№ 409
гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500428 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 28 / 06.02.2025 г., на В.ски районен съд постановено по гр.д. №
166/2023 г. е отхвърлен предявения иск от М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул.
„Н.“ № 6 срещу И. М. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 12 и М. И. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 3, за признаване за установено на основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че М. А. М. с ЕГН ********** е собственик на поземлен имот
№ 364, с площ 170 кв. м, за който е отреден УПИ XVII-366, 365, 364 в кв. 14 по плана на с.
С.П., общ. В., с неприложена регулация в квартал 14 по плана на с. С.П., Общ. В., Обл.
Пазарджик, при съседи на имота от север, северозапад и югозапад - улица, изток -
УПИXVШ- Д. и УПИ IX - Ритуална зала, поща и здравна служба, юг - УПИ XVI - 367, запад
и югозапад - улица, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години - за
периода от 1998 г. до 2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Отхвърлен е предявения иск от М. А.
М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 6 срещу М. И. М. с ЕГН **********, с
адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 3, Ф. А. С., с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „А.“ № 21, Х. А.
М., с ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, В. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с.
С.П., ул. „Н.“ № 3 и Ф. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „П.м.“ № 29, с правно
основание чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, за обявяване нищожността на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 108, том 1, дело 690/1998 г., поради неавтентичност на
волеизявлението в акта от страна на дарителя М. А. М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са разноски съобразно изхода от делото.
1
Недоволен от така постановеното решение, в частта досежно отхвърлянето на иска
с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС е останал ищецът , който
обжалва решението на районния съд в тази му част , като сочи че решението е неправилно,
противоречащо на материалния закон и на доказателствата по делото, по подробно
изложени съображения. Моли се съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде
уважена изцяло исковата му претенция, както и да бъде осъден втория ответник да се
въздържа от действия , които смущават правото на собственост на ищеца върху процесния
имот. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни чрез своят процесуален
представител са депозирА. отговор на жалбата, в който излагат, че решението е правилно и
законосъобразно и молят да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.В. е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови , като
предмет на разглеждане в настоящото производство е само претенцията с правно основание
чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС. В останалата си част , правният спор между
страните е приключил с влязло в законна сила решение / процесното в необжалваната му
част /.
Ищецът М. А. М. твърди срещу ответниците М. И. М. и И. М. М. , че с Решение №
509/24.09.1992г. на Кмета на Община В. на дядо му М. А. М. е възстановено правото на
собственост върху конкретен поземлен имот (с настоящ № 364 и с площ 170 кв. м., за който е
отреден УПИ XVII-366, 365, 364 в кв. 14 по плана на с. С.П., общ. В.). Поддържа се, че от
1992 г. ищецът е владял имота със знанието и без противопоставянето на дядо си и
останА.те му роднини, като през 1997 г. е съдействал на дядо си М. А. М. да се снабди и с
констативен нотариален акт за собственост с № 147, том VIII, дело 2358/1977 г. на нотариус
Г.Ш.. Поддържа , че през 2009 г. ищецът и съпругата му изградили в имота павилион,
където и до днес извършват търговска дейност. Твърди се , че ищецът от момента на
възстановяване на собствеността върху имота на неговия дядо , единствено и само той
започнал да владее този имот, като за това владение е знаел, както неговия дядо, така и
всички негови роднини и никой не му се бил противопоставял , като владението му било
явно и с намерение да се свои този имот. Излага се, че едва по повод получена на 07.09.2022
г. нотариална покана от ответника И. М. М., ищецът узнал за извършвани с имота
разпоредителни сделки, а именно - че на 06.05.1998 г. дядо му М. А. М. дарил имота на отв.
М. И. М. (с НА за дарение № 108, том I, дело № 690/1998г. на нотариус Г.Ш.), а на
09.03.2022г. М. И. М. продал имота (с НА за продажба № 50, том I, рег. № 756, н.д. 45/2022г.
2
на нотариус М.П.) на другия ответник по делото - И. М. М.. С оглед изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което:
-да се приеме за установено по отношение на ответниците: М. И. М. и И. М. М., че
поземлен имот № 364, с площ 170 кв. м, за който е отреден УПИ XVII-366, 365, 364 в кв. 14
по плана на с. С.П., общ. В., с неприложена регулация в квартал 14 по плана на с. С.П., общ.
В., обл. Пазарджик, при съседи на имота “ север, северозапад и югозапад - улица, изток -
УПИXVIII- Д. и УПИ IX - Ритуална зала, поща и здравна служба, юг - УПИ XVI - 367, запад
и югозапад - улица, е собственост на ищеца на основание непрекъснато давностно владение,
продължило повече от 10 години - за периода от 1998г. до 2022г.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответниците И. М.
М. и М. И. М. исковете се считат за допустими, но неоснователни. Поддържат, че след като
му била възстановена собствеността върху конкретния недвижим имот, дядото на страните
по делото М. А. М. имал намерение да го завещае на двамата си внуци - М. А. М. и М. И.
М., но след като през 1998 г. ищецът М. А. М. започнал да копае основи за сграда в имота
против волята на дядо си, обиден последният дарил имота само на М. И. М. на 06.05.1998г.,
като бил съставен и Нотариален акт за дарение № 108, том I, дело № 690/1998 г. на нотариус
Г.Ш., за което ищецът разбрал същата година. Поддържа се, че по жалба на дарения -
служители на Община В. спрели незаконно предприетия от М. А. М. строеж, което дало
повод на ищеца, заедно с баща му - да разбият вратата на М. А. М. и да го пребият, като по
този начин цялото село разбрало на кого е дарен имотът. Поддържа се, че след 2003 г.
ищецът М. поискал и получил съгласието на М. И. М. да изгради безвъзмездно в същия
поземлен имот малък павилион, с уговорката - в случай, че имотът потрябва на М. И. М. -
павилионът да бъде премахнат. Павилионът с площ 18 кв. м. бил изграден без строителни
разрешения, като 14 кв.м. от него попадА. в североизточната част на процесния поземлен
имот, а останА.те 4 кв. м. - в улицата, с оглед което ищецът само ползвал 14 кв. м. от имота,
където бил павилионът. Сочи се, че през 2022 г., по повод предприет от Общината ремонт на
улицата, с разрешение на М. И. М. ищецът прибрал в границите на имота наредените на
тротоара пред него тухли останА. от спрения още 1998 г. незаконен строеж. Излагат се
твърдения, че в същия имот М. И. М. е разрешавал временното складиране на строителни
материА. и от собственика на съседен имот - М. И. А., към което ищецът е нямал
отношение. Изтъква се, че през м. март 2022 г. М. И. М. продал дарения от дядо му имот - на
И. М. М., като след узнаване за продажбата, ищецът подал сигнал до НАП - че е плащал на
М. И. М. наем за същия имот, за който наем не са плащани данъци. Предвид изложеното се
поддържа, че ищецът никога не е владял, а само е ползвал със съгласието на собственика
малка част от поземления имот с настоящ № 364 и с площ 170 кв. м., за който е отреден УПИ
XVII-366, 365, 364 в кв. 14 по плана на с. С.П., общ. В.. Моли се за отхвърляне на
предявените претенции като неоснователни. Претендират се разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства : С Решение №
3
509/24.09.1992 г. Кмета на Община В. е възстановено правото на собственост на М. А. М.
недвижим имот пл. № 177, в кв. 14 по ЗРП на гр. В., с площ от 170 кв. м., като е отменена
Заповед № 1315/03.08.198 г. за отчуждаване на имота. Със Заповед № 423/02.09.1994 г. на
кмета на Община В. е одобрено попълването на кадастралния план на с. С.П., с новозаснет
имот пл. № 364, в кв. 14 , възстановен с Решение № 509/24.09.1992 г. на кмета на Община В..
Видно от приложената заповед имотът възстановен на М. А. М., роден през 1912 г. е
идентичен с процесния имот, което се установява и от приетото по делото удостоверение от
кметство С.П.. С нотариален акт №147, том 8, дело 2358/1997 г. от 22.10.1997 г. М. А. М. от
с. С.П. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ
се в с. С.П., Община В., а именно: дворно място незастроено, цялото с площ от 170 кв. м.,
съставляващо имот № 364 от кв. 14 по регулационния план на с. С.П., при съседи: улица,
площад, насл. на И. С. М. и М. М.. М., Е.А..
От другите представени по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че с нот. Акт № 108, том 1, нот. дело 690/1998 г. на 6.05.1998 г. дядото М. А. М.
дарява на внук си М. И. М. /ответник иска/ процесния имот.
Дядото М. А. М. почива на 11.09.2000 г. , като оставя за свои наследници следните
лица: А. М. М. /баща на ищеца/, който умира през 2010 г. и остава за наследници следните
лица - ищеца, двете му сестри -Ф. А. С. и Х. А. М.. Дядото М. е имал още един син Д. Г. М.,
който е починал през 1984 г., преди наследодателя му, поради което по реда на чл. 10, ал. 1
от ЗН се замества само от неговите низходящи, а това са М. И. М. /ответник по иска/ и Ф. И.
М..
С нот. Акт. № 50, том 1, рег. № 756, нот. Дело 45/2022 г. по описа на нот. М.П. на
09.03.2022 г. ответникът М. И. М. продава на другия ответник И. М. М. процесния имот.
На 17.01.2023 г. е направено геодезическо заснемане на имота, като в обхвата на
снимката са заснети съществуващия в имота дървен павилион с площ от 18 кв. м. ,
приблизителни размери 4,20 м. на 4,20 м. , като частта от него, попадаща в ПИ 364, в кв. 14 е
14 кв. м.
За изясняване на спора от фактическа страна, са събрани гласни доказателства.
Свидетелите посочени от ищеца – А.М.М., А.А.С. и Ф. М. А. , заявяват категорично , че
ищецът ползва процесния имот повече от 30 години. Те твърдят, че от около 20-25 г. , той е
поставил в имота барака, която ползва като магазин и развива търговска дейност заедно със
своята съпруга. Свидетелите поддържат, че не знаят някой да е искал ищеца да събори
магазина. През 1996-97 г. ищецът започнал изкоп, даже закупил материА.те , които стоят и
до сега. По – рано имотът бил отчужден. Дядото на ищеца си върнал имота и ищецът го
наследил от него . Не знаят някой да му го е оспорвал. Не са виждА. ответникът М. М. да
ползва този имот.
Свидетелите посочени от ответниците – К.А.Ш. М., М. И. А. и И. СА.х М. също
установяват, че ищецът и неговата съпруга са построили в имота барака, която се използва
като магазин от тях в продължение на период от около 20 години. Тази категория свидетели
4
установяват още, че в периода 1997-98 г. ищецът започнал строеж без строителни книжа в
имота, като по време на изкопни действия дядото М. видял, че се копае в имота и изразил
несъгласие. Подадена била жалба в кметството против строителството и строежът бил
спрян. Дядото М., който първоначално искал да остави имота на двамата си внуци, но
подготвил документите и дарил процесния имот само на внука си М. И. М..Когато ищецът
и баща му разбрА. за дарението се ядосА. и отишли в дома на дарителя. Разбили вратата и
посегнА. на дядото. Съседите видели конфликта. Няколко години след смъртта на дядото
ищецът и съпругата му искА. съгласие от дарения М. И. М. да изградят павилион, в който
да продадат стоката, останала им непродадена от друг магазин. Ответникът М. М. се
съгласил, но по-късно след покани ищецът отказал да се изнесе . Преди около 2 години през
2022 г. в селото се подменяла пътната настилка, което наложило съхраняваните на пътя
тухли от спрения строеж да бъдат преместени някъде. Ищецът ги сложил в незастроената
част на спорния имот. Тази незастроена част се ползвала също и от съседа -свидетеля А.,
който е искал съгласието на този, който възприемал като собственик, а именно ответника М.
И. М..
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС е
неоснователен.
Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва
да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е
установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване
на фактическа власт следва да са разкривА. намерението за своене по начин, то да може да
стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и
действията чрез които е осъществявана фактическата власт. Без да се установи, че
владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. От друга страна
следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо
вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с
тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични
отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р
№483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/.
АнА.зът на събраните по делото гасни и писмени доказателства безспорно по
настоящото дело установяват следната фактическа обстановка. Дядото на страните е
извършил необходимите процесуални действия и в неговата полза е било признато по
съответния ред правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот. Това се е
случило през 1992 г. , като в периода 1996-97 г. ищецът предприел действия да строи в имота
и започнал изкупни работи. Към този момент собственикът все още бил жив се е снабдил с
констативен нотариален акт за имота. Той категорично се противопоставил на
строителство и след това е извършил действия на разпореждане в полза на ответника М..
5
Стигнало се е до спиране на строителството , като строителния материал все още е нА.чен и
към момента и допреди няколко години / 2022 г. / е бил складиран на пътя пред имота , но
поради ремонтни дейности на улицата, ищецът го преместил в двора. По същото време /
2022 г./и един от собствениците на съседен имот, по същата причина / св. М. А./ с
разрешение на ответника М. М. също преместил свои строителни материални в процесното
дворно място. В исковата си молба , ищецът излага обстоятелства, че е започнал владението
на процесния имот още приживе на своя дядо , веднага след реституцията на имота , но
съдът приема , че изложената по-горе фактическа обстановка сочи на това , че дори и
ищецът да е имал намерението на свои имота , което е демонстрирал и на тогавашния
собственик – неговия дядо, чрез започването на строителството , то е нА.це категорично и
безспорно противопоставяне и ефективно отблъскване на неговите действия чрез
прехвърляне на имота чрез дарение на другия му внук – ответникът М. М., а впоследствие
подаване на жалба и спиране на строителството. Тримата разпитани по делото свидетели
посочени от ищеца са единодушни, че ищецът владее имота повече от 30 години.
Показанията им обаче в тази им част са лишени от конкретика , доколкото начинът на това
владение същите свързват с това , че ищецът е изградил в имота павилион , които ползва за
търговска дейност. Тъй като впоследствие подчертават, че този павилион е построен преди
около 20-25 г. / т.е. в периода около 2000 година/ то следва да се приеме за недоказано
твърдението на ищеца, че владее имота от 1998 г. , както с оглед изложеното по-горе
относно това , че дори и да е установил своята фактическа власт с намерението да свои, то
тази власт е била прекъсната с противопоставянето на собствениците , така и с оглед на
факта, че тогава ищецът се е отказал от това строителство и то вече не е подновявано. Освен
това ищецът не е бил сред кръга наследници на неговия дядо починал през 2000 година, тъй
като неговият баща е бил жив. Това сочи , че ищецът към този момент не е установил
фактическата власт върху имота и като сънаследник, тъй като такъв сънаследник е бил
неговият братовчед М. М.. Самият ищец твърди в исковата си молба , че няколко години
след смъртта на неговия дядо – през 2009 г. поставил в имота павилион. Ответникът М. не
оспорва този факт, но от показанията на свидетелите се установява, че конфликтът между
ищеца и неговия дядо по повод строителството в имота станал известен на хората в селото и
тогава всички разбрА., че имотът е прехвърлен на другия внук. Дори и да се приеме , че
въпреки посочените по-горе обстоятелства, които съдът приема за безспорно установени и
въпреки , че безспорно ищецът се е отказал от намерението да строи в имота и едва около
10 години по-късно поставя само преместваемо съоръжение, дори и да се игнорират тези
факти и да се приеме, че ищецът не е знаел за промяната в собствеността в полза на неговия
братовчед, следва да се вземе предвид, че по делото не са събрани каквито и да било
доказателства , той да е демонстрирал по категоричен и безспорен начин намерението си да
свои имота по отношение на ответника, макар и като наследник на неговия дядо. Бащата на
ищеца е починал през 2010 г. и ако към този момент ищецът е имал намерение да свои
имота като сънаследник , то е следвало да го демонстрира , за да може другият сънаследник
/ ответникът М./ да разбере това. Както посочи съда по-горе показанията на свидетелите
посочени от ищеца са твърде общи и всички свързват установеното от ищеца владение с
6
действията на поставяне на павилиона и неговото ползване. Съдът без да игнорира тези
показания , взема предвид , че другата категория свидетели дават конкретни и
непротиворечиви показания относно факта, че връщането на ищеца в имота и поставянето
на павилион за търговска дейност е станало с позволението на неговия братовчед М. М..
Самият факт, че ищецът е поискал разрешение от братовчед си е показателен, че към този
момент , той е бил наясно кой е действителния собственик и дори и е имал впоследствие
намерение да свои имота , то тези действия по никакъв начин не удостоверяват
демонстрация на това намерение. Съдът взема предвид евентуалната заинтересованост на
свидетелите посочени от ответника, но техните показания в тази им част не само не се
опровергават от други събрани в настоящото производство доказателства , но съвпадат с
част от твърденията на ищеца , а и следват логическия ход на развитието на събитията.
Нещо повече-едва през 2022 г. ищецът е прибрал останА.ят от неосъществилото се
строителство материал в двора , понеже трябвало да се асвалтира улицата , а през същия
период в двора е прибрал материА. си и друг съсед с разрешението на лицето, което е
приемало са собственик- ответника М..
Съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е владял
имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобие в рамките на повече от
10 години – съгласно твърденията на ищеца след 1998 г. до 2022 г., което намерение е
противопоставил на собствениците.
Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства за това, че ищецът е
установил владение върху имота за себе си. Обстоятелството, че е ползвал поставения в
имота павилион за търговска дейност , понеже е бил допуснат в него от собственика, не
обосновава подобен извод. Според настоящия въззивен съдебен състав, в конкретния
случай става въпрос за извършването на т.нар. търпими действия, предвид установените
близки родствени отношения между собственика на имота и ищеца – негов братовчед.
В решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., е разгледан
въпросът какво представляват търпимите действия. Прието е, че това са фактически
състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор
със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват
на близки приятелски или други лични отношения. Търпими според правната теория са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани
временно да живее в неговата къща. Търпимите действия са именно действия, а не
фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението,
поради което и не могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия
7
се различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със
собственика /носителя на вещното право/ или владелеца, т.е. по силата на договор, затова
държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се
задължава за това.
Общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент -
упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан
от основанието, на което е установена фактическата власт. При държането фактическата
власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея
договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно или
безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на
съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по
която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика
или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на
добрите междуличности отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се
търпи едно действие върху имот - действие, за което лицето, което го извършва, няма
никакво право. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са
нА.це съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е нА.це
държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята (изрична или
предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са нА.це единствено търпими действия. В тези случаи не може да се
стигне до придобиване на имота по давност, освен ако лицето, което осъществява
търпимите действия, респективно държането на имота, не демонстрира по отношение на
собственика настъпилата промяна - че започва да осъществява фактическа власт с намерение
за своене на имота (в този смисъл решение № 122/03.12.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г. по
описа на ВКС, І г. о.). В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е
прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо
собственика. Същото е прието и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №
1162/2009 г. на II ГО. Тези разсъждения се отнасят и за търпимите действия - лицето, което
ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна -
че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота.
Като споделя изцяло цитираната практика на върховния съд и като обсъди поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява по
безспорен начин, че ищецът, считано от 1998 г. е започнал да упражнява фактическата влас
върху имота с намерение за своене, което да е демонстрирано по отношение за
собствениците. Ползването на имота от ищеца - от самото начало е установено като
търпимо действие. Ето защо, за да се трансформира фактическата му власт във владение, е
било необходимо намерението за своене да бъде противопоставено на собствениците на
имота/ първо неговият дядо , а впоследствие неговият братовчед/. По делото са нА.це данни
8
за такава демонстрация по отношение на дядото, но доказателствата по делото са
категорични, че той изрично се е противопоставил като собственик . Няма данни за подобна
демонстрация в по-късен момент по отношение на неговия братовчед, каквато би била
например отказът да бъдат допускан той в имота , лишаването му от достъп, разкриването
на намерение за своене пред всички, вкл. и пред административните органи. Напротив, не се
установява от свидетелските показания ищецът да са давал външен израз на намерението си
пред ответника, а се установява, че през 2009 г. е помолил него да си постави павилиона. Не
са представени доказателства , примерно имотът да е заявен от него като собствен пред
данъчните служби или той да е ивършвал за имота данъчни или други плащания от свое име.
Ищецът е бил допуснат да ползва частта от имота , върху която е поставил
павилион - именно на това основание, и за да може да започне да владее вА.дно имота,
следва да докаже началния момент на узнаване от ответника на промяната на намерението
на ищеца при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на
собствеността.
Субективното отношение на извършващия търпими действия към вещта като
към своя не е достатъчно, за да се установи трансформиране на упражняваната фактическа
власт във владение. То е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия по
отношение на собствениците на имота, за да могат те да се защитят. Ползването на
поставения от ищеца павилион е свързано с осъществяваното от него фактическо ползване
на имота като търпими действия, доколкото то е осъществено със съгласие от собственика.
Субективните възприятия на свидетелите А.М., А.С. и Ф. А. за това, че ищецът е
стопанисвал имота, тъй като е ползвал павилиона поставен в този имот и защото го е
третирал като собствен, както и абстрактното виждане, че „ от 30 години е негов“, съвсем
не обосновават обратен извод, защото няма никакви данни това субективно възприятие на
ищеца да е било категорично демонстрирано и противопоставено на неговият братовчед /
ответника М./, намирайки обективен израз в конкретни действия в процесния период. Съдът
намира, че данни за „interversio possessionis” – или промяна на намерението, заявена чрез
външно обективирани действия, има едва след отказа на ищеца да освободи процесния имот
след получаването на нотариалната покана през 2022 г. от новия собственик , вкл. и чрез
предявяването на настоящата искова молба. Тези факти обаче са извън предмета на делото,
поради което не следва да се обсъждат от съда.
В обобщение следва да се заключи, че по делото не се установява и доказва
осъществяване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и придобиване по давност на
процесния имот от ищеца за процесния период – 1998 г. до 2022 г., поради което предявеният
иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото в исковото производство по настоящото дело – нито с подадената искова
молба , нито в по-късен момент в предмета на делото не са въведени други претенции освен
тези , по които съдът се е произнесъл с решение / частта от която по иска с пр.основание чл.
124 ал.1 ГПК , във връзка с чл. 79 ЗС е предмет на спора пред настоящия съд /, въззивият
състав намира , че не следва да се занимава със заявеното във въззивната жалба искане да
9
бъде осъден втория ответник / приобритателя на имота чрез правна сделка / да се въздържа
от определени действия, тъй като такава претенция не е била предмет на първоначалния
спор. Видно от данните по делото, претенцията за неоснователни действие е предмет на
друг спор между страните, по който производството е спряно поради преюдициалност от
настоящото. В обжалваната си част първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноски има ответната страна.Съгласно представените списък с разноски и договор за
правна защита и съдействие, ответникът И. М. М. е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000,00 лв. Не е направено възражение за прекомерност на
заплатения хонорар от процесуалните представители на жалбоподателя до приключване на
последното по делото заседание , поради което тези разноски в полза на ответника следва да
бъдат присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 / 06.02.2025 г., на В.ски районен съд постановено по
гр.д. № 166/2023 г. в обжалваната част , с която е отхвърлен предявения от М. А. М. с
ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 6 срещу И. М. М. с ЕГН **********, с адрес: с.
С.П., ул. „Н.“ № 12 и М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 3, за
признаване за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че М. А. М. с
ЕГН ********** е собственик на поземлен имот № 364, с площ 170 кв. м, за който е отреден
УПИ XVII-366, 365, 364 в кв. 14 по плана на с. С.П., общ. В., с неприложена регулация в
квартал 14 по плана на с. С.П., Общ. В., Обл. Пазарджик, при съседи на имота от север,
северозапад и югозапад - улица, изток - УПИXVШ- Д. и УПИ IX - Ритуална зала, поща и
здравна служба, юг - УПИ XVI - 367, запад и югозапад - улица, на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години - за периода от 1998 г. до 2022 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 6 да заплати на И.
М. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П., ул. „Н.“ № 12 направени по делото разноски в
размер на 5000,00 лева /пет хиляда лева / за заплатен адвокатски хонорар за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11