№ /15.05.2017 год., гр.Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав, в публичното заседание
на двадесет и осми април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3405 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК и чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба от “Орбико
България ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, против Решение
изх.№ 32-340218/05.12.2016 год. към ЕАД № 16BG002000Н0022081/21.03.2016 год., издадено от началника
на Митница Варна.
Жалбоподателят твърди, че
решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че не е налице материалноправно задължение за
подаване на декларацията по чл. 26е от Правилника за прилагане на Закона за
акцизети и данъчните складове /ППЗАДС/, т.к. разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и 3
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ не изисква представянето на
декларация. В условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че
декларацията по чл. 26е от ППЗАДС е условие за освобождаване на внесеното
количество от акциз, то дружеството е подало декларация със съдържанието по
цитираната разпоредба, а ако органът е приел, че има нередовности в нея е
следвало да даде възможност на жалбоподателя да ги отстрани. Отделно от това твърди,
че обстоятелството дали “Сени Марин” ЕООД не е краен потребител на горивата не
е релевантно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното
решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез
процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът – началникът на Митница Варна,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че при издаване на
акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови
решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На 21.03.2016 год. в отдел
“Митническо оформяне” при Митница Варна е подадена ЕАД № 16BG002000Н0022081 за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение“ на стока – моторни масла „Шел“ – 20 940 кг.нето или
23 055,433 литра с декларатор и получател „Орбико България“ ЕООД гр.
София. В кл. 33 „тарифен код“ е вписан код „Х319“ и е представена декларация по
чл. 26е, ал. 5 от ППЗАДС, поради което е приложена нулева ставка на акциз.
Със Заповед за възлагане №
ЗМ-5800-238/32-195253/13.07.2016 год. началникът на Митница Варна е възложил
проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, вр. чл. 12, 15,
46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 год. и чл. 84а от Закона за митниците
/ЗМ/. Проверката е приключила с Доклад № BG005800/1/21/04.10.2016 год., в който е отразено, че
„Орбико България“ ЕООД гр. София е представило неточна декларация по чл. 26е,
ал. 2 от ППЗАДС, като не са спазени изискванията на ал. 3 от същия текст.
Посочено е, че в хода на проверката дружеството-купувач на стоката – „Сени“
ЕООД гр. Варна е представило декларация по чл. 26е от ППЗАДС, но било
установено, че това дружество не е краен потребител на стоката.
Въз основа на удостовереното в доклада е
издадено оспореното Решение № 32-340218/05.12.2016 год. към ЕАД № 16BG002000Н0022081/21.03.2016
год. на началника на Митница Варна, с което са установени задължения за акциз в
размер на 13 527,24 лв. и данък върху добавената стойност в размер на
15 137,19 лв.. За да постанови този резултат органът е приел, че
жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 26е от ППЗАДС, което води до начисляване
на акциз и данък върху добавената стойност за внесената стока.
Решение № 32-340218/05.12.2016 год. е
връчено на жалбоподателя на 08.12.2016 год. /л.11 от делото/, поради което
подадената на 22.12.2016 год. жалба от адресата на акта е процесуално допустима.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения.
Повторната проверка на декларацията и
последващият контрол по чл. 84а от ЗМ са различни видове митнически контрол,
които се извършват след разрешаване вдигане на стоките, което следва от
разпоредбата на чл. 84 и следващи от ЗМ. В първия случай целта е да се извърши
проверка на истинността на данните от декларацията, без значение на какво се
дължи грешката в декларирането, докато при последващия контрол по чл. 84а от ЗМ
проверката е насочена към законосъобразността на действията на проверяването
лице.
В конкретния случай процесната
митническа декларация е предмет на последваща проверка по реда на чл. 78 § 1 от
Регламент 2913/92 /отм./, според който след вдигане на стоките митническите
органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят
митническата декларация. Според § 3 от същата разпоредба, когато последващата
проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите,
отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на
неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при
спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите
данни, с които разполагат. Тъй като при приемането на митническата декларация,
митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от
декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие верността на
тези данни (Решение на СЕС от 15.09.2011 год. по дело ДП Груп, С-138/10, т.39).
§ 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 год. е предвидено митническите органи да могат, след
вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията,
подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена
декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за
реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността,
точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
Няма основание да се приеме, че
оспореното решение противоречи на целта на закона, която е да се установи
действителното предназначение на стоките и съобразно него да се определят държавните
вземания.
С ЕАД е декларирана в отдел
„Митническото оформяне“ при Митница Варна, за поставяне под режим
"допускане за свободно обращение и крайно потребление", стока моторни
масла „Шел“ – 20 940 кг.нето или 23 055,433 литра с тарифен номер
27101981. Стоката безспорно е енергиен продукт по смисъла на чл. 13, ал. 1
от ЗАДС и акцизна стока съгласно чл. 4, т. 1,
вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС.
Според чл. 33а от
същия закон акцизната ставка за това смазочно масло с посочения
тарифен код е 0 за 1000 л. като тази ставка се прилага само в случаите, когато
стоките са в потребителски опаковки до 210 л., предназначени за реализиране на
територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не
представляват производство по смисъла на чл. 59.
Според чл. 26е, ал. 2 от ППЗАДС при
внасяне на смазочни масла на територията на страната, които не са в
потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000
кг при условие, че вносителят писмено декларира пред митническите органи, че:
1. акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват
производство по смисъла на чл. 59 от
закона, и 2. акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво
или гориво за отопление, и 3. акцизните стоки няма да се използват като добавка
или за разреждане на моторни горива. В писмената декларация по ал. 2 лицето
посочва дейностите, в които ще се използват стоките, и лицата, които ще ги
потребяват, арг. ал. 3.
Между страните не се спори за
характеристиките и количеството на внесената стока.
Спорът се свежда до дължимостта на
декларацията по чл. 26е от ППЗАДС и съдържанието и.
Съдът намира, че с разпоредбата на чл.
26е от ППЗАДС е въведено изискване за представяне на декларация със съдържание,
съобразно изискванията по чл. 33а от ЗАДС, които са и материалноправните
предпоставки за освобождаване на стоката от акциз. Изискването за деклариране
на дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват
не представляват материалноправни предпоставки за освобождаване от акциз, а
цели създаване на организация за проверка от страна на митническата
организация, поради което основанието на което митническият орган е определил
акциз и данък върху добавената стойност противоречи на чл. 33а от ЗАДС.
Между страните не е имало спор, че
стоката е използвана пряко в дейности, които не представляват производство по
смисъла на чл. 59
/производство на акцизни стоки/. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че стоката е продадена на „Сени Марин“ ЕООД. Установено
е също така, че „Сени Марин“ ЕООД се е разпоредило със стоката/т. 3 от заключението/.
Т.е. дружеството-жалбоподател не е използвало внесената акцизна стока пряко в
дейности, които представляват производство по смисъла на чл. 59,
тъй като я е продало на друго дружество.
Съгласно чл. 170, ал.
1 АПК административният орган, издал оспорения административен акт,
е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него,
и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Това в случая не е
направено от страна на ответника по делото и е основание за незаконосъобразност
на издадения административен акт.
Предвид изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя страна следва да се присъдят
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 416,98 лв., от които 50 лв. – за
образуване на делото; 350 лв. – изплатено възнаграждение за вещо лице и
1 016,98 лв. – изплатено възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на “Орбико България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *********
Решение № 32-340218/05.12.2016 год. на началника на Митница Варна към ЕАД № 16BG002000Н0022081/21.03.2016 год., с което са
определени акциз в размер на 13 527,24 лв. и данък върху добавената
стойност в размер на 15 137,19 лв..
ОСЪЖДА Агенция Митници София – Митница Варна
да заплати на “Орбико България” ЕООД,
със
седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от разноски по делото в размер на 1 416,98 лв. (хиляда четиристотин
и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд – София.
СЪДИЯ: