№ 21049
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20221110112172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С постановеното по делото определение № 50769 от 13.12.2024 г. производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на предявения иск.
В срока по чл. 248 ГПК ответникът е поискал допълване на определението в частта за
разноските, като претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът, редовно уведомен, е представил становище за неоснователност на молбата
по чл. 248 ГПК.
Съдът намира следното:
Депозираната молба за допълване на определението в частта за разноските е
допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (прекратителното
определение № 50769 от 13.12.2024 г. не е връчвано на ответника, поради което на практика
срокът не е започвал да тече по отношение на същия).
Следва да се посочи, освен това, че пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не
е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част. Така т.8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдебната практика е непротиворечива, че в случай на
прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, които са обусловени от
новонастъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца, а от създадени от
ответника обстоятелства, отговорен за разноските е ответникът. Така, напр., определение №
129 от 07.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1597/2017 г. на ВКС, I г.о.
В разглеждания случай, съдът е изправен пред следната специфична хипотеза.
Настоящото производство е образувано след като с Разпореждане № 19886/
07.03.2022 г. по гр.д. № 72428/ 2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 – ми състав, на
основание чл. 314, ал. 2 от ГПК, не е приет за съвместно разглеждане предявеният с исковата
молба насрещен иск. Насрещният иск е предявен срещу К. К. С., с ЕГН: **********, с
правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 1297,80 лв.,
1
представляваща обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без
предизвестие поради дисциплинарно уволнение.
С Определение № 7529 от 24.03.2022 г., настоящото дело е спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 72428/ 2021 г. по описа на СРС, 87 с
–в. След изрична молба на ищеца, с Определение № 50769 от 13.12.2024 г., производството
по настоящото дело е възобновено и прекратено на основание чл. 232 ГПК.
По настоящото дело, в периода от постановяване на Определение № 7529 от
24.03.2022 г. за спиране на производството, което не е оспорено от която и да от страните в
процеса, до възобновяването на производството, съответно прекратяването му, не са
извършвани каквито и да било процесуални действия, и най-вече не е налице изпращане до
ответницата на препис от исковата молба и доказателствата към нея, с указания за
представяне на отговор.
Същевременно от страна на К. С. е подаден отговор на исковата молба, с вх. №
69653/14.03.2023 г., приблизително една година след спиране на производството по
настоящото дело и то докато все още е спряно. От отговора се установява, че по делото,
образувано по преюдициалния за настоящото производство спор е постановен съдебен акт
на 27.02.2023 г. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от
13.03.2023 г.
Във връзка с постъпилата информация, председателят на 138 – ми състав е изискал
сведения за движението на гр.д. № 72428/ 2021 г. по описа на СРС, 87 с – в, като с писмо от
21.04.2023 г. е бил осведомен, че срещу решението от 27.02.2023 г. е постъпила въззивна
жалба и предстои делото да бъде изпратено на Софийски градски съд.
Съдът счита, че правото по чл. 78, ал. 4 ГПК възниква само в случаите, при които
разходите си извършени след получавани на преписа от исковата молба с указанията по чл.
131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Връчването
на препис от исковата молба има значение за присъждане на направените разноски при
прекратяване на производството по делото преди насрочване и провеждане на открито
съдебно заседание. В този случай е необходимо разходите да са направени след получаване
на препис от исковата молба, с указанията по чл. 131 ГПК за подаване на отговор и
ангажиране на доказателства, какъвто обаче не е настоящият случай.
Тъй като препис от исковата молба и доказателствата към нея не е връчван и делото е
прекратено, то съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 78 ал. 4 ГПК и разноски
на ответника не се дължат. Сторените от ответника разноски, свързани със своеволното
депозиране на отговор на исковата молба и то по време, когато производството по делото е
спряно, следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 52279/13.02.2025 г. по чл. 248 ГПК на К.
К. С., с ЕГН: **********, за допълване на определение № 50769 от 13.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 12172/ 2022 г. по описа на СРС, 138 с – в, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3