Решение по дело №1681/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 15.03.2017                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                   Петнадесети  граждански състав

На шестнадесети декември                                               Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                            Председател: Олга Златева

                                                                                              

 

Секретар Е.Д.

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 1681 по описа за 2016 година.

             

Производството е образувано по искова молба на „КЕТЕН” ООД - гр. Стара Загора против Прокуратурата на Република България - гр. София и ОД на МВР - Стара Загора.

            Ищецът твърди, че съгласно нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 29.06.2011 г. на Динко Господинов - нотариус с район на действие районът на Старозагорски районен съд, по реда на чл.37 от ЗОЗ закупил автомобил с рег. № СТ 33 00 СМ марка "... ...", с № на рамата … и номер на двигателя- ….. С протокол за доброволно предаване от 25.10.2011г. автомобилът бил предаден на полицията от пълномощника на ищеца – Е. Т.И., който бил привлечен като обвиняем по ДП №277/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора. Обвиненията, повдигнати против пълномощника на дружеството, нямали нищо общо с автомобила и с ищцовото дружество, но въпреки това, автомобилът бил задържан като веществено доказателство по това ДП. С постановление 3033/2010 г. от 22.06.2012 г., постановено по д.п. № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора /преписка 3033/2010 г. по описа на ОП Стара Загора/ се приемало, че този автомобил не е веществено доказателство по д.п. №277/2010 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, а представлявал такова по д.п. №233/2011 г. по описа на 02 РУП Стара Загора. В хода на досъдебното производство ищецът многократно молил Районна и Окръжна прокуратура иззетият лек автомобил да бъде върнат, но това било отказвано с постановления на наблюдаващия прокурор. Едва в края на месец октомври 2013г., с изрично постановление, наблюдаващият прокурор постановил връщане на автомобила на дружеството. През цялото време от изземването до връщането му на ищеца автомобилът бил съхраняван в ремонтната база - тил на ОД на МВР Стара Загора, намираща се на околовръстен път, северна дъга, в близост до …... В досъдебното производство и прокурорските преписки нямало спор за собственост на автомобила и многократно ищецът искал автомобилът да му бъде върнат, което му било отказвано с постановления на прокурор. Счита, че има право на обезщетение за пропуснати ползи и такова се дължало, ако вещта била задържана без да има основание за това, както било в настоящия случай. Счита и че има право на обезщетение и за намаляването на пазарната стойност на автомобила, като следствие от незаконното му задържане. Твърди се, че задържането на автомобила на ищеца от 25.10.2011г. до 30.10.2013г., поради липсата на необходимост от изземването и задържането на автомобила като веществено доказателство, подлежало на обезщетяване, като отговорността на ответниците за обезщетяването на вредите, съгласно чл. 53 от ЗЗД, била солидарна. Обезщетението за претърпяното от ищеца обедняване следвало да бъде в размер на средния наем на автомобил със същите показатели като този на ищеца /марка, модел, година на производство/ за периода на претенцията и намаляването на пазарната стойност на автомобила в резултат от незаконосъобразното му задържане. Това обезщетение се определя на 15 000 лв., от които с настоящия иск частично се претендират 5 000 лв. Ответниците дължали солидарно и мораторна лихва за забава в размер на 1000 лв., считано от 26.10.2011 г. до внасяне на иска в съда. В този смисъл се сочи съдебната практика на ВКС - Решение 465/20.12.2011 г. на 4-то ГО по гр.д. 1794/2010 г. на ВКС.

            Моли съдът да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща част от цялата дължима сума от 15000 лв. дължима по обезщетение за пропуснати ползи от автомобил с per. ………. за периода от 25.10.2011 г. до 30.10.2013 г., изразяващи се в това, че в резултат от неправомерното задържане на автомобила ищецът е пропуснал полза, която е в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен на неговия автомобил за времето от 25.10.2011г. до 30.10.2013г., като обезщетение, съответстващо на обедняването и намаляването на пазарната стойност на автомобила, в резултат от незаконосъобразното му задържане, заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 1000 лв., считано от 26.10.2011 г. до внасяне на иска в съда и направените съдебните и деловодни разноски.

Постъпил е отговор от Прокуратурата на Република България - София, с който се счита, че исковата молба не отговаря напълно на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК досежно посочването на законните представители или пълномощници на страните, но за подадена пред компетентен съд и от заинтересовано лице. Били заведени два главни частични иска - за пропуснати ползи и за намаляване стойността на автомобила, като не било конкретизирано в какъв процент са предявени и при това положение всяко произнасяне на съда би било произнасяне свръх петитум. Алтернативно се оспорват изцяло по основание и размер исковите претенции за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неправомерно задържане на автомобил с per. ……, марка „...", модел „...", в размер на 5 000 лева - частично от 15 000 лева, както и сумата от 1 000 лева мораторни лихви, считано от 26.10.2011 г. В исковата молба било посочено, че на 25.10.2011г. с протокол за доброволно предаване лек автомобил марка „...", модел „...", с рег. № СТ3300СМ бил доброволно предаден на полицията от пълномощника на „Кетен" ООД - ... Т.И. и че автомобилът бил задържан и не бил върнат на законния му собственик до 30.10.2013г. Претендирали се пропуснати ползи, изразяващи се в „...размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен на неговия автомобил за периода от 25.10.2011г. до 30.10.2013г., като обезщетението съответства на обедняването, и намаляването на пазарната стойност на автомобила в резултат на незаконосъобразното му задържане..” Към исковата молба било приложено Постановление № 1302/2011 г. от 29.07.2011 г. на Районна прокуратура - Стара Загора, с което се постановявало връщането на процесния автомобил на ищеца или на негов законен представител. Видно от представено към исковата молба Постановление № 1302/2011 г. от 03.05.2012 г. на РП - Стара Загора по пр. пр. № 1302/2011 г. отново се постановявало връщане на автомобила, като „...постановлението се счита за изпълнено предвид разписка от 08.04.2011 г. - /л. 168 от делото/, с която автомобила фактически бил върнат на пълномощник на собственика и към момента е в негово владение...". От представените постановления на РП - Стара Загора не можело да се направи извод какви са причините, довели до повторното доброволно предаване на автомобила на „Кетен" ООД на ОД на МВР - Стара Загора, поради което същите се считат за неотносими към спора и се моли да не бъдат приемани като доказателства по случая. Сочи се, че в правната доктрина и в съдебната практика пропуснатата полза се дефинирала като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основавало на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът бил изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлявала реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябвало да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не можело да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването - Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишавало кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи обаче упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не можело да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза щяла да е налице, когато в резултат от забавата, кредиторът пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. Твърдението на ищеца за пропуснати ползи вследствие на задържането на автомобила се считат за неоснователни. По делото не били ангажирани доказателства ищецът да осъществява търговска дейност, свързана с отдаването под наем на автомобили или поне сродна дейност. Нямало данни и да извършва спекулативни сделки, свързани с покупко- продажбата на автомобили, поради което не били налице твърдените пропуснати ползи от разликата в стойността на автомобила. Дали автомобилът е бил във владението на ищеца или е съхраняван по подходящ начин в ОД на МВР, не би могло да повлияе по никакъв начин на пазарната стойност на автомобила. Дори напротив, при втората хипотеза амортизацията на агрегатите на автомобила били по-малки, а също така била намалена и вероятността от погиване на вещта при евентуално ПТП или кражба. С оглед на изложеното се счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Постъпил е отговор от ОД на МВР - Стара Загора, с който се моли да бъде задължен ищецът да направи уточнение от каква дейност произтича отговорността на ответника, тъй като ако се приеме, че искът е по чл. 2 от ЗОДОВ, за което се изхожда първо от изявлението в исковата молба, че се претендира „вреда, вследствие на незаконосъобразно задържане" на въпросният автомобил и конкретизацията, че това задържане било „... като веществено доказателство" и второ от съда, където е подаден искът - Районен съд, а не Административен съд, то иска се счита за недопустим. Сочи се, че чл. 2 от ЗОДОВ предвиждал отговорност да се носи за причинени вреди спрямо граждани, но не и на юридически лица, каквото всъщност бил ищецът. Подаденият иск по същество се счита за неоснователен и недоказан по основание и размер, тъй като ищецът не бил посочил кой е служителят, на когото е предадено МПС-то. Това било важно, тъй като от отговора на този въпрос зависело против кого следва да бъде насочена исковата претенция. Досъдебно производство № 233/2011г. било разследвано от служител на Второ РУ Стара Загора, част от структурата на ОДМВР - Стара Загора и те биха могли да бъдат ответна страна. Докато досъдебно производство № 277/2010 г., макар и по описа на ОДМВР - Стара Загора, било водено и разследвано от орган по разследването, който бил в структурата на териториалното подразделение на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност". Посочената структура - ГД БОП, съгласно чл. 10 ал. 1, т. 1 от ЗМВР - отм., но действащ към посочения период, била различно юридическо лице от ОДМВР - Стара Загора. Чл. 9, ал. 1 от отмененият вече ЗМВР определял основните структури - „главните дирекции" са равнопоставени, но отделни структури от „областните дирекции". В този смисъл Главна дирекция БОП била основна структура на МВР, различна от ОД МВР - Стара Загора. При това положение, ако се окажело, че всъщност автомобилът е иззет от разследващ или друг орган на ГД БОП на 25.10.2011г., то ОДМВР - Стара Загора нямало как да бъде процесуално легитимна страна по иска. Ищецът в молбата си също не можел да каже кой е иззел автомобила, поради което и ответникът не можел да даде становище по основателността на иска. Исковата претенция била насочена срещу законово регламентирано в НПК действие - събиране и приобщаване на веществени доказателства по наказателно производство. В процесуалният закон били предвидени способите за доказване и обезпечаване на доказателствата. Видно от приложените материали по молбата ставало ясно, че производството се е водило за престъпление по чл. 346 от НК - противозаконно ползване на МПС. Именно и това бил предметът на престъплението автомобил ... ... № СТ 3300 СМ. Т.е. неговото приобщаване било законосъобразно и претенцията се явявала недоказана. Ищецът не представил нито едно доказателство защо счита, че вещта не е била необходима за воденото разследване. При това положение, искът се счита за недоказан. Ищецът не бил представил доказателства относно това, в какво състояние е била вещта при получаването й през 2013г. Мораторната лихва би била дължима при доказване на основния иск, поради което се счита, че предвид гореизложеното същата била неоснователно претендирана. Исковата молба била нередовна, тъй като от изложеното в нея не ставало ясно в какво всъщност се състои искането. Твърдяло се, че има „пропусната полза". Не било описано от какво произлиза тя: дали произтича от действия на администрация /чл. 1 от ЗОДОВ/ или от действия на правозащитните органи /чл. 2 от ЗОДОВ/. Ако се търси обезщетение за деликтна отговорност по смисъла на ЗЗД, то това също- следвало да се уточни от ищеца, като се посочи и каква е причинно-следствената връзка между законосъобразното процесуално действие по приобщаване на автомобила към доказателствения материал, наказателното производство и „настъпилата вреда". От изложеното в исковата молба ставало единствено ясно, че има иззет автомобил по досъдебно производство, който в последствие бил върнат на ищеца и след време пак иззет/предаден на неизвестен орган от неизвестна структура или дирекция на МВР. Това било в тежест на ищеца, тъй като твърдял, че автомобилът бил предаден от негов пълномощник - ... И.. Отделно от това, ищецът не представил доказателства относно факта на изземването - протокол за доброволното предаване. Такъв трябвало да има лицето ... Т.И., за което се твърди, че е предал в качеството си на пълномощник.

Моли се съдът да задължи ищеца да направи уточнения относно всички факти имащи значение за иска, защото при тази ситуация не можело да се представят доказателства в полза на ответника, не ставало ясно срещу какво следва да се изгради защита, и най-вече дали следва да е ответник по иска. Следвало да се посочи кое е правното основание, от което изхожда за претенцията си.

Моли се производството да бъде прекратено, като недопустимо по отношение на ОДМВР - Стара Загора. Алтернативно се моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана предявената срещу ОДМВР - Стара Загора искова молба, ведно със законните последици от това и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е молба от ищеца, с която се изразява становище по отговора на ОД на МВР Стара Загора и се уточнява, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като отговорността на ответниците произтичала от това, че в резултат на задържането на автомобила била пропусната полза в размер на паричната стойност, която следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват подобен на техния автомобил, обезщетението следвало да съответства на обедняването. Цитира се решение №465/20.12.2011г. по гр.д.1794/10г. на ВКС, ІV ГО, допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение №701/13.05.2011г. по материално правния въпрос дали подлежат на обезщетение по иск по чл. 49 ЗЗД вредите на ищеца, когато предварителното производство е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещта като веществено доказателство, за който е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на претенцията за уточняване на лицето/служител, иззело автомобила се счита, че това не е относимо към настоящия момент, тъй като автомобилът е бил иззет от служители на ОДМВР Стара Загора и самите ДП били по описа на ОД на МВР - Стара Загора и това щяло да се установи след прилагане на изисканите преписки и досъдебни производства. Счита се, че исковата молба е редовна и претендираната отговорност на ответниците не е по ЗОДОВ а по ЗЗД и родово подсъден бил СтРС, като внесената от ищеца държавна такса била 4% от цената на частичния иск.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с частичен иск по чл. 49 от ЗЗД за сумата от 5000 лева /от цялостна претенция 15000 лева/ и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева – лихва за забава върху сумата от 5000 лева, считано от 26.10.2011г. до подаването на исковата молба в съда.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество моли да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В съдебно заседание пълномощникът на ОД на МВР – Стара Загора моли исковете да се отхвърлят. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, на 29.06.2011г. ищецът – „Кетен” ООД е закупил автомобил "... ...", с рег. № …….

Досъдебно производство /ДП/ № 233/2011г. по описа на Второ РУ „Полиция” – Стара Загора /приложено по делото/ е образувано на 06.03.2011г. срещу неизвестен извършител – за това, че на 05/06.03.2011г. противозаконно отнел лекия автомобил "... ...", с рег. … от владението на ….., с намерение да го ползва - престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК.

С протокол за доброволно предаване от 06.03.2011г. лекият автомобил "... ...", с рег. № СТ 33 00 СМ е предаден по посоченото ДП от .... ... е подавал молби до РП – Стара Загора по ДП № 233/2011г. за връщане на автомобила. С постановление на прокурор от РП – Стара Загора от 17.03.2011г., от 10.05.2011г. /потвърдено от РС – Стара Загора/ му е отказано връщане на автомобила.

На 27.07.2011г. по ДП /месец след придобиването на автомобила от „Кетен” ООД/ по ДП е подадена молба от дружеството за предаване на фактическата власт върху автомобила.

С постановление на РП – Стара Загора от 28.07.2011г. е постановено автомобилът да се върне на дружеството.

На 04.08.2011г. автомобилът е предаден на дружеството от инспектор Второ РУП – Стара Загора /видно от разписката на л. 168, том II от ДП/.

С постановление на ОП – Стара Загора от 29.08.2011г. е отменено постановлението на РП- Стара Загора от 28.07.2011г. за връщане на автомобила и е указано на РП – Стара Загора да издири и изземе автомобила като веществено доказателство по ДП.

С постановление на РП – Стара Загора от 24.10.2011г. е прекратено наказателното производство по ДП № 233/2011г. на Второ РУП – Стара Загора и е разпоредено автомобилът да се върне на „Кетен” ООД, като постановлението да се счита изпълнено, предвид разписката от 04.08.2011г. /л. 168/, с която автомобилът фактически е бил върнат на собственика и в момента е в негово владение.

С определение № 849 от 14.11.2011г. по ч.н.д. № 2271/2011г. РС – Стара Загора е отменил постановлението на РП – Стара Загора от 24.10.2011г. по ДП № 233/2011г. на Второ РУП – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство. Определението на РС е потвърдено изцяло с определение № 45 от 09.03.2012г. по в.ч.н.д. № 1378/2011г. на Старозагорския окръжен съд.

С постановление на РП – Стара Загора от 03.05.2012г. е прекратено наказателното производство по ДП № 233/2010г. на Второ РУП – Стара Загора и е разпоредено автомобилът да се върне на „Кетен” ООД, като постановлението да се счита изпълнено, предвид разписката от 04.08.2011г. /л. 168/, с която автомобилът фактически е бил върнат на собственика.

С определение № 447 от 12.06.2012г. по ч.н.д. № 1129/2012г. РС – Стара Загора е потвърдил постановлението на РП – Стара Загора от 03.05.2012г. по ДП № 233/2011г. на Второ РУП – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство. Определението на РС е отменено с определение № 370 от 29.04.2013г. по в.ч.н.д. № 1276/2012г. на Старозагорския окръжен съд.

ДП № 277/2010г. /преписка 3033/2010г. на ОП – Стара Загора/ не е приложено по настоящото дело, тъй като на 22.01.2014г. е изпратено на Специализираната прокуратура – София и след неговото приключване е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд.

С протокол за доброволно предаване от 25.10.2011г. разпитаният като свидетел по настоящото дело ... е предал лекия автомобил на старши разследващ полицай при ОД на МВР – Стара Загора, по ДП № 277/2010г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

Ищцовото дружество неколкократно е подавало молби за връщане на автомобила /първата с вх. № 3033/17.01.2012г./.

С постановление от 22.06.2012г. на прокурор от ОП – Стара Загора, по ДП № 277/2010г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора е прието, че автомобилът е веществено доказателство по ДП № 233/2011г. на Второ РУП – Стара Загора, а не по ДП № 277/2010г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, и е отказано връщането на автомобила на ищцовото дружество.

На 21.06.2013г. е подадена отново молба от ищцовото дружество до РП – Стара Загора по ДП № 233/2011г. за връщане на автомобила.

С постановление на прокурор от ОП – Стара Загора от 26.09.2013г., по преписка 3033/2010г. на ОП – Стара Загора е прието, че макар и автомобилът фактически да е бил предаден по ДП № 277/2010г., същият не е необходим за разследването и доколкото е предмет на разследване и веществено доказателство по ДП № 233/2011г. на Второ РУП – Стара Загора, е отделен протоколът за доброволно предаване от 25.10.2011г. и е изпратен на РП – Стара Загора по компетентност по ДП № 233/2011г. на Второ РУ – Стара Загора.

С постановление от 22.10.2013г. на прокурор при РП – Стара Загора по ДП № 233/2011г. е разпоредено автомобилът да се върне на „Кетен” ООД.

С разписка от 01.11.2013г. автомобилът е предаден на ищцовото дружество.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, а именно: ... и ...

Свидетелят Илиев заявява, че през месец октомври 2011г. ... го бил помолил за съдействие. Бил като пълномощник на „Кетен” и трябвало да се погрижи за процесния автомобил. Бил му дал ключовете, трябвало да измие автомобила, да провери гумите и да го приведе във вид за продажба. Споменал, че ще идва клиент от ... за покупката на автомобила и за уговорка за около 20 000 лв. Автомобилът бил в много добро състояние - гумите и акумулаторът били нови, тапицерията, двигателят, ходовата част, накладките били в изрядно състояние. Отивайки към автомивката, свидетелят бил задържан, с което и автомобилът. Видял да откъсват кори от вратите, местили тапицерията от седалките и търсело нещо. Повече не видял, тъй като го качили в полицейска кола и откарали в полицията. Бил с друго лице – пълномощник. Две години след това, през 2013г., отишли в „Тил”-а с един полицай, там поискали личната карта на пълномощника и им предоставили достъп до автомобила. Автомобилът бил на място, обрасло с треви, гумите се били сплескали, деформирали и изгорени до някаква степен и при помпене не можели да си върнат първоначалната форма. Фаровете, уплътненията, чистачките, дисковете на спирачките били ръждясали, а накладките били залепени за дисковете, гърнетата били много ръждясали. Вътре - както били вадили кори, всичко било оставено така, имало паяжини около волана и на предното стъкло. Фаровете, които не били стъклени, а от някакъв вид пластмаса, били пожълтели от слънцето. Колата била в много окаяно състояние. Акумулаторът не работел, носили друг и взели гуми втора употреба. Тогава успели да подкарат колата, наложило се да я дърпат в началото, за да се отлепят накладките. Свидетелят бил шофирал автомобила около 5-6 пъти. Проверка на гумите, смяна, посещаване на автомивка, зареждане, почистване, смяна на чистачки – поддържащи дейности, извършвал той. Вземал фактури, когато зареждал с гориво, за друго не помни да е взимал. Не бил работел във фирмата. Познавал се с .... Вършел тези дейности, срещу заплащане за конкретния случай. В конкретния случай имал пълномощно. За скорости или ходова част се посещавал сервиз на „...”, но свидетелят не бил присъствал на такива интервенции.

Свидетелят Вълков /закупил автомобила на 20.11.2013г., видно от приетия договор за покупко-продажба/ казва, че се запознали с продавача по интернет. Направило му впечатление, че колата е по-евтина, като го били предупредили, че има много забележки по нея. Като я видял, била в окаяно състояние и много неща трябвало да се сменят. Над две години не била карана и стояла на открит паркинг. Купил я за 6000 лв. и започнал да я оправя. Инвестирал доста пари. Сменил гуми, накладки, дискове, ЕГР клапан, дюзи по двигателя, акумулаторът. Гумите били около 1100 лева /най-евтин вариант/, акумулаторът - 180 лева, 75 Ач, ЕГР клапан - 400 лева, дюзите на двигателя - 1000 лева втора ръка, двете накладки - около 150 лева, за дисковете - не помни, двете главини на задните колелета - по 240 лева. Пак му излязло по-евтино, тъй като най-евтиният вариант от тоя клас кола започвал от 18 000 лева. За обслужването платил допълнително - скоростната кутия маслото било 12 литра - 460 лева, отделно водна помпа – в комплект с цялостното обслужване и ангренажни ремъци, ролки и маслото с втулките – 1200 лева. Посъветвали го, че трябва да се смени водната помпа, заради самото състояние на автомобила, защото дюзите шумяли, но те се сменяли на комплект, не можело да се смени една. Акумулаторът нямал ток, не можел да се зареди, затова се наложило да се купи нов. Свидетелят ползвал различни сервизи в Стара Загора - обслужването с ремъци и ролки било при негов приятел - по пътя към Старозагорските минерални бани ремонът бил на стойност 1200 лева– без масла на скоростна кутия, само ангренажни ремъци и водна помпа влизали в цената, както и трудът. Маслата и филтрите – в друг сервиз. Не пази касови бележки. Веднага след покупката започнал ремонта на автомобила. Първо сменил маслата, после ЕГР клапана и дюзите. Понастоящем шофирал автомобила с акумулатора, който закупил, гаранцията му била изтекла и не може да представи карта. Когато купил автомобила, той бил минал ГТП, бил платен данъкът има сключена застраховка „Гражданска отговорност”. По обявата в интернет го привлякла цената и това, че пишело „по договаряне”.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, които са без особени отношения със страните, техните показания са вътрешно непротиворечиви, в съответствие едно с друго, и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по делото.

По делото са приети две заключения на съдебно автооценъчна експертиза. Видно от първото заключение, средномесечният пазарен наем на подобен на процесния автомобил за процесния период е 1965,61 лв., а обезценяването на пазарната стойност е 994,17 лв.

Съгласно допълнителното заключение на съдебната автооценъчна експертиза, за двугодишен престой на автомобила, по технически спецификации е налице необходимост от ревизия за ходовата част, спирачната система на автомобила, осветителната уредба, гумите, окачването на автомобила, двигателя, скоростната кутия, изпускателната уредба и др., като се наблегне особено на тези, които имат пряко влияние върху безопасността на движението. Заключено е, че обезценяването на процесния автомобил е сума от физическото износване, икономическото и морално обезценяване на актива. Трябва да се съберат стойностите на посочените и вложени авточасти, детайли, масла и др. амортизирали се в резултат на задържането на автомобила и съхраняването му на открито без да бъде извършена консервация на същия /на обща стойност 3613 лв./. Тази стойност от 3613 лв. трябва да се събере с моралната икономическа обезценка на автомобила за процесния период, в размер на 994,17 лв. /определена в заключението по първоначалната експертиза/, като полученият резултат представлява обезценяването на пазарната стойност на автомобила за процесния период – 4607,17 лв. Вещото лице допълва, че представения снимков материал подкрепя експертизата му, тъй като автомобилът е съхраняван на открито място.

Съдът кредитира заключенията на съдебната автооценъчна експертиза, като компетентни и обосновани и неоспорени от страните. 

От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка и с двете ДП процесният лек автомобил е бил предаден в служба „Тил” на ОД на МВР – Стара Загора, първия път от ... по ДП № 233/2011г. по описа на Второ РУП – Стара Загора, а втория път от „Кетен” ООД по ДП № 277/2010г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора И двете ДП са водени от съответни структури в ОД на МВР – Стара Загора, съответно – едното по описа на Второ РУ, а другото от служба БОП, която е структура на ГДБОП – София, но е част от териториалната структура на ОД на МВР – Стара Загора и което ДП е с номерация на ОД на МВР – Стара Загора. И двете доброволни предавания са във връзка с процесуални действия, образувани, движени и под надзор на съответните прокурорски органи – РП и ОП – Стара Загора, които са местни и регионални структури на единната прокуратура на Р България – гр. София. Съответните длъжностни лица от Второ РУ на МВР и от ОД на МВР – Стара Загора, след предаването на лекия автомобил са извършили процесуарни действия по двете ДП под надзора и ръководството на съответните прокурорски органи. Следователно, отговорността на двамата ответници - Прокуратурата на Република България - гр. София и ОД на МВР - Стара Загора, се явява солидарна по смисъла на чл. 53 от ЗЗД и по отделните искови претенции те следва да отговарят като солидарни длъжници.

С оглед константната практика на ВКС по аналогични случаи /Решение № 465/20.12.2011г. по гр.д. № 1794/2010г., IV г.о., ГК на ВКС/ и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ответниците отговарят пред ищеца за настъпилите имуществени вреди върху притежавания от него лек автомобил от датата на неговото предаване в служба „Тил” на ОД на МВР – Стара Загора - 25.10.2011г., до датата на връщането му - 01.11.2013г.

Относно размера на исковата претенция, видно от показанията на разпитаните двама свидетели и от заключенията на съдебната автооценъчна експертиза и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание, в процесния период от време лекият автомобил по време на престоя си в служба „Тил” на ОД на МВР – Стара Загора се е обезценил обективно с 4607,17 лв. и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят това обезщетение солидарно на ищеца, до която сума сума предявеният частичен иск от 5000 лв. /от цялостна претенция 15000/ е основателен и като такъв следва да бъде уважен до тази сума, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, а в останалата част, следва да се отхвърли, като недоказан. Относно средния пазарен наем за наемане на идентичен автомобил за процесния период, същият е в размер на 1965,61 лв. месечно, общо 48222,72 лв. за процесния период, съгласно заключението на вещото лице, съдът намира, че претенцията за това обезщетение не следва да бъде уважена, тъй като по делото няма сочени данни и ангажирани доказателства за наемането от ищеца на такъв автомобил и заплащането на такива наеми за ползване.

Лихвата за забава върху сумата 4607,17 лв., считано от 26.10.2011г. до подаването на исковата молба в съда /08.04.2016г./ е в размер на 2094,93 лв., следователно, предявеният иск за сумата от 1000 лв. – лихва за забава, е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 1241,27 лв. Ищецът следва да заплати на ОД на МВР – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер на 10,50 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16 и Прокуратурата на Република България - гр. София, да заплатят солидарно на „Кетен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет. 1, ап. 1, сумата от 4607,17 лв. – главница - по предявения частичен иск, представляваща обезщетение, съответстващо на намаляването на пазарната стойност на автомобила, в резултат от незаконосъобразното му задържане от 25.10.2011г. до 30.10.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв. – лихва за забава върху главницата от 4607,17 лв., считано от 26.10.2011 г. до 08.04.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата разликата до 5000 лв. /частична претенция от 15000 лв./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16 и Прокуратурата на Република България - гр. София, да заплатят на „Кетен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет. 1, ап. 1, сумата от 1241,27 лв., направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кетен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет. 1, ап. 1, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16, сумата от 10,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                                  Районен съдия: