Р Е Ш Е Н И Е
№ 1438 30.10.2018 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 44-ти наказателен състав
на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Ненкова НАХД № 3383 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление №17-0769-001927/13.06.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 120,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се поддържа, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила, излагайки конкретни доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Негов процесуален представител, депозира писмени бележки по делото с конкретни възражения за неказокосъобразност на издаденото НП и моли за отмяна на обжалваното постановление.
Ответната страна - ОД на МВР, гр. Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не изпрати представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
АУАН и впоследствие НП са били издадени за това, че на 04.09.2016 год. Около 14.40 часа, в гр. Бургас, на кърстовището на бул. „Демокрация“ /Карл Маркс/ с ул. „П. Яворов“, жалбоподателят е управлявал мотоциклет – „Хонда“, ЦРБ, с рег. №, негова собственост, видно от договор за покупко-продажба на мотоциклета. В актовете е описано, че на водача е бил подаден ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка по образец /тип/ МВР, като същият не е спрял на подадения сигнал и е продължил своето движение посока бул. „Д.Димов“. По делото в качеството на свидетели са били разпитани-свидетелите- актосъставител- Й.Р.Р. на длъжност полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, и свидетелите- Д.К.П., полицай в сектор СПС при ОД на МВР – Бургас и Н.В.Т., полицай в сектор СПС при ОД на МВР – Бургас, последните в качеството на очевидци на твърдяното нарушение, а първият- актосъставител, като работил по преписката по делото. От показанията на първия свидетел се установява, че му е била разпределена преписката с докладна, изготвена от служители на СПС – Бургас, като колегите му били на работа и именно те били подали сигнал на мотоциклетист, който не е спрял на подадения сигнал. Изготвената докладна била записка и изпратена на „ПП” за изясняване на казуса. Свидетелят посочва, че по телефона е разговарял с жалбоподателя, който му обяснил, че е собственик на мотоциклета, но че е отишъл в гр. Бургас с мотора, тъй като бил пуснал обява за продажба на мотора. Дал е мотора на клиент, който да го изпробва. Клиентът е направил обиколка с мотора, но жалбоподателят не знаел къде е обикалял и именно тогава е бил подаден и сигналът със стоп-палка на клиента, не на него. На лицето била изпратена декларация по чл. 188 от ЗДвП, като в декларацията, представена по делото жалбоподателят посочил данни, изнесени и в обяснението му по делото, а именно, че е предоставила мотоциклета на лице на име Михаил и в обяснението си е посочил негов номер, за да бъде установен /стр. 21 от делото/. Актосъставителят съставил АУАН на собственика, като направил справка в масивите на МВР и съставил акта, като вписал, че нарушението е установено от свидетелите, вписани в акта - Д.К.П. и Н.В.Т., които са служителите на СПС и са били очевидци на нарушението. Именно те го били констатирали. Разпитани в съдебно заседание, тези двама служители, описват, че действително на процесното място и по време на изпълнение на служебните си задължение, подали сигнал със стоп палка на процесния мотоциклет, който се движел бързо, като сигналът бил възприет от водача, който бил с каска и същият намалил скоростта, но впоследствие увеличил същата и те не успяли да го установят, като уведомили ОДЧ.
При тези обстоятелства, и след събиране на допълнителни писмени такива от страна на АНО, в това число и докладни и договор за покупко-продажба на мотоциклета, от който е видно, че последният е собствен на жалбоподателя, АНО счел, че нарушението е безспорно доказано и издал атакуваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), било наложено административно наказание - глоба в размер на 120,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. АУАН бил връчен на лицето, НП също.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя, свидетелите, от приложените по делото писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, Заповед, писма от ОД на МВР Бургас, докладни, договор за покупко-продажба на мотоциклета. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
Недоказано се явява нарушението по чл.103 ЗДвП. Съгласно тази норма, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Свидетелите Т. и П., в своите показания детайлно описват как е бил подаден сигналът и че същият е бил възприет от водача, но и двамата еднозначно посочват, че водачът е бил с каска, не е спрял и не са видели лицето му. Същевременно актосъставителят, на когото е била разпределена преписката, не е извършил детайлна справка, в това число и позвъняване на посочения от жалбоподателя телефонен номер на лицето, описано в деклрацията па чл. 188 ЗДВП, като управлявало мотоциклета процесния ден, като директно е счел, че АУАН следва да се състави на собственика на мотоциклета. В този смисъл не е налице възможност да се установи с точност кой е управлявал така предоставения мотоциклет, както твърди жалбоподателят. За целта, административнонаказващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и да установи тези обстоятелства и кой точно е управлявал същия, и едва тогава да бъде санкционирано конкретно лице. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция /виж Решение № 424 по КНАХД № 102/ 2018 година на БАС, Решение по КНАХД № 2228/2017 г. на БАС И ДР. /. В този смисъл, съдът намира възраженията на жалбоподателя за основателни, с оглед на което и атакуваното НП следва да бъде отменено. Само в допълнение на горното и във връзка с фактическия състав на разпоредбата на чл.188 ЗДВП, то съдът намира, че следва също да посочи и следното: при съставяне на АУАН или фиш, законът изисква първо да се проведе разследване на спорните обстоятелства и да се събират доказателства за това, кой е извършил нарушението и едва тогава да се издава санкционният акт. Поради тази причина сроковете за деклариране, допълнителните изисквания към декларацията и правните последици на същата са различни, що се касае до ЕФ, АУАН или фиш за глоба. Недопустимо е по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, административнонаказателната отговорност да се обосновава чрез тълкуване на закона в ущърб на санкционираното лице, поради което и настоящият състав е на мнение, че щом с нормата на чл. 188 ЗДвП, при съставяне на АУАН, е въведено задължение само за деклариране на лицето, което е управлявало МПС-то, то не следва по аналогия да се въвеждат допълнителни изисквания в тежест на задълженото лице, каквито са представяне и на други документи, сред които копие от СУМПС. В конкретния случай жалбоподателят е посочил макар и само първо име и телефон за връзка с лицето, за което е заявил, че е управлявало собствения му мотоциклет и което е извършило нарушението. Тези данни по мнение на настоящия състав са напълно достатъчни за контролните органи на МВР, за да могат да положат усилия да го установят, и едва при обследване на тези обстоятелства да пристъпят към съставянето на НП. Очевидно в случая са били налице неизяснени обстоятелства, които са налагали преди да се състави АУАН и да се издаде НП да се проведе разследване, от което да се установи кой е извършил нарушението. Действия в тази насока обаче не са били предприети, като въпреки наличието на декларация и без никакви мотиви, защо същата очевидно не се кредитира – АНО е издал НП директно срещу собственика на автомобила.Отделно от това, ако се приеме, че лицето е неустановено и че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик, не става ясно защо АНО приема, че същият не е посочил на кого е предоставил собственото си МПС, при положение, че по делото има доказателства, че същият е сторил това, посредством посочената по-горе декларация. Както вече стана дума – не става ясно защо АНО е отказал да цени изложеното в нея, при положение, че чл. 188, ал.1, изр. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът се наказва само ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а не по принцип – т.е. по аргумент за противното – ако собственикът посочи такова лице, той не следва да се наказва.
Поради всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на закона, поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била незаконосъобразно ангажирана и налага издаденото срещу него НП да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0769-001927/13.06.2017
г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР,
гр. Бургас, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на Т.М.П., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 120,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА.