Решение по дело №3521/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1158
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110203521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1158
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203521 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от АЛ. Д. Д. от гр.Варна, срещу Наказателно
постановление № 23-0000877/23.06.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00 лева, на
основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, тъй като в НП не е конкретизирано кои от
действията или бездействията на техническия специалист при извършването
на техническия преглед са третирани като нарушение. Поддържа, че липсва
надлежно описание на обстоятелствата около нарушението, с което е
нарушено правото му на защита. Привежда доводи за маловажност на случая,
предвид липсата на настъпили вредни последици. Сочи и че санкционната
разпоредба предвижда наказание за допустителство, каквото
административнонаказателно обвинение не му е повдигнато. В тази връзка
намира, че е налице несъответствие между квалификацията на нарушението и
приложената материално-правна норма. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител- адв.А., който поддържа жалбата на
1
изложените в нея основания. Привежда и допълнителни доводи за липса на
нарушение, тъй като на практика е бил извършен преглед на кормилната
уредба на автомобила, макар и посредством алтернативен метод.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил председател на
комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически
прегледи, стопанисван от „Оникс Ауто Груп“ ООД. На 24.02.2021г. около
15.02ч. в пункта бил извършен технически преглед на лек автомобил марка
„Ауди А4“ с рег.№ В5018КТ. Автомобилът бил поставен на подемник и
вдигнат на определена височина, при което техническият специалист,
извършил прегледа, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез
завъртане на волана от едното крайно положение до другото. Вместо това той
извършил проверка на кормилната рейка от долната страна на автомобила
посредством инструмент. Впоследствие видеозаписът на извършения преглед
бил възпроизведен от З. ДЖ. ЮМ.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна, при
което изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на 12.03.2021г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е следил за
пълнообемно извършване на периодичен преглед на МПС, като техническият
специалист не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм
чрез завъртане на кормилото от едното крайно положение до другото, при
поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата
да не докосват повърхността или да са върху въртящи подпори. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 23.06.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на А.Д. била наложена глоба
в размер на 1500,00 лв., за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“ от
Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТСИТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите З.
ДЖ. ЮМ. и Й. Р. Й., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
2
доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са приложените протоколи от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС, тест репорт,
извлечения от измервания, удостоверение за техническа изправност на ППС и
др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира
изцяло на показанията на свидетелите и подкрепя извода за тяхната
достоверност.
По делото като веществено доказателство е приобщен и компактдиск,
съдържащ видеозапис от извършения технически преглед, който е приобщен
чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не могат да
бъдат споделени доводите за липса на описание на действията или
бездействията на техническия специалист, във връзка с които е формиран
извод за наличие на нарушение- макар и малко своеобразно изписано, от
3
съдържанието на акта става ясно в напълно достатъчна степен, че се твърди,
че техническият специалист е извършил прегледа в разрез с нормативните
изисквания, тъй като не е извършил проверка на състоянието на кормилния
механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Цитираната разпоредба задължава председателя на
комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане
на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като
не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в
наредбата. Въпросните изисквания са въведени с Приложение №5 към
Наредбата- „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства“, която определя
еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните
елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС. Според Част I, т.2.1.1, изр.1 от Таблицата
за оценки в Приложение №5 към Наредбата проверката на състоянието на
кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху
подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността
или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното
крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на
функционирането на кормилния механизъм.
Не се спори по делото, че в разглеждания случай не е било извършено
завъртане на волана на проверявания автомобил от едното крайно положение
до другото. От страна на жалбоподателя се твърди, че кормилният механизъм
е изследван посредством друг метод, тъй като завъртането на волана от
проверяващия е било невъзможно поради особеностите на подемника и
поради невъзможност в този момент в автомобила да има лице, което да
извърши това действие. Според Част I, т.1 „Общи положения“ на Методиката
когато конструкцията на превозното средство не позволява прилагането на
4
методите на проверка, посочени в настоящата част, проверката може да се
извърши в съответствие с алтернативни методи на проверка, които отчитат
спазването на стандартите за безопасност и опазване на околната среда. В
случая обаче не се касае за особености на конструкцията на превозното
средство, а за сочени такива в работата на използвания подемник. Следва да
се отбележи, че според цитираните „Общи положения“ проверката на
изброените в т. 2 елементи се счита за задължителна в рамките на
периодичния преглед за проверка на техническата изправност. Следователно
техническият специалист е следвало да извърши преглед на автомобила
съобразно изискванията на Методиката, които са били задължителни, като не
е имал възможност да ползва алтернативен метод. Работата на техническия
специалист следва да е в съответствие с изготвената и съгласувана по
надлежния ред технологична карта. В случая не се твърди да е одобрена
технологична карта за работата на техническите специалисти в обекта,
допускаща извършване на процесния преглед чрез използвания алтернативен
метод. При така установеното съдът намира, че действително проверката,
извършена от техническия специалист, в тази й част не е съответствала на
нормативните изисквания и проверката на кормилния механизъм следва да се
счете за неизвършена. Следователно жалбоподателят като председател на
комисията не е изпълнил задължението си по чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата.
От своя страна разпоредбата на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП предвижда
специална санкция за председател на комисия, извършваща прегледи, или
технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с Наредбата. Посочената
административнонаказателна разпоредба регламентира отговорност за
допустителство, за което именно е санкциониран и жалбоподателят. За
съставомерността на констатираното нарушение е от значение единствено
неспазването на задължението чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, каквото
безспорно е установено в случая, като съдът не констатира соченото в
жалбата несъответствие между нарушената норма и приложената санкционна
разпоредба.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите
на случая.
5
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Не представляват такива обстоятелства извършването на
проверка с алтернативен метод и липсата на данни за неизправност на
автомобила. В показанията си св.Ю. заявява, че изискването за завъртане на
волана е за да се установи дали има хлабина между кормилния прът и самия
волан. Следователно използваният в пункта метод не предоставя цялата
необходима информация за състоянието на кормилния механизъм и
обстоятелството, че е извършен някакъв преглед не обуславя извода за
маловажност на случая. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане
на технически преглед стриктно по утвърдената методика е установено с
оглед гарантиране сигурността на участниците в движението по пътищата,
което определя значимостта на защитените от закона обществени отношения.
Поради това и при липсата на обстоятелства, стоящи извън волята на
нарушителя, които да водят до извод за по-малката тежест на разглежданото
нарушение, приложението на чл.28 от ЗАНН следва да бъде отказано. Не
води до различен извод и сочената от жалбоподателя особеност на подемния
механизъм, който не позволявал спирането на автомобила на по-малка
височина. За тези твърдения не са представени доказателства, въпреки че на
жалбоподателя е предоставена възможност да осигури по делото
експлоатационна инструкция на подемния механизъм. Дори и обаче
действително подемникът да има такава особеност, това не би обусловило
формирането на различни правни изводи, тъй като в пункта е следвало да
бъде използвана само техника, позволяваща законосъобразното извършване
на техническите прегледи.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0000877/23.06.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на АЛ. Д. Д. от гр.Варна, с ЕГН:**********,
на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1500.00 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7