Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№    194/21. 02. 2020 г.                                                                           гр.Бургас                                         

 

                           В    И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

                                                       

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                           наказателно отделение                                                                                         

На дванадесети ноември                                                              2019 година

в публично заседание в  следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОДОРОВА

                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА                       

                                                                                                         

Секретар: ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА

Прокурор: КРЕМЕНА СТЕФАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Г. ТОДОРОВА

ВНОХ дело № 235 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 263/06.11.2018 год. по НОХД № 438/2018 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия П. М. Л., със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН … за ВИНОВЕН в това, че на 08.10.2017 г. на място, отстоящо на около 58 метра вляво от Републикански път № III – 7305 - в посока село Ч., общ. Р., обл. Б., което място е част от поляна, намираща се в ромската махала на с. В., общ. Р., обл. Б., умишлено умъртвил С. Д. Ж. , ЕГН **********, поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

ПРИСПАДНАЛ е на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан, считано от 09.10.2017 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на гражданските ищци К. И. А. с ЕГН **********, С. И. А. с ЕГН **********, С. И. Й. с ЕГН **********, В. И. А. с ЕГН **********, А. И. Й. с ЕГН ********** и М. Д. Ж. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес с. В., общ. Р., обл. Б., сумата от по 10 000 /десет хиляди/ лева за всеки един от гражданските ищци, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на С. И. Й. с ЕГН ********** и на В. И. А. с ЕГН ********** сумата от по 750 /седемстотин и петдесет/ лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен предявения от С. А. Ж. от гр. К. с ЕГН ********** срещу подсъдимия П. М. Л. граждански иск за сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законна лихва, считано от 08.10.2017 г. до изплащането на сумата.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева съобразно уважените размери на гражданските искове за неимуществени вреди, както и държавна такса в размер на 100 /сто/ лева съобразно уважените размери на гражданските искове за имуществени вреди.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на С. И. Й. с ЕГН ********** и В. И. А. с ЕГН ********** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в съдебното производство.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 2443.94 /две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/лв.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас направените разноски в съдебното производство в размер на 1108.92 /хиляда сто и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лв.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства:

-              1 брой червено на цвят яке със сиви и черни ленти, 1 брой светлосини дънки, 1 брой синя тениска и 1 чифт маратонки, иззети при огледа /аутопсията/ на трупа на С. Ж. , да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на наследниците К. И. А., С. И. А., С. И. Й., В. И. А., А. И. Й. и М. Д. Ж. ;

-              1 брой долнище на анцуг, черно на цвят, със сини кантове отстрани, с надпис „S.“, 1 брой горнище на анцуг, тип анорак със сиви ленти и надпис „T.“ и 1 чифт мъжки обувки, тип маратонки, без връзки, да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на П. М. Л.;

1 брой газов фенер, ведно с парченца стъкло и 1 брой дървен кол, с приблизителна дължина 140-150 см да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебният защитник на подсъдимия Л. , адв. З. от АК- Бургас, който е обжалвал същата със съображения за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, както и размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на А. п. – гр. Б. заявява, че поддържа изцяло първоинстанционната присъда, която намира за обоснована, законосъобразна и правилна. Намира, че фактическата обстановка е обективно, всестранно и пълно изяснена, съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Сочи, че са събрани относими и обективни доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Намира за безспорно установен механизма на извършване на деянието, както и авторството на деянието, което не се оспорва от подсъдимия. Последният е оспорил единствено целта за нанасянето на ударите спрямо пострадалия. Сочи, че подсъдимият е действал със средства и по начин, годни да лишат пострадалия от живот, позовавайки се на силата, интензитета, последователността и насочеността на ударите в жизнено важни органи, и на експертното заключение за нанесени несъвместими с живота травми. Споделя извода на съда за намерението на подсъдимия да лиши от живот постр. Ж., а не просто да му го върне, за това че го е напсувал, предвид обстоятелството, че последният е бил в пияно състояние, много слаб и напълно безобиден. Поддържа правните изводи на съда досежно субективната страна на деянието. Не споделя съображенията на защитата за извършване на деянието в състояние на афект, както и че не е доказано обвинението за извършено деяние по чл.115 от НК, нещо повече би могло да се говори дори за наличие на квалифициран състав на убийство. Придържа се към обвинението, такова каквото е визирано в обвинителния акт. По отношение на наложеното наказание споделя аргументите на съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.54 от НК, към минимума, което отговаря на извършеното деяние. По отношение на гражданските искове намира, че същите са определени по справедливост и не следва да се коригират, а искът на С. Ж. счита за правилно отхвърлен, поради недоказаност. Моли съда да потвърди изцяло атакуваната присъда.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци- адв. В. заявява, че се присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение. Намира присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива както по отношение на наложеното наказание, така и досежно присъдените обезщетения, и моли за нейното потвърждаване.

Защитата на подсъдимия Л. адв. З. , заявява, че поддържа въззивната жалба, като претендира изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, което намира за прекомерно завишено, предвид направените от подсъдимия самопризнания, изцяло съответстващи на събраните по делото доказателства и изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и несъответстващо на извършеното деяние. Навежда довод, че решаващият съд неоснователно е отказал на подсъдимия провеждане на съкратено съдебно следствие, като по този начин го е лишил от възможността да се възползва от определяне на наказанието по реда на чл.58а от НК, чрез неговата редукция с 1/3. Така определеното наказание намира за прекомерно завишено и моли въззивната инстанция да извърши цялостна проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт и да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание, както и размера на присъдените обезщетения съобразно правилата за справедливост визирани в чл.52 от ЗЗД.

Подсъдимият в своя защита заявява, че съжалява за постъпката си и се присъединява към казаното от неговия защитник. Заявява, че наказанието му е прекомерно високо, както и че е искал провеждане на съкратено съдебно следствие.

В последната си дума моли да му се намали наказанието, тъй като същото е много голямо и изразява искрено съжаление за грешната си постъпка.

Въззивната жалба е подадена съгласно чл.318 от НПК в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата на защитата на подсъдимия, изслуша становищата на страните в съдебно заседание и анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата на защитника на подсъдимия за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Бургаският окръжен съд е провел съдебно следствие по общия ред, като с определение №174/10.07.2018год. постановено в разпоредително заседание от същата дата, е оставил без уважение молбата на защитника на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по общите правила. При разглеждането на делото съдът е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Л. , роден на . год., е без образование, не е женен и не е осъждан. Същият живеел с родителите си в с. В., община Р., област Б.. Баща му Р. И. издържал семейството, като ходел в гората да реже дърва. Много често подсъдимият му помагал.

На 08.10.2017 г. сутринта подс. П. свидетелите Р. започнали работа – св. И. режел дърва, а Л. и А. . ги цепели. Когато приключили, св. И. се прибрал в дома си, а подсъдимият и Д. А. . отишли да цепят дърва на техни съселяни. Следобед те свършили работата си и с получените пари решили да се почерпят. Купили четири бутилки бира, всяка от които от по два литра и отишли в дома на св. А. , който се намирал в известната като „долната“ ромска махала на селото. Около 19.00 часа двамата били изпили около 6 литра бира. Подсъдимият увеличил звука на музиката от касетофона, на което се противопоставили пристигналата наскоро св. Р. (снаха на майката на Д. А. ов) и св. А. . Последният намалил звука, но подсъдимият отново го увеличил. Тогава св. А. казал, че няма да пие повече, а св. Х. изгонила подсъдимия от къщата. Това предизвикало раздразнение у подсъдимия.

Преди да се прибере в дома си в „горната“ махала, подс.П. Л. решил да се отбие в къщата на баба си М. А. ., която се намирала на близко разстояние от дома на Д. А. .. Къщата била до поляна, на която по същото време бил пострадалият С. Д. Ж. с ЕГН **********, известен като „Б“. На поляната имало стари вещи, които пострадалият бил започнал да пренася до дома си. С. Ж. бил в нетрезво състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 5.05 промила и се движел бавно, псувайки неадресирано на цигански език. Било на свечеряване. Подсъдимият познавал пострадалия и тъй като все още не бил паднал мрак, го познал. Раздразненият от преди П. Л. , чувайки псувните и действайки импулсивно, измъкнал дървен кол с дължина около 140-150 см и дебелина около 4-5 см от оградата на една от къщите наблизо. Приближил се до пострадалия от дясната му странична половина и като държал кола с двете си ръце, нанесъл силен удар с него в главата на Ж. Пострадалият паднал по гръб върху металната част на порцеланова мивка, намираща се на поляната, а след това се обърнал на лявата си страна и останал да лежи неподвижно на мястото, отстоящо на около 58 м вляво от Републикански път III-7305, в посока село Ч., общ. Р.. От удара с дървения кол той получил разкъсно-контузна рана на главата и тежка черепно-мозъчна травма, които след кратък промеждутък от време довели до смъртта му. Подсъдимият му нанесъл още един удар – с ритник в областта на черния дроб, след което се отправил към дома на баба си. Подсъдимият П. Л. оставил кола в двора и влязъл в къщата. В присъствието на свидетелите М. , А. И. - дъщеря на А. ., Т. И. и Т. М. – първият живеещ на съпружески начала с А. ., а вторият – с И. , подсъдимият казал, че е убил Б. с кол. После се нахранил, а след това се прибрал в дома си и легнал да спи.

Сутринта на 09.10.2017 г. подсъдимият разказал за случилото се на баща си - св. Р. , който от своя страна информирал кмета на село В. св. Х. . Последният отишъл на поляната и след като видял пострадалия да лежи безжизнено на земята с рана и кръв в дясната част на главата, в 09.05 часа позвънил на телефон за спешни повиквания 112. По-късно на мястото пристигнали служители от РУ на МВР - Руен и от ОД на МВР - Бургас. Подсъдимият Л. бил установен в дома си и отведен в РУ - Руен.

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилна е преценката, че изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. , Т. И. , Т. М. , А. И. , Р. И. , Х. О. , С. Я. , М. Г. , М. М. , Д. А. ов, Р. Х. , от приложените по досъдебното производство протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях - т. 1, л. 2-12 и т. 5, л. 30-38, протокол за оглед на труп - т. 1, л. 16, протокол за освидетелстване на обвиняемия и фотоалбум - т. 1, л. 59-62, заповед за задържане на лице - т. 1, л. 77, протокол № 749/11.10.2017 г. за извършена химическа експертиза - т. 1, л. 92, заключения на съдебномедицински експертизи - т. 1, л. 99-102, л. 106 и т. 5, л. 15-17, комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза - т. 2, л. 9-19, ДНК-експертиза - т. 2, л. 22-24, техническа експертиза - т. 2, л. 95-98, писмо рег. № 1*4р-2356/12.10.2017 г. от Районен център 112 – Бургас - т. 2, л. 102, заверен препис от Акт за смърт и удостоверение за наследници на С. Д. Ж. - т. 2, л. 107-109.

При огледа и аутопсията върху трупа на С. Ж. били установени: черепно-мозъчна травма, фрактури на черепния покрив и черепната основа, тежка контузия на мозъка, моста и продълговатия мозък, субарахноидален мозъчен кръвоизлив; фрактури на 8, 9 и 10-то ребра вдясно с тъмночервеникави кръвонасядания на местата на фрактурите, на 19 см под долния ръб на дясна лопатка наличие на синкаво кръвонасядане с размери 6х5 см; червеникаво кръвонасядане на десния бъбрек субкапсуларно; по горната и странична повърхност на десния лоб на черния дроб наличие на пукнатина с дължина 12 см, като по задната повърхност пукнатината достигала дълбочина 1.5 см; разкъсно-контузна рана на главата, масивен оток и синкаво-мораво кръвонасядане на горния клепач на дясно око.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 322/2017 г. непосредствената причина за смъртта на С. Ж. била тежката черепно-мозъчна травма, довела до необратими увреждания на мозъка и неговите структури. Разкъсно-контузната рана на главата и черепно-мозъчната травма отговаряли да са получени от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, като вещото лице не изключва възможността тези травми да са причинени с намерения на место-произшествието дървен кол или с всякакъв друг предмет с такава характеристика (т. 1, л. 99-102 от ДП).

Травмата на черния дроб се квалифицирала като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В заключението на съдебномедицинска експертиза № 54/2018 г. е уточнено, че тази травма била тежка и без адекватна и навременна медицинска намеса тя би довела до летален изход. В същото заключение е посочено, че фрактурите на трите ребра били съвместими с живота и се квалифицирали като трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1-1.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес (т. 5, л. 17 от ДП). В хода на съдебното следствие вещото лице д-р М. е разяснила, че счупването на ребрата и кръвонасядането на 19 см под ръба на лопатката е възможно да са получени както от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, при ритане с крак, така и при падане. Предвид начина, по който е било фиксирано тялото на пострадалия - върху керамична мивка, видно от огледния протокол и фотоалбум - т. 1, л. 4 и л. 9 от ДП, д-р М. е пояснила, че в случая е допустимо да се приеме фрактурите на трите ребра и кръвонасядането под лопатката да са били получени с едно падане върху металната част на мивката. Според експерта в резултат на това падане и удара в дясна странична задна повърхност било получено и червеникавото кръвонасядане на десния бъбрек.

Относно установената пукнатина на черния дроб с дължина 12 см и дълбочина 1.5 см вещото лице е уточнило, че теоретично е възможно това увреждане да е било получено при падане върху мивката, но не върху сифона, а върху ръба на самата мивка. Във връзка с това е заявило, че пострадалият Ж. бил „много слаботелесен“, „много слабичък“, без подкожна мазнина, поради което черният му дроб много лесно би се наранил при падане върху ръб. Същевременно д-р М. е посочила, че е възможен и друг механизъм за получаване на увреждането – от директен удар с ритник или с юмрук, тъй като най-често срещаните пукнатини на черния дроб били причинени от ритници.

По отношение на констатираните масивен оток и синкаво-мораво кръвонасядане на горния клепач на дясното око на пострадалия, вещото лице е посочило два възможни механизма на получаването им – вследствие от черепно-мозъчната травма или от директен удар с юмрук.

Експертизата не може да определи поредността на нанесените травми и наранявания, но установява, че всички те са с една и съща давност и са причинени към 08.10.2017 г.

По делото са приложени акт за смърт № 5/10.10.2017 г., издаден от кмета на с. В., Х. О. и съобщение за смърт № 911/10.10.2017 г., издадено от д-р Г. (л. 115 и 116 от съд.производство). И в двата документа е посочено, че смъртта на пострадалия С. Ж. е настъпила на 09.10.2017 г. В същото време, видно от съдебномедицинска експертиза на труп № 322/2017 г., аутопсията върху трупа на Ж. започнала на 10.10.2017 г. от 08.00 часа, като трупната картина отговаряла на смърт от първо към второ денонощие (т. 1, л. 99 от ДП). В съдебно заседание вещото лице д-р М. е заявила, че е допуснала техническа грешка в съобщението за смърт, отбелязвайки датата 09.10.2017 г. Вещото лице е разяснило, че трупната картина отговаряла на смърт на повече от 36 часа, което означавало, че смъртта е настъпила на 08.10.2017 г.

Обосновано решаващият съд е приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин. Същото не се оспорва от подсъдимия. Безспорно е установено, че непосредствено след извършване на инкриминираното деяние подс. Л. отишъл в дома на баба си и казал, че е убил Б. Думите му били непосредствено възприети от свидетелите М. , Т. М. и А. И. , които са ги пресъздали в показанията си, дадени на досъдебното производство (показания на М. А. ова - т. 1, л. 39-40, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК и показания на свидетелите М. т. 1, л. 36 и л. 38, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК). Според показанията на Т. М. и А. И. подсъдимият казал, че е убил Б. с кол. На следващата сутрин двамата свидетели видели дървен кол в техния двор. Свидетелят

Самият подсъдим не оспорва обстоятелството, че вечерта на 08.10.2017 г., на поляната в долната махала на с. В. ударил постра-далия с дървен кол. Същото той е заявил и на свидетелите Р. , негов баща, и М. М. , полицейски инспектор при РУ“Полиция“-Руен. Пред посочените свидетели, както и пред съда, той е съобщил че е ударил С. Ж. само един път.

Версията на подсъдимия е възприета от прокурора в обвинителния акт, но решаващият съд е приел за доказано, че П. Л. не само е нанесъл удар с кол в главата на пострадалия, но и е причинил пукнатината на черния дроб на Ж. с ритник. Настоящата инстанция споделя изложените от решаващия съд съображения в подкрепа на този извод. Правилно съдът е приел съобразно разясненията на вещото лице, че фрактурите на трите ребра, кръвонасядането с размери 6х5 см под долния ръб на дясната лопатка и червеникавото кръвонасядане на десния бъбрек субкапсуларно са били причинени при падането на пострадалия върху металната част на мивката. В съдебно заседание вещото лице д-р М. е заявила, че не е възможно фрактурите на ребрата и пукнатината на черния дроб да са били причинени с един удар, защото ребрата са били счупени отзад, а пукнатината е била вдясно странично, горна повърхност. Освен това след удара в главата пострадалият е изпаднал в безсъзнание, коматозно състояние, като след падането върху мивката, тялото му се е обърнало на лявата си страна (фотоалбум - т. 1, л. 9 от ДП). Правилно съдът е заключил, че посочените обстоятелства изключват възможността увреждането на черния дроб да е било получено при падането на пострадалия върху ръба на мивката. Ето защо съдът обосновано е приел, че пукнатината на черния дроб е била причинена по другия посочен от вещото лице механизъм – от директен удар с ритник. На следващо място, вещото лице д-р М. категорично е посочила, че всички травми са били нанесени по едно и също време, когато С. Ж. е бил още жив. Вещото лице не е могло да определи последователността на установените увреждания, но е приело, че ако първо е била нанесена травмата на главата, то смъртта е настъпила в рамките на около един час. Правилна е преценката, че при конкретно установените време и място на извършване на инкриминираното деяние и заявеното от всички свидетели по делото обстоятелство, че пострадалият не е бил конфликтна личност, не може да се обоснове вероятност от последвало агресивно действие от друго лице срещу пострадалия 08.10.2017 г. вечерта за случилото се на поляната са знаели само свидетелите М. , Т. И. , Т. М. и А. И. , като според обясненията на подсъдимия същата вечер никой от тях не е излизал от къщата, защото се страхували. По тези съображения съдът правилно е приел, че именно подс. П. е нанесъл увреждането на черния дроб на пострадалия по описания по горе начин.

Решаващият съд внимателно е подходил при анализа на обясненията на подсъдимия, изхождайки от двояката им функция- като доказателствено средство наред с всички останали доказателствени средства и като основно средство за защита, отчитайки факта, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. Подсъдимият е обяснил, че пострадалият бил пиян и пеел, а когато видял Л. , го напсувал на майка. Подсъдимият възприел казаните думи като обида, засегнал се и отвърнал със същата псувня. Двамата се хванали за дрехите, започнали да се бутат, С. Ж. нанесъл силен удар с юмрук в лицето на подсъдимия, след което паднали на земята. Л. се изправил и побягнал, а пострадалият го подгонил. Подсъдимият се уплашил, защото помислил, че Ж. пак ще го бие, издърпал дървен кол от оградата на една къща и хукнал към къщата на баба си, за да се скрие. От страх обаче той се объркал и тръгнал в друга посока. Едва когато навлязъл в гората, подсъдимият разбрал, че е сбъркал пътя. Тогава тръгнал обратно с кола в ръка. Видял пострадалия, който искал отново да го удря. Подсъдимият се уплашил и го ударил с кола (л. 200 гърба - л. 206).

Правилно съдът не е дал вяра на тези обяснения. Всички разпитани по делото свидетели твърдят, че С. Ж. ежедневно употребявал алкохол. Когато бил в нетрезво състояние, той вървял и псувал, като псувните не били адресирани конкретно към някой човек (показания на св. С. , началник група „К.“ при РУП-Руен – л.77). Пострадалият не се карал, не се биел с никого, не бил конфликтен, хората не се страхували от него, когато бил под влияние на алкохола (показания на св. Х. , кмет на с. В. л. 80, св. М. , и. в РУП-Руен – л. 123), „псува, но не удря“ (цитат от показания на св. Т. л. 82). Към момента на извършване на инкриминираното с обвинителния акт деяние концентрацията на алкохол в кръвта на С. Ж. била 5.05 промила (протокол за химическа експертиза № 749/11.10.2017 г.- т. 1, л. 92). Според заключението на съдебномедицинска експертиза № 54/2018 г. такава концентрация представлява смъртоносно отравяне с алкохол, води до тежко коматозно състояние с тежко потискане до парализа на централна нервна система и дихателен център. Направено е уточнение, че при лица, привикнали към алкохола, смъртоносната концентрация може да бъде и по-висока – около 6.5-7 промила (т. 5, л. 17 от ДП). В съдебно заседание вещото лице д-р М. е заявила, че установеното количество алкохол в кръвта на С. Ж. не му е позволявало да извършва агресивни действия. Пострадалият е бил дезориентиран и не е имал координация на движенията, поради което дори и да е направил такъв опит, то той е бил безрезултатен. Видно от материалите по делото постр. Ж. бил висок 162 см (т. 1, л. 99 от ДП), „слаботелесен“, „много слабичък“ според експерта д-р М. Правилна е преценката на съда, че човек с такава физика, дезориентиран и с некоординирани движения, при това с известен на подсъдимия нрав, не би могъл да предизвика уплаха. Ето защо съдът правилно е приел обясненията на подсъдимия за недостоверни. В подкрепа на този извод решаващият съд правилно е посочил и допълнителен аргумент - обстоятелството, че при огледа на П. Л. , в присъствието на защитника, не са били установени видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му (протокол за освидетелстване - т. 1, л. 59 от ДП). Правилна е преценката, че ако подсъдимият наистина е бил ударен силно с юмрук в лицето, от който удар бил паднал на земята, както е заявил в обясненията си, такива увреждания е следвало да бъдат налични.

В съдебното производство е извършена ДНК - експертиза, видно от заключението на която при изследването на 1 брой долнище на анцуг, черно на цвят, със сини кантове отстрани, с надпис „S.“, 1 брой горнище на анцуг, тип анорак, черно със сини ленти и надпис „T.“ и 1 чифт мъжки обувки, тип маратонки, собственост на П. Л. , не са установени следи от кръв (л. 186-188). Правилно съдът е приел, че по делото не е безспорно доказано, че дрехите, обект на експертизата са били именно тези, с които подсъдимият е бил облечен към момента на извършване на деянието. Същите са били доброволно предадени на св. М. на 09.10.2017 г. от майката на подсъдимия, след като П. Л. ѝ казал с какви дрехи е бил вечерта (т. 1, л. 31 от ДП). Свидетелите М. А. ова, Т. И. и А. И. заявяват, че не си спомнят как е бил облечен подсъдимият, когато отишъл в дома им, а св. Р. е съобщила, че вижда предявените ѝ от съда веществени доказателства (дрехи) за първи път. Правилна е преценката на съда, че заключението на експертизата е пълно и обосновано, но получените чрез него данни не могат да внесат съмнение относно виновното поведение на подсъдимия.

Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, изяснил е обективно, всестранно и пълно фактите по делото, като е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се установява, както авторството на деянието, така и механизма на извършване, причинно- следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. С оглед на изложените съображения, съдът обосновано е приел, че обвинението срещу подс. П. е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно го признал за виновен.

При така установената по делото фактическа обстановка, настоящата инстанция намира извода на решаващия съд, че деянието извършено от подсъдимия Л. е съставомерно по чл. 115 от НК за обоснован и законосъобразен, тъй като същият на 08.10.2017 г. в с. В. умишлено е умъртвил С. Д. Ж. с ЕГН **********.

От обективна страна, предмет на престъплението е убитият, върху когото деецът е въздействал пряко, увреждайки обществените отношения осигуряващи регламентираната в основния закон и НК неприкосновеност на живота на жертвата. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - подсъдимият е нанесъл удар с дървен кол по главата на пострадалия, където се намира жизненоважен орган- мозъкът. Актът на умъртвяване, причинно следствената връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат не се оспорват от страните по делото. Оръжието /дървен кол/, с което е нанесен смъртоносния удар, по своите характеристики съответства на нараняването и е годно да осъществи противоправния резултат.

Убийството е престъпление против живота и като такова винаги е резултатно престъпление от категорията на увреждащите. В процесния случай, вредоносният резултат се изразява в прекъсване на живота на пострадалия Ж. в резултат на нанесеното му увреждане.

Подсъдимият П. Л. ударил пострадалия с дървен кол в главата, при което му причинил тежка черепно-мозъчна травма, довела до необратими увреждания на мозъка и неговите структури. Смъртта не е настъпила моментално, но е последвала неизбежно и то в съвсем кратък период от време след нанасянето на удара, като същата безспорно е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Фактът, че смъртта на пострадалия е настъпила непосредствено след извършване на деянието, води до извод досежно наличието на причинно следствена връзка между същата и деянието на подсъдимия. Теорията и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт /П №2-57-ПВС/. Именно такъв е и настоящия казус. Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на действията на подсъдимия за сравнително кратък период от време.

Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал естеството на своето деяние и неговите последици, като пряко се е насочил към причиняването на същите. Използваното от подс.П. Л. средство - дървен кол с дебелина около 4-5 см, мястото, където е бил насочен ударът - в жизненоважен орган, както и силата на удара сочат на наличието на пряк умисъл за лишаване от живот.

Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, същият е психично здрав и към момента на извършване на деянието е бил психически годен да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, поради което е вменяем, а следователно и наказателноотговорен по смисъла на чл.31, ал.1 от НК. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на деянието - умъртвяването на пострадалия, като ги е искал и целял пряко, предвид характеристиките на оръжието, послужило като средство за извършване на престъплението, насоката на нанесения удар, с достатъчна сила. Умисълът на дееца се извежда не само от осъществените конкретни действия, от вида на използваното оръжие, мястото и начина на нараняването, силата и насочеността на удара, но и от последващите му действия. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият след деянието се е дезинтересирал от състоянието на пострадалия, като се отдалечил от местопроизшествието, а впоследствие се прибрал в дома си и легнал да спи.

Убийството е извършено с нанасяне на един единствен удар от подсъдимия с дървения кол в главата на пострадалия. По делото е установено, че дебелината на черепа на пострадалия Ж. е била 3 мм (съдебномедицинска експертиза на труп - т. 1, л. 100 от ДП). В съдебно заседание вещото лице д-р М. е посочила, че нормално дебелината на череп варира между 8 мм и 10 мм. Черепът на пострадалия бил изключително тънък и много лесно податлив на чупене, което било причина фрактурните ивици да се разпространят в предна, средна и задна черепно-мозъчни ямки. Обосновано съдът е отхвърлил като несъстоятелно твърдението на защитника, че ако не е съществувала тази анатомична особеност на пострадалия, то черепът би издържал на приложената сила от удара, без да има последваща фрактура и сериозни вътрешни наранявания, довели до настъпване на смъртта. Правилно съдът е заключил, че това твърдение е в противоречие със заявеното от вещото лице д-р М. , че при нормална дебелина на черепа не би имало толкова фрактури на черепната основа, но пак е щяло да се получат счупването на черепа в мястото на удара и контузията на мозъка и структурата му (л. 164 гърба, последен абзац).

Съдът с основание е отхвърлил и тезата на защитника, че подс. Л. е извършил престъплението в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, както и че страхът на подсъдимия „. повторната среща“ с пострадалия отключил „агресивното действие“. В тази насока съдът е изложил в достатъчна степен съображения, защо подсъдимият не е изпитвал страх от пострадалия. Освен това подсъдимият се е намирал на съвсем близко разстояние от къщата на баба си и е неправдоподобно, тичайки да търси закрила там, да измъква кол от оградата на къща. Освен това пострадалият е псувал, без да е искал да оскърби подсъдимия. В тази връзка съдът правилно е съобразил не само показанията на св. М. (относно неадресираните псувни на пострадалия), но и обясненията на самия подсъдим: „В тъмното май не ме разпозна, не зная“ (л. 205). Подсъдимият П. Л. е знаел, какво е поведението на Ж. в нетрезво състояние, поради което казаните от пострадалия думи не биха могли да бъдат приети от подсъдимия като „тежка обида“. С основание съдът не е приел, че с действията си пострадалият е създал у подсъдимия силно раздразнено състояние. От заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза (т. 2, л. 9-19 от ДП) и разясненията на вещите лица д-р А. в съдебно заседание се установява, че в случая не е налице хипотезата за физиологичен афект, тъй като поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние не е било хаотично и дезорганизирано, а подредено и целенасочено. Подсъдимият П. Л. е имал достатъчно точен спомен за преживяното по отношение на място, хронология, същност, значимост и участващи персонажи. Неговите преживявания не са имали болестна характеристика и не са надхвърляли нормалната човешка емоционалност.

Предвид изложеното в конкретния казус не е налице и хипотезата по чл.118 от НК. При обсъждането на въпроса, дали при извършване на инкриминираното деяние деецът не е бил в състояние на силно раздразнение, съдът правилно изцяло е кредитирал заключението по комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза, вещите лица по която с категоричност са изложили и поддържали становището си, че извършвайки инкриминираното деяние, подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Безспорно е установено от данните по делото, че поведенческите прояви на пострадалия, не могат да бъдат приравнени на изчерпателно изброените в чл.118 от НК противозаконни средства, а именно- „насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие”. Поведението на пострадалия при първоначалната размяна на реплики с подсъдимия, не носи необходимите характеристики и интензитет, които да позволят квалифицирането му по някой от посочените в състава средства и начини за предизвикване състояние на силно раздразнение. Поведението на пострадалия, изявено непосредствено преди нанасяне на смъртоносния удар, не би могло да се третира като такова, ”от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни”. Съгласно т.20 от Постановление №2 /16.12.57 год., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7/06.07.87 год. „Ако състоянието на силно раздразнение е предизвикано със средствата, посочени в закона, но от друго лице, а не от пострадалия, или ако за това състояние има вина самият деец, извършеното убийство не може да се квалифицира по чл.128 НК/стар/”, нов чл.118 от НК.

Установената по делото фактическа обстановка и правната квалификация на деянието не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник. Единственото оплакване в жалбата е за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неговата прекомерност. В съдебно заседание защитата навежда допълнителни съображения, че решаващият съд неоснователно е отказал на подсъдимия провеждане на съкратено съдебно следствие, като оспорва мотивите на съда за наличие на противоречиви факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, които намира за несъществени. Наведен е довод, че по този начин съдът е лишил подсъдимия от възможността да се възползва от привилегията да му бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК.

Настоящата инстанция споделя доводите на защитата, че решаващият съд неоснователно е отказал провеждане на съкратено съдебно следствие на подсъдимия мотивирайки се с наличие на противоречиви факти в обстоятелствената част на обвинителния акт относно поведението на пострадалия преди умъртвяването му, както и неяснота досежно психическото състояние на подсъдимия непосредствено преди извършване на престъплението, в което е обвинен. На първо място съдът в мотивите на цитираното определение е посочил, че констатираните неясноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт не се отнасят до фактите, които обуславят съставомерността на деянието, в извършването на което е обвинен Л. и чрез тях не са ограничени процесуалните му права или тези на наследниците на пострадалия, а се отнасят до факти и обстоятелства имащи значение за определяне степента на вината и размера на наказанието, в случай че подсъдимият бъде признат за виновен. Неправилно съдът е посочил, че при наличието на посочените противоречия, не може да се приеме, че направеното от подсъдимия самопризнание е подкрепено от доказателствата по делото. Съгласно ТР№1/2009год., ОСНК на ВКС, т.4, разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процеусална пречека за прилагане на процедурата. Само при констатирани съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенния съд е длъжен да разгледа делото по общия ред. Независимо от изложеното въззивната инстанция не разполага към настоящия момент с правна възможност да приложи т.9 на цитираното ТР и да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като въззивното производство е образувано и проведено след влизане в сила на ЗДНПК, ДВ,бр.83/22.10.2019год.- в сила от 25.10.2019год., с което е създаден нов чл.369а от НПК, съгласно който не се допуска съкратено съдебно следствие в случаите по чл.371, т.2 от НПК при умишлено причиняване на смърт, какъвто е и настоящият случай. Предвид изложеното искането на жалбоподателя за приложение на т. 9 от ТР№1/2009год., ОСНК на ВКС от въззивната инстанция е неоснователно.

Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата във връзка с оплакването и за явна несправедливост на наложеното наказание с оглед неговия размер, както и по отношение на присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието съдът е съобразил предвиденото за престъплението наказание, обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 115 от НК законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от десет до двадесет години.

Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че престъплението, извършено от подсъдимия се отличава с висока степен на обществена опасност с оглед вида на обществените отношения, които засяга, механизма на извършване, настъпилия вредоносен резултат.

Изхождайки от характера на проявеното престъпно посегателство, такова срещу най - ценното човешко благо - живота на пострадалия, деянието извършено от подс. Л. бележи висока степен на обществена опасност. Правилно е отчетено обстоятелството, че нанасянето на смъртоносния удар на пострадалия по никакъв начин не е било провокирано от последния, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Тежкият престъпен резултат - смъртта на пострадалия, е обективен признак от състава на престъплението. В случая този резултат е настъпил от черепно-мозъчната травма, получена от удара с дървения кол. Правилно съдът е заключил, че дори и без това увреждане смъртта на пострадалия е била неизбежна, предвид причиненото от подсъдимия разкъсване на черния дроб на постр.Ж.. Независимо че същото е квалифицирано като тежка телесна повреда, липсата на адекватна и навременна медицинска помощ е щяла да доведе до леталния изход, съгласно съдебномедицинска експертиза № 54/2018 г..

Правилна е преценката на съда, че степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока. Деецът е съвсем млад - извършил е престъплението няколко дни преди да навърши 19 години. Същият е с необременено съдебно минало и видно от показанията на свидетелите Х. , не е нарушавал обществения ред, не е имало оплаквания и жалби срещу него, ежедневно е полагал труд. Изложените обстоятелства следва да се ценят като смекчаващи отговорността на подсъдимия. Правилно съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство направеното самопризнание още на досъдебното производство, което е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство. Като смекчаващо обстоятелство, правилно е съобразено и искреното съжаление на дееца за стореното.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът с основание е отчел факта, че убийството е било резултат на проявена немотивирана агресия спрямо пострадалия, характеризиран като добър, работлив и „много хубав човек“, видно от показания на свидетелите Х. , Т. М. , Р. Х.

Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер по смисъла на чл.55 от НК, обуславящи несъразмерност на най-лекото предвидено в закона наказание с извършеното от подс. Л. престъпление. Последното се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност предвид обществените отношения, които е засегнало и настъпилия вредоносен резултат. Наличните обаче отегчаващи отговорността обстоятелства дават основание да се приеме, че предвиденото в закона минимално наказание не се явява несъразмерно тежко за дееца. Налагане на наказание под предвидения в закона минимум не би могло да допринесе за реализиране на индивидуалната и генералната превенция и не би удовлетворило очакванията на обществото за справедливост.

При така изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства и тяхното съотношение, решаващият съд не е отдал в достатъчна степен значение на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че в казуса е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което определеното от решаващия съд наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода се явява в известна степен завишено и явно несправедливо. Според апелативния съд адекватно на степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца се явява наказание близко до минимално предвидения от закона размер, а именно единадесет години лишаване от свобода. Този размер на наказанието ще способства за пълното постигане целите на специалната и генералната превенция в настоящия случай. Предвид изложеното присъдата следва да бъде изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода следва да се намали от дванадесет на единадесет години лишаване от свобода.

Законосъобразно съдът е приел, че наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1 НК правилно е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 09.10.2017 г.

Неоснователна е жалбата на защитника на подсъдимия досежно гражданско осъдителната част на присъдата, която по мнение на въззивния състав е законосъобразна, обоснована и справедлива и следва да бъде потвърдена.

Законосъобразно съдът е приел, че гражданските искове за неимуществени вреди, предявени срещу подсъдимия от К. А. , С. А. , С. Й. , В. А. , А. Й. и М. Ж. , сестри и братя на пострадалия, са доказани по своето основание – чл.45 от ЗЗД. Ищците попадат сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия и като такива разполагат с активна легитимация да претендират обезвреда на причинените вследствие смъртта на техния брат неимуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане. В резултат на виновното и противоправно поведение на подс. Л. , всеки един от гражданските ищци е претърпял неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното престъпление.

Решаващият съд е анализирал обстойно взаимоотношенията между пострадалия и гражданските ищци, като е извел обосновани и законосъобразни изводи досежно доказаността на исковата претенция, съобразявайки и обстоятелството, че пострадалият не е допринесъл за настъпването на противоправния резултат.

Пострадалият С. Ж. бил най-възрастният от братята и сестрите си. След ранната смърт на родителите им, за повечето ищци (С. А. , С. Й. , А. Й. , В. А. ) пострадалият бил като баща. Правилна е преценката, че в отношенията помежду им съществували уважение, обич и разбирателство, като взаимно си помагали, което се установява от показанията на свидетелите Х. . Привързаността и уважението между тях били толкова силни, че В. А. дори кръстил едното си дете на най-големия си брат. Внезапната и нелепа смърт на С. Ж. , за настъпването на която той не е допринесъл по никакъв начин, се отразила тежко на братята и сестрите му, които продължават да скърбят за загубата на своя брат. Отчитайки всички тези обстоятелства и съобразявайки правилата за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът обосновано е приел, че предявените от К. А. , С. А. , С. Й. , В. А. , А. Й. и М. Ж. граждански искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен размер, а именно в размер на по 10 000.00 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

Предвид изложеното не са налице основания за изменение на присъдата и намаляване размера на обезщетенията за неимуществени вреди присъдени в тежест на подсъдимия.

В останалата част досежно присъдените обезщетения за имуществени вреди, както и досежно отхвърления граждански иск на С. Ж. , присъдата не е обжалвана.

Извършвайки служебна преценка на присъдата в тази й част, настоящата инстанция намери, че решаващият съд правилно е уважил изцяло и предявените от С. Й. и В. А. граждански искове за имуществени вреди, а именно в размер на по 750.00 лв. за всеки от тях. Това са обичайните и традиционни разходи за едно погребение, като е отчетено обстоятелството, че ищците са направили разходи и за транспортирането на трупа от гр. Б. до с. В.. Посочените суми подсъдимият е осъден да заплати, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

Обоснована е присъдата и в нейната гражданско отхвърлителна част по отношение на гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от С. Ж. , съпруга на пострадалия. Правилно съдът е приел, че същият е недоказан по своето основание. По делото е установено, че двамата съпрузи били във фактическа раздяла от дълги години, като С. Ж. напуснала съпруга си и се върнала да живее при роднините си в гр. К.. Оттогава никой от близките на пострадалия и от хората от с. В. не я били виждали. Свидетелят Х. О. , кмет на селото от 2007 г., научил едва след смъртта на С. Ж. , че последният бил женен. Според показанията на Ж. след раздялата пострадалият нееднократно ходел в гр. К. да я моли да се върне при него, но тя отказвала. Нейното желание било да се разведат, но съпругът ѝ не бил съгласен, което именно ѝ попречило да сключи граждански брак с мъжа, с когото живеела до ден днешен (вж. показания на Ж. - т. 2, л. 31 от ДП, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК). Последната среща на съпрузите била преди две-три години на гарата в гр. А.. Срещата била случайна и продължила около половин час, докато Ж. чакала влака, като същата не помни за какво са разговаряли. Пет-шест години по-рано те се били срещнали в гр. К., отново случайно.

Свидетелката Л. Й. , сестра на ищцата, е заявила, че С. Ж. обичала съпруга си, независимо че били разделени. Посочва, че след като узнала за неговата смърт ѝ станало мъчно и й прилошало. В тази насока са и твърденията на ищцата, които съдът правилно е ценил като достоверни, но с основание тъгата на ищцата от загубата на пострадалия е приета за нормална човешка реакция изпитвана към всяка смърт, още повече причинена насилствено. Обоснован е изводът на съда, че ищцата и пострадалият отдавна са прекъснали физическата и духовна връзка помежду си. Ищцата Ж. дори е искала развод, изразявайки по този начин готовността си да преустанови всякакви отношения с пострадалия, още повече, че живеела с друг мъж. Правилно съдът е заключил, че изброените по-горе обстоятелства дават основание да се приме, че смъртта на С. Ж. не е оставила у ищцата някаква трайна, болезнена следа. Вредите са обективна предпоставка на гражданската отговорност, поради което липсата на претърпени от С. Ж. неимуществени вреди от престъплението обуславя неоснователността на предявения от нея граждански иск. Затова съдът с основание го отхвърлил изцяло.

На последно място решаващият съд на основание чл.189 ал.3 от НПК, с оглед постановената осъдителна присъда, правилно е възложил в тежест на подсъдимия направените в досъдебното производство и пред първата инстанция разноски.

Съдът се е произнесъл законосъобразно и по веществените доказателства.

При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо обжалваната присъда следва да бъде изменена досежно наложеното наказание в посочения по- горе смисъл, а в останалата й част да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и справедлива.

По гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл. 338, вр. чл.334, т.3 и т. 6 от НПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯВА присъда №263/06.11.2018 год. постановена по НОХД№438/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като намалява размера на наложеното наказание на подсъдимия П. М. Л. от дванадесет на единадесет години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.