РЕШЕНИЕ
№ 2111
Гр. Пловдив,
20.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Петя Добрева и с участието на прокурор Костадин Паскалев, като
разгледа административно дело №1342
по описа на съда за 2020 година,
докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „ПРИМЕКС-АВГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.”Брезовско шосе” № 170,
склад 37, представлявано от управителя А. А. З., подадена чрез процесуален
представител адв.В.Л. против Агенция „Митници“ -
София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо
800.00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на
отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 1031/14.11.2018г.,
издадено от зам. началник на Митница-Пловдив. Излагат се обстоятелства относно
причинно – следствената връзка от заплатената сума за адвокатско възнаграждение
във връзка с процесуално представителство пред съответният съд по обжалване на
издаденото НП и последващата му отмяна с влязъл в
сила съдебен акт. Сочи се, че предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и затова ищеца моли да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва,
считано от деня на настъпването на тези вреди до датата на предявяване на иска.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.Л., която поддържа иска и ангажира писмени
доказателства. По съществона спора счита иска за
доказан по основание и размер и моли същият да бъде уважен.Претендира и
направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – Агенция „Митници“ - София, чрез упълномощения си процесуален
представител юрк. Б. оспорва исковата молба, като
счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Възразява присъждане на
съответните законни лихви. Алтернативно моли, в случай че искът за присъждане
на законната лихва бъде уважен, същата да се счита дължима от датата на предявяване
на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Съдът, като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
При извършена
проверка от митнически органи на 14.06.2018г. около 11:00 часа на заведение
„Акаунт", находящо се в гр.София, ул. „Акад. Жак
Натан" №11, стопанисвано от „Интер Експрес Груп"
ЕООД, ЕИК ********* били установени 43 (четиридесет и три) броя празни кутии от
тютюн за наргиле марка „АL FAKHER", по 50 грама всяка, облепени с валиден
бандерол за платен акциз в Р България. Констатирано било, че 41 броя от тях са
облепени с бандерол с ненарушена цялост, който бил поставен в данъчен склад на
„Примекс-АВГ“ООД. За проверката бил съставен Протокол
№18DG5800A021238/14.06.2018г. по описа на Митница Столична, към който по опис
били иззети намерените 41 броя празни кутии от тютюн, облепени с валиден
бандерол с ненарушена цялост, който бил поставен по начин, който не можел да
гарантира употребата на стоката без неговото унищожаване /чрез разкъсване/,
като при отваряне на кутията бандеролът оставал върху опаковката цял, с всички
необходими реквизити по него, което давало възможност да се използва повторно.
Установено било, че поставените бандероли са предадени от Митница Пловдив на
лицензирания складодържател „Примекс-АВГ”
ООД с приемно-предавателни протоколи с номера по БAЦИС
№BG003000/52-00033/21.02.2017г. и № BG003000/52-00074/06.04.2017г. Била
приложена и информация кога бандеролите били освободени за потребление от
данъчния склад. АУАН бил съставен и връчен на пълномощник на дружеството. На
база АУАН било издадено и Наказателно постановление, с което била ангажирана административно
наказателна отговорност на ищеца за административно нарушение на чл. 64, т. 4
от ЗАДС, като била наложена санкция по реда на чл.121 ал.1 от ЗАДС в размер на
2000 лева, на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС било иззето и намереното количество
41 бр. кутии с тютюн за наргиле, като на осн. чл.124а
ал.1 от ЗДДС била постановена и мярка „лишаване от право да упражнява дейност с
акцизни стоки за срок от един месец“. Нарушителят го оспорил по съдебен ред,
като за това съдебно производство бил ангажиран като защитник адв.Л., с която бил сключен Договор за правна защита и
съдействие от дата 05.12.2018г., в който е отбелязано, че е договорено и
изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 400.00 лева. По депозираната
жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №8008/2018г. по
описа на Районен съд-Пловдив- XXIV н.с., по което производство бил
представен сключеният договор за правна защита и съдействие. С Решение №508/19.03.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив било
обжалвано от ТД „Тракийска“ - Пловдив /правоприемник на Митница-Пловдив/ пред
Административен съд гр.Пловдив, за което било образувано КАНД №1242/2019г. – XXIV състав, по
което бил представен сключен договор за правна защита и съдействие от дата 17.04.2019г.
С Решение №1426/25.06.2019г. по посоченото съдебно производство обжалваното
решение на Районен съд-Пловдив било оставено в сила. Впоследствие от ищеца било
образувано и настоящото съдебно производство.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно
условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то
следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е
отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав
счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице,
от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от
него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да
е налице отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на
държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта
на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната
съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3
от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите
реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер
на претенцията, произхода ѝ /конкретен незаконосъобразен акт на
определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/,
което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при
осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; настъпила вреда от
този акт, действие или бездействие на администрацията; наличие на причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП,
отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №8008/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив. Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца
имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената
вреда и незаконосъобразния акт. В отговора на исковата молба ответникът
възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни производства с мотив, че
заплатеният адвокатски хонорар не представлява накърняване на имуществената сфера
на ищеца, поради което не може да бъде изведен като вреда, ето защо той не е
пряка и непосредствена последица от отмененото НП, а произтича от договора за
правна помощ и съдействие, който се сключва между равнопоставени
страни по тяхно взаимно съгласие. Възражението е неоснователно. Процесуалната
защита на нарушителя чрез ангажиране на защитник - адвокат е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на обичайната
грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има
предвид също, че към момента, в който се е развило съдебното производство пред
ПРС, в производствата по Закона за административните нарушения и наказания,
прилаган и при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, субсидиарно се
прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй
като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която Национална агенция по
приходите гр.София дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД
№1/2016 г. на ОСС на ВАС/. С оглед на изложеното, предявеният иск за
причинените имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването
му. По отношение на неговият размер, от ответника е направено възражение за
неговата прекомерност. В случаят то се явява неоснователно. Заплатеното
адвокатско възнаграждение в размера от общо 800 лева и представляващи сторените
разноски в хода на съдебното обжалване пред ПРС в размер на 400 лева и
Административен съд-Пловдив в размер на 400 лева е съобразено с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС, чието приемане
даде възможност за реализиране на претенциите от този тип, като институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Предвид това и с оглед наличие на фактическите и
правни основания, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди следва да се присъди в поискания размер от общо 800 лева.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 800 /осемстотин/ лева, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на НП по АНД №8008/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив- XXIV н.с. и процесуално представителство
по КАНД №1242/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските в размер на адвокатско възнаграждение от 400.00 лева и
заплатена държавна такса в размер от 25.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
когато искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца
и направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 425.00
лева.
По
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София да
заплати на „ПРИМЕКС-АВГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.”Брезовско шосе” № 170,
склад 37, представлявано от управителя А. А. З., с адрес за кореспонденция
гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №71, ет.3, ап.5, сумата от 800.00 /осемстотин/
лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и
отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление НП №
1031/14.11.2018г., издадено от зам. началник на Митница-Пловдив, съставляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в едно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София да
заплати на „ПРИМЕКС-АВГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.”Брезовско шосе” № 170,
склад 37, представлявано от управителя А. А. З., с адрес за кореспонденция
гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №71, ет.3, ап.5, сумата от 425 /триста деведесет и пет/ лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: