл. 73, ал. 1 от
ППЗДвП.
От писмо /л. 90 от НОХД № 552/2020 г./ е видно, че на 01.10.2018 г. в
19:57 ч. в РКЦ на ЦСМП - П. е получено повикване от телефон 112 за ПТП в
с. Б., като медицинският екип е пристигнал на мястото на ПТП след 14 мин. –
в 20:11 ч.
От писма на РЦ - 112 и компактдиск /л. 163 - 164, т.1 от ДП/ се
установява, че за настъпилото ПТП на телефон 112 са били подадени 3
сигнала - от 19:54:26 ч. до 19:59:43 ч. на 01.10.2018 г. Първият сигнал е
подаден от св. Т.М. /предвид обясненията на подс. П. и направеният
скрийншот на файловете, съдържащите в диска - при възпроизвеждането им в
съдебно заседание на 24.03.2021 г./. По-малко от 2 минути след това подс. П.
е подал още един сигнал на телефон 112, а последният сигнал отново е
подаден от него от друг телефон.
По делото са приети фотоалбуми, изготвени при извършените огледи на
местопроизшествието и на веществени доказателства. Видно от протокола за
оглед на веществените доказателства и фотоалбум /л. 40-41, т.1 от ДП/ е, че
дрехите и обувките на пострадалия са черни, без светлоотразителни елементи.
Това обстоятелство е установено от съда и при предявяването им като
веществени доказателства по делото.
Настоящият състав констатира, че по делото са приобщени,
20
неупоменати в мотивите към присъдата, други относими писмени
доказателства: писмо от НИМХ-П. за времето на процесната дата, от което и
видно, че няма установени някакви особени явления /л. 92 от НОХД № 552/20
г./; писмо от кмета на община – П., от което е видно че уличното осветление
се включва на 01.10. 2018 г. в 19:32 ч., т. е. е било включено в момента на
ПТП /л.94 от НОХД № 552/20 г./.
Горната фактическа обстановка, обосновано е преценена от окръжния
съд за доказана по несъмнен и категоричен начин, частично от обясненията
на подс. П. на съдебното следствие и от досъдебното производство,
приобщени по чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и 4 от НПК. С основание не са
кредитирани обясненията на подсъдимия пред съда в частта им, за това че е
бил заслепен от насрещно движещите се автомобили. Тази негова теза се
опровергава от показанията на св. М., както и от разясненията на вещите лица
от арбитражната експертиза в съдебно заседание. Още повече и след
констатирането на тези противоречия и прочитането на обясненията на
досъдебното производство, същият е потвърдил първоначалния си разказ.
Основателно са кредитирани изцяло показанията на св. Б. по време на
съдебното следствие и при проведената очна ставка със св. М.; частично от
показанията на св. М. на съдебното следствие /с изкл. на частта от очната
ставка с Б. за момента, в който последният е казал преди удара на водача да
внимава, че ще удари внезапно появилия се пешеходец/ и изцяло от тези на
досъдебното производство; частично от показанията на св. К. на съдебното
следствие и изцяло от тези на досъдебното производство; частично от
показанията на св. Н. на съдебното следствие и на досъдебното производство
в частта по отношение на наличието на две момчета, които са били заедно с
внука й на произшествието, без да може да ги посочи; частично от
показанията на св. М. на съдебното следствие и изцяло от тези на досъдебното
производство и от показанията на св. П. Я., дадени на досъдебното
производство, прочетени и приобщени по чл. 281, ал.5, вр. ал.1,т.5 от НПК.
За изясняването на фактическата обстановка са спомогнали и
приобщените по делото писмени, веществени доказателства и ВДС /вкл.
компактдиск, фотоалбуми, дрехи и обувки на пострадалия/.
Окръжният съд е възприел изцяло, неоспореното от страните
заключение на изготвената по време на досъдебното производство СМЕ за
21
оглед и аутопсия на труп № 215/2018 г. съобразявайки и разясненията по
време на разпита в съдебно заседание на вещото лице д-р П.. Същото,
безспорно е компетентно и добросъвестно изготвено, като касае определянето
вида и разположението на телесните увреждания, получени от пешеходеца,
механизма и поредността на получаването им, разположението на
пешеходеца спрямо автомобила в момента на удара. И тези данни
кореспондират изцяло с изводите, направени в заключенията на назначените
на досъдебното производство повторна КСМАТЕ и на съдебното следствие
арбитражна КСМАТЕ.
При обсъждането на заключенията на изготвените първоначална и
повторна, комплексни експертизи окръжният съд в мотивите към
присъдата си, детайлно е съумял да отграничи коя част от тях кредитира,
съпоставяйки ги и със заключението на последната арбитражна КСМАТЕ.
И не отговаря на действителността възражението на прокурора в
подадения протест, за това че са допуснати противоречия относно
възприетите в тях скорости на движение на водача и механизма на
възникване на произшествието.
В тази връзка аргументирано е възприето отчасти заключението на
изготвената на досъдебното производство първоначална КСМАТЕ.
Основателно не е възприето заключението в частта му относно: мястото
на удара; скоростта на автомобила непосредствено преди настъпване на
процесното ПТП; скоростта на детето при пресичането на ул. „П.“; дължината
на опасната зона при тези скорости; скоростта на движение на автомобила,
при която би могъл да спре, без да настъпи удар с пешеходеца - към момента
на навлизането му в пътното платно; разстоянието между автомобила и
пострадалия, когато той е стъпил на пътното платно; че пострадалият се е
движел отляво-надясно спрямо автомобила на подсъдимия, като е запазил
посоката си и обръщане от негова страна не е имало; липсата на
категоричност, дали травмата на трохантера е от контактния удар с
автомобила или е от удар при падането на пострадалия на пътната настилка.
Правилно е кредитирано това заключение в останалите му части:
затова, че ударът попада в опасната зона на спиране на автомобила и
произшествието не е могло да бъде предотвратено; за разстоянието, от което
шофьорът е могъл да възприеме момчето само при условие, че между тях не е
22
имало препятствие, което да ограничава видимостта им един към друг /като
преминаващ в насрещната лента автомобил, след който момчето се е затичало
да пресича/; причината за настъпилото произшествие е внезапното навлизане
/тичешком/ на пострадалия в уличното платно; за това, че подсъдимият, ако
се е движел и с 50 км/ч, пешеходецът отново е попадал в опасната зона за
спиране и произшествието е било неизбежно; по отношение на участъка на
настъпване на процесното ПТП, където няма знаци за ограничаване на
скоростта /под 50 км/ч/; приетата скорост от 53 км/ч в заключението е с
точност до 5-7 % и тя би могла да бъде между 50 и 55 км/ч.
Неслучайно, съдът при възприемането на първоначалното заключение в
горепосочените му части се е позовал на това, че те се потвърждават изцяло
от изводите, направени от вещите лица в арбитражната експертиза.
Преценките в това заключение, за това че ударът попада в опасната зона на
спиране на автомобила и произшествието не е могло да бъде предотвратено;
причината за настъпилото произшествие е внезапното навлизане /тичешком/
на пострадалия в уличното платно; подсъдимият, ако се е движел и с 50 км/ч,
пешеходецът отново е попадал в опасната зона за спиране и произшествието
е било неизбежно, кореспондират и с изводите на повторната КСМАТЕ, както
и с разясненията по нея, дадени от инж. М. в съдебно заседание.
Обосновано, за да не възприеме изцяло това заключение, окръжният
съд е съобразил обстоятелството, че същото е било изготвено преди да са
били събрани всички доказателства по делото от досъдебната му фаза и в
хода на съдебното следствие. В тази връзка от важно значение се явяват
свидетелските показания на двамата очевидци и обясненията на подсъдимия
по време на съдебното следствие. Сред тях се открояват показанията на св. Б.,
в които установява подробно кога, откъде и как се появил на пътното платно
пешеходецът, бягал ли е и по какъв начин. А при изясняването на механизма
на получаване на част от уврежданията, при изготвянето на това заключение
не е участвал ортопед, който би могъл да даде по-категоричен отговор за
травмата на лявото бедро /за разлика от арбитражната експертиза/.
Описаната фактическа обстановка е възприета от първостепенния съд
отчасти и от заключението на изготвената на досъдебното производство
повторна, КСМАТЕ.
Основателно окръжният съд не е възприел това заключение в частите
23
му относно: мястото на удара; скоростта на автомобила непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП; скоростта на детето при пресичането
на ул. „П.“; технически съобразената скорост на водача, с оглед конкретните
условия на видимост.
Правилно е кредитирано заключението в останалата му част, в която до
голяма степен си кореспондира с изводите на вещите лица д-р П. от СМЕ,
първоначалната КСМАТЕ и арбитражната КСМАТЕ относно: причините за
смъртта на пострадалия пешеходец; че, ударът попада в опасната зона на
спиране на автомобила и произшествието не е могло да бъде предотвратено
/вкл. при скорост от 50 км/ч на водача в момента на навлизането на
пешеходеца в пътното платно/; причината за настъпилото произшествие -
внезапното навлизане /тичешком/ на пострадалия в уличното платно;
подсъдимият, ако се е движел и с 50 км/ч, пешеходецът отново е попадал в
опасната зона за спиране и произшествието е било неизбежно.
Действително, докато по някои въпроси има известни разминавания на
това заключение с това по арбитражната КСМАТЕ, по отношение: на
дължината на опасната зона; скоростта на движение на автомобила, при която
би могъл да спре, без да настъпи удар с пешеходеца - към момента, в който
същият е навлязъл в пътното платно; разстоянието между автомобила и
пострадалия, когато той е стъпил на пътното платно и бил ли е в осветената
зона от фаровете; това, че пострадалият се е движел отляво-надясно спрямо
автомобила на подсъдимия, като се е обърнал по време на удара; травмата на
трохантера е от контактния удар с автомобила, няма противоречие. Или по
отношение на най-важните въпроси за изясняването на процесното ПТП,
изводите на двете последни заключения имат пълно сходство и си
кореспондират.
По същите причини окръжният съд не е кредитирал част от изводите на
вещите лица по повторната КСМАТЕ, тъй като заключението е било
изготвено на досъдебното производство, преди да са били събрани всички
доказателства по делото - дадените на съдебното следствие свидетелски
показания на двамата очевидци и обясненията на подсъдимия, с акцент на
разказаното от св. Б. за това, кога, откъде и как се е появил на пътното платно
пешеходецът, бягал ли е и по какъв начин. Скоростта му е била определена от
вещите лица като „спокойно бягане“. Но не са били взети предвид гласните
24
доказателства - че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП и
появата на пешеходеца на пътното платно, автомобилът на подс. П. се е
разминал с два насрещно движещи се неизвестни автомобили на къси
светлини. При определяне механизма на получаване на уврежданията при
изготвянето на това заключение са участвали само съдебни лекари, за разлика
от арбитражната експертиза, в която освен съдебен лекар, са били включени
вещи лица - ортопед и неврохирург.
Окръжният съд обосновано е възприел описаната фактическа
обстановка, позовавайки се на кредитираното изцяло, заключение на
изготвената по време на съдебното следствие арбитражна КСМАТЕ и
разпита на вещите лица инж. П., инж. Х., д-р Г., д-р Б. и д-р П..
Действително това заключение е компетентно и добросъвестно
изготвено, въпреки направените впоследствие от страните възражения в
подадения протест на ОП – Пазарджик и въззивна жалба на поверениците на
частния обвинител, в което се убеди лично и въззивния състав при
проведения преразпит на вещите лица. Последното, за разлика от
предходните две заключения е съобразено с всички събрани по делото
доказателства, като са взети предвид и показанията на присъствалите
очевидци, които дават сведения относно момента, в който се е появил
пешеходецът, откъде се е появил, как се е движел и накъде, какво е било
поведението на водача, каква е била осветеността на пътния участък, имало
ли е насрещно движещи се автомобили, колко и на какви светлини.
Поради тези причини и първостепенният съд е счел, че това заключение
в най-пълна степен, най-аргументирано и най-подробно отговаря на
въпросите, имащи значение за изясняване на настъпилото процесно ПТП.
Затова съдът е възприел изцяло направените в това заключение изводи
относно: мястото на удара; скоростта на автомобила непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП; скоростта на детето при пресичането на ул.
„П.“; технически съобразената скорост на водача, с оглед конкретните
условия на видимост, а не отговорите по тези въпроси, направени в
предходните две комплексни експертизи.
Съдът е кредитирал изцяло, направените изводи в това заключение и
при отчетена скорост на пешеходеца при „бързо бягане“, каквито изчисления
не са били правени с предишните заключения. В това заключение са били
25
взети предвид и дадените показания в тази насока от св. Б., който е бил
очевидец на произшествието, които не са били опровергани от останалите
доказателства по делото, като в тях се установява, че пешеходецът е
пресичал, бягайки бързо пред управлявания от подс. П. автомобил.
Настоящият въззивен състав, след проведеното съдебно следствие не
установи наличието на основания за промяна в така възприетата фактическа
обстановка от окръжния съд.
При преразпита на св. К.К. се установява, че след получаване на
съобщението за ПТП в РУ на МВР – П. е пристигнал за около 10 минути на
местопроизшествието, което са запазили, като там освен водача на процесния
автомобил, пътниците и лежащият на пътя пострадал, не е имало други лица,
вкл. и деца. Описва и пътната обстановка на местопроизшествието.
Беше удовлетворено искането на частните обвинители за допускането
до разпит на двама свидетели, които по техни твърдения са били заедно с
пострадалия. Но беше намерен и разпитан единствено осигуреният от тях св.
В.К., който в показанията си твърди, че са били към 5 ч. заедно с М.
/пострадалия/ и М. /Д.П./, за да берат орехи извън къщите на селото, като
впоследствие са тръгнали заедно да се прибират. През цялото време са били с
пострадалия и той е пресякъл улицата като тях на пешеходната пътека, но се
е намирал отзад на около 4-5 м и са чули звука от удар. Видели са, че го е
ударила кола на пешеходната пътека. Било е вече тъмно, като лампи там е
нямало и двамата с Д. П. са избягали. Впоследствие променя версията си за
случилото се, затова че са пресекли с М., с който са си говорили, чули са
звука от удар някъде зад тях, но как точно е станал ударът с колата не го е
видял, като са избягали, без да са гледали какво е станало. Накрая посочва как
преди пресичането с М. са чули от дясно да идва кола, но не си спомня дали е
имала включени светлини въпреки, че е било тъмно, нито може да посочи
някакви нейни белези. Накрая същият отрече да е видял изобщо как е станало
произшествието с пострадалия, което е споделил с адвоката преди да дойде
до съда.
Според настоящия състав версията на св. К. е крайно нелогична, защото
ако са били действително с другото момче в близост до
местопроизшествието, същият не може да даде подробности за възникналия
непосредствено зад тях инцидент с автомобил и последиците от него, да не
26
останат на място, за да се заинтересуват за състоянието на техния приятел и
да не съобщят на близките му. Сериозна е и разликата в разстоянието от
пешеходната пътека, на която твърди, че са пресичали тримата до
действителното място на удара с пострадалия и процесния автомобил. Не
може да конкретизира на коя пешеходна пътека са пресекли главната улица,
както и да даде подробности за наличието или липсата на включени светлини
на приближаващия автомобил и разстоянието, от което са го възприели. От
друга страна за намиращи се в близост други пешеходци, не се сочи в
обясненията на подсъдимия и в показанията на пътниците в автомобила. За
липсата на други очевидци говори в показанията си и пристигналият в кратък
интервал от време на местопроизшествието св. К.. В този смисъл и
противоречивите и взаимоизключващи се показания на св. К., не съумяха да
доизяснят фактическата обстановка по случая по убедителен начин, за да им
бъде гласувано доверие.
Във връзка с изложените доводи в протеста и въззивната жалба,
настоящият състав реши, че за пълното изясняване на фактическата
обстановка е наложително да се преразпитат вещите лица, изготвили
арбитражната КСМАТЕ. Автоекспертите – инж. П. и инж. Х., обясниха по
какъв начин са определили мястото на удара, начинът на пресичането от
страна пешеходеца, неговото завъртане с промяна на посоката на движение,
как са определили времето за реакция на водача. Потвърдиха по категоричен
начин изводите си, че при хипотезата на „спокойно бягане“ ударът е бил
предотвратим от страна на водача, за разлика от по-вероятната такава за
„бързо бягане“, което е обосновано в табличен вид в заключението им.
Категорични са, че не би могло да се възприемат за достоверни показанията
на изслушания пред тях св. К., за това, че пострадалият е пресичал на
пешеходна пътека, защото тогава откритата на местопроизшествието паднала
на пътя торбичка с орехи нямаше да е на мястото, посочено в огледа.
Съвместно с вещото лице д-р Г. защитиха успешно тезата си, че преди
удара пострадалият е променил посоката си на движение, чрез завъртане и
подскок във въздуха, в който момент е настъпил инициалният контакт между
предната средна част на автомобила и пешеходеца и първоначалните
сравнително по-леки травми по долните крайници, за разлика от случаите,
когато би имало опорен на земята крак. Описват и вторичния удар в
обзорното стъкло по-вдясно от посоката на шофьора.
27
В рамките на поставените им задачи по експертизата, същите
отговориха на допълнителния въпрос, за това при наличието на насрещно
движещ се автомобил с включени светлини, от какво разстояние би могъл
водачът да възприеме обективно намиращият се на тротоара пешеходец, за да
може да предприеме действия по предотвратяване на произшествието.
Доизясняването на този въпрос е от съществено значение, с оглед доводите на
жалбоподателите - за по-ранната възможност пострадалият да бъде осветен от
светлините на насрещно движещите се автомобили, като бъде своевременно
възприет от подсъдимия и с обективна възможност да реагира.
Според вещите лица разстоянието, от което пешеходецът става
осветяем и възприемаем от водача на автомобила е не по-малко от 34,62 м, т.
е. 35 м. Едва от това разстояние водачът на процесното МПС, при наличието
на насрещно движещ се автомобил, би могъл да възприеме, че там има обект
и че той е пешеходец. И това е така, защото има две фази – първата е,
разбирането за наличие на някакъв обект, а втората е прякото възприятие за
това какъв е обектът. Обясняват, че в този случай се говори за конкретна
видимост, но по делото липсват някакви обективни фактически данни каква е
била скоростта на насрещно движещи се автомобили, разстоянието им един
спрямо друг, за да може тепърва да се изчисли, ако водачът на процесния
автомобил се движи „правомерно“ с определената в експертизата скорост, да
избегне произшествието.
Обръщат внимание и на обстоятелството, че пешеходецът идва от
вторична улица и първоначално попада в зона на ограничена видимост за
водача, който не може да го види и възприеме конкретно. Едва излизайки от
обсега на тази зона на ограничена видимост, тогава може да се прави
конкретен анализ. Достигайки на разстояние от 35 м до тротоара преди
улицата, ако се приеме хипотетично, че от този момент манифестира
желанието си да пресича и когато стъпи на платното, той става опасност.
Категорични са, че тези 35 м на конкретна видимост спрямо пешеходеца при
насрещно движещ се автомобил, не променят направените изводи в
заключението, че при наличието на спокойно бягане, съобразената скорост на
водача не би следвало да надвишава 55,76 км/ч., а при бързо бягане да не
надвишава 45 км/ч.
При липсата на насрещно движещи се автомобили, водачът при
28
включени къси светлини от сравнително близко - до 35 м минимално
разстояние, също би могъл да възприеме и разпознае какъв е осветяемият
обект. Тогава има асиметрично разпределение на светлинното петно –
дясното е повече, за разлика от лявото. При наличието на светлините на
насрещно движещ се автомобил би следвало разстоянието да е по-голямо, от
колкото да се разчита само на светлините на процесния автомобил. Но трябва
да се отчете и това, че пешеходецът първоначално се намира на тротоара,
когато светлинните снопове са под ъгъл и не са успоредни на пътното платно.
Тогава, за да се възприеме обекта, е необходимо той да бъде осветен поне на
20 см, за да се види. Независимо от всичко това, при движението на водача с
конкретно определената в експертизата скорост от 51,57 км/ч. или при
максимално разрешената за населено място от 50 км/ч., при наличието на
опасна зона от 40 м, няма да има предотвратимост на произшествието при
конкретната видимост за водача.
От правна страна:
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
съдът обосновано е приел, че подс. Й.П. не е осъществил състава на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл. 343, ал.1, б.
„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, понеже на 01.10.2018 г. в с. Б., обл.П., на ул. „П.“
при управлението на л.а. „Ф.” с ДК № ***, в нарушение на правилата за
движение по чл.21, ал.1 и чл.116 ЗДвП е превишил максимално разрешената
скорост от 50 км/ч, като в населено място е управлявал пътно превозно
средство от категория „В“ със скорост 58 км/ч, не е бил предпазлив към
пешеходец – дете, при което го е блъснал и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.Д.Г., ЕГН **********, б.ж. на с. Б., обл.П., настъпила на
13.10.2018 г., като го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.
Противно на доводите на прокурора и на поверениците на частното
обвинение, правилно въз основа на събраните по делото доказателства и най-
вече от заключенията на изготвените комплексни експертизи е преценено, че
поведението на подсъдимия П., като водач при управление на процесното
МПС в нарушение на горепосочените правила за движение не е в причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на
пешеходеца.
За нарушението на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
29
По делото е установено, че подс. П. на инкриминираната дата в с. Б. е
управлявал процесното превозно средство от категория „В“ със скорост на
движение от 51,75 км/ч, като по този начин е превишил максимално
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.
Основателно е съобразено от заключението на арбитражната
комплексна експертиза, че не следва да се възприема посочената в
повдигнатото обвинение скорост от 58 км/ч от повторната комплексна
експертиза. От една страна скоростта от 51,75 км/ч е близка до приетата
такава от 50 - 55 км/ч в първоначалната комплексна експертиза, а от друга
при изготвяне на заключението от арбитражната експертиза са взети предвид
всички събрани по делото доказателства, вкл. и на съдебното следствие.
Друг важен момент се явява обстоятелството, че избраната скорост от
51,75 км/ч е позволявала на водача да спре в зоната на осветеност от късите
светлини на управлявания от него автомобил. В арбитражната експертиза е
установено, че при осветеността на левия фар /в посоката на поява на
пешеходеца/, максималната скорост, с която е могъл да се движи лекият
автомобил, за да може да спре със запас 1 м в рамките на разстоянието му на
видимост е била 58,95 км/ч., т. е. скоростта на подс. П. от 51,57 км/ч е била
технически съобразена.
На следващо място, от заключенията на повторната и на арбитражната
експертиза безспорно е установено, че подс. П. е имал техническата
възможност да възприеме пешеходеца в осветяваната зона от фаровете на
автомобила му - на разстояние 35 м, когато е стъпил на пътното платно
/обяснено и пред настоящия състав/. При това разстояние обаче между
автомобила и пешеходеца дължината на опасната зона за спиране на
автомобила е 40,72 м - при скоростта на автомобила от 51,57 км/ч, а при
разрешената скорост от 50 км/ч дължината на опасната зона е 39,05 м. Тази
опасна зона е изчислена при движение на пешеходеца, представляващо бързо
бягане, а не при спокойно бягане. В тази връзка, правилно подобен темп на
придвижване на пострадалия е възприет от окръжния съд въз основа на
показанията на св. Б., който е единствения непосредствен очевидец на ПТП,
освен подсъдимия.
Поради тези причини, въпреки възраженията на държавното и частното
обвинение, обосновано е преценено, че подс. П. като водач на лекия
30
автомобил е нямал обективна възможност да предотврати произшествието,
чрез пълно спиране с максимална интензивност от мига на навлизане на
пешеходеца върху платното за движение с бързо бягане /базирано на
показанията на св. Б., които остават неопровергани от други доказателства по
делото/. А след като ударът е бил технически непредотвратим и при
максимално разрешената скорост от 50 км/ч, тогава вмененото нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е неотносимо спрямо настъпилия вредоносен резултат.
Затова и движението на подс. П. с превишена скорост малко над разрешената
от 51,57 км/ч, не е в пряка причинна връзка с настъпилите от ПТП
съставомерни последици[1].
За нарушението на правилата за движение по чл.116 от ЗДвП.
Правилно, противно на доводите на прокурора и частното обвинение,
окръжният съд е счел, че и това нарушение на правилата за движение, по
обвинението за проявена непредпазливост към пешеходец – дете, не е налице.
Тази разпоредба въвежда императивното изискване към водачите да
бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците с особени белези за своята
уязвимост, сред които са и децата. Но за целта трябва от страна на
подсъдимия да има първоначалната възможност да възприеме наличието в
близост или на самото пътно платно на подобен обект, който възнамерява или
е предприел пресичане, за да може да бъде особено внимателен и
своевременно да реагира.
Основателно не е прието обвинението, че подс. П. като водач не е бил
внимателен и предпазлив към пресичащия пешеходец - М.Г., независимо от
това, дали се счита за дете или не. И това е така, защото подсъдимият се е
движел в рамките на осветеността на фаровете си, а пострадалият е тръгнал
да пресича пред неговия автомобил, като с бързо бягане е изскочил внезапно
след преминаване на насрещно движещи се други два автомобила. Правилно
е отбелязано, че пешеходецът при слизането на пътното платно технически е
бил в осветената зона от фаровете на подсъдимия, но не може да се каже по
категоричен начин по делото, дали същият обективно е бил видим за водача и
от кога - поради изскачането му с бързо бягане, веднага след насрещно
движещите се коли и поради ръста си /1,53 м/.
От заключението на арбитражната експертиза е установено, че времето
за реакция на водача е 1,4 сек., като включва сумарно време от 0,8 сек. и 0,6
31
сек., което е необходимо за възприемането и разпознаването на обекта.
Последното следва да бъде съпоставено и с времето от 2,44 сек., през което
пешеходецът се е намирал на пътното платно – от момента на стъпването му
върху него до момента на първоначалния контакт между тялото и автомобила
/вкл. и времето за завъртане/.
Както стана реч по-нагоре, след като пешеходецът е станал видим и
разпознаваем за водача от момента, в който е бил на тротоара непосредствено
до улицата с манифестирано желание за пресичане и слиза на пътното платно
при разстояние от около 35 м /при наличието или без насрещно движещи се
автомобили/, от времето необходимо за реакция на водача до времето за
настъпване на удара остава около една секунда – 1,04 сек. /2,44 - 1,4 сек./.
Последното с основание е съобразено, че кореспондира и с показанията на св.
Б., който посочва в резюме, че след разминаването с другия автомобил
момчето е изскочило, като е тичало бързо и го е видял за първи път
непосредствено преди удара – секунда или две. Или очевидно от страна на
водача за това време от около секунда до настъпването на удара е било
невъзможно да избегне удара и при максимално спиране. Пешеходецът е бил
в опасната зона за спиране на автомобила вследствие на собственото си
поведение, поради което не може да се приеме, че подс. П., като водач не е
бил внимателен и предпазлив към него.
На следващо място, макар и ТР № 61/26.12.1983 г. по н. д. № 58/1983 г.
на ОСНК да е произнесено отдавна, то все още не е загубило своето значение.
Безспорно в чл. 2 от Закона за закрила на детето е дадено определение за дете
– всяко физическо лице до навършване на 18 г. Но този закон има за предмет
основните права, принципи и мерки, които следва да се спазват от
държавните органи и общините, участието на юридически и физически лица
във връзка с дейностите по закрила на децата. Докато в тълкувателното
решение са обсъдени разминаванията в съдебната практика относно това,
дали под понятието „деца“ следва да се имат предвид само малолетните лица
или в тази категория се включват и непълнолетните лица. В тази връзка там
изрично е отбелязано, че преценката на водачите на МПС за наличие на деца
на пътя се изгражда най-вече от външните, видими признаци за възрастта и
ръста на детето, а след това и върху неговата възможност правилно или
неправилно реагиране на пътната обстановка. И понеже непълнолетните
много повече се доближават по своята физика и интелект до възрастните, за
32
разлика от малолетните, в категорията деца и уязвими участници в
движението са само лицата ненавършили 14-годишна възраст. Затова се
изисква и намаляване на скоростта на движение, във всички случаи от
момента на възприемане на детето, независимо от близостта му до мястото на
преминаване на превозното средство /на платното за движение, на тротоара
или банкета/ и обстоятелството, дали възприема или не приближаването му.
И в тези случаи, когато не е намалена скоростта до пределите на безопасност,
макар и това да е станало в опасната зона за спиране на МПС, водачът не се
намира при условията на чл. 15 от НК[2].
На следващо място, коректно е преценено, че в настоящия случай, след
отпадането на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, ще следва да се
съобрази и дали е налице нарушение на правилата по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно трайната съдебна практика, разпоредбите на чл.20, ал.2 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП са взаимно-изключващи се, защото не могат да обосноват
едновременно наличие на причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат[3]. И това е така, защото с превишаването на определените от закона
стойности, водачът винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира
при съответните обстоятелства. Но ако се установи, че движението с
„превишена скорост“ не е в пряка причинно-следствена връзка със
съставомерния резултат, тогава би имало възможност за нарушение на
правилата за „съобразената скорост“[4].
В този смисъл са и основните доводи в подадения протест и въззивната
жалба, че подсъдимият П. като водач би имал техническата възможност да
избегне удара, чрез безопасно и екстрено спиране, ако реагира своевременно
при навлизане на пешеходеца на платното за движение от ляво, при движение
със скорост от 45 км/ч.
Окръжният съд при обсъждането на обвинителната теза е приел, че от съществено
значение е това, дали подсъдимият, когато обективно е могъл да види
пострадалия, би имал техническата възможност да предотврати удара и дали,
заради несъобразена скорост сам си е отнел възможността да направи това.
По делото безспорно е изяснено, че подс. П. би имал техническата
възможност да предотврати удара, чрез безопасно екстрено спиране към
момента, в който пострадалият стъпва /слиза/ на пътното платно отляво при
движение със скорост, според арбитражната експертиза под 45,05 км/ч.
33
/предходните под 40 км/ч и под 45 км/ч/.
Същевременно с това, разрешената скорост в този пътен участък не е
била ограничена, т. е. е до 50 км/ч. И по този повод за подсъдимия, не е
съществувало задължение да шофира със скорост по-ниска от горепосочените
така, както се вменява в обвинителния акт.
Не се оспорва обстоятелството, че в момента, в който пострадалият е
слязъл на пътното платно и е тръгнал да го пресича с бързо бягане, веднага
след преминаващ автомобил, подс. П. се е движел с леко превишена скорост
от 51,57 км/ч. Но така избраната от него скорост /вкл. и максимално
разрешената за населено място от 50 км/ч/, обаче му е позволявала да спре в
рамките на видимост, очертана от късите светлини на автомобила, т. е. се
явява технически съобразена.
Въпросът, който възниква на следващо място е, дали водачът П. е
трябвало да се движи при конкретната пътна обстановка със скорост 45 км/ч.,
която би му позволила да предотврати произшествието?
Правилно е преценено, че в конкретната пътна ситуация възникналата
опасност на пътя не е била предвидима, като освен минимално превишената
скорост, подс. П. не е допуснал други нарушения на правилата за движение,
които да са в причинна връзка с настъпилите съставомерни последици,
защото няма недооценени от водача отрицателно действащи на пътната
обстановка фактори, които обективно да са могли да бъдат възприети извън
опасната зона на спиране на автомобила, т.е. опасността се е появила
внезапно за водача – като неправомерно пресичащ с бързо бягане
пешеходец с ръст 1,53 м, веднага след преминала насрещна кола.
В тази връзка сравнително точно е съобразено, че спрямо подс. П. не би
могло да се вмени виновно причиняване на вредоносния резултат. И това е
така, защото не може да се изисква от водача на МПС, винаги да очаква и
предвижда евентуално възникване на опасност на пътя и съобразно подобни
очаквания, без да са подкрепени с някакви обективни обстоятелства, същият
да се задължава да избира скоростта си на движение. Неправилно би било да
се твърди, че избраната скорост от подсъдимия се явява несъобразена по
смисъла на закона, като съобразената такава е трябвало да бъде под
определената от експертите от 45 км/ч, само с оглед на възможността при нея
да се предотврати ПТП.
34
Действително от най-важно значение за отговорността на подсъдимия е
и това, дали той своевременно е възприел опасността /от момента, когато за
него това е било обективно възможно/, както и дали от този момент той е
изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре. От показанията
на свидетеля - очевидец Б., както и от обясненията на подс. П. се установява,
че пострадалият се е появил внезапно пред автомобила и секунда или две,
след като са го видели е последвал ударът, а водачът веднага е предприел и
действия по спиране.
Затова и внезапната поява на пешеходец в тъмната част на
денонощието, пресичащ с бързо бягане пред автомобила на подс. П. и то
веднага след насрещно движещ се автомобил, с ръст 1,53 м, облечен и обут
изцяло в черни дрехи и обувки, без светлоотразителни елементи по тях, не би
могло да се счита, че е от категорията обстоятелства, които подсъдимият е
могъл и е бил длъжен да предвиди, за да избере скоростта си на движение
съобразно тях.
Друг сериозен довод на прокурора в протеста и в жалбата на
поверениците се състои, в това, че подс. П. не е съобразил скоростта си с
наличието на пътни знаци А18 и А19 за пешеходна пътека и внимание деца
преди началото на кръстовището в с. Б. на улиците „П.“ и „Ч.“. Този факт е
безспорен, но от заключението на арбитражната експертиза е изяснено в
приложената скица /л.156 от НОХД № 552/20 г./, че към момента, в който
пострадалият е слязъл на пътното платно и е тръгнал да го пресича зад
насрещно движещите се автомобили /със спокойно или бързо бягане/,
подсъдимият П. с процесния автомобил, все още не е стигнал до мястото на
пътните знаци и пешеходната пътека. А там, по делото няма установени
категорични данни за наличието на други пешеходци като предходна
опасност, с която да се съобразява и намалява скоростта си на движение под
разрешената такава в рамките на 45 км/ч.[5]
По съвсем друг начин би стоял въпросът, ако пострадалият или
евентуално друго лице предприеме пресичане непосредствено в обсега на
пътните знаци и пешеходната пътека, което дава възможност за по-ранното
им възприемане и налага съобразяване от страна на водача с намаляване на
скоростта на движение до по-ниска от разрешената за населено място. При
тези случаи, дори и произшествието да настъпи в опасната зона за спиране на
35
водача, тъй като деецът изначално сам се е поставил в невъзможност да
предотврати възникналата потенциална опасност, указана с подобни пътни
знаци, се счита че е налице виновно поведение, което би било в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП[6]. Но в конкретния случай, при
липсата на такава обусловеност, ако се приеме противното, би означавало да
се приеме по същество обективна безвиновна отговорност, каквато не е
налице[7].
В този ред на мисли, настоящата инстанция споделя становището на
окръжния съд, че подобно виновно поведение от страна на подс. П. не е
налице, защото липсва причинно-следствена връзка между скоростта на
движение на автомобила и настъпилото ПТП, тъй като ударът е бил
непредотвратим.
В случая е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК, като съдът е приел, че водачът не е бил длъжен и не е могъл при
конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на обществено-
опасните последици, свързани с настъпилия удар и последвалата смърт,
поради което същото не е било извършено от него виновно. Така направеният
правен извод като краен резултат е правилен и законосъобразен, но следва да
се има предвид и уточнението, че при случайното деяние е достатъчна
липсата на едното от тези две условия[8].
Деянието на водача не може да се третира като случайно, когато
опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е
бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е
могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил
това[9]. Но няма как да се приеме от страна на П. наличието на задължение,
извън зоната очертана от пътните знаци и маркировка за пешеходна пътека,
да предвиди възможността от последваща поява на пострадалия, което на
свой ред да изисква от негова страна да намали скоростта си на движение до
степен, при която би могъл да предотврати настъпването на обществено-
опасните последици. В настоящия случай, основната причина за настъпилото
ПТП е именно поведението на пешеходеца, който внезапно зад друг
преминаващ автомобил е пресякъл пътното платно, като е изскочил пред
автомобила на подсъдимия в неговата опасна зона[10]. По този начин,
наличието и неправомерното поведение на пешеходеца се явява
36
непредвидимо за водача П., с оглед настъпването на обществено-опасните
последици от последвалото ПТП, довело до причиняване смъртта на
пострадалия.
Поради тези причини и настоящата въззивна инстанция, намира, че не
следва да бъдат възприемани за обосновани доводите на държавното и
частното обвинение за установено виновно поведение от страна на подс. П.,
поради допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, пр.1
или пр.2 от ЗДвП, вместо чл.21 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, което да обуслови
подвеждането му под наказателна отговорност за престъплението по чл.343,
ал.1, б.“в“ от НК, като обосновано и законосъобразно същият е бил оправдан
изцяло.
Не се налага промяна и относно произнасянето на съда за подробно
описаните веществени доказателства, които не са поискани от наследниците
на пострадалия и следва да се унищожат като вещи без значителна стойност,
след влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд е пропуснал да вземе отношение по направените
разноски с присъдата, като е уточнил в мотивите, че на основание чл.190, ал.1
от НПК остават за сметка на държавата, което обаче е следвало да стане по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК с определение.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Тъй като подс. Й.С.П. е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, направените разноски пред въззивната
инстанция за явяването и изслушването на св. К. в размер на 20 лева и на
вещите лица от арбитражната експертиза в размер на 780.60 лева или общо от
800.60 лева, остават за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд
[1] В този смисъл е не само цитираното Р № 28 от 23.02.2009 г. по н.д .№ 733/2008 г., I н.о. на ВКС.
[2] Вж. т.1 и т.2 от ТР № 61/26.12.1983 г. по н.д. № 58/1983 г. на ОСНК.
[3] Вж. указанията на т.1, б.“а“ от ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС.
[4] Вж. Р № 297/1984г. на III н.о., Р № 533/2000 г. по н.д. № 397/2000 г. и Р № 28/23.02.2009 г. по н.д. № 733/2008
г. двете на I н.о., Р № 5/01.02.2015 г. по н.д. № 2900/2011 г. на II н.о. и Р № 43/26.02.2015 г. по н.д. № 1604/2014 г.
37
на I н.о., Р № 1/09.03.2015 г. по н.д. № 1934/2014 г. и Р № 192/31.10.2016 г. по н.д. № 700/2016 г. двете на III н.о.
на ВКС.
[5] В тази връзка се изложиха съображения за некредитирането на показанията на св. К. и съпоставянето им с
обясненията на подсъдимия, показанията на св. Б. и св. К..
[6] Р № 1360 от 2.12.1977 г. по н. д. № 1201/77 г., III н. о. на ВС, Р № 79 от 18.04.2012 г. по н. д. № 4/2012 г. и Р №
400 от 8.10.2009 г. по н. д. № 387/2009 г., двете на III н. о. на ВКС.
[7] Р № 239 от 8.05.2013 г. по н. д. № 643/2013 г., III н. о. на ВКС.
[8] Р № 344 от 1.10.2009 г. по н. д. № 369/2009 г., III н. о. на ВКС посочва, че при случайното деяние
едновременното деецът трябва да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди настъпването от деянието му на
обществено-опасните последици. Но доктрината и в някои други решения на ВКС се приема, че е достатъчна
липсата на едното от тези две условия, какъвто е и граматическия смисъл на текста в чл.15 от НК. И. Н.,
Наказателно право на Р. България, Обща част, книга втора, ИК „Софи-Р“, 1992г., с. 124. Р № 443 от 4.11.2011 г. по
н. д. № 2245/2011 г., I н. о. на ВКС.
[9] ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, т.5, „б“, Р № 79 от 18.04.2012 г. по н. д. № 4/2012 г., III н.
о. на ВКС.
[10] Р № 321 от 12.09.2011 г. по н. д. № 1673/2011 г., III н. о. на ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000/07. 01. 2022 г., постановена по
НОХД № 552/2020 г., по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски
пред апелативния съд в общ размер от 800.60 лева остават за сметка на
държавата.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38