№ 15
гр. Ловеч, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102367 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от „Уникредит Булбанк“ АД против Ю. Г. П. и С. С. Й., действаща чрез
своята майка и законен представител Ю. Г. П. за присъждане на вземания за
главница и договорна лихва по договор за кредит.
Твърди се, че между ищеца и С.П.Й. е постигнато съгласие и сключен
договор, по силата на който на Й. е издадена кредитна карта с лимит от 780,00
лв., със срок за ползване до 30.04.2017 г.
Страните са постигнали съгласие за изменение на договорната връзка с
договор от 25.04.2019 г., със срок за ползване на кредитния лимит до
31.03.2021 г.
Поради необслужване на вноски в периода април – юни 2020 г.
вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, а до длъжника е
отправено изявление за прекратяване на договорните отношения. При
връчването на изявлението е установено, че длъжникът е починал. Негови
правоприемници се твърди, че са преживялата му съпруга Ю. Г. П. и
низходящата му С. С. Й..
Непогасени по партидата на длъжника са суми в размер на 772,26 лв. –
главница, 52,97 лв. – договорна лихва за периода 16.04.2020 г. до 21.08.2020 г.
1
и договорна лихва в размер на 147,24 лв. за периода 21.08.2020 г. до
28.11.2021 г., като от всеки от правоприемниците се претендират половината
от всяко вземане.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
всеки от ответниците да заплати в полза на ищеца сумата от 386,13 лв. –
главница по договор за кредитна карта за физически лица от 25.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г., 101,11 лв. – лихва за периода
16.04.2021 г. до 28.11.2021 г. до 28.11.2019 г., от която 26.49 лв. – лихва върху
редовна главница за периода 16.04.2020 г. до 21.08.2021 г. и 73,62 лв. – лихва
за просрочена главница за периода 21.08.2020 г. до 28.11.2021 г.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. А., който по
същество излага становище за основателност на заявените искове, като
развива съображения в тази насока и поддържа искането за присъждане на
разноски, сторени в производството по делото.
Ответниците не участват лично или чрез представител в хода на
производството и не изразяват становище по съществото на спора.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Между „Уникредит Булбанк“ АД и С.П.Й. през 2019 г. е постигнато
съгласие и сключен договор, по силата на който банката се е задължила да
предостави и даде права на Й. – оправомощен държател на основна и
допълнителна кредитни карти, издадени при условията на договор за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на кредитни карти като
електронни платежни инструменти, с която да усвоява в рамките на периода
за клиентски плащания и при условията на договора кредитен лимит до
размера на сумата от 780,00 лв., като се задължава да я възстанови или поне
минимална месечна вноска от 23,40 лв., съставляваща 3 % от кредитния
лимит, от първо до петнадесето число месеца следващ периода на предходно
клиентски плащания. Страните са уговорили срок на договора от 24 месеца –
до 31.12.2021 г., с възможност банката едностранно и многократно, по нейна
преценка, да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния
лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия
на договора, в случай че кредитополучателят изрично не е поискал
2
прекратяването му с изтичане срока на договора и е изправна страна по него,
като и не е в просрочие по едно и повече задължения по него. За усвоените
суми се начислява ежедневно лихва от датата на транзакцията, извършена в
рамките на периода на клиентски плащания /всеки календарен месец от първо
до последно число/ на база 360/360, като на месец тя е в размер на 1,23 %.
В договор за предоставяна на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти от
25.04.2019 г. „Уникредит Булбанк“ АД и С.П.Й. са уговорили условията за
ползване на издадената на Й. кредитна карта Visa Classic. В протокол от
25.04.2019 г. е удостоверено предаването от служител на „Уникредит
Булбанк“ АД на С. Й. на кредитна карта Visa Classic и ПИН код.
На името на С.П.Й. при ищеца е открита партида за обслужване на
задължения по договори за кредитни карти физически лица. По тази партида
са осчетоводявани всички операции за движение на средства по погасителна
сметка № 70001522265835 по договор от 25.04.2019 г.. Към 06.05.2020 г. от
кредитния лимит, предоставен по договора, е усвоена сума в размер на 772,26
лв., като последното регистрирано теглене от кредитната сметка чрез АТМ, в
размер на 50,00 лв., е на 13.04.2020 г. След тази дата не са усвоявани суми по
договора. Върху усвоената главница от 772,26 лв., за периода 16.04.2020 до
21.08.2020 г., е начислена договорна лихва от 52,97 лв., съобразно уговорения
в договора процент 1,23 на месец. При същата основа - 1,23 % на месец,
върху просрочената главница от 772,26 лв., е начислена договорна лихва от
147,24 лв. Счетоводството на ищеца във връзка със сключените договора за
кредитни карта физически лица е водено редовно. Казаното се установява от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза.
С.П.Й. е починал на 06.05.2020 г. и оставили за свои наследници по
закон преживяла съпруга – Ю. Г. П. и низходящата С. С.а Й., което се
установява от удостоверение за наследници изх. № 250/26.01.2022 г.,
издадено от Община Ловеч.
За образуваното производството е уведомена Дирекция „Социално
подпомагане“ Ловеч, която е ангажирала доклад по делото. В него се посочва,
че основните грижи за С. Й. се полагат от майка й в жилище, находящо се в
гр. Ловеч. При срещите със социалните работници П. е заявила, че е трудова
3
ангажирана с доход от 1000,00 лв., като получава наследствена пенсия и
помощ за отглеждане на дете. В доклада е направен извод, че майката
осигурява негови основни потребности.
С доклада на делото за служебно известен на съда е обявен факта, че в
производството по ч. гр. д. № 1613/2020 г. по описа на РС Ловеч е
постановено да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН в Районен съд
Ловеч приема по описа на наследството на С.П.Й., починал на 06.05.2020 г.,
от С. С. Й., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител - Ю. Г. П. върху следните движими вещи и наследствени имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 43952.506.1039.1.8,
находящ се в гр. Ловеч, Община Ловеч, Област Ловеч, с адрес на имота: гр.
Ловеч, п. к. 5500, ул. "Осъмска" № 11, ет.З, ап.10, разположен в сграда № 1,
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 43952.506.1039,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта - 1, площ по документ за собственост - 77,50 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 43952.506.1039.1.9, под
обекта - 43952.506.1039.1.3, над обекта - 3 няма, както и припадащите му се
5,088086 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право
на строеж и върху принадлежащото към обекта съгласно документа за
собственост таванско помещение № 2, застроено на 20,55 кв. м съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том I, per. №
1572, дело №83/2010 год.; 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43952.551.219 в землището на град Ловеч, ЕКАТТЕ 43952, с
площ от 600 кв. м., в местността "Полето - Лагера", извън строителните
граници, по плана на новообразуваните имоти за тази местност, одобрен със
Заповед № 379 от 30.06.2008 г., на Областен управител на Област Ловеч,
начин на трайно ползване - нива IV категория, заедно с построената върху
този имот масивна сграда с идентификатор 43952,551.219.1 на един етаж, друг
вид сграда за обитаване, с площ от 35 кв. м.; 1/6 идеална част от
АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. Ловеч в ж. бл. “Гълъб", на ул.
"Двадесет и втори август" № 4, ет. 1, със застроена площ от 85,79 кв.
м.,заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху УПИ - 6, в кв. 36 пл. № 940 по плана на града съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, per. № 97,
дело №16/1999 год; ЛЕК АВТОМОБИЛ, рег. №ОВ9806ВА, марка: Хюндай И
4
30; с № на рама TMADC51DP9J008454; № на двигателя G4FC8Z080257; цвят
черен.
В рамките на исковото производството е развита процедура по чл. 51
ЗН по отношение на ответника Ю. Г. П., приключила с обявяване на загубено
право от нейна страна право да приеме оставеното наследство от С.П.Й..
Препис от определението, с което е обявено загубено право от Й. да приеме
наследството на С. Й. и е връчен лично /на 30.11.2022 г./, като в срок срещу
него не е подадена жалба, поради което съдът е разпоредил да се извърши
надлежно отбелязване в книгата по чл. 49 ЗН /в този случай вписването не е
елемент от фактическия състав на „отказа от наследството“/.
Останалите писмени доказателства, ангажирани от ищеца в хода на
производството, не се обсъждат от съда при очертаване на фактите, тъй като
не са относими към тях. Те касаят правоотношения /договорни връзка/, които
са част включени в предмета на делото.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявени са искове за присъждане на вземане по главница и
възнаградителна лихва с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Между ищеца и С.П.Й. е постигнато съгласие и сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на Й. е предоставена възможност, в
рамките на срока от 24 месеца, като оправомощен картодържател, да ползва
многократно сума в рамките на одобрения кредитен лимит от 780,00 лв.
Възможността на Й. да ползва предоставените му средства е обезпечена, като
на него име е издадена банкова карта и тя му е предоставена. Чрез картата
кредитополячателят е усвоил сума в размер на 772,26 лв.
На 06.05.2020 г. кредитополучателят е починал и по кредита не е
предлагано изпълнение.
На 31.03.2021 г. срокът на договора е изтекъл /по делото ищецът е
признал, че не се е възползвал от право си да продължи срока на договора, с
оглед предприетите от него действия по обявяването му за предсрочно
изискуеми/. От моментна на изтичане срока на договора по него се дължи
връщане на усвоената сума по главницата и договорната лихва към тази дата.
Банката ищец, върху ползвания финансов ресурс, няма основание да
5
начислява възнаградителна лихви след срока на договора, а само обезщетение
за забавено изпълнение. Аргументи за изложената теза могат да се почерпят
от мотивите на т. 2 на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е застъпва
тезата, че при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит вземанията
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Прекратяването на договорната връзка поради изтичане срока й и в следствие
на упражнено от кредитора потестативно право да направи вземанията по
договорната връзка предсрочно изискуеми има един и същи правен ефект -
прекъсване на отношенията за в бъдеще, поради което и в двата случая, след
настъпването му, длъжникът не дължи възнаграждение за ползвания ресурс.
От изложеното следва, че по договора е дължима сума по главница в
размер на 772,26 лв. и възнаградителна лихва за периода 16.04.2020 г. до
31.03.2021 г., която е в размер на 110,50 лв. /772,26х14,76 %/360х349, където
772,26 е размера на главницата, 14,76 % е размера на годишната лихва, 360 е
броя на дните за отчетност на лихвите, посочен в договора и 349 са дните на
забава до датата на изтичане срока на договора/.
Ищецът търси връщане на сумите по договорната връзка от
преживялата съпруга и низходящ на кредитополучателя.
Със смъртта на длъжника наследството му е открито. Част от това
наследство са и задълженията по процесния договор. Призовани към
наследяване са преживялата му съпруга и неговата малолетна дъщеря при
равни права /арг. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН/. Наследството на Й. е прието е
неговата малолетна дъщеря по опис и вписано в особената книга по чл. 49 ЗН
към РС Ловеч под № 89 от 09.10.2020 г. С вписване на приемането ответникът
С. Й. е придобила наследството на наследодателя си С.П.Й. и отговаря на
задълженията му, съобразно дела, който получава /чл. 60, ал. 1 ЗН/, от датата
на откриване на наследството /06.05.2020 г./, по аргумент от чл. 48, изр. 2-ро
ЗН, до стойността на актива му /арг. чл. 60, ал. 2 ЗН/. С оглед на казаното
ответникът С. Й., действаща чрез своята майка и законен представител от
отговаря за 1/2 от задължението по главница и договорна лихва по
договорната връзка и дължи сумата от 386,13 лв. - главница и 55,25 лв. –
договорна лихва.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството не преминава по
право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството,
което в случая е станало на 06.05.2020 г., когато е починал наследодателя на
ответниците – С.П.Й., лицата, които имат право да наследяват /в случая това
са ответниците - преживяла съпруга и низходящ/ се призовават към
наследяване, като се открива възможността те да го приемат или да се
откажат от него /изрично или мълчаливо/. Придобиването на наследството
става с приемането му и има обратно действие, т. е. от датата на откриване на
наследството. Отказът също поражда правно действие от момента на
откриване на наследството, като той лишава призования към наследяване от
възможността да приеме наследството и увеличава дела на останалите
наследници /чл. 53 ЗН/. При изричния и мълчаливия отказ /загубеното право
да приемеш наследството/ правните последици са идентични /не можеш да
приемеш наследството/, но различен е фактическият състав, при който те
настъпват. При изричният отказ правните последици настъпват след вписване
на изявлението за отказ в книгата по чл. 49 ЗН, а при мълчаливият отказ
/загубване правото са приемеш наследството/ от момента, в който съдът
обяви, че призования към наследяване губи правото да приеме наследството,
като отбелязването в книгата по чл. 49 ЗН има само оповестително действие,
но не е елемент от фактическия състав.
В изпълнение указанията на съда в доклада на делото да ангажира
доказателства за настъпило правоприемство в полза на ответника Ю. Г. П. /по
отношение на ответника С. С.ов Й. съдът е констатирал, че тя е приела
наследството по опис, т. е. тя е правоприемник на наследодателя си и
отговаря за задълженията, включени в наследството, до размера на дела си,
но в рамките на стойността на описаното имущество/, по молба на ищеца, в
рамките на исковото производството, е развита процедура по чл. 51 ЗН. След
призоваването на ответника П. й е определен срок, в който тя да заяви приема
ли и или се отказва от наследството на наследодателя си С. Й.. Поради
бездействие на П. в указания й срок /за процедурата тя е лично уведомена в
хода на производството и е обезпечена възможността й за участие/ съдът е
обявил, че тя е загубила правото да приеме наследството на С. Й., а след
стабилизирането на акта е разпоредено и отбелязването на загубеното право в
книгата по чл. 49 ЗН, с което с дава гласност на третите лица. Ответникът П. е
загубила право да приеме наследството начиная от неговото откриване
7
/06.05.2020 г./, поради което тя не отговаря за задълженията на наследодателя
си, което е основание за отхвърляне на завените срещу нея искове за
присъждане на вземане по главница и договорна лихва в заявения размер.
По силата на разпоредбата на чл. 53 ЗН дела на П., след загубеното от
нея право да приеме наследството, уголемява дела на останалите наследници,
т. е. дела на ответника С. Й.. Последната е правоприемник на С. Й. и като
такъв е носител на правата, част от наследството и отговаря на задълженията,
които не са погасени към датата на откриване на наследството и нямата
строго личен характер. В тази връзка С. Й. отговаря за целия дълг на
наследодателя си към ищеца, в рамките на стойността на имуществото,
включено в описа. Тези изводи на съда не дават възможност вземанията по
главница и договорна лихва да се възложат за заплащане на ответника Й., тъй
като в този размер те не са заявени в производството /арг. чл. чл. 6, ал. 2
ГПК/.
По изложените съображения съдът следва уважи иска на ищеца срещу
ответника С. С. Й. в заявените по-горе параметри, а този срещу ответника Ю.
Г. П. да отхвърли, с аргумент, че тя не е правоприемник на длъжника.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото ищецът
е сторил разноски в размер на 810,00 лв. /държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/. От тях, при изхода на спора,
в тежест на ответника Й., действаща чрез своята майка и законен
представител следва да се възложи сумата от 441,38 лв.
Ответниците не са заявили искания за разноски, на които съдът да
отговори с решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 430, ал. 2
ТЗ С. С. Й., с ЕГН **********, действаща в производството чрез своята
майка и законен представител Ю. Г. П., с адрес: гр. Л. С.“ № 18 да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 386,13 лв. /триста
осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - главница по договор за
8
кредитна карта за физическо лице № CCIR-00153-2019/25.04.2019 г., сключен
между „Уникредит Булбанк“ АД и С.П.Й., починал на 06.05.2020 г. и 55,25
лв. /петдесет и пет лева двадесет и пет стотинки/ договорно възнаграждение
за периода 16.04.2020 г. до 31.03.2021 г. по същата договорна връзка, ведно
със законната лихва върху главницата от 23.12.2021 г. до изплащате й, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на възнаградителна лихва за горницата до
сумата от 100,11 лв. за периода 16.04.2020 до 29.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7 против Ю. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л. С.“ № 18
искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 430, ал. 2
ТЗ за присъждане на сумата от 386,13 лв. /триста осемдесет и шест лева и
тринадесет стотинки/ - главница по договор за кредитна карта за физическо
лице № CCIR-00153-2019/25.04.2019 г., сключен между „Уникредит Булбанк“
АД и С.П.Й., починал на 06.05.2020 г., 100,11 лв. /сто лева и единадесет
стотинки/ - договорно възнаграждение за периода 16.04.2020 г. до 28.11.2021
г. по същата договорна връзка, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.11.2021 г. до изплащате й.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Й., с ЕГН **********,
действаща в производството чрез своята майка и законен представител Ю. Г.
П., с адрес: гр. Л. С.“ № 18 да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7 сумата от 441,38 лв. /четиристотин четиридесет и един лева
тридесет и осем стотинки/ разноски според уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд Ловеч.
Препис от ищеца да се връчи на адреса, посочен в исковата молба, а на
ответниците на адрес: гр. Л.Т.“ № 70, клуб „К.“.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9