№ 1403
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110156829 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права, при твърденията, че с
ответницата сключили договор за обучение, като съгласно план за плащане, ответницата се
задължила да заплати разсрочено такса за обучение на вноски, от по 465,49 лева, неплатени
били от 2 – ра до 5 – та вноска включително. Твърди, че детето, за което е сключен договора,
ползвало логопедични услуги, за които са издадени две фактури. Предявява установителни
искове за: сумата 1861,96 лева неплатени ежемесечни вноски за такса обучение по фактури
от 4.4.2017г., 1.5.2017г., 1.6.2017г., 1.7.2017г., издадени по договор за обучение от 6.3.2017г.
на дете, както и сумата от 180 лева такси за предоставени логопедични услуги по фактури от
3.7.2017г. и 4.8.2017г както и лихва за забава от 15.07.2020г. до 21.06.2021 г. в размер на
193,90 лева.
Ответницата, в срока за отговор, прави възражение за давност на вземанията за
вноски, които счита за периодично вземане, и сочи, че е платила вземанията за
логопедични услуги.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 6.3.2017г.,
страните сключили договор за обучение, при такса от 1104 евро, чието плащане е
разсрочено на вноски, съгласно план за плащане, с падежи, посочени в плана: 1.3.2017г.-
152 евро, и 10.4.2017г., 10.5.2017г., 10.6.2017г., 10.7.2017г.- от по 238 евро, както и
безспорно е, че през м.6.2017г. и м.7.2017г., детето е ползвало логопедични услуги, на
стойност, съответно – 30 лева и 150 лева.
С протоколно определение от о.с.з. от 10.2.2022г., съдът е отделил за безспорно и
1
ненуждаещо се от доказване, че на 21.12.2021г. ответницата е заплатила в полза на ищеца
сумата 260,26 лева, по посочените в платежното нареждане 2 фактури, както и че
обезщетението за забава върху главниците възлиза на сумата, посочена в исковата молба.
Представен е договор 6.3.2017г., сключен между ищеца и ответницата, подписан от
тях, с който ищецът е поел задължението да организира и осъществи обучение на детето на
ответницата за срок от една учебна година – 2017г. В договора е посочено, че за начална
дата на договора се счита по – късната от двете дати - 1.9.на текущата година или датата на
постъпване на детето в детската градина, като срокът на договора е до 31.7.2017г. , а датата
на постъпване на детето в детската градина е 15.3.2017г. Цената за услугата е предвидена в
разпоредбата на чл.2,1 от договора, както следва: годишната такса за обучение на детето е в
размер, определен на база брой и вид посещения, избрани от родителите. Конкретизирано е,
че са избрани пет целодневни посещения на седмица, както и плащане на 12 вноски. Към
договора е приложен план за плащане на такса по договора, като са посочени падежите :
1.3.2017г. /152евро/, и сумата от по 238 евро на дати: 10.4.2017г., 10.5.2017г., 10.6.2017г.,
10.7.2017г. В плана е посочено, че дължимата такса възлиза на 1163 евро за период на
обучението, посочено е, че сумата е 1104 евро след направена отстъпка 5 %, както и че
месечното плащане въъзлиза на 250 евро, 238 евро, след отстъпка.
В разпоредбата на чл.3,1 от договора е предвидено, че сумите по договора за
обучение се заплащат в български лева, съобразно курса на БНБ, в деня на плащането, по
банкова сметка или на пос терминал, като условията и сроковете на плащане са посочени в
приложение 2 към договора, съгласно избрания начин на плащане / чл.3,2/, като за всяко
плащане се издава фактура.
Представени са фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Страните не спорят по сключването на договора за обучение, както и дължимостта на
възнаграждението по него от ответницата. С отговора на исковата молба, дължимостта на
претенцията на ищеца за плащане на възнаграждение се оспорва единствено като погасена
по давност. За да се отговори на въпроса каква е давността на вземането за заплащане на
възнаграждение по договора, следва да се установи неговия характер. Видно от
разпоредбите на чл. 1,1 във връзка с чл.1,4 и 2,1 от договора, тълкувани систематически една
с друга, на основание чл.20,изр.2 ЗЗД, срещу обучението на детето, на ищеца се следва
годишна такса в размер, съответен на вид и брой посещения през годината, избран от
възложителя –ответник. Таксата е обща, неделима, и е дължима за учебната година, а
споразумението на страните същата да се плати на части, съставлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение на общото неделимо задължение, на части. Периодичните плащания,
съгласно постановките, приети в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, съставляват
задължения, които, макар породени от един и същи юридически факт, но относително
самостоятелни, като периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора - например, доставка на стока и услуга от едната страна, през определен период, и
заплащане от насрещната страна на получената стока или услуга през този период. С
договора, ищецът поема задължение с продължително действие, което не се характеризира с
периоди на изпълнение – ищецът дължи изпълнение през целия период, като ответникът –
възложител би следвало да дължи заплащане на уговореното възнаграждение изцяло, при
приключване на периода, ако не беше уговорката за разсрочване плащането на
2
възнаграждението на части. Нито една от страните няма задължение, характеризиращо се с
периодичност. Съгласието на кредитора да получи частично плащане, съставлява съгласие
за получаване на изпълнението по реда на чл.66 ЗЗД.Ето защо, по отношение
възнаграждението по договора за обучение, приложима е общата, 5 – годишна давност по
чл.110 ЗЗД, а не кратката, 3 – годишна давност, предвидена в чл.111, б. в ЗЗД.
Изискуемостта на вземането за възнаграждението , от която, съгласно чл.114,ал.1
ЗЗД, настъпва с изтичане срока на договора, както е предвидено в разпоредбата на чл.1,4 от
същия, до 31.7.2017г. Следователно, от 1.8.2017г., започва да тече 5 – годишната давност за
цялото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, с подаване на заявление по чл.410
ГПК, във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва. Относимо към спора, към
23.6.2021г., когато заявлението по чл.410 ГПК е подадено, и когато не е изтекла 5- годишна
давност за вземането, давността е прекъсната, и не изтекла. С оглед изложеното, искът за
главница е основателен. В разпоредбата на чл.3,1 от договора е предвидено, че сумите по
договора за обучение се заплащат в български лева, съобразно курса на БНБ, в деня на
плащането, по банкова сметка или на пос терминал, като условията и сроковете на плащане
са посочени в приложение 2 към договора, съгласно избрания начин на плащане / чл.3,2/.
Изложените разпореди сочат на определен падеж на задълженията, дати на частичното
плащане. Относимо към делото, това означава, че ответницата дължи на датите 10.4.2017г.,
10.5.2017г., 10.6.2017г., 10.7.2017г сумите от по 238 евро, в левовата им равностойност в
посочения ден, по фиксинг на БНБ. Фиксингът на БНБ определя 1 евро да се продава за
1,95583 лева, което означава вноска от по 465,69 лева вноска, или искът за главници е
доказан по размер – 1861,96 лева.
Претенцията за признаване на вземане в размер 180 лева, за логопедични услуги, по
фактури № 106/3.7.2017г. и № 133/4.8.2017г., като платена в хода на исковото производство,
следва да се отхвърли. В отговора на исковата молба е направено изявление, че ответницата
е платила главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от датата
на забавата, до плащането. Плащането не е оспорено от ищеца в о.с.з. от 10.2.2022г., поради
което и следва по реда на чл.76,ал.1,пр.1 ЗЗД да се приеме, че изявлението на ответника
съставлява изявление, с което заявява на кредитора кои негови вземания плаща, като
платената сума е достатъчна да покрие главниците за логопедични услуги, както и
начисленото обезщетение за забава върху тях.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за такса за
обучение. По аргумент от разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД, с посочване на падеж на
разсроченото плащане, страните определят ден на плащането, след изтичането на който,
длъжникът изпада в забава. Претенцията на ищеца е за обезщетение за забава от 1.9.2017г.
до 12.3.2020г., върху общата главница 1861,96 лева, както и от 15.7.2020г. до 21.6.2021г.
Изчислено, на основание чл.162 ГПК, въз основа достъпната на съда програма за
изчисляване на законна лихва, обезщетението за забава възлиза на сумата 477,91лева за
период от 1.9.2017г. до 12.3.2020г., и 176,89 лева за период 15.7.2020г. до 21.6.2021г.
Исковете за обезщетение за забава върху главниците за логопедични услуги, предвид
липсата на спор относно размера на обезщетението за забава, следва да се отхвърлят, поради
плащането. Съдът не обсъжда възражението за давност, относно платените вземания – за
логопедични услуги и обезщетение за забава върху тях, тъй като на основание чл.118 ЗЗД,
длъжникът не може да иска платеното, погасено по давност вземане, дори и към момента на
плащането да не е знаел, че давността за вземането е изтекла.
По иска за обезщетение за забава за главницата от 1861, 96 лева, в основателния
размер, действително е налице погасителна давност за част от вземането, за период до
23.6.2018г. /3 години назад от заявлението по чл.410 ГПК – 23.6.2021г., с което давността се
прекъсва/. Обезщетението за забава за период 23.6.2018г.- 12.3.2020г. възлиза на сумата
325,33 лева, за която следва да се уважи искът, като възражението за давност е основателно
за обезщетение за забава върху главницата 1861,96 лева, за период 1.9.2017г. -22.6.2018г.,
което възлиза на сумата от 152,58 лева, за която искът следва да се отхвърли, поради изтекла
давност.
3
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски от 105,20 лева за заповедното производство, от които сумата 55,20 лева държавна
такса, и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
За исковото производство, разноските на ищеца възлизат на сумата от 65,01 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От сторените разноски,
съразмерно с основателната част на иска / приспада се само сумата, за която искът за лихва
се отхвърля, поради давност, но не и останалата част, за която претенцията е отхвърлена,
тъй като плащането е в хода на процеса, и то е причината искът да се отхвърли за
горницата/, на ищеца се следва сумата от 99,38 лева за заповедното и сумата от 155,88 лева
за исковото производство.
Ответницата претендира сумата 820 лева, заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС, в деня на сключване на договора за правна защита и съдействие – 20.12.2021г. От него,
съразмерно с неоснователната част на исковете, в частта, погасена по давност, на
ответницата се следва сумата от 45,33 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Д. ИВ. ЕГН: ********** ..., общ. Столична, обл.
София (столица) дължи на .... ЕИК: ... гр. ...., общ. Столична, обл. София (столица) 1861,96
лева неплатени ежемесечни вноски за такса обучение по фактури от 4.4.2017г., 1.5.2017г.,
1.6.2017г., 1.7.2017г., издадени по договор за обучение от 6.3.2017г. на дете, ведно със
законна лихва от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата
1861,96 лева за период от 23.6.2018г.- 12.3.2020г. в размер 325,33 лева, лихва за забава
върху главницата от 1861,96 лева от 15.07.2020г. до 21.06.2021 г. в размер на 176,89 лева, за
които суми по гр.д.№ 36504/2021г. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
Сумата е платима от ответницата по банков път, по сметка:
BG77UNCR70001522318042.
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане, извършено в хода на процеса, исковете за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по гр.д.№ 36504/2021г. на СРС, 125- ти състав за: сумата от 180 лева такси за
предоставени логопедични услуги по фактури от 3.7.2017г. и 4.8.2017г., ведно със законна
лихва от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, както и за обезщетение за забава върху
главницата от 180 лева за период от 01.09.2017г. до 12.03.2020 г. в размер на 46,20 лева и
обезщетение за забава върху главницата от 180 лева за период 15.07.2020г. до 21.06.2021 г.
в размер на 17,10 лева.
ОТХВЪРЛЯ, поради изтекла погасителна давност, иска за установяване на вземане
4
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
36504/2021г. на СРС, 125- ти състав: за лихва за забава върху главницата 1861,96 лева за
период от 1.9.2017г. до 22.6.2018г. в размер 152,58 лева.
ОСЪЖДА М. Д. ИВ. ЕГН: ********** ..., общ. Столична, обл. София (столица) да
заплати на .... ЕИК: ... гр. ...., общ. Столична, обл. София, сторените разноски: сумата от
99,38 лева за заповедното и сумата от 155,88 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА .... ЕИК: ... гр. ...., общ. Столична, обл. София, да заплати на М. Д. ИВ.
ЕГН: ********** ..., общ. Столична, обл. София (столица) сторените разноски 45,33 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5