Р Е Ш Е Н И Е № 260106
гр.
Хасково, 02.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на двадесет и четвърти
септември
през две хиляди и
двадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.д.№ 684 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от Н.П.Д., от гр.Х. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-Пловдив,
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 39.61
лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на ел. енергия към
ответното дружество с клиентски номер *********. С Писмо, изх. №
7189945/03.01.2019г. ответникът уведомил ищцата, че при извършена проверка на
меренето на електрическата енергия на обект с номер на измервателната точка №
1561184, в *******, било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с
грешка минус 54.52 %. На основание чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ сметката й за
ел. енергия за времето от 13 дни, т.е. от 07.10.2017г. до 20.10.2017г. била
коригирана, като допълнително била начислена ел. енергия на стойност 39.61
лева. Ответното дружество издало и Фактура № **********/03.01.2019г. за
исковата сума. Посочва се още в исковата молба, че допълнителната енергия била
начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия
на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените в ПИКЕЕ правила. За
ищцата не ставало ясно как ответникът е изчислил и периода, за който била
коригирана сметката. Липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищцата.
Още повече, че електромерът се намирал извън имота и никой, освен служители на
дружеството ответник, нямали достъп до него. Тъй като СТИ били собственост на
ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало
на електроснабдителното дружество. На следващо място, липсвало каквото и да
било основание за извършената корекционна процедура. Към момента на извършване
на проверката от служители на дружеството ответник липсвала приложима
нормативна уредба и процедура, по силата на която да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Посочва се също, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на
потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи
плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респ. неправилно измерената
енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния закон,
уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на ел. енергия.
Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто
представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма,
като установи нормативно методиката, по която следвало да става
преизчисляването. Самите разпоредби на ПИКЕЕ, регламентиращи корекция, били
отменени от ВАС поради неспазване на административно-производствената процедура
по приемането им. На следващо място, нужно било да се посочи, че, както когато
не била доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто бил
настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност
/пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело да се
отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране
на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел. енергия.
Посоченият във фактурата отчетен период бил произволно определен, без да има
яснота как точно и на базата на какви данни е бил формиран. В този смисъл
ищцата счита, че клаузите на чл.48, чл.50 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ, които
регламентирали едностранното коригиране на сметките за ел. енергия от
доставчика за минало време, без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната ел. енергия, били неравноправни, тъй като създавали в ущърб на
клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Те нарушавали основните принципи на равнопоставеност между
страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Така тези клаузи противоречали и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. На
09.01.2019г. ищцата заплатила сумата по фактурата поради възможност от
прекъсване на подаването на електрическа енергия от страна на ответника,
въпреки че същата не била дължима от ищцата. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 39.61 лева, платена по
Фактура № **********/03.01.2019г. за отчетен период от 07.10.2017г. до
20.10.2017г., представляваща платена от ищцата без основание допълнително
начислена ел. енергия, за която се твърди, че е ползвана от ищцата, но
неизмерена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло - както по основание, така
и по размер. Твърди, че сумата била начислена правомерно, като моли съда да
отхвърли иска и присъди на ответника разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното с
исковата молба копие на Квитанция № **********/09.01.2019г. за сума от 39.61
лева по Фактура № **********/03.01.2019г. за клиентски номер ********* ,
издадена от „Български пощи“ ЕАД гр.София се установява, че на 09.01.2019г. в
полза на ответното дружество по издадена от него фактура № **********/03.01.2019г.
клиентът Н.П.Д. е заплатила сумата от 39.61 лева.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 400594, на 20.10.2017г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
в присъствието на свидетели, без представител на клиента, са извършили проверка
на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита
потребената ел.енергия за обект в гр.Хасково, бул.“Г.С. Раковски“ № 28.
Установено е било, че електромерното табло е незаключено и непломбирано. След
анализ на данни електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 477587 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. След
проверката са били пломбирани капачката на електромера и ел. таблото с пломба.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 478/15.06.2018г.,
изготвен от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален
отдел-Бургас, е видно, че при извършеното изследване е било установено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера – окъсяване на куплунг Х2,
чрез тънък проводник, прекаран през два малки отвора в горния капак, водещо до
промяна на метрологичните характеристики на електромера. Имало наличие на
необходими обозначения на табелката на електромера.Наличие на пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера – отразено е, че
знак от метрологична проверка /пломба/ : допълнителна маркировка и идентификационен
номер на нотифицирания орган, извършил оценяване на съответствието: СЕ М17
1781; Фирмен знак /пломба/ №: вляво пломба: „3653374“/ADDGRUP. В заключение е посочено, че метрологичните характеристики и външният вид
на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип .
От приетата по делото Справка за коригиране на сметката
за електроенергия, изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД EVN група, във връзка с направените констатации в горепосочения Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 478/15.06.2018г.,
е видно, че на ищцата служебно е била начислена допълнително консумирана
ел.енергия за периода от 07.10.2017г. до 20.10.2017г. в размер на общо 215 кWh, на стойност 39.61 лева.
На 03.01.2019г. ответното дружество е издало Фактура № **********
на абоната Н.П.Д., с клиентски № ********* и ИТН 1561184, като за периода от 07.10.2017г.
до 20.10.2017г. допълнително била начислена доставена й ел.енергия на стойност 39.61
лева.
Няма спор по делото, че всъщност абонатът е със собствено
име Н., макар неправилно в много от документите, издадени от ответното
дружество, да е била вписана със собствено име Н.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
С предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 39.61 лева, представляваща платена от последната без основание цена
за консумирана ел.енергия за периода от 07.10.2017г. до 20.10.2017г., дължима
по Фактура № **********/03.01.2019г.
Не се спори между страните по делото, че ищцата е потребител на електроенергия, с клиентски номер
№ *********, с място на потребление ИТН 1561184,
в *************, както и че между нея и ответното дружество са налице
договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на
ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски № *********.
Безспорно установено е, че на 20.10.2017г. служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия
в обекта на ищцата. Няма спор и относно това, че СТИ е било демонтирано поради
съмнения за нерегламентирана намеса и изпратено за експертиза в лаборатория.
Безспорно е, че при извършената в БИМ експертиза на уреда е установено, че
същият не съответства на метрологичните и техническите изисквания, вследствие
на което не отчита потребеното количество ел.енергия в обекта. Не се спори и по
отношение на обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура № **********/03.01.2019г. за сумата от 39.61 лева за периода от 07.10.2017г.
до 20.10.2017г., представляваща допълнително начислена сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за обект на ищцата, намиращ се в **********, на основание
чл.48 и чл.51, ал.2 от Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия. На последно място, безспорно по делото е установено, че на 09.01.2019г.
ищцата е платила на ответника по така издадената фактура сумата от 39.61 лева.
Спорно по делото е имал ли е основание ответникът да направи едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена ел.енергия в обекта на ищцата и
имал ли е основание да получи начислената по процесната фактура сума от 39.61
лева.
Несъмнено от данните по делото се установи, че
измервателното средство, от показанията на което се вземат данните за
начислената ел.енергия в обект на ищцата, не отговаря на метрологичните и
техническите изисквания. Както е посочено в протокола от проверката на
електромера, електромерното табло не е заключено и не е пломбирано. В резултат
на тази манипулация електромерът не отчита цялото количество консумирана
електроенергия. При тези данни по делото съдът счита, че в тежест на ответника
е да установи, че ищцата е извършила манипулации, т.е., че е налице нейно
неправомерно поведение, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че именно ищцата
е извършила неправомерно тези манипулации по измервателния уред. В настоящия
случай не се установява неправомерно присъединяване или промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху електромера, извършено от ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че макар
законовите разпоредби да оправомощават ответното дружество да коригира сметките
за ел.енергия за минал период, в никакъв случай не са спазени законовите
изисквания, за да се приеме, че правилно и коректно дружеството е извършило
тази корекция. Ето защо, следва изводът,
че неправомерно ответникът е коригирал сметката на ищцата, начислявайки й
ел.енергия за 13 дни назад от датата на проверката. След като електромерите са
собственост на енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната
изправност, следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената
неточност на консумираната ел.енергия, за да се избегне извършеното впоследствие
коригиране на сметката на абоната. Предвид изложеното
съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищцата
сумата от 39.61 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за
периода от 07.10.2017г. до 20.10.2017г., по партида с клиентски № *********,
отнасяща се за обект на потребление в **************, с ИТН 1561184. Доколкото посочената
сума не следва да се дължи от страна на ищцата, то след плащането й на 09.01.2019г.
от нея, ответникът се е обогатил неоснователно и е длъжен да върне платеното му
без основание.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 39.61 лева,
представляваща платена без основание цена за
ел.енергия за периода от 07.10.2017г. до 20.10.2017г., по Фактура № **********/03.01.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни
разноски за платена държавна такса - 50 лева и адвокатско възнаграждение - 360
лева, или общо 410 лева. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото такова за процесуално представителство по дело с материален интерес до 1000 лева е в размер на 300 лева. В настоящия случай цената на иска е 39.61 лева, като заплатеното от ищцата възнаграждение за
адвокат е в размер на 360 лева с включен ДДС. Ето защо, съдът счита, че следва да се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно 360 лева, който размер включва и дължимия ДДС, доколкото в
случая са налице доказателства за това, че „Кънев и Стоянова – адвокатско
дружество“, представляващо ищцата, е регистрирано като задължено лице по ЗДДС.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 39.61 лева, представляваща получена без основание сума по Фактура № **********/03.01.2019г.
за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 07.10.2017г. до
20.10.2017г., по партида с клиентски № *********, отнасяща се за обект на
потребление в гр.Хасково, бул.“Г.С.Раковски“ № 28, с ИТН 1561184, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Хр. Г.
Данов“ № 37, да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в общ размер от 410 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.