Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в
открито съдебно заседание на единадесети август 2020г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д.
№ 1226 по описа за 2020г,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕ ДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“АД с вх.№ 24802/15.05.2020г срещу решението на ВРС-ХVІІс-в № 1298/11.03.2020г по
гр.д. № 16161/2019г, с което е уважен отрицателен установителен иск, като е
прието за установено, че Г.С.Д. с ЕГН:********** с настоящ адрес: *** не дължи
на ответника „ЕРП Север”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от Н. Йорданов Николов, Р.Г.Л.
и Илиана Георгиева Георгиева, сумата от 1958,92лв,
начислена с издадена фактура № **********/30.07.2019г за обект на потребление,
находящ се на адрес в гр.Варна ж.к.“Аспарухово“ ул.„Места“ бл.№ 20, ап.13 за
периода от 21.01.2017г до 21.05.2019г
по партида с кл.№ ********** и аб№ **********., на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружествата да заплати на ищцата
сумата от 483,50лв, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и
съдопроизводствените правила и събрания в хода на процеса доказателствен
материал. Поради това моли за неговата отмяна ипостановяване на друго, с което да бъде
уважен предявеният иск.
Мотивите, поради които ВРС
счита предявеният отрицателен установителен иск за основателен са, че
проверката била извършена на 21.05.2019г и към него момент за ответното
дружество не е съществувала законова възможност за корекция на сметките на
абонатите за минал период. Счита същите за неправилни, като излага следните
доводи:
Към датата на проверката са действали Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от председателя на КЕВР,
обн.ДВ бр.35/30.04.2019г.
1.Прието е за безспорно между страните, че
ищцата и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос и достъп на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕРП Север" АД.
2.Ответното дружество изпълнявало поетите
по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и
времево отношение, а именно - да пренася и снабдява с ел.енергия обект, находящ
се на посочения адрес.
3.На 21.05.2019г в
изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ, е била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север" АД, в
присъствието на независим свидетел, който не бил служител на дружество. Бил
съставен КП.
4.Впследвствие, при
софтуерно прочитае паметта на СТИ, било констатирано, че в скрития регистър
1.8.3 било отчетено преминало количество ел.енергия 12927кВтч, като и в сумарен
регистър 1.8.2 -36111кВтч.
КП за техническа проверка отразява действителното фактическо
положение, той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл.49 ПИКЕЕ.
За експертизата, извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „МИУ", РО-Русе, бил съставен КП №
1362/15.07.2019г При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
12927,792кВтч, които не са визуализирани на дисплея.Отбелязано е, че
електромерът не съответства на техническите характеристики.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно
чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежава съответната юридическа стойност, а съставеният
протокол с обективираните в него констатации, е годно основание за изготвяне на
справка за корекция на ел.енергия за минал период.
Съгласно чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се
установява, че с налице измерени количества ел.енергия в невизиализираните
регистри на СТИ, операторът на съответвната мрежа, начислява измереното след
монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регидстри.
Това количество ел.енергия не представлявало служебно
произволно начислена такава от ЕРП-дружеството, а била реално потребена
ел.енергия, отчетена от СТИ.
5. На 19.07.2019г „ЕРП
Север" АД е изготвило становище за
начисляване на ел.енергия и е конкретизиран размерът на оспореното вземане.
Установено било точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на
регистър 1.8.3 – 10 668 квтч..
Периодът на корекцията е от датата на вписването на ищеца
като абонат на дружеството -22.01.2017г, до датата на извършване на проерката
6.Въз основа на горните
констатации е била издадена фактура на стойност 1958,29лв за
периода от 22.01.2017г до 21.05.2019г, съобразно чл.55 ал.1 ПИКЕЕ.
7.С писма ответното
дружество е изпратило КП от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на
чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ; ищецът е бил уведомен за извършената корекция на сметка за
потребена ел.енергия в резултат на констатираното неизмерване.
8. С писмо отв.дружество е изпратило КП от
техническата проверка и фактурата, съгл.чл.49 ал.4 ПИКЕЕ, с което ищецът е бил уведомен
за извършената корекция на сметка за потребена ел.енергия в резултат на констатираното
неизмерване.
На следващо място счита, че ВРС неправилно е ценил събаните
по делото доказателства.
Съгласно заключението на в.лице по допуснатата СТЕ,
електромерът е бил в метрологична годност към момента на проверката.
Вещото лице потвърждава обстоятелството, че в конкретния
случай се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера и
че натрупаните в скрития регистър киловати в размер на 12297кВтч. са преминали реално
през процесния електромер, като същите са били доставени и потребени от
абоната.
Що се отнася до дадените в о.с.з. обясненя на в.лице за показанията
към датата на монтажа на СТИ, същото посочва че електромерът е бил монтиран нов
на обекта на потребление.
С оглед гореизложеното счита, че мотивите на съда, че
становището на вещото лице не се основавало на обективни данни по делото, а на
предположение, за неправилни.
ВРС по същество е приел, че след като няма изрично записване
в протокола за монтаж на показанията на Тарифа 3 на СТИ не е проведено
доказване за съществуването на този факт, т.е. според РС един факт в
гражданския процес може да се докаже само по реда на т.нар. пряко доказване. Това
разбиране е в противоречие със закона и правилата на доказване.
От една страна, след като абонатът е битов клент и отчитането
на консумираната на обекта потребление ел.енергия се осъществява по две тарифи
(дневна и нощна) няма основание поначало в протокола за монтаж да бъдат
записвани и показанията в регистър, който не се отчита при редовен отчет.
От друга страна, по делото действително не са събрани преки
доказателства за това какви са били показанията в невизуализиран регистър 1.8.3
към датата на монтажа на СТИ. Но решаващият състав пропуска, че в протокола за
монтаж се съдържат данни, които подложени на експертен анализ от вещото лице по
делото водят до този извод по т.н. косвен път. Това са Протоколът за монтаж от
26.07.2016г и становището на вещото лице дадено в проведеното на 18.02.2020г
о.с.з. по делото. Показанията на вещото лице дадени в съдебно заседание били
следните: „Да, действително представен е такъв протокол и там електромерът е
монтиран с нулеви показания по двата си основни регистъра, за дневна и нощна
енергия. Това означава, че уреда е бил нов, не е употребяван, не е включван в
ел. мрежа и следователно след като към него няма подадено напрежение, то няма
как в паметта му да има каквито и да било показания. В следствие на това, можем
да направим заключение, че и в скрития регистър 1.8.3 електромерът към датата
на монтажа също е бил с нулеви показания."
Видно от изложеното вещото лице приема че след като СТИ е
монтирано ново, няма как да има изобщо показания в нито един регистър. Този
извод не представлява предположение, както неправилно приема решаващият състав
защото от една страна по делото липсват доказателства, които да го
разколебават.
От друга страна изводът на вещото лице е представен, като
единствено възможен, основан на обективните данни в протокола за монтаж, при
следване правилата на формалната логика, на база неоспорени професионална
компетентност и практически опит.
Внимателният анализ на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност налагат категоричен извод, че показанията
в регистър 1.8.3 към датата на монтажа на СТИ 26.07.2016г са били нулеви.
Предвид посоченото, решението на РС е постановено при
нарушаване на основните принципи на доказателственото право и преценката на
събрания доказателствен материал.
При постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди
доказателствата за всички правно релевантни факти, като посочва кои факти
намира за установени и кои за недоказани. Неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение на правилото на чл.235 ал.2 ГПК и има характер на
процесуално нарушение.
Процесуално нарушение съставлява и непълното, едностранно и
извадково обсъждане на събрани по делото доказателства, в конкретика изводите
на вещото лице с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда.
Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има, като резултат и
необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на
събраните доказателства изводи не е в съответствие с всички събрани по делото
доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха
довели до други фактически и правни изводи .
Неправилен е изводът на РС, че по делото липсват
доказателства ответното дружество да е изпълнило задължението си за обслужване
на измервателните системи и за съставяне на досие за измервателната система,
което съгласно чл.ЗЗ ал.1 т.1 ПИКЕЕ да съдържа показанията на всички регистри
към датата на монтаж и демонтаж на СТИ.
В конкретния случай отв.дружество няма задължение да
представя доказателства за обслужване на измервателните системи и да представя
досие за измервателната система, съгласно чл.ЗЗ ал.1 т.1 от ПИКЕЕ с данни за
показанията на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ.
Съгл.чл.32 ал.1 от ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.35/30.04.2019г/ мястото
на измерване и всички прилежащи елементи, настройки и параметри на
измервателната система трябва да бъдат ясно определени и записани в досието на
измервателната система с изключение на тези, измерващи ел.енергия на обекти,
присъединени към мрежи ниско напрежение с предоставена мощност до 100 kW.Т.е за
електромери от вида на процесния, доколкото се касае за измерване на ел.
енергия на обект, присъединен към мрежа ниско напрежение, не е необходимо да
бъде изготвяно досие на измервателната система по чл.ЗЗ ПИКЕЕ.
Отделно от изложеното, проверката е извършена в рамката на
тримесечен срок, считано от влизане в сила на ПИКЕЕ (обн.ДВ бр.35 от
30.04.2019г.). Предвид посоченото и обратно на застъпеното виждане на
първоинстанционният съд, не е възможно отв.дружество да е в неизпълнение на
свои задължения, съгласно ПИКЕЕ, след като същите възникват, считано от
обнародването на ПИКЕЕ в ДВ от 30.04.2019г.
В заключение, въпреки че е извършено начисление на измерена в
невизуализирани регистри ел.енергия, на осн.чл.55 ПИКЕЕ, ел. енергия, натрупана
в невизуализираните регистри, е била реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия. Потребителят е длъжен
да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия. Процесната сума се
дължи от ищеца на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Дори да се приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата
се дължи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по
описа на ВКС-III ГО
Предвид изложеното моли за отмяна решението на ВРС като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения
иск
Моли за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски,
включително и тези за адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор с вх.№ 34293/5.06.2020г от Г.С.Д., с който оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените за въззивното производство
разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
Производството е образувано по ИМ на Г.С.Д.
срещу „ЕРП
Север” АД в която излага, че е в договорни отношения с
електроснабдителното дружество „Енерго-Про продажби“ АД по силата на договор за
продажба на ел.енергия по партида с кл.№ 1100338909 и аб.№ 0107708206 за
обект на потребление, находящ се в гр.Варна ж.к.“Аспарухово“ ул.„Места“ бл.№ 20
ап.13.
С писмо от отв.дружество била уведомена,
че от нея се претендира сума в размер на 1958,92лв,
тъй като на 21.05.2019г служители на ЕРП“Север“АД, явяващо се собственик на електроразпределителната
мрежа /ЕРПМ/ извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на процесния обект, за която бил съставен КП №
1105615 и въз
основа на констатациите му била издадена фактура за корекция на сметка на
стойност 1958,92лв, със срок за плащане 9.08.2019г.
Сочи, че депозирала възражение
против процесната фактура, но очевидно становището на отв.дружество било, че процесната
сума се дължи. Затова счита, че
има правен интерес от предявяването на иска
Оспорва изцяло дължимостта сочената сума,
както и правилността на приложената методика за определянето й.
Твърди, че не е присъствала при
проверката и не е била уведомена за извършването й.
Поддържа, че само собственикът на цялата електрическа мрежа ниско напрежение има задължение да поддържа тези системи
в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до границата на
имота на потребителя ел.енергия.
Оспорва основанието за начисляване
на процесната сума като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени
съображения.
Намира за недопустимо, без да е доказана вината на абоната, изразяваща се в препятстване
правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна
корекция в сметките му за минал период.
Твърди,
че за ответното дружество не съществува
потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на
договорното правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като
при липса на доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално
потребление, същото е начислило и иска
заплащане на процесната сума.
Намира, че в действащата законова
уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите,
поради което счита, че всички действия, извършени от ответното дружество, са в
нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при произволно
определяне размера на исковата сума.
Счита, че са нарушени разпоредбите
на чл.3 ал.4 и чл.11 ал.1 от ПИКЕЕ.
Оспорва служебно начисленото
количество ел. енергия да е реално доставено.
Отрича върху електромера да е било оказано
нерегламентирано вмешателство от потребителя или от друго лице с негово знание.
Счита за неотговарящи на нормативните изисквания СТИ да притежават невидими
регистри.
Поддържа, че снабдителят не е
изпълнил задълженията си по чл.98
ал.2. т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Счита ПИКЕЕ от 30.04.2019г. за
неприложим като издаден в противоречие с императивните разпоредби на ЗЕ.
Оспорва документите, въз основа на
които е начислена процесната сума.
Съобразно изложеното ищцата моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на дружеството сумата от
1958,92лв, начислена по ф-ра №
**********/30.07.2019г за обект на
потребление, находящ се в гр.Варна ж.к.“Аспарухово“ ул.„Места“ бл.№ 20 ап.13,
за периода от 21.01.2017г до 21.05.2019г
по партида с кл.№ 1100338909
и аб.№ 0107708206.
Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответното
дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, с който оспорва исковата
претенция като допустима, но неоснователна.
Поддържа, че е налице правно
основание за възникване на вземането на отв.дружество за потребена ел.енергия,
както и че процесната сума представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия.
Оспорва като неоснователни твърденията
в ИМ за неправилност и незаконност на използваната методика за изчисление на
процесната сума.
При издаването на процесната фактура
не било допуснато нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент.
Изтъква, че в ПИКЕЕ няма разпоредба,
която да въвежда задължително присъствия на абоната при извършване на
проверката.
Оспорва твърденията, че не са налице
предпоставките за коригиране на сметка на абоната, тъй като към датата на
съставяне на протокола за демонтаж на СТИ липсвали действащи общи условия,
съобразени с разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ, за което
излага подробни съображения.
Намира, че енергийното дружество не
е длъжно да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане
на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане
в сила на измененията и допълненията на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при наличие на
ПИКЕЕ. (
Твърди, че били спазени изискванията по проверка на метрологичната
годност на СТИ, както и тези за издаване на протокола от БИМ.
Счита, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
потребителя възможност за визуален достъп до показанията само на
визуализираните регистри на СТЕ, но не и на невизуализираните такива.
Намира процесното СТИ за съответстващо на нормативните изисквания.
Корекционната процедура имала своето законово основание, както и че е
налице основание за възникване на вземането на дружеството за потребена
електрическа енергия.
Не оспорва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на дружеството.
Потвърждава обстоятелството, че била
извършена проверка на изправността на измервателната система в обекта на
ищцата, както и че резултатът от проверката бил обективиран в съответен КП.
Счита, че е изпълнявало задълженията
си добросъвестно и точно.
На 21.05.2019г била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители
на „ЕРП Север“ АД в присъствието на един независим свидетел, който не бил
служител на дружеството.
Дружеството е с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г, издадена от
ДКЕВР. Затова се явява оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на
§1 т.346 б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл.116 ал.6 от ЗЕ. Затова, съобразно чл.45 от ПИКЕЕ, имало
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на СТИ.
Заявява, че дружеството следи за техническото състояние на измервателните
уреди, като в резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Ответното
дружество заявява, че при проверката било установено, че в невизуализирания
регистър /регистър 1.8.3./ имало показания в размер на 12927кВтч; в регистър 1.8.1.
били отчетени 5892кВтч,
а в регистър 1.8.2.-17290кВтч,
и в сумарния регистър 1.8.0.-36111кВтч,
като тази ел.енергия не била визуализирана на дисплея и съответно не била
отчетена и заплатена от абоната.
Твърди, че процесният електромер е
демонтиран и подменен с нов такъв, като в БИМ ГД„МИУ“ РО-Варна е била извършена
експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в
тарифната схема на електромера. Твърди, че при софтуерно прочитане е
констатирано наличие на преминала ел.енергия по тарифа 1.8.3. /12927,792кВтч/,
която не била визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисляване на
ел.енергия, което отразява точното количество неотчетена ел.енергия след
прочитане на регистър 1.8.3.
Изтъква, че преизчислените
количества ел.енергия са фактурирани по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор,
съгласно изискванията на чл.56
ал.3 от ПИКЕЕ,
както и че с ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.35/30.04.2019г/
е възприет принципът мрежовият оператор да издава директно фактура на клиенти
за коригираните количества ел.енергия, независимо дали доставчик на ел.енергия
за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента
доставчик на свободен пазар.
Счита, че вземанията за мрежови
услуги и коригирана енергия са на мрежовия оператор и той следва да има
възможност да предприеме всички стъпки по събирането им.
Излага, че съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
ел. енергия. Намира, че потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота ел.енергия, като счита, че процесната сума се дължи от
ищеца на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.183 и чл.200 ал.1 предл. 1 от ЗЗД. Намира за
приложими и разпоредбите на общото гражданско законодателство, като се позовава
на съществуваща съдебна практика.
Ето защо ответното дружество моли
съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения от ищцата иск като неоснователен
и недоказан, както и му да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор,
че ищцата е собственик на обект, находящ се на посочения адрес, който е
присъединен към ЕРП-мрежа, собственост на ответното дружество, както и че за
доставката на ел.енергия има открита партида с кл.№ 1100338909 и аб.№ 0107708206 към „Енерго Про Продажби“АД .
На
21.05.2019г служители на „ЕРП Север” АД са извършили
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата, при която
била установена липса на пломба на щит на ТЕПО, в което е бил монтиран
електромерът. Извършено било и софтуерно прочитане паметта на електромера, като
било установено, че в регистър 1.8.1. били отчетени 5892кВтч, в регистър 1.8.2-17290кВтч, в скрития регистър 1.8.3.-12927кВтч, а в
сумарния регистър 1.8.0.-36111кВтч, като потребената
ел.енергия в регистър 1.8.3. не била визуализирана на дисплея. Електромерът бил
демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 524688. Резултатите от проверката били отразени в КП № 1105615/21.05.2019г, който бил подписан от един
свидетел /л.50-І/.
По реда на
Закона за измерванията била извършена метрологична експертиза на демонтирания
СТИ от БИМ, ГД„Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, в хода на която при софтуерно четене била установена външна
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA МЕ162-D1A53-М3К0,
трябвало да се състои от две тарифи T1 и T2.. Действително потребената енергия
се била разпределена и върху невизуализираната на дисплея тарифа T3-0012927,792кВтч.
Установено било, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики
и отговарял на изискванията за точност при измерване на ел.енергията, но не
съответствала на технически характеристики. Бил съставен КП № 1362/15.07.2019г,
отразяващ резултатите от изследването /л.52-І/.
Във връзка със
същия „ЕРП Север“АД изготвило становище
за начисление на ел.енергия, с което било одобрено начисляването на допълнителна ел.енергия общо от 10666кВтч, като било отразено, че
корекцията била извършена на осн.чл.55 от ПИКЕЕ /л.54-І/.
За
посоченото количество ел.енергия от 10668кВтч била начислена сумата от 1958,92лв, за което била издадена фактура № **********/30.07.2019г /л.55-І/.
За извършената
корекция ищцата била уведомена от ответното дружество с писмо с изх.№54083_КП1105615_2/30.07.2019г –
факт, който се признава от ищцата в обстоятелствената част на ИМ.
Няма спор и че
процесната сума по фактурата не била заплатена.
От заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният СТИ имал т.нар.
нулева /сумарна/ тарифа. Според установеното в КП на БИМ, СТИ е регистрирал в
тарифа 1.8.3 количества ел.енергия, които са преминали през електромера, не са
били отчетени при редовния месечен отчет, а са били регистрирани в тарифа Т3,
която не се визуализира на дисплея на СТИ по заводска настройка. По думите на
в.лице въпросното количество ел.енергия е преминало през процесния електромер.
Приема, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху СТИ, изразяващо
се в софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения
порт на електромера. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на
електромера-1.8.1-нощна енергия и 1.8.2-дневна енергия. Софтуерното въздействие
цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел.енергия от
видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3., който не се визуализира
на дисплея и съответно не се заплаща. Вещото лице изтъква, че натрупаното
количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там
само в резултат на човешка намеса. В съдебно заседание посочва, че отчетеното
количество енергия в скрития регистър е било реално потребено, но не е било
отчетено, както и можело да се каже за какъв период от време била потребена
енергията.
Въз основа
на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца
с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от
избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищцата се намират в договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта на ищеца реално е била доставено и потребено процесното
количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ.
Не е спорно, че имотът, чийто собственик е ищцата, е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа /ЕРПМ/, собст веност
на ответното дружество „Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“АД/ и по силата на ОУ на договорите за достъп и пренос на ел.енергия
между нея и въззивното дружество е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел.енергия през ЕРПМ, собственост на ответното
дружество.
Няма спор и
че по силата на ОУ на договорите за доставка и продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с кл.№ 1100338909 и аб.№0107708206 към
„Енерго Про Продажби“АД за доставката и продажба на ел.енергия.
Поради
горното ищцата се явява краен битов клиент по смисъла на легалното определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за
собствени битови нужди.
Спорът е по правото - дали е налице
правно основание ответното дружество да претендира посочената сума и ако е така,
процесното количество ел.енергия дали реално е било доставено и потребено,
съответно дали е било отчетено от метрологично годно СТИ,
Следва да се
отбележи, че Общите условия за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД /сега „ЕРП Север“АД/ /ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г
на ДКЕВР / сега КЕВР/, са отменени с
решение на ВАС № 595/17.01.2017г
Аналогично е
постъпено и с Общите
условия за продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014г
на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение
на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, до
приемането на нови общи условия, одобрени от КЕВР, за уреждането на
правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос, доставка и
продажба на ел.енергия продължават да действат предходните Общи условия на
договорите за ОУПЕЕМ на „ЕРП Север“АД /преди „Енерго Про Мрежи“АД/ и ОУДПЕЕ на
„Енерго Про Продажби“АД , действали до 7.09.2014. Това е така, защото както разпределението
на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от операторите – собственици на мрежите, така и снабдяването
с ел.енергия, са услуги от обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица,
лицензирани
за това. Срокът и в
двете ОУ е определен под условие - до изтичане срока на лицензията,
предоставена на съответните дружества /Чл.19 от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел. енергия не се ограничава със срок в
рамките на действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД, освен при включване в заявлението за продажба на определен
срок от страна на потребителя“; чл.20 от ОУПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от
ползвателите с оглед снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се
ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за разпределение на
ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
Услугите се предоставят при условията на равнопоставеност, за което
КЕВР има правомощието да приема правила съгл.чл.21 ал.1 т.10 ЗЕ. Затова достъпът и пренос на ел.енергия, както и продажбата се осъществяват при
публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ /.
Ето
защо към настоящия момент са действащи :
От самите общи
условия следва, че е необходимо да се разграничават цената за пренос от цената
за доставка и продажба на ел.енергия.
В нормата на
чл.98а ЗЕ е указано, че крайният
снабдител /в случая „Енерго Про Продажби“АД/ продава ел.енергия при публично
известни общи условия, като в ал.2 т.6 ЗЕ /нова от 2012г, която действа в тази
редакция и понастоящем/ е въведено изискване ОУ да съдържат ред за уведомяването
на клиента от страна на крайния снабдител при извършване на корекция по сметка,
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
Според
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ (в
редакцията й, действала към процесния период /ДВ бр.54/2012, в сила от
17.07.2012/, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
Що се отнася
до новата редакция на т.6 от чл.83 ал.1 /ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г/, то това не води до промяна в кръга от субекти, спрямо които
ПИКЕЕ имат действие. Нормата на чл.83 е от общите разпоредби. В нея се указва,
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5,
както и с ПИКЕЕ, посочени в т.6, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства база данни.
Така въз
основа на ал.2 на чл.83 ПИКЕЕ се приемат от Комисия за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт.
Действалите
от 2013г ПИКЕЕ, приети с т.3 от Протоколно решение на ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн.
ДВ бр.98/12.11.2013г, както е известно, са отменени изцяло по силата на две
решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-чл.с-в /ДВ
бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение.
КЕВР е издал нови ПИКЕЕ, обн.ДВ
бр.35/30.04.2019г, в сила от 2.05.2019г.
Тук следва да е направи
разграничението между отменените ПИКЕЕ, и новите в сила от 2.05.2019.
По старите
правила проверката на СТИ в обектите на крайните клиенти се извършва от
служителите на „ЕРП Север“АД, като резултатите от нея и документацията са предоставяни
на крайния снабдител - „Енерго Про Продажби“АД, което издава фактурата и изпраща
писмо до клиента. Затова правоотношението по корекцията на сметката е между крайния
снабдител и крайния клиент.Това е в съответствие с указаното в нормата на
чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител /доставчик на ел.енергия следва да уведоми
клиента за коригираната сметка и последният му дължи посочената сума, т.е.
правоотношението е между „Енерго Про Продажби“АД и битовия клиент .
Съгласно разпоредба
на чл.56 от действащото ПИКЕЕ операторът на ЕРП Мрежа , който
извършвайки проверката, издава и фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка за
преизчислените количества ел.енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. Посочено е, че
ползвателят на мрежата заплаща
на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.
Така на
практика е възможно успоредното съществуване на две облигационни правоотношения:
основното между крайния битов/небитов клиент и крайния снабдител /какъвто е „Енерго
Про Продажби“АД/, по което правоотношение се заплаща цената на доставената ел.енергия,
отчетена от визуализираните на екрана на СТИ тарифи дневна и нощна. И второ – между
крайния клиент и оператора на ЕРПМ за заплащането на доставена и консумирана,
но неотчетена като такава при редовния отчет количество ел.енергия, чието
остойностяване, обаче, е подчинено на различни правила - като технологичен
разход и включени други показатели.
Казано с
други думи означава, че до влизането в сила на новите правила от 2.05.2019
титуляр на вземането по корекционните процедури, се е явявал крайният снабдител
/в лицето на „Енерго Про Продажби“АД/, който е и страна по договора за продажба
на ел.енергия при ОУ. А цената на този особен вид движима вещ като съществен
елемент от съдържанието на договора, се определя регулативно от КЕВР /чл.97 ал.1 По
регулирани от комисията цени се сключват сделките с ел. енергия между:…..т.4. крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик/.
Пак крайният
снабдител е и титуляр на вземането за начислената в резултат на проведената „корекционна
процедура“ парична сума като еквивалент на консумираната, но неотчетена от
видимите регистри на СГИ и съответно незаплатена ел.енергия.
След влизането в сила новите ПИКЕЕ по силата на самите тях се
създава ново правоотношение между крайния клиент и друг правен субект, различен
от „Енерго Про Продажби“АД, а именно - операторът на ЕРП мрежата в лицето на „ЕРП Мрежи“АД за същата дв.вещ /ел.енергия/,
когото е била доставена, реално консумирана, но неотчетена при редовен отчет, а
констатирана в изрично изброените в чл.50-54 хипотези. От това следва, че е
възможно успоредното съществуване на две правоотношения – между крайния клиент
и крайния снабдител по договора за продажба на ЕЕ и между крайния клиент и
оператора на ЕРПМ по „корекцията на сметка“.
На първо
място се поставя въпросът доколко това е в противоречие с нормата на чл.104а
ЗЕ, според която крайните
клиенти използват съответната ЕРПМ, към която
са присъединени, при публично известни ОУ, които
задължително следва да съдържат:
1. информация, предоставена от
оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и
некачествено снабдяване;
5. ред за уведомяване при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на
клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120
ал.3. А съгласно чл.98в ЗЕ отношенията между краен снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със снабдяването с ел.енергия на
крайните клиенти, присъединени към ЕРПмрежи, се
уреждат с правилата за търговия с ел.енергия.
Въз основа
на тези разпоредби се налага изводът, че в Закона
за енергетиката няма делегирани правомощия на оператора на ЕРПМ да събира
дължимата от крайния клиент сума, получена при остойностяването на
ел.енергията, констатирана като доставена, консумирана, но неотчетена от СТИ
при редовния отчет, т.е. в хипотезите на т.нар.“корекции на сметка“.
На следващо
място. Дори да се приеме за валидно това ново правоотношение между крайния
клиент и „ЕРП Север“АД по повод „корекция на сметка“, то най-ранният момент на неговото възникване може да бъде 2.05.2019 и при
това само занапред. Същото не може
да обхваща период отпреди посочената дата, когато по силата на закона е съществувало
правоотношението между крайния клиент и друг правен субект–„Енерго Про
Продажби“АД. С влязлата в сила от 2.05.2019 материално-правна норма на чл.56
ПИКЕЕ се преуреждат съществуващи до този момент правоотношения А това е в
противоречие с нормата на чл.14
ал.1 ЗНА, с която е указано, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба. При липсата на такава в ПИКЕЕ, следва, че същите нямат обратно
действие и действат само за напред, като периодите на проверка могат да обхващат
времето само след 2.05.2019г.
На следващо
място. Неоснователен
е доводът на ответната страна, в случая, че се
приеме, че чл.56 ПИКЕЕ е неприложима, то сумата се дължала на осн.чл.183 ЗЗД,
доколкото се касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС-III ГО.
Както бе коментирано по-горе, установената между страните
облигационна връзка за покупко-продажба на ел.енергия е по договора при ОУДПЕЕ между настоящата ищца като краен
битов клиент и третото за спора лице- „Енерго Про Продажби“АД, явяващ се
краен снабдител на ел.енеригя. Посоченото дружество е с предмет на дейност
доставка и продажба на ел.енергия. Пак там е посочено, че потребителят
заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване
и цена за разпределение. И това облигационно
правоотношеине не е прекратено
Синхронизирано с горните правила в ОУПЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на
крайния снабдител, присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват
ЕРП-мрежа и допълнително предоставени услуги /чл.1/. Затова ползвателят дължи на „ЕРП Север"АД цена за пренос
на доставената му ел.енергия, както и за предоставени допълнителни услуги във
връзка с ползването на мрежата по цена, определена съгласно ценоразпис, отделно
от цената за разпределение на ел.енергия /чл.8 от ОУ/. Следователно, с „ЕРП Север“АД
облигационната връзка съществува доколкото се касае за пренос на ел.енергия
през енергийната мрежа на дружеството. Цената за пренос, различна от продажната
цена на тока, както се посочи по-горе и бива калкулирана в сметката на крайния
потребител, дължима към „Енерго Про Продажби“АД. Затова само по отношение на тези
вземания му е предоставена възможност да ги събира по реда на чл.237
б.„к"ГПК /отм./, а по действащия ГПК-чл.417 т.2, въз основа на извлечение
от сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Не е спорно, че на „ЕРП Север" АД е
предоставено правото като собственик на ЕРПМ и съответните средства и
инсталации да извършва техническата им проверка /съгл.чл.13 от ОУ за пренос/,
като при установяване на неизпълнение на задълженията на от страна на ползвтеля
да съставя констативни протоколи по реда на тези ОУ /чл.38/.В случаите на допусната грешка при въвеждане на
информация за техническите характеристики на средствата за измерване, „ЕРП Север" АД изготвя справка и
предоставя информация на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД за разликата между
фактурираната и реално пренесена електрическа енергия за периода от датата на
допускане на грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90
(деветдесет) дни. Установяването на грешката става с констативен протокол,
съставен по реда на тези ОУ /чл.39/
Уреденото в горепосочените ОУ за преност на ел.енеригя на
„ЕРП Север“АД е синхронизирано с разпоредбите на действащите ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“АД
- чл.24 ал.1, съгл.която „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби"АД, въз основа на представени от „ЕРП Север"АД констативни
протоколи и справки за начислена ел.енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя ел.енергия за изминал период В тези случаи
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен
срок уведомява потребителя за сумите, които дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.
Що се отнася до визираната в гл.11 от ОУ за пренос
отговорност на ползвателя за щети,
нанесени на „ЕРП Север" АД, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се
има предвид, че използването поятие сочи на вреди, чието основание и размер
очевидно се различава от остойносттяването на реално доставената, консумирана и
неотчетена при редовен отчет ел.енергия. Редът за реализирането на тази отговорност
е посочен в чл.56.
Поради
всичко изложено въззивният съд приема, че към момента на извършване на
проверката 21.05.2019г за част от периода
от 21.01.2017г до влизането в сила на новите ПИКЕЕ на 2.05.2019 няма
законово основание за извършването на корекцията по новите Правила поради
липсата на обратно действие на материално-правните норми.
Такова е
налице само за времето от 2.05.2019 до
21.05.2019. Тук следва да се прецени дали са били налице предвидените в
ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.
В конкретния случай от събраните
писмени доказателства се установява, че при извършване на проверката операторът
е спазил изискванията относно съставяне на констативния протокол, уведомяването
на потребителя и извършването на метрологична проверка, като е извършил корекцията в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
От КП се установява, че при
извършената проверка било отчетено показание по регистър 1.8.3. При монтажа на електромера през 2017г са били записани
показания по Тарифа 1 и Тарифа 2, но не и по невизуализираните на дисплея
тарифи. За да се приеме, че ищецът дължи заплащане на показанието по
този регистър, е необходимо да се установи, че скалата, по която е било отчетено
количество ел.енергия, е имала нулево показание към началния период, за който е
начислената цената на енергията. При липсата на категорични данни за това не би могло да се направи позитивен извод, че към деня
на демонтирането на СТИ – 21.05.2019г, натрупването на процесното количество ел.
е станало след поставянето му в обекта на ищцата. не следва да се възприема
изявленията на вещото лице, че щом като показанията в регистър 1.8.1 и 1.8.2 са
били нулеви през 2017г, то би следвало и показанията в невизуализираните
регистри също да са нулеви. В тази част изложеното от вещото лице не съставлява
заключение, изготвено към настоящия момент, а съставлява предположение за
осъществили се в миналото факти, което сочи на свидетелски показания, почиващи
на предположение. Затова в тази част не следва да бъдат кредитирани.-
Ето
защо не би могло да се установи по несъмнен начин измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в невизуализирания
регистър по смисъла на чл.55 ПИКЕЕ.
От горното следва, че щом като данните по делото сочат за
монтиране на СТИ през 2017г, след което до 21.05.2019 не му е била извършвана
проверка, то се налага изводът, че очевидно към 2.05.2019 СТИ не е било с нулеви
показатели в скрития регистър 1.8.3., без да има категорични данни по делото за
това.
При тези изводи,
настоящият състав намира, че ответното дружество не е провело пълно доказване
за законосъобразност на извършената корекция и затова предявеният иск за
недължимост на претендираната сума за основателен и като такъв следва да бъде
изцяло уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски за първата инстанция.
По разноските
Изходът на
спора обуславя основателност на претенцията на ищцата за присъждане сторените
от нея съдебно-деловодни разноски, дължими от ответната страна, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплащането им, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, общо в размер на 483,50лв,
от които 83,50лв–държ.такса и 400лв-заплатено адв. възнаграждение,
С оглед
изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски по делото предвид своевременно отправеното искане.
В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от дата 10.08.2020 /л.23/, от който е видно, че
заплатеното възнаграждение за предоставената правната помощ в размер на 300лв. Договорът обективира и разписка
за реалното получаване на сумата.
По отношение
на размера възражението за прекомерност не е заявено в о.с.3. на 11.08.2020г.
За пълнота
на изложението може да се посочи, че предвид датата на извършеното плащане на 10.08.2020,
към него момент са приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата №
1/2004 за минималния размер на адв.възнаграждения в редакцията след изменението, обн.ДВ бр.68/31.07.2020,
в сила от същата дата, следва, че установеният минимален размер възлиза на 367лв.
Затова следва да бъде присъдена сума в претендирания размер от 300лв.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХVІІс-в № 1298/11.03.2020г по гр.д. № 16161/2019г, с което е уважен
отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че Г.С.Д. ЕГН **********,***,
не дължи на ответника „ЕРП Север”АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ №
258, представлявано от Н. Й. Н., Р.Г.Л. и И. Г. Г., сумата от 1958,92лв, начислена с издадена фактура
№ **********/30.07.2019г за обект на потребление, находящ се на адрес в
гр.Варна ж.к.“Аспарухово“ ул.„Места“ бл.№ 20, ап.13 за периода от 21.01.2017г до 21.05.2019г по партида с
кл.№ ********** и аб№ **********., на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружествата да заплати на ищцата
сумата от 483,50лв, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от Н. Й. Н., Р.Г.Л. и И. Г. Г., да заплати на Г.С.Д. ЕГН:********** ***, сумата от 300лв /триста лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: