№ 2909
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. И. срещу решение № 12691/14.11.2022
г. по гр.д. № 43009/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, с което е отхвърлен иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от И. Б. И. срещу Р. И. И., за
отмяна на дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 182, том I, рег. № 6251, дело № 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на
нотариус Д.Д., в частта, с която И. Б. И. е дарил на Р. И. И. притежаваната от И. Б. И.
1/2 идеална част от недвижим имот, описан в нотариалния акт като дворно място с
площ от 1017 кв.м., намиращо се в гр. София, село Владая, Столична община – район
„Витоша“, ул. „*******, представляващо УПИ XXVIII – 1415 по плана на гр. София, с.
Владая, кв. 59, и построената в същия имот вилна сграда със застроена площ от 97,85
кв.м., състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и
зимник на подниво.
Жалбоподателят – И. Б. И., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установява, че са налице основания за отмяна на
дарението, тъй като ищецът, в качеството на дарител, е имал нужда от издръжка, която
1
е отказана от страна на ответника, в полза на който е извършено дарението. Ето защо,
моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по
производството и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по жалбата – Р. И. И., оспорва жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Б. И. с конститутивен иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен срещу Р. И. И., за отмяна на
дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 182, том I, рег. № 6251, дело № 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Д.Д., в
частта, с която И. Б. И. е дарил на Р. И. И. притежаваната от И. Б. И. 1/2 идеална част
от недвижим имот, описан в нотариалния акт като дворно място с площ от 1017 кв.м.,
намиращо се в гр. София, село Владая, Столична община – район „Витоша“, ул.
„*******, представляващо УПИ XXVIII – 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв.
59, и построената в същия имот вилна сграда със застроена площ от 97,85 кв.м.,
състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник
на подниво.
Ищецът – И. Б. И., твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
182, том I, рег. № 6251, дело № 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Д.Д., е дарил в
полза на ответника Р. И. И. – негов син, следния недвижим имот - 1/2 идеална част от
недвижим имот, описан в нотариалния акт като дворно място с площ от 1017 кв.м.,
намиращо се в гр. София, село Владая, Столична община – район „Витоша“, ул.
„*******, представляващо УПИ XXVIII – 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв.
59, и построената в същия имот вилна сграда със застроена площ от 97,85 кв.м.,
състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник
на подниво. Сочи, че по професия е художник, което налага извършването на
значителни разходи, за да рисува. През 2017 г. здравословното му състояние се е
влошило, като е диагностициран с артериална хипертония и предсърдечно мъждене.
През 2020 г. е диагностициран с онкологично заболяване. Посочените заболявания са
наложили извършване на ежемесечни разходи за лечение. Поради посоченото, след
средата на 2020 г. ищецът твърди да е изпаднал в значително финансово затруднение и
за него е възникнала нуждата от издръжка. В резултат на изложеното, с молба от
м.02.2021 г. е уведомил ответника за нуждата си от издръжка, като е поискал
2
заплащането на такава от него. В отговор на молбата му ответникът му е заявил, че е
готов да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., като е заплащал такава
само за м.04.2021 г. и за м.06.2021 г. Сочи, че извършените плащания не са достатъчни,
за да осигурят необходите средства за издръжка на ищеца в размер на 1000 лв. на
месец, предвид битовите му разходи за живот, творчество и лечение, поради което
предявява посочения по-горе иск за отмяна на дарение на недвижим имот,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. №
6251, дело № 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Д.Д., в частта, с която И. Б. И. е
дарил на Р. И. И. притежаваната от И. Б. И. 1/2 идеална част от недвижим имот, описан
в нотариалния акт като дворно място с площ от 1017 кв.м., намиращо се в гр. София,
село Владая, Столична община – район „Витоша“, ул. „*******, представляващо УПИ
XXVIII – 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, и построената в същия имот
вилна сграда със застроена площ от 97,85 кв.м., състояща се от антре, дневна, кухня,
баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво.
С обжалваното решение искът е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
На основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. За
основателност на иска следва да се установи,че между страните е налице договор за
дарение, слез сключването на която е възникнала трайна нужда от издръжка на
дарителя, която същият не може да осигури с получаваните от него доходи и
притежавано имущество, отправено до дарения искане за изплащане на издръжка и
отказ на последния да я дава в полза на дарителя.
Не се спори между страните, че ищецът И. Б. И. е дарил в полза на сина си –
ответника Р. И. И., следния недвижим имот - 1/2 идеална част от недвижим имот,
описан в нотариалния акт като дворно място с площ от 1017 кв.м., намиращо се в гр.
София, село Владая, Столична община – район „Витоша“, ул. „*******,
представляващо УПИ XXVIII – 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, и
построената в същия имот вилна сграда със застроена площ от 97,85 кв.м., състояща се
от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво,
който договор е сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 182, том I, рег. № 6251, дело № 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Д.Д..
Следва да се установи, дали ищецът (дарител по процесния договор за дарение)
е изпаднал в нужда да получава издръжка.
Както правилно е посочил първостепенният съд, нуждата от издръжка не следва
да е инцидентна, а с траен характер и същата се преценява във всеки конкретен случай,
предвид личността на дарителя, битовите му, професионални и здравословни нужди,
3
като се определи средна по размер издръжка с оглед икономическия живот в страната и
при съобразяване на посочените показатели, относими към личността на дарителя.
Ищецът твърди, че нуждата му от издръжка възлиза на 1000 лв. на месец, като се
вземат предвид ниските му доходи от пенсия, които не му позволяват да заплаща
ежемесечните му битови разходи, както и такива, свързани с професионалната му
дейност като художник, съответно – разходите му за лечение, наложени от влошеното
му здравословно състояние.
Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза, общият годишен разход за издръжка на едно лице за периода от м.02.2021
г. (когато ищецът твърди, че е възникнала нуждата му от издръжка) до м.06.2022 г. е в
размер на 10152,54 лв., като средномесечният разход на едно лице за същия период е в
размер на 597,21 лв. Посочената сума включва най-общо разходите за храна, жилище,
здравеопазване, транспорт, свободно време, разнообразни стоки и услуги,
административни и други разходи.
По делото липсват доказателства, от които да се установява, че по някой от
компонентите, включени при изчисляване на средномесечната издръжка, необходима
за едно лице, съгласно съдебно-икономическата експертиза, ищецът се нуждае от
повече средства за издръжка над посочените в експертиза. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че посочената в заключението ежемесечна сума е достатъчна за
ищеца за задоволяване на нуждите му от издръжка по компонентите, посочени в
експертизата. Действително, от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е с влошено здравословно състояние, включително страда и от
онкологично заболяване, но липсват доказателства, от които да може да се направи
извод, че за лечение на същото се налага същият да извършва постоянни разходи в
значителен размер, извън посочения в заключението по съдебно-икономическата
експертиза за здравеопазване. Посоченият извод не се променя от представените пред
въззивната инстанция фискални бонове и фактури за извършени разходи за лечение за
период след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, доколкото
отнесени на месечната база същите са в приблизителна парична стойност на
посочената такава, съгласно съдебно-икономическата експертиза, необходима на
месец за задоволяване на нуждите за здравеопазване.
Установява се от показанията на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел П. Г. М., че ищецът И. И. е художник, като и в рамките на
процесния период същият продължава да упражнява творческата си и професионална
дейност, което налага извършването от негова страна на разходи в размер на 500-600
лв. на месец. Липсват обаче каквито и да е доказателства за извършването на
ежемесечни разходи в посочения размер от страна на ищеца. Представени са
единствено два броя фактури, от които е видно, че на 21.03.2022 г. ищецът е заплатил
4
сумата в размер на 250 лв. за „рамкиране“ и на същата дата е направил разход за
сумата в размер на 340,80 лв. за „опънати платна и рамки“. При отнасянето на
посочения разход към периода от м.02.2021 г. (когато ищецът твърди, че е възникнала
нуждата му от издръжка) до м.06.2022 г. следва извод, че доказаният ежемесечен
разход, необходим за творческата дейност на ищеца, възлиза на сумата около 35 лв.,
която следва да бъде прибавена към сумата в размер на 597,21 лв., съгласно съдебно-
икономическата експертиза, представляваща средномесечен разход на едно лице за
издръжка в цитирания период.
Следователно, доказаният размер на нужната ежемесечна издръжка на ищеца за
периода, от който твърди, че е възникнала такава нужда, възлиза на сумата от около
650-700 лв. на месец.
От друга страна, видно от представеното по делото удостоверение, издадено от
НОИ, ТП – гр. София, за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г. ищецът е получавал
пенсия с включени добавки в размер на 593,20 лв., за периода от м.07.2021 г. до
м.09.2021 г. – 620,36 лв., за периода от м.10.2021 г. до м.12.2021 г. – 690,36 лв., за
м.01.2022 г. – 701,07 лв., за м.02.2022 г. – 692,68 лв., за м.03.2022 г. – 690,36 лв., за
м.04.2022 г. – 760,36 лв. Следователно, получаваният ежемесечен доход от ищеца е в
близък до необходимия за неговата издръжка размер.
Освен това, установява се, че в процесния период ищецът е реализирал
значителен доход от продажба на имущество – недвижим имот на стойност 90000 лв.,
който е продаден от ищеца с нотариален акт № 46, том I, рег. № 2104, дело №
42/19.06.2019 г. по описа на нотариус Борислава Налбантова, както и от продажба на
картини на стойност в размер на 30000 лв., съгласно представеното и прието по делото
извлечение от банковата сметка на ищеца. Този допълнителен доход, събран с дохода
от пенсия на ищеца, надвишават нужните минимални средства за издръжка на
последния, установени по делото.
От изложеното следва извод, че първият елемент на предявения иск за отмяна на
дарение, а именно – нуждата на дарителя да получава издръжка, се явява недоказан,
поради което искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника по жалбата сумата в размер на 1772,40 лв. – адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
5
процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на делото, съпоставен с минималния размер на
адвокатско възнаграждение, съгласно НМРАВ.
С оглед изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12691/14.11.2022 г. по гр.д. № 43009/2021 г. по описа на СРС,
88 състав.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, да заплати в полза на Р. И. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1772,40 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6