№201/ 24.07.2020 г.
град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар:
Павлина Николова
като
разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев АНД № 215 по описа на Районен съд
- Хасково за 2020 г. установи:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения наказания.
Образувано е по жалба от А.Г.М. с ЕГН **********,***, срещу
Наказателно постановление № 19 - 1253 - 001388/03.01.2020г. на Началник на
Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание
- „Глоба" в размер на 400 лева. В жалбата се сочат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се,
че автомобилът бил управляван от неговият собственик И. В. и поради това
неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Излагат се
съображения за допуснати съществени прцесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор
„ПП" към ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като а запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 11.07.2019 г., св. Д.Б.К. заедно с колегата си св.В.
А. били дневна смяна като автопатрул при РУ-Хасково. При извършване на дейността си
св. К., около 10.25 часа, са спрели и извършили проверка на жалбоподателят,
който е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ***** в гр.Хасково до блок 37. Било
установено, че автомобилът е собственост на И. Г. ***. при проверката на водача
на автомобила в случая на жалбоподателя А.Г.М. било установено, че автомобила
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност". Жалбоподателят бил отведен в РУ-Хасково,
където му бил съставен АУАН от св.П.Б. за констатираното нарушение, като същото
било описано в АУАН и квелифицирано като такова по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Акта бил предявен и връчен на
жалбоподателя сруще подпис, като той отбелязал като
възражение, че автомобилът има застраховка и ще я представи. Действително по
преписката е представена полиза за сключена застраховка „Гражданска
отговорност" за процесният автомобил, но същата
е сключена след извършената на жалбоподателя проверка.
При издаване на наказателното постановление
наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на
съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесното
наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на
делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. Д.Б.К., св.В. А. и св. П.Б., относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като
контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези,
свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия
материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и
на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения. Акта е съставен при спазването на процесуалните
норми и е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН.Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията
на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието.
Според
съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното
поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на
МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната
предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите във връзка с
неговото притежаване и ползване. Или в тази хипотеза изпълнителното деяние се
изразява преди всичко и най - вече в управление на моторно превозно средство от
лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за
наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на
нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено,
доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава
на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и
конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор
ПП" при ОД на МВР - Хасково, при спазване на установената форма, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
От материалноправна страна,
обстоятелствата изложени в съставения акт за установяване на административно
нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по
делото доказателства. По отношение на тях не се и спори, като същите
обосновават извода за допуснато административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, както правилно деянието е квалифицирано.
Жалбоподателят е имал качеството на водач на процесния
автомобил и е осъществявал на посочените в процесиите АУАН и НП дата и час
правно - регламентираната дейност по управление на МПС без да са налице
изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това
превозно средство, а именно да има сключен валиден договор за застраховка
„ГО". Това изискване обективно не е било изпълнено, поради което деянието
е съставомерно по предложения текст от закона.
Необходимо е да се отбележи, че за да приеме горното
съдът изцяло кредитира показанията на св. Д.Б.К., св.В. А. и св. П.Б.,
като еднопосочни, неупротиворечиви и подкрепящи се от
останалите писмени доказателства по делото. първети
двама свидетели са очевидци на извършеното нарушение, като те лично са го
констатирали при спирането и проверката осъществена от тях на жалбоподателя.
тук съдът не кредитира показанията на св.И. В., който е и собственик на
автомобила, че видите ли жалбоподателят не е управлявал автомобила. според съда
тези показания са дадени „про кауза“ тъй като
последният свидетел като собственик на автомобила е имал задължението да сключи
застраховка „Гражданска отговорност"
за собственият си автомобил, на той не го е сторил и въпреки това го е
предоставил за ползване и управление на жалбоподателя. затова и доколкото
обясненията на този свидетел остават изолирани останалите доказателства, а и
самият свидетел твърди, че проверката е била извършена в момент в който той не
е присъствал то не може да се приеме твърдението му, че жалбоподателят не е
управлявал процесният автомобил. затова и съдът
намира, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение, още повече, че и св. И. В. сам признава, че не е
бил сключил застраховката и е напровил това по-късно
едва след проверката извършена на жалбоподателя.
Не са налице факти, които да изключат отговорността на
жалбоподателя и от субективна страна, като същата е следвало, при осъществяване
на правно - регламентираната дейност по управление на МПС, да положи по -
голяма грижа и да се увери, както в техническата му изправност, така и в
наличието на необходимите документи, дори то да не е негова собственост.
Представените по делото епикризи
също не могат да изключат отговорността на жалбоподателя, защото от тях е
видно, че той е изписан от болницата на 10.07.2019г. , а нарушението е
извършено на следващият ден. Още повече, че жалбоподателят се е готвел да
започва работа с процесният автомобил, който бил
такси.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция
на понятието "маловажен случай" затова с оглед препращащата норма на
чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното административш
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е
, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не
изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на
нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение
за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Касае се за
административно нарушение, което от обективна страна се изразява в управление
на МПС , за което МПС няма сключена и действаща задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Ирелевантно обстоятелство в случая според съда се явява
това, че към датата на съставянето на АУАН за горното нарушение за процесният автомобил е сключен договор за задължителната
застраховка "ГО". Последното според съда не разкрива по-ниска
обществена опасност на деянието или вината на дееца, които да мотивира
настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН. Според съда това би могло да се
приеме единствено като смекчаващо вината обстоятелство при определянето на
размера на наказанието, ако то е в определени граници.
По изложените съображения, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като
правилно и законосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен
контрол не се установяват пропуски в дейността на наказващия орган и по
индивидуализиране на санкцията, която е правилно определена, според
предвиденото в приложената санкционна разпоредба.
Мотивиран
така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 -
1253 - 001388/03.01.2020г. на Началник на Сектор „ПП" към ОД на МВР -
Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./