№ 685
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107194 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** против М. СП. Н. с ЕГН **********
от с.**** с правно основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът
твърди, че депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред **** срещу
ответника и било образувано ч.гр.д. №4752/2018г., по което е издадена
заповед за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение, поради
което ищцовото дружество е предявило исковата молба в указания от съда
срок. Ищецът твърди, че е предоставял на ответницата в качеството и на
потребител водоснабдителни и канализационни услуги, за които са издавани
фактури. Твърди, че между В**** и потребителя има облигационни
отношения, които се регулират от Закон за водите, Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4 и от Общите
условия на ****. Твърди, че съгласно Наредбата, получаването на *** се
осъществява при публични Общи условия, предложени от В**** и одобрени
от собственика. Твърди, че съгласно Общите условия, *** е длъжен да
водоснабди и отведе и пречисти отпадъчните води, а потребителят е длъжен
да на заплати на ***те в установения между страните срок и размер. Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на ***, но
потребителят не е заплатил дължимата сума. Твърди, че след придобиване на
1
собствеността през 2012г. не е изпълнил задължението си да подаде до ищеца
заявление за промяна на титуляра и на основание чл.6 ал.5 вр. чл.60 от ОУ,
същата била променена служебно от ****. Твърди, че *** е издавал
ежемесечно фактури, но плащания по същите няма. Твърди, че за периода
29.07.2016г. – 18.05.2021г. има изискуемо и непогасено вземане към
ответника за главница в размер на 1888,15 и 454,47 лева лихва.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1888,15 лева главница за ползвани но
незаплатени *** и сумата от 454,47 лева лихва за забава върху неплатените
фактури от датата на дължимостта на всяка фактура – първата от 31.08.2016г.
до 18.06.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2021г. до окончателното
изплащане.
В едномесечния срок ответницата чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че за периода 11.05.2018г. до 12.05.2019г. водомерът с
партиден номер 5113 не е отчитан и произволно са начислявани количества
вода без да е ясен по какъв механизъм. В една от фактурите по партидата са
посочени еднакви показания „старо“ и „ново“ и въпреки това са начислени
262 куб.м. Твърди, че за календарната 2019г. няма задължения към ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Ответницата, представлявана от
адв.Л. оспорва исковата молба. Поддържа възражението за давност и
представя писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
Не е спорно между страните, че през 2012г. ответницата е станала
собственик на недвижим имот, ап.№4, находящ се в гр.****. Не е спорно, че
имотът е водоснабден и има открити две партиди – за топла и студена вода.
Не е спорно и се установява от представените по делото фактури, издавани от
ищцовото дружество, че за периода от 29.07.2016г. до 16.12.2020г. фактурите
за **** потреблението в имота са издавани на името на предишния
собственик на имота – ****. Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на *** са
изрично посочените лица, като в настоящото производство ответницата има
това качество като собственик на имота. Чл. 63 ал. 2 от ОУ сочи, че в случай,
че новият и предишният собственик не спазят изискванията на чл.61,
ал.1, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата
на промяна на собствеността. Това сочи, че в случая, именно ответникът
следва да дължи сумите за *** за периода от 29.07.2016г. до 16.12.2020г.
откогато ответницата е станала собственик. Независимо, че промяната на
партидата е станала 16.12.2020г., то тя е станала по реда, посочен в ОУ – от
датата на промяна на собствеността, именно поради предвиденото в чл. 9а от
Наредбата препращане към тези общи условия.
Общите условия за предоставяне на *** на потребителите от ****
оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Плевен са одобрени с
2
решение на КЕВР и са публикувани в един централен и един местен вестник,
като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от
потребителите. На основание чл.71 от Общите условия, съдът приема, че
Общите условия са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване. С
оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е
налице правоотношение по предоставяне на *** за питейно-битови нужди до
потребител собственик на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Не е представен писмен договор между страните, но
действието на общите условия се разпростира автоматично върху заварените
при въвеждането им правоотношения по предоставяне на *** по аргумент от
чл.71 ал.2 от Общите условия.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни
води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ на ОУ и на Глава VІ от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ***** оператора и по
индивидуалните водомери, монтирани в отделните имоти при сгради –
етажна собственост. На основание чл.23, ал.4 от ОУ, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, негов представител
или свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на *****, като тази
процедура не се прилага в случаите на използване на електронен карнет.
Установява се от представените по делото карнети, че за периода от
месец юли 2016г. до 10.04.2019г, абонатът е отчитан с код 4 на водомера за
студена вода, който е за абонат без водомер. От месец май 2019г. абонатът е
отчитан с код 1 – „редовен водомер“, код 7 – „нов водомер“ и код 8 –
„служебно начисляване на разлика при непроверен водомер за водомера на
база същия период от предходни години“.
Също от карнетите се установява, че за периода от месец юли 2016г.
до месец май 2017г., абонатът е отчитан за топла вода с код 4 – „без
водомер“ и код 11 – „без консумация“, а считано от 10.01.2019г. абонатът е
изпълнил изискването за смяна на водомера за топла вода и от тогава е
отчитан с код 1 – „редовен водомер“ или служебно е начислявана разлика при
непроверен водомер на база същия период от предходни години.
Първият спорен въпрос по делото е дали за периода от юли 2016г. до
10.04.2019г. за студения водомер и от юли 2016г. до 10.01.2019г. за топлия
водомер ищецът е имал основание за служебно изчисляване на разходите за вода
3
за процесните периоди.
Правото на ищеца да извършва първоначална и последваща проверка на
средствата за измерване е регламентирана в чл.38 – чл.46 Закона за измерванията,
а не както се твърди от ответницата от чл.34а Наредба №4. Съгласно разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Такава заповед – Заповед №А-441/13.10.2011г. е издадена
и обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г., като съгласно приетия с нея списък
последващите проверки на водомери с посочени в списъка номинални разходи,
следва да се извършват през пет, съответно две години. С изменението на чл.34а,
ал.1 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(в сила от 17.08.2012г.), периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради-етажна собственост, се извършват през десет години. За да се приеме, че
процесният водомер отговаря на изискванията на чл.43 от ЗИ и чл.34а от Наредба
№4/2004г., последващата му проверка е следвало да бъде извършена по реда и при
спазване на чл.38 от ЗИ – от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор.
Между страните не е спорно, че двата водомера в жилището на
ответницата са били с изтекъл срок на валидност, тъй като няма данни да са
сменяни през последните десет години. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл.34а, ал.5 от Наредба №4/2004г., която препраща към чл.39, ал.6 от Наредбата,
монтираните, но непроверени в тримесечния срок индивидуални водомери, с
оглед забраната за ползването им, се приравняват на липсващи такива, поради
което в случая са били налице основанията за служебно начисляване на разходите
за питейна вода от страна на ***** – оператора. Съгласно чл.25 ал.8 от ОУ, при
липса на индивидуални водомери, към което се приравняват несменените на десет
години водомери, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.метра при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано за
всеки обитател.
Видно от представеното по делото писмо от **** с Изх.№ ГР.61-305 /
25.03.2022г., на посочения адрес има подадени заявления за регистрация на
постоянен и настоящ адрес на две лица - ***** с ЕГН ********** и *** Н. с ЕГН
4
**********. Не е спорно, че процесният имот е топлофициран. Съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.6 от Наредбата, до поставянето на индивидуални
водомери, определеното служебно начислено количество водя се завишава всяко
тримесечие с един кубичен метър за всеки обитател. В чл.39 ал.4 т.6 се сочи,
когато сумата на количеството вода е по-голямо от отчетеното по общия водомер,
определеното се намалява пропорционално до изравняване с отчетеното
количество по общия водомер. В заключението си вещото лице е установило, че
към начислените по карнети и фактури 720 куб.м. са доначислени 12,662 куб.м.
представляващи уравнение до данните на общия водомер.
При прилагане на Наредба №4, до момента на поставяне на редовен
водомер се начислява по 12 куб.м. вода месечно за двама обитатели и това
количество следва да се завишава с по 1 куб.м. на всяко следващо тримесечие В
заключението си вещото лице е изчислило, че за процесния период от месец юли
2019г. до месец май 2021г. , при спазване на тази разпоредба следва да бъдат
начислени 1028 куб.м., които включват и периода след поставяне на редовните
водомери, а всъщност са начислени по – малко – 720 куб.м. Т.е. за процесния
период е фактурирано значително по-малко количество, отколкото би следвало да
бъде фактурирано при спазване разпоредбите на чл.39 ал.6 от Наредбата. От
заключението на вещото лице се установява, че показанията в карнетите
съответстват на посочените във фактурите количества вода. Така от заключението
се установява, че съобразно нормативните изисквания, за периода от месец юли
2016г. до месец май 2021г. на ответницата са служебно начислени, а след смяна
на водомерите и реално отчетени 720 куб.м. вода, от които 502 куб.м. на водомера
за студена вода и 218 куб.м. на водомера за топла вода. Толкова са изчислени и в
представените по делото фактури. С оглед изложеното и като взе предвид, че
ответницата не е представила доказателства за плащане на претендираната сума,
каквато доказателствена тежест съдът е указал в доклада, съдът приема, че
предявените искове са доказани.
По делото ответницата чрез процесуалния си представител е направила
възражение за давност. Съдът приема, че тъй като се касае за периодично
плащане, давността е тригодишна. Видно е, че заявлението за образуване на
ч.гр.дело е подадено в съда на 21.07.2021г., с оглед на което съдът приема, че
вземанията преди 21.07.2018г. са погасени по давност. Съобразно заключението
на вещото лице , основателна се явява претенцията за периода 11.05.2018г. до
18.05.2021г. за който период първата фактура е издадена на 29.06.2018г., и
падежът по същата е 29.07.2018г. (лист 48 от делото) до сумата от 1186,02 лева,
5
като за разликата до 1888,15 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
Тъй като не са представени доказателства за извършени плащания по тези
фактури, ответницата дължи лихва за забава върху всяка фактура от датата на
изискуемостта ( първата фактура от които е с падеж 29.07.2018г.) до датата на
подаване на заявлението -21.07.2021г. Съобразно заключението на вещото лице
лихвата е в размер на 179,72 лева, като за разликата до претендираната сума от
454,47 лева претенцията за лихва се явява неоснователна и недоказана.
По делото ищецът е представил списък с разноски, в който претендира
78,68 лева държавна такса, 360 лева ****.възнаграждение и 339,50 лева
разноски за вещо лице. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съдът отчита, че са предявени два иска – за главница и
лихва, които касаят едно вземане (по ч.гр.дело) и след като отчете
фактическата и правна сложност на делото приема, че следва да бъдат
определени разноски за ****.възнаграждение в размер на 250 лева общо за
вземането. Така разноските на ищеца са в размер на 668,18 лева.
По делото ответникът е представил договор за правна помощ за
договорено възнаграждение в размер на 700 лева за всички инстанции, което е
в рамките на минималното такова и не следва да бъде редуцирано, каквото
искане е направено от другата страна.
Съобразно уважената част на исковете, ответницата дължи на ищеца
разноски в размер на 389,55 лева. Съобразно отхвърлената част, ищецът
дължи на ответницата разноски в размер на 291,90 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в заповедното
производство – в размер на 209,20 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, във вр.с чл.124
от ГПК, вр. с чл.79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че М. СП. Н. с ЕГН ********** от
с.**** дължи на ****, със седалище и адрес на управление гр.**** следните
суми:
1186,02 лева неплатено задължение към **** за периода от
6
29.07.2018г. до 18.05.2021г. ; 179,72 лева – лихва за периода от 29.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението - 21.07.2021г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2021г.
- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4752/2021г. на ПлРС, до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата за главница от 1186,02 лева до 1888,15 лева и за
разликата за лихва от 179,72 лева до 454,47 лева за периода от 29.07.2016г. до
29.07.2018г. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни като погасени по
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. СП. Н. с ЕГН
********** от с.**** ДА ЗАПЛАТИ на ****, със седалище и адрес на
управление гр.**** разноски в исковото производство по в размер на 389,55
лв. и разноски по ч.гр.дело № 4752/2021г. в размер на 209,20 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК, ****, със седалище и адрес на
управление гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на М. СП. Н. с ЕГН ********** от с.****
разноски в размер на 291,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7