Р
Е Ш Е Н И Е
№
937/17.12.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 1144 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Р.К.Д. ***, подадена чрез адв. П., против
Областна дирекция на МВР Пазарджик.
Молбата
е подадена с правно основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, като е посочена цена на иска 600 лева имуществени вреди, от
които 500 лева за адвокатски хонорар и 100 лева депозит за допусната по делото
съдебна автотехническа експертиза. Делото е на Районен съд – Пазарджик, където
е било обжалвано издадено срещу ищцата наказателно постановление от 09.10.2018
г.
Излагат
се подробни съображения за основателността на иска. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер
на 600 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в Административен съд – Пазарджик. Претендират се и направените
по настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител адв. П.,
който поддържа иска.
Ответникът – ОД
на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, заявява
в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк.
П., становище за неоснователност на исковата молба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че
фактическият състав на иска по чл. 1 от ЗОДОВ е доказан. Счита, че е доказан и
размерът на исковата претенция в тази насока. Намира исковата претенция за
лихви за неоснователна и счита, че исковата молба в тази част следва да бъде
отхвърлена.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № 18-1006-003294/09.10.2018 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Пазарджик, на ищцата, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 25, ал. 1
от същия закон, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Против същото НП е подадена жалба до Районен съд – Пазарджик,
като по същата е образувано АНД № 1943/2018 г. Към жалбата е приложен договор
за правна защита и съдействие от 07.11.2018 г., в който е посочено, че на
адвокат В.П. е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лева
за процесуално представителство в производството пред районния съд. В делото на
районния съд е представено и доказателство за платена сума за вещо лице в
размер на 100 лева, във връзка с допусната и изслушана по делото съдебна
автотехническа експертиза.
С Решение № 390/27.06.2019 г., постановено по АНД № 1943/2018
г., Районен съд – Пазарджик е отменил, като незаконосъобразно, НП №
18-1006-003294/09.10.2018 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Пазарджик. Решението на първата
контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 09.08.2019 г., съгласно писмо
изх. № 8362/13.08.2019 г.
Настоящият иск е предявен на 07.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от Началника
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство,
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2)
вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаденото НП №
18-1006-003294/09.10.2018 г. от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Пазарджик, е властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищцата претендира имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин)
лева, от които 500 лева – платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу нея наказателно
постановление и 100 лева – платено възнаграждение за вещо лице. Установено е по
делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против нея наказателно
постановление, Р.К.Д. е упълномощила адвокат П., като е договорила със същия заплащане
на възнаграждение в размер на 500 лева. В договора за правна помощ е
удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест ищцовото имущество е
намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е
резултат и следствие на издаденото наказателно постановление. Установено е също
по делото, че във връзка с обжалването на НП, е допусната съдебна
автотехническа експертиза, като ищцата е заплатила възнаграждение за вещо лице
в размер на 100 лева.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита и
възнаграждение за вещо лице са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата
на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото
наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода
на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди
в размер на 600 лева, представляващи платените от същата разноски за адвокат и
съдебна автотехническа експертиза по АНД № 1943/2018 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищцата прави искане и за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на получаване на исковата молба от
ответника – 07.10.2019 г., до окончателното й изплащане. Искането за лихви се
явява основателно и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва
да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице от 100 лева, в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, НП № 18-1006-003294/09.10.2018 г., издадено от Началника на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2019 г.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищцата и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 410 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 400 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 г.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пазарджик да заплати на Р.К.Д. ***, сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляващи разноски
по АНД № 1943/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, във връзка с обжалване на НП № 18-1006-003294/09.10.2018 г., издадено от Началника на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пазарджик да заплати на Р.К.Д. ***, направените по
настоящото дело разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/