Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София,
04.11.2024г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав,
в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди
и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря
Симона Илиева, като разгледа
гр.дело № 4528 по описа
на съда за
2021 година, взе предвид
следното:
Страни в производството са
ищецът Л.С.Т. и ответниците „З.Б.И.“АД и А.А.С..
Предявени са, при
условията на евентуалност, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, срещу „З.Б.И.“АД и А.С., за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000лева, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от
причинена смърт на сина на ищеца, Г.Л.Т., настъпила при ПТП на 30.12.2016г. в
село Лом, община Черковна, област Русе, при което А.С., като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег.№СА ****ВН, загубила контрол над автомобила, който напуснал пътното платно,
вляво по посоката си на движение, и се ударил в дърво, разположено на тротоара.
Произшествието станало на ул. “В. Левски“, близо до дом №29, при заснежена пътна настилка и нормална видимост за конкретните
пътни условия. Вина за настъпването му имала ответницата С., която управлявала
автомобила с несъобразена скорост и без свидетелство за правоуправление. В
резултат от ПТП, синът на ищеца, който бил пътник на предната седалка на
автомобила, получил наранявания, в резултат от които по-късно починал. Към датата на ПТП имало сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№СА ****ВН с
ответното дружество.
Ответникът З.“ Б.И.“ АД е представил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на иска поради липса на доказателства,
които да установяват механизма на ПТП. Оспорва иска по размер, като счита претендираното обезщетение за завишено. Счита, че се дължи
лихва за забава съобразно с чл.497 от КЗ. Прави евентуално възражение за съпричиняване, тъй като починалият съзнателно се е качил и
пътувал при неправоспособен водач. Направено е искане за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.4 от ГПК до приключване на образувано във връзка с ПТП ДП№2784/2016г. на
ОДМВР Русе.
Ответницата А.С. е
представила писмен отговор, с който оспорва механизма на ПТП, размера на претендираното обезщетение и прави възражение за давност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от във връзка с чл. 45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП по вина на
лице, сключило договор за застраховка
»Гражданска отговорност« с ответното дружество, че са настъпили описаните неимуществени вреди в причинно-следствена
връзка с противоправното
поведение на застрахованото при ответника
лице и размерът на вредите.
Не е било спорно и от представените
писмени доказателства се установява, че собственик на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№СА ****ВН е била А.С., както и че тя не е имала СУМПС.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателствени средства, както и две
заключения към комплексни съдебно-медицински и автотехнически
експертизи.
По отношение на ДП №2784/2016г. на
ОДМВР Русе, следва да се посочи, че същото е прекратено, тъй като прокурорът е
приел, че липсва престъпление – не се установява л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№СА ****ВН да е бил управляван от А.С..
Основният спорен по делото въпрос е
кой е управлявал л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№СА ****ВН към момента на катастрофата.
От представените констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол
за оглед на местопроизшествие и протокол за оглед на веществени доказателства се
установява, че ПТП е стъпило към 16ч. при заснежена
пътна настилка в с. Лом Черковна, обл. Русе, ул. В.
Левски пред дом №29. Пътната настилка била заледена, изцяло покрита със сняг,
без наклон. Пътното плътно имало две ленти, по една в посока, като не се
забелязвала маркировка заради заснежаването. Автомобилът се намерил долепен до
ствол на дърво, силно деформиран от дясната страна, като предницата му била
насочена към дом №29 на ул. В. Левски, а задната му част била на пътното
платно. Предната дясна седалка на автомобила била максимално изтеглена назад.
От удостоверение, представено от
МВР Дирекция 112 се установява, че на 30.12.2016г. за инцидента са получени две
обаждания – в 16,24ч. от Н.Г.и в 16,25ч. от К.И..
Представен е отказ за изплащане на
обезщетение от страна на „З.Б.И.“АД с изх. № от 17.01.2020г.
В показанията си св. Л., майка на Г.Л.Т., водеща дело срещу ответницата, сочи,
че синът и А.С. живеели на семейни начала в апартамента на родителите на свидетелката. На
30.12.2016г.
били тръгнали да празнуват Нова година при майката на момичето. За катастрофата
разбрала по телефона от С. и веднага тръгнала с влак към Русе. В болницата
видяла сина си – главата му била ударена от дясно, на С.й нямало нищо. Три
месеца след смъртта на сина й отишла в селото, където станало ПТП, за да събира
документи и говорила с мъж, който живеел точно срещу дървото, където станала
катастрофата. Мъжът й казал, че не знае кой е карал, но момчето било от
страната на удара.
Съгласно показанията на св. М., тя
била виждала ответницата С. да управлява автомобил, въпреки че не била
правоспособна.
По делегация е разпитан св. Н.Р.Р., който сочи, че катастрофата е станала пред очите му.
Пътят бил зеледен, било следобед, почти нямало
движение. Свидетелят отивал при свой приятел, когато чул звук от лек автомобил,
който идвал от гр. Бяла в посока гр. Попово. Мястото, на което бил свидетелят,
било с лек завой, от посока Бяла, наляво. Колата наближила завоя, свидетелят
чул, че подава газ и автомобилът влязъл на една страна в завоя. Тръгнал с
десните врати по посока на движение, навлязъл в другото платно, минал през
бордюра, качил се на тротоара и спрял в дървото, което било на тротоара.
Свидетелят отишъл до катастрофиралия автомобил, ударът бил в предна дясна
врата. Шофьор бил млад мъж, а на дясната седалка – имало жена, като до идването
на Бърза помощ лицата не са напускали автомобила. Свидетелят не видял
наранявания по жената, но видял, че шофьорът е ранен – имало рана на дясната
страна на слепоочието му, изглеждал в безсъзнание. След свидетеля на мястото на
катастрофата дошло едно момиче – Н., която звъннала на 112, друго хора нямалоСвидетелят изчакал да дойдат Бърза помощ, Полиция и
Пожарна безопасност. Видял как извадили водача от колата. Не си спомня дали
шофьорът и пътникът били с поставени колани.
При разпита свидетелят е посочил,
че катастрофата е станала през октомври 2016г, но също така, че пътя бил
заледен и заскрежен. Доколкото не се установява на същото място да е станала
друга катастрофа, съдът намира, че възражението, че свидетелят описва друга
катастрофа не се подкрепя от доказателствения
материал и е неоснователно.
Събрани са обяснения от ответницата
С., в които тя сочи, че Г.Л.Т. е бил с поставен колан.
По делото е прието заключение към
КСАТМЕ, според което Г.Л.Т. е приет в състояние на кома в
УМБАЛ Русе АД на 30.12.2016г. с фрактура на черепа, контузии на мозъка, гръдния кош и
корема. Проведено е интензивно лечение и реанимация, но същия умира на
03.01.2017г. При аутопсия се установява, че констатираните травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и остри режещи
предмети и са получени при удар на главата в дясната странична врата на
автомобила, а порезните рани са получени от парченца счупено стъкло. Вещото
лице лекар е посочило, че по принцип тези травми не са характерни да се получат
от лицето, управлявало автомобила, но в случая следва да се вземат предвид
всички обстоятелства относно ПТП – деформацията на дясната врата и силно
изтеглената назад дясна седалка, с оглед на които не може да се изключи Г.Л.Т. да е управлявал автомобила. КСАТМЕ
сочи, че липсва техническа причина за настъпване на ПТП. То е настъпило
вследствие от действието/бездействието на водача, който на заледен и заскрежен
път е предприел действия по увеличаване на скоростта, при което е настъпила
загуба на устойчиво движение и в зоната на ляв завои, автомобилът е напуснал
платното за движение и е реализирал удар с неподвижен обект на тротоара.
Скоростта на автомобила е била 62,59 км./ч. Вследствие на удара в дървото,
намиращите се в автомобила са се придвижили вдясно към приложната точка на
ударния импулс /към дървото/ и в последствие са се установили в първоначалните
си позиции. Максималната деформация с дълбочина около 78 см. е в предна дясна
врата, в зоната на долните крайници на пътника на предна дясна врата, но
липсват увреждания в долните крайници и двамата. Посочено, че и травмите на А.С. не са характерни да са получени
при положение, седяща на предна дясна седалка, но е възможно тя да няма
увреждания, при положение, че седалката е била изтеглена максимално назад и тя
се е намирала до странична дясна колона, по която няма нарушаване на целостта. Инерционните
сили са действали върху тялото на А.С. и поради изтеглянето на седалката назад,
тялото й е притиснато към дясната колона и тя не е получила тежки наранявания в
областта на главата и тялото. Вещите лица са посочили, че не е експертен въпрос
да установят дали Г.Л.Т. е бил преместен и това не може да се установи от кръвостичането по горна предна част на предна лява
шофьорска седалка. Посочили са, че ако т. е бил на предна дясна седалка би получил и наранявания в дясната част на
тялото – ръка, рамо, гръден кош, таз.Механизмът на получаване на черепно-мозъчната
травма е политане на тялото на Г.Л.Т. надясно, вследствие на
инерционните сили, получени при удара на автомобила в предна дясна врата и удар
в деформираната дясна врата и осколките от счупения
прозорец на предна дясна врата. Предвид изтеглянето на предната дясна седалка
максимално назад е възможно ответницата С. да не получи наранявания по главата. След удара Г.Л.Т. е получил тежка черепно-мозъчна
травма и е изпаднал в кома, но е възможно в първите минути да е извършвал
хаотични движения и е да е издавал нечленоразделни звуци.
Вещите лица са посочили, че при
положение, че Г.Л.Т. се е намирал на предна лява седалка при настъпил страничен
удар, тялото му се е наклонило надясно и главата му е могла да достигнедо педна дясна врата,
като се има предвид и ръста на пострадалия – 184см., деформацията на дясната
врата /дъговидно хлътване с около 78 см. навътре/, при положение, че дясната
седалка е изместена назад и тялото на А.С. не възпрепятства движението на
тялото на водача. Нараняванията на А.С. – порезни рани по предната повърност на шията и контузия на гръдния кош отговарят да
са получени при притискане на тялото към дясната странична колонка.
При разпит в о.с.з. вещите лица са
посочили, че е имало един удар в дясната част на главата при слепоочието и е
напълно възможно той да е настъпил с оглед на дълбоката деформация в дясната
част на автомобила. Вещото лице инж. П. е посочил, че деформацията е 80 см.
навътре, което е почти половината от автомобила, ударът е страничен и
предпазният колан не препятства движението на тялото настрани и като се вземе
предвид и ръста на Г.Л.Т. от 184 см., е напълно възможно същият дае
управлявал автомобила. Относно обстоятелството, че ответницата А.С. не е имала почти никакви
наранявания, вещото лице е уточнило, че това се дължи на обстоятелството, че
ударът е в предната дясна част на дясната врата, където са крайниците на
пътника и освен това седалката е била максимално изтеглена назад.
Според
заключението към повторната КСАТМЕ с вещи лица инж.
Г. и д-р М. лекият автомобил се е движил по ул. „В. Левски“ като преди мястото
на произшествието се е движил със скорост от порядъка на 67 км/ч. Навлязъл е в
плавен ляв завой и е продължил преминаване по кривата на завоя без загуба на
устойчивост. Ако автомобилът е пробуксувал по време
на преодоляване на тази кривата и загубил напречна устойчивост, то по
продължението й/след нея, той би продължил движението си по права линия,
тангента към кривината надясно и не би достигнал до левия тротоар.
Автомобилът е
преминал левия завой, като при излизане от него водачът е загубил контрол върху
автомобила, ходовите колела са пробуксували,
автомобилът е загубил устойчивост и с насоченост наляво е достигнал с дясната
си странична част до дървото.
Началният
контакт на автомобила със ствола на дървото е осъществен първоначално по десния
праг с по-висока коравина, след което автомобилът частично ротирал
в посока обратно на часовниковата стрелка. Следва деформиране по дясната страна
в зоната на предна дясна врата на равнището на предна дясна седалка, при което
са получени най-големите пластични деформации - хлътване навътре с най-голяма
дълбочина на 78 см., без да се отчитат еластични такива от порядъка на 4-6 см.
Директрисата на ударния импулс преминала по права през масовия център на
тежестта с насоченост към центъра на удара по дървото.
През периода на
времетраенето на удара, автомобилът се е преместил в посоката на удара и на
разстояние равно на дълбочината на пластичната деформация по предната дясна
врата поради съприкосновението му с неподвижното дърво по диаметър.
Под действие на
еластичните сили, възникнали по време на деформацията на предната дясна врата и
прекратяване действието на инерционните сили, автомобилът се е преместил назад
спрямо първоначалната му траектория. Тъй като тези еластични сили са много
по-малки от силите на деформация, това преместване на автомобила след удара по
дървото назад, е довело до значително по-малки по степен деформации на дължина
до 91 см, мерено от най-дълбоката деформация, по средна колонка и задна дясна
врата.
Според
вещите лица под действието на инерционната сила, възникнала при първоначалния
контакт на автомобила с дървото, телата на пътуващите в лекия автомобил са се
задвижили по вектора на направлението на тази сила, т.е. в посоката на удара -
надясно и напред, при което са достигнали и влезли в съприкосновение до части
от интериора на автомобила.
Силата на тези
удари е пропорционална на скоростта на придвижването им, респ. на скоростта на
автомобила в момента на удара.
Най-тежките
увреждания по автомобила са по предна дясна врата. Около мястото на водача
повреди по интериора на автомобила не се наблюдават.
При това положение според в.л. инж. Г. механизмът на ПТП
е следният: при преминаване по кривата на левия завой преди мястото на удара,
лекият автомобил се е движил със скорост от порядъка на 68 км/ч, близка до
максимално възможната за преминаване без загуба на напречна устойчивост. След излизане от завоя, водачът
не е успял да овладее управлението
на автомобила, възможно е да е увеличил скоростта на движение, в резултата на което
ходовите колела са пробуксували и автомобилът е загубил устойчивост и станал неуправляем. Автомобилът е ротирал в посока обратно на часовниковата
стрелка и след около 20 м в това положение е достигнал до
бордюра, преодолял го е и достигнал до дървото на тротоара и се блъска в него с
предните десни праг и врата, получавайки дълбока пластична деформация по тях. В
следващия момент, под действие на еластичните сили по време на деформацията,
автомобилът е ротирал частично в посока обратно на часовниковата стрелка и отблъснат на
разстояние на дълбочината на деформацията, се е приплъзнал
в посока назад, при което уврежда в по-слаба степен и частите в тази зона:
средна дясна колонка, задна дясна врата и заден десен калник. При удара по дървото, телата
на пътуващите в автомобила, са извършили движение: пътникът на предна
дясна седалка /при оттеглена предна
дясна седалка максимално назад, от арматурното табло до тялото на
пътника ще остана разстояние около 50 - 60 см., облегнат до седалката срещу средната дясна
колонка - в посока надясно към колонката
и притискайки се в нея. Долните крайници, предвид липсата на деформации
по пода и десния праг срещу средната колонка, не
биха получили травми. При едно инстинктивно предпазно отклонявана наляво, главата не би достигнала до колонката; водачът - тялото му се накланя
надясно към деформираната предна дясна врата и я достига с глава.
Автомобилът е бил технически изправен.
Причината за настъпване на ПТП е от субективен характер и
се свежда до професионалните умения и оценка на конкретната пътна ситуация от
водача - действията с органите за управление на автомобила в условия на заснежен и заледен пътен участък.
От техническа гледна точка според вещото
лице инж. Г. при описания
механизъм на ПТП разположението, респ. съприкосновение на телата на пътуващите
в автомобила и получаване на травми, е: пътничката на предна дясна седалка е
облегната с тяло до седалката срещу средната дясна колонка с широчина 10-12 см,
гладка и тапицирана от вътрешната страна. При това положение и инстинктивна
реакция при удара по дървото за отместване на главата наляво, биха се получили
травми по дясната странична част на тялото й; водачът на автомобила, поради
инерционните и центробежни сили към момента на удара, със или без поставен
колан, ще се наклони силно надясно и по-слабо напред към деформираната предна дясна
врата и ще се блъсне с глава в издутината й, навлязла до средата на купето.
Вещото лице д-р М., обаче
сочи, че от
медицински
гледна точка седящият на
предна дясна седалка би получил тежки травматични увреждания, а при накланянето
си надясно, тялото му ще се опре в тялото на седящия на предна лява седалка. Категорично
следва да се приеме, че Т. е бил на предна дясна седалка, тъй като такива
увреждания не биха се получили, ако пострадалият е седял на предна лява
седалка.При пострадалата С.
практически не са описани увреждания. Това мотивира, че тя е седяла на предна
лява седалка, тъй като, ако е седяла на предна дясна седалка би получила тежки
травматични увреждания от деформациите на автомобила около това място.
Според вещото лице инж. Г. Върху на телата на пътниците
са действали инерционните сили, породени от скоростта на движение на автомобила
при удара по дървото. Положението на телата на пътниците към момента на удара е:
на пътника на предна дясна седалка - седалката е била изтеглена максимално
назад, при което от тялото му до арматурното табло остава разстояние 50 - 60
см, като е разположено срещу средната колонка. Тялото е било облегнато до
седалката и притиснато към средната колонка, без значение дали е със или без
поставен предпазен колан. При този случай са създадени условия за получаване на
травми по дясната странична част на тялото; на водача - под действие на
инерционната сила тялото е имало възможност да се задвижи в посока надясно и да
достигне с глава до деформираната предна дясна врата. При непоставен колан,
тялото и главата биха имали свобода за движение в посока надясно към предна
дясна врата и предна дясна колонка. При поставен предпазен колан - триточковият
предпазен колан инерционен тип, с какъвто е оборудван този автомобил, не е
ефективен при странични удари. Тялото има възможност при наклоняване надясно да
се изхлузи от лявото рамо от диагоналната част на колана. В този случай, с
поставен или без поставен колан, са създадени условия за получаване на травми
по главата на водача при достигане и удар по деформираната предна дясна врата,
с последващо изправяне и накланяне на главата по
предна дясна и особено по предна лява седалка. Главата на седящия на предна
лява седалка ще достигне само до деформираната предна дясна врата и не може да
влезе в допир с тялото на седящия на предна дясна седалка. Пътник на предна
дясна седалка е била А. С.. При конкретния механизъм на ПТП, деформациите по
автомобила и при изтеглена максимално назад предна дясна седалка, е възможно
пътникът там да не получи тежки увреждания, а само леки такива по дясната
странична част на тялото, предвид по-малкото относително налягане върху дясната
част на тялото по широката 10-12 см гладка тапицирана отвътре средна дясна
колонка. Поставеният предпазен колан ще задържи тялото от движение в посока
напред. При описания механизъм на ПТП, наличието на деформираната
предна дясна врата, навлязла в купето, е изключено тялото на водача Т., да
достигне до дървото. Векторите на скоростта на придвижване на телата на пътуващите
в автомобила е по директрисата от центъра на тежестта на автомобил към
приложната точка на ударния импулс. След удара телата на пътуващите са де
установили в първоначалното си положение. Пътниците са с различен ръст и тегло,
поради което инерционните сили, породени върху тях, са различни и право
пропорционални на теглото на всеки от тях, респ. и с условия за получаване на
различни по степен травматични увреждания.
Независимо от това и двамата возещи се в автомобила са
политнали силно надясно и малко напред, ограничено за пътника на предна дясна
седалка с поставен предпазен колан. Главата на Г.Т. е достигнала до рамката на
предната дясна врата и стъклото й, респ. получила описаните в СМЕ травми.
Според вещото лице д-р М., тялото на седящия на предна
дясна седалка се явява като преграда между движещото се тяло на предна лява
седалка и дясната странична повърхност на автомобила, би амортизирало
значително удара и пътникът на предна лява седалка не би достигнал с главата си
до място където да се удари. Пътник на предна дясна седалка е бил Г.Т.. От
медицинска гледна точка, категорично травмите на С. не
отговарят да е седяла на предна дясна седалка. Кръвотечение от Т. е имало от натичането на такава от дясното ухо и носа, както и от
зашитите порезни рани в дясно на лицето. При Т. няма описани вътрешни телесни
увреждания на органи в гръдната и коремна кухини. За да се получи стичане на
кръв трябва да имаме открито нараняване и възможност от гравитацията кръвта да
се стече в посока надолу. Ако Т. е бил на предна лява седалка и е получил
нараняванията си при удар на главата отдясно в областта на предна дясна врата,
то тялото му не би останало облегнато на облегалката на предна лява седалка. То би следвало да е полегнало надясно.От
съдебномедицинска гледна точка телесните увреждания на Т. в
областта на главата са получени от удар през счупения прозорец в дървото. Това,
че главата е ударила дървото през стъклото на дясната врата на автомобила се
мотивира от това, че по дървото са описани забити парчета стъкла. А тези стъкла
са на нивото на прозореца на дясната предна врата. Порезни рани от стъкла има
по дясната лицева половина на Т.. Летящи стъкла (от съдебномедицинска гледна
точка) не биха се забили в дърво, ако нещо не ги натиска силно. Установените
травматични увреждания по Т. не са характерни за водач на МПС.
Според вещото лице д-р М. съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между получените увреждания и причината за смъртта
на Т.. По пострадалата С. са описани охлузвания по предната повърхност на
шията. По-вероятно е да са получени при контакт с охлузваща повърхност-напр.
предпазен колан. При хипотезата за хвърчащи стъкла такива е странно да попаднат
само в областта на шията, а не напр. и на лицето, където не са описани
увреждания. Като се има предвид, че и шията е разположена и под нивото на
главата. Липсата на други травматични увреждания (освен охлузвания по шията) от
съдебномедицинска гледна точка изключва възможността да е седяла на предна
дясна седалка. Увреждания се получават не само от деформации на интериора на
автомобила, а и от този силен удар отдясно довел до тази силна деформация. При
тази кинетична енергия тялото на седящия на предна дясна седалка ще се удари
отдясно и ще получи значителни увреждания. В описаната медицинска документация
и при двамата пострадали, няма данни за притискане между твърди тъпи предмети.
Всички увреждания могат да се получат при удари с или върху такива.
При получаване на
уврежданията пострадалия Т. е бил в коматозно
състояние. Категорично в такова състояние не би могъл да извършва активни
действия.
При положение, че пострадалият Т. е заемал предна дясна
седалка, изтеглена максимално назад и срещу средна дясна колонка, същият би получил
травматични увреждания по дясната странична част на тялото и охлузни рани и хематоми по крайниците.
Вещото лице инж. Г. е посочило, че по данни на официалния
представител на автомобилите “Фолксваген” - фирма “Порше”,
процесният автомобил е фабрично - заводски оборудван
за всички места в автомобила с обезопасителни
триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип.
Този тип колани, нормално поставени от
водача или пасажера, осигуряват свободно движение на тялото и крайниците при плавни движения, при което
между тялото и изпънат колан остава разстояние около 2 — 3 см. При големи
стойности на отрицателно ускорение, като удар в преграда (в конкретния случай -
дърво), тялото се придвижва напред и с това движение се блокира механизма в
основанието на колана. Коланът не може да се отпуска и остава с тази си
дължина, както е бил до този момент. В резултат тялото не се придвижва напред
под действие на инерцията си и по този начин се предпазва от удар със стоящите
пред него части от автомобила. При отклонение на тялото в страни при страничен
удар предпазния колан не може да ограничи движението му така както при челен
удар.
Описаната деформация с дължина 91 см след най-голямата
дълбочина по предна дясна врата, вследствие на последващото
действие на еластичните сили с много по-слаб интензитет, определя, че и
средната колонка е увредена но без деформиране навътре.
Тялото на А. С., при изтеглената докрай назад предна
дясна седалка, облегнато до нея, под действие на инерционните сили върху него,
е било притиснато с дясната си част до средната дясна колонка /широка 10-12 см,
гладка и тапицирана от вътрешната страна, при което относителното налягане
върху дясната странична част на тялото й е по-ниско/. При това разположение
същата не би получила сериозни травми.
В съдебно
заседание вещите лица са поддържали разнопосочните си заключения.
Съдът
кредитира заключението към първата КСАТМЕ, както и посоченото от вещото лице по
техническата част от втората КСАТМЕ. Следва да се посочи, че вещите лица и по
първата експертиза са посочили, че нараняванията както при водача, така и при
пътника, не са обичайни, но в случая е налице съвкупност от обстоятелства, а
именното изместената дясна седалка максимално назад, вдлъбването на дясната
врата на 78 см. навътре, инерционните сили, които са действали надясно по
посока на удара, както и ръстът Г.Л.Т.. Тези обстоятелства, както
обясняват три от вещите лица по допуснатите КСАТМЕ, сочат, че водач на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№СА ****ВН при удара е бил Г.Л.Т., а не А.С.. Това се потвърждава и от разпита
на св. Р.. Същевременно не се установява соченият от св. Л. мъж, който казал,
че синът й е бил от страната на удара. Събраният доказателствен
материал сочи, че двамата пътуващи не са излизали от колата след удара и са
били с поставени предпазни колани. Г.Л.Т. е бил с тежка черепномозъчна
травма, в кома. Същевременно А.С. не е имала физическа възможност да напусне
автомобила, тъй като дясната врата не е могла да се отвори поради деформацията.
Не се установява възможност тя или друго лице да са могли да преместят тялото
на Г.Л.Т. от дясна на лява предна седалка, доколкото свидетелят, който е пристигнал
на местопроизшествието веднага след удара, сочи, че никой не е излизал от
колата и не е имало никой друг освен самия свидетел.
При това положение ищецът не само
не доказва пълно и главно ответницата да е извършила противоправно
деяние, но напротив – установява се, че тя е била пътник, а не водач в
катастрофиралия автомобил.
Следователно
липсва първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние. При това положение както главният,
така и евентуалният иск са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на спора разноски се дължат на ответниците. Ответникът
„З.Б.И.“АД е
представил списък на разноските по чл.80 ГПК, ответницата А.С. – не е представила списък.
Ищецът е направил възражение за
прекомерност при условие, че претендираните възнаграждения
са по-високи от минимумите по НМРАВ. Минималното възнаграждение по НМРАВ в
случая е 10 650 лева. Ответникът „З.Б.И.“АД претендира за адвокатско
възнаграждение сумата 7000 лева с ДДС, като са представени доказателства за
плащането й. Тази сума е в по-нисък размер от минимума по НМРАВ и не следва да
се намалява, предвид възражението на ищеца.
На
ответника „З.Б.И.“АД следва да се присъди сумата 7000 лева разноски за адвокат.
На ответника А.С. следва да се присъди сумата 500
лева депозит за КСАТМЕ и 30 лева за свидетел. Не са представени доказателства
за плащане на адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.С.Т.
с ЕГН **********,***, адв. М. З.
и Н. К., срещу ответника „З.Б.И.“АД ***, главен иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лева, изразяващи се в болки и страдания,
в резултат от причинена смърт на сина на
ищеца, Г.Л.Т., настъпила при ПТП на 30.12.2016г. в село Лом, община
Черковна, област Русе, ведно със законната лихва от 30.12.2016г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.С.Т. с ЕГН **********,***,
адв. М. З. и Н. К. да плати на „З.Б.И.“АД ***, сумата 7000 лева разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Т. с ЕГН **********,***, адв. М. З. и Н. К. срещу ответника А.А.С. с ЕГН **********,***,евентуален иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи
се в болки и страдания, в резултат от причинена смърт
на сина на
ищеца, Г.Л.Т., настъпила при ПТП на 30.12.2016г. в село Лом, община
Черковна, област Русе, ведно със законната лихва от 30.12.2016г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.С.Т. с ЕГН **********,***, адв. М. З. и Н. К. да плати на А.А.С. с ЕГН **********,***, сумата 530 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: