Решение по дело №1381/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260051
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20203630201381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260051/9.10.2020г.

 

                                                   09.10.2020 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седми октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1381/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20-0869-001855 от 10.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.М.И., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като необосновано, недоказано и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.М.И. е правоспособен водач на МПС от 24.12.1980 г., притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „В“, „М“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“, издадено на 17.10.2011 г. и до настоящият момент има наложени две наказания за нарушения по ЗДвП.

Жалбоподателят Б.М.И. на 28.05.2020 г. около 14.25 часа управлявал собствения си лек автомобил, марка „Пежо 307“, с рег. № РР 5076 ВА,  като се движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към          гр. София. В автомобила, освен И. пътувала неговата съпруга - свидетелката Е. Р. И., като била седнала на предната седалка до водача. В близост до бензиностанция „ОМВ“, на км 358+000 водачът предприел маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента, като при маневрата не пропуснал движещият се по нея товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли 35“ с рег. ТХ 0022 АК, управляван от свидетелят И.М.И. и при маневрата жалбоподателят причинил ПТП. След настъпване на ПТП, водачът не спрял, а продължил движението си, поради това свидетелят И.И. сигнализирали органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелите С.К.С. и С.Б.С., като извършили оглед на товарния автомобил, направили фотоснимки на МПС, както и справка от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“. След като органите на МВР издирили и установили нарушителя, на следващия ден – 29.05.2020 г. полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелите С. и С. извършили оглед на двата автомобила и констатирали, че в резултат от произшествието е охлузена задна дясна броня на автомобила на жалбоподателят, а на управлявания от свидетелят И. товарен автомобил – охлузени преден десен калник, предна дясна броня, преден десен мигач и десен фар, като направили фотоснимки на двете МПС. Впоследствие бил съставен Протокол за ПТП № 1743227/29.05.2020 г., в който съставителят отразил като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП, като направили и фотоснимки на МПС. Полицейските служители провели разговор с жалбоподателят И. и свидетелят И., които въз основа на обясненията на двамата водачи и повредите по МПС, счели, че посоченото пътно-транспортно произшествие е резултат от виновното поведение на жалбоподателят Б.М.И. и му съставили Акт за установяване на административно нарушение № 1855 от 29.05.2020 г. В обстоятелствената част на акта е посочено, че същият, при маневра за навлизане в съседна пътна лента не пропуска движещият се по нея товарен автомобил и станал причина за ПТП, като след това напуска местопроизшествието и не е уведомил съответната служба. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Б.И. са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят, след като е изложил, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление 20-0869-001855 от 10.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.М.И., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетеля С.К.С. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, на свидетеля И.М.И. – свидетел на нарушението и на свидетелката Е. Р. И.,  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите С.С. и С.С.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите С.С. и С.С. не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Свидетелите С.С. и С.С. заявяват, че регистрационният номер на превозното средство е бил предоставен от свидетел - очевидец на произшествието /собственика на пострадалия от ПТП товарен автомобил/, както и че самоличността на водача е била установена след служебна справка на видеозаписа от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Категорични са, че пред тях съпругата на жалбоподателят не е отрекла, че е последният е причинил ПТП, както и че е възприел настъпването му. Показанията на свидетелят И.И., въпреки, че е участник в настъпилото ПТП и същият се явява в значителна степен заинтересуван, показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото и се потвърждават от наличните щети по двата автомобила, обективирани в Протокол за ПТП № 1743227/29.05.2020 г.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/       2009 г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая приложените по делото снимки потвърждава твърденията на свидетелите С.С. и С.С., че по управляваното от жалбоподателя ППС е имало следи от произшествието, тъй като е имало щета по задната броня вдясно, която е закачила предния десен калник и предна дясна броня на движещия се товарен автомобил. При това положение съдът намира, че показанията на свидетелите С. и С. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават от напълно обективните данни от фотоснимките. Както беше посочено, от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е възприел настъпването на произшествието. Съпругата на жалбоподателя - свидетелката Е. Р. И., возеща се в управляваното от жалбоподателя МПС процесния ден, не е отрекла това обстоятелство пред проверяващите. Още повече, жалбоподателят не е направил възражения, че не е забелязал причиняването на произшествие, нито при съставянето на акта, нито в съответния срок след съставянето му. При така установеното твърденията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушенията от обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че фактическата обстановка е била установена от административно-наказващия орган единствено въз основа на обясненията на другия участник в ПТП, доколкото релевантните факти по делото са установени и от показанията на разпитаните свидетели С.С. и С.С. и от приложения по делото снимков материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20-0869-001855 от 10.06.2020 г. издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушениятя са били описани пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

 От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил, марка „Пежо 307“, с рег. № РР 5076 ВА при предприемане маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента не пропуснал движещият се по нея товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли 35“ с рег. ТХ 0022 АК, управляван от свидетелят И.М.И. и причинил ПТП, ударяйки предния десен калник, предна дясна броня, преден десен мигач и десен фар на движещия се товарен автомобил. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелят И.М.И., който е управлявал пострадалия товарен автомобил, както и показанията на свидетелите С.С. и С.С., които са посетили ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко е възприел щетата по автомобила и пътната обстановка.

Съгласно § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай безспорно е установено, че събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети. От доказателствата по делото се установи, че следствие действията на жалбоподателят И. като водач при предприета маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента е причинил щета на товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли 35“ с рег. № ТХ 0022 АК.

Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателят, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и И.М.И. като водач на увреденото МПС - товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли 35“ с рег. ТХ 0022 АК, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че грешната преценка на жалбоподателят за местоположението и скоростта на движение на намиращият се до него на съседната дясна пътна лента автомобил е довело до настъпването на ПТП.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение.

За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на  чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП ойто не спазва правилата за разминаване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/ причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

На следващо място, съдът приема и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т. е. посочената разпоредба категорично задължава участниците в пътно-транспортно произшествие, при което са причинени само материални щети, както е в случая, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Както бе посочено по-горе, разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и И.М.И. като водач на увреденото МПС - товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли 35“ с рег. № ТХ 0022 АК, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123,             ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като не е спрял, не е уточнил с другия водач обстоятелствата, свързани с ПТП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях. В практиката си обаче ШАС приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него /в т. см. Решение № 218/12.07.2016 г., постановено по КАНД № 177/2018 г./. При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за второто от описаните нарушения, а именно - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.

За посоченото нарушение административно-наказателната  разпоредба  на  чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказващия орган правилно е ангажирал административно-наказателна отговорност, налагайки административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП за извършеното от него административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижва специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административно-наказващият орган е наложил наказание “глоба” и лишаване от право да управлява МПС в размер над минималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Същевременно видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 24.12.1980 г., притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „В“, „М“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“ и до настоящият момент има наложени само две наказания за нарушения по ЗДвП. Още повече представянето на посочената справка не санира неизпълнението на  посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателятт да разбере за какво е санкциониран.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде потвърдено, а по пункт втори – да бъде изменено, като административното наказание “глоба” да бъде намалено от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наказанието “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –                     гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателката, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-001855 от 10.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на Б.М.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.   

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0869-001855 от 10.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, с която на Б.М.И., ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а срока на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

ОСЪЖДА Б.М.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: