РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Анг. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Станимира Анг. Иванова Административно
наказателно дело № 20212120202264 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на Н. З. ИВ. с ЕГН: **********, против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4643613 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се и представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител, като в съпроводително писмо моли за отхвърляне на жалбата, а в
случай на уважаване на същата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
доколкото видно от разписката на л. 11, той е връчен на 17.04.2021 г., а жалбата е
депозирана на 20.04.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.11.2020 г., в 15.24 часа, в обл. Бургас, общ. К., с. К., на път II -79 км. 77+800, до
разклон за с. Т. в посока към гр. Бургас, било разположено автоматизирано техническо
средство TFR1-M с фабричен номер 510/07. Посоченият пътен участък попадал в границите
на населено място (л. 25).
Бил съставен ЕФ Серия К 4172918 на ОДМВР-гр.Бургас за това, че на същата дата и
час с горепосоченото средство бил заснет лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. номер
1
*******, собственост на „Бургасбус“ ЕООД, който се движил със 73 км/ч, като било
посочено, че движението е извън населено място и ограничението в участъка било 60 км/ч,
въведено със знак В-26. Веднага след това във фиша е посочено, че ограничението е 50 км/ч.
С ЕФ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
управителя на дружеството – П.Д., е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 лв.
След като ЕФ бил връчен на Д. с разписка на 29.03.2021 г., на основание чл.189, ал.5 от
ЗДвП, той попълнил декларация, в която посочил, че във въпросния ден и час процесното
МПС е управлявано от жалбоподателя по настоящото дело, а именно – Н. З. ИВ..
С оглед така депозираната декларация, АНО анулирал първоначално издадения ЕФ и
издал нов, а именно атакуваният понастоящем ЕФ серия К 4643613, в който била
изложената същата фактическа обстановка, но като нарушител бил посочен Н.И..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения,
съдът прие следното:
Техническото средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение
(л.12) и Протокол (л.13).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин,
като неясно остава какво точно е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш трябва да съдържа
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг
начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде
извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни
норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита,
че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по
следните причини.
В ЕФ е посочено в своеобразното фактическо описание на деянието, че се касае за
управление извън населено място, като ограничението в участъка било 60 км/ч, въведено със
знак В-26, което би довело до евентуално нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Непосредствено след това обаче е записано като „разрешена стойност на скоростта“ – 50
км/ч. Явно тук се визира общото ограничение, тъй като е записано, че санкцията е наложена
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всичко това по мнение на настоящия състав създава
съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че деянието и неговите съставомерни
признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин. Отделно от това се получава и
разминаване между фактическо описание и санкционна разпоредба, тъй като е приложена
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда санкции за нарушаване режима на
скоростта в населени места.
2
Следва да се има предвид, че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя
на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно описание на деянието в
ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото
съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
В допълнение следва да се посочи, че в приложения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на л. 16 е отразено, че контролираният пътен участък е
извън населено място, но същевременно е посочено, че на него важи общото ограничение от
50 км/ч и няма поставен пътен знак. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП обаче общото
ограничение на скоростта извън населено място за конкретния вид МПС е 90 км/ч.
Всички гореизложени обстоятелства в съвкупност водят до невъзможност да се разбере
какво е вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
Предвид всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4643613 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н. З. ИВ. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3