Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…………………06.2019
год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., сложи за разглеждане в. гр. дело № 757 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията
К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сграда в режим на Етажна
собственост, с административен адрес: град Варна, ул. “****“ № *, вх. *, представлявани от управителя на Етажната собственост
„Акорд Сървис“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна, подадена чрез
процесуален редставител адв. Кр. А. *** срещу Решение № 328/29.01.2019 год.,
постановено по гр. дело № 6001/20187 год. по описа на РС-Варна, в частите, с
които са отхвърлени предявените от въззивниците, представлявани от управителя
на Етажната собственост с административен адрес: град Варна, ул.“****“ № 11,
вх. А „Акорд Сървис“ ООД, с ЕИК ********* против Р.П. *** по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищците следните суми: сумата от 255, 22
лева за консумативни разходи за поддръжката на етажната собственост за периода
декември 2012 год. до декември 2017 год.; сумата от 244,00 лева, представляваща
разходи за управление и поддръжката на етажната собственост за периода декември
2012г. до декември 2017 год.; сумата от 61, 00 лева - дължими вноски за „Фонд
ремонт и обновление“ за периода декември 2012 год. до декември 2017 год. вкл., произтичащи
от взети на 14.08.2012 год. решения на Общото събрание на ЕС, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 465/2018 г. по описа на РС-
Варна.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението в
атакуваните от въззивниците, чрез управителя на ЕС, части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се в жалбата, че
изводът на РС-Варна, че съгласно чл. 11 ЗУЕС, решението на ОС на ЕС трябвало да
съдържа конкретния размер на вноските, е неправилен. В разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС не се съдържа изискване за посочване на конкретен
размер на вноските за разходите за поддържане и управление на общите части на
сградата в режим на ЕС и на вноските за фонд „Ремонт и обновление“ а е
посочено, че ОС на ЕС определя размера на вноските. В случая е налице решение
на ОС на ЕС от 14.08.2012 год., с което е определено пропорционално
разпределение на таксите, дължими от собствениците на обекти към етажната
собственост и това решение не противоречи на нормите на ЗУЕС. Освен това
жалбоподателите считат, че не е възможно да се определи конкретен размер на
месечните вноски при така взетото решение за пропорционално разпределение на
вноските, тъй като месечните разходи на етажната собственост варират според
месечното потребление на ел. енергия; разходите за поддържане и управление на
общите части също варират в зависимост от вида, броя и количеството на
използваните консумативи за почистване – препарати и принадлежности за
почистване. Ето защо и при така взетото решение от ОС на ЕС за пропорционално
разпределение на таксите на човек не е възможно да се определи и конкретен
размер на вноските към ЕС. Възприетият от ОС на ЕС подход при определяне на
дължимите вноски към ЕС не пртиворечи на ЗУЕС, поради което и изводът на
РС-Варна, че решенията на ОС на ЕС от 14.08.2012 год. по т. 3 и по т. 4 са
нищожни, тъй като противоречат на чл. 11 от ЗУЕС, е неправилен. Считат, че
решенията са валидни, влезли са в сила и са задължителни за собствениците на
обекти и обитателите на сградата в режим на ЕС.
Отправеното с жалбата искане е решението в атакуваните части да се
отмени и да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с
присъждане на сторените разноски.
Отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител поддържат жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата Р.П. (ответница по исковете), чрез процесуален
представител,
оспорва жалбата, счита, решението в обжалваните части за правилно и настоява да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение, в
частта му, с която е уважен иск
на ЕС срещу ответницата за дължимостта на сумата
от 120 лева, представляваща дължим от ответницата наем за ползването на общо
помещение за периода декември 2012 год. – декември 2017 год., вкл., не е
обжалвано, в тази част е влязло в сила и не
е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Р.П.П., ЕГН **********,*** дължи на Етажната собственост,
с административен адрес: град Варна, ул. “****“ № 11, вх. А, представлявани от
управителя на Етажната собственост „Акорд Сървис“ ООД, с ЕИК ********* със
седалище гр. Варна, следните суми: 499, 22 лева - дължими
вноски за разходи управление и поддържане
на общите части в етажната собственост за
периода декември 2012 – декември 2017 год. и сумата от 61,00 лева – дължими
вноски за „Фонд ремонт и обновление“ за периода декември 2012г. до декември
2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 465/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
Твърди
се в исковата молба, че ответницата притежава самостоятелен обект – именно ап.
17 в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: град Варна,
ул.“****“ № 11, вх. А. Съгласно решение на ОС на етажната собственост от
14.08.2012г дължимите от етажните собственици вноски за разходи и такси за управлението
и поддържането на общите части на ЕС се
събират според броя на обитателите в индивидуалния обект, а вноските „Фонд
ремонт и обновление“ са размер на 1 лева месечно на апартамент. Твърди се, че
апартаментът на ответницата е обитаем, не е депозирано писмено съобщение по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС. В периода декември 2012 год. – декември 2017 год. вкл., т.
е., за период от 61 месеца, ответницата Р. П. не е заплащала дължмите към ЕС
вноски съгласно решението на ОС на ЕС от 14.08.2012 год. за разходите за
управление и поддържане на общите части на ЕС и вноските за „Фонд ремонт и
обновление“.
Поради
липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 465/2018 год. на РС – Варна и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 460/23.01.2018 год., срещу която ответницата е
депозирала възражение.
Ищецът
счита, че сумата от 560, 22 лева е дължима
от ответницата и настоява за уважаване на иска.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска. Оспорва
наличието на валидно решение на ОС за определяне на вноските за разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата и на вноските за „Фонд ремонт
и обновление“. Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че от месец август 1997 год. ответницата е собственик на
обект – апартамент № 17, с площ от 63, 60 кв. метра, ведно с 1, 8648 % от
общите части на сградата, на шести етаж в сграда в режим на ЕС с
административен адрес: град Варна, ул.“****“ № 11, вх. А.
От протокол от проведено ОС на
Етажната собственост с адрес гр. Варна, ул.“****“
№ 11, вх. А, е видно, че същото е проведено при следния дневен ред: 1) избор на управител на ЕС; 2)
избор на контрольор на ЕС; 3) сключване на договор за поддръжка и управление с
„Кантора Акорд+“ ООД; 4) определяне на такси за поддръжка и консумативи на
етажната собственост, дължими от собствениците или обитателите. Взети са няколко
решения, между които и по т. 3 – да се сключи договор за поддръжка и управление
с „Кантора Акорд+“ ООД и по т. 4 – пропорционално разпределение на таксите на
човек.
В
решението на ОС на ЕС липсва определен конкретен (или поне определяем) размер
на вноските за управление и поддържане на общите части на ЕС, както и на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.
Липсват
доказателства ответницата да е заплащала някакви суми към ЕС.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а според
т. 7 – определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване".
Съгласно
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или
с решение на общото събрание.
Съгласно
чл. 50, ал. 1 ЗУЕС, Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване". Според ал. 2, т. 1 Средствата във фонда се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната.
От анализа на горните разпоредби на ЗУЕС
следват няколко извода: Първо: че вноските за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, както и вноските за фонд "Ремонт
и обновяване", които собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти са
длъжни да правят, се
дължат ежемесечно; Второ: размерът на всяка от тези вноски трябва да е
определен предварително – с решение на ОС на ЕС, като е възможно да е конкретно
определен.
Това е
така, защото въпросите по чл. 11, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС са от изключителната компетентност на общото
събрание, която не може да бъде иззета от други субекти. Решенията на ОС на ЕС по
чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС подлежат на съдебен
контрол в исково производство, в което се проверява тяхната законосъобразност. Да се приеме,
че и без такова решение на общото събрание други лица могат да определят
дължимите месечни суми
от етажните собственици за управление и поддържане
на общите части на ЕС и за фонда „Ремонт и обновление“ би
означавало да се лишат етажните собственици от възможността да предизвикат упражняване на съдебен
контрол върху начислените разходи, а това засяга признати от закона техни
права, което е недопустимо.
След
като законът определя кой е компетентен да вземе решение за размера,
дължимостта на вземането зависи от това решение. Изброяването на възможните
разходи за управление и поддръжка в § 1 ДР ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57/2011 г.) е
примерно, но кои от тях ще включи в размера на месечната вноска, определя
общото събрание с решение. Ето защо във всички случаи е необходимо Общото събрание на ЕС да
вземе решение, с което предварително да фиксира размера на вноските за разходи
за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост и на
вноските за фонд „Ремонт и обновление“.
В
случая липсва решение, с което ОС на ЕС да е определило размер на дължимите месечни
вноски за управление и поддържане на общите части, в съответствие с изискването
на чл. 48, ал. 8 и чл.
51, ал. 1 ЗУЕС, както и размера на дължимите месечни вноски за фонд „Ремонт
и обновление“ в съотвествие с изискването на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. Не е представен Правилник
за вътрешния ред в сградата, а не се и твърди с него да е определен размера им,
поради което и исковете против ответницата са неоснователни и поделжат на отхвърляне.
В
обобщение решението в обжалваните от въззивниците части е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС-Варна
сумата от 200 лева (двеста лева) – за адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция на назначения от съда по реда и при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 328/29.01.2019 год., постановено по гр. дело № 6001/20187 год. по
описа на РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от
собствениците на обекти в сграда в режим на Етажна собственост, с
административен адрес: град Варна, ул. “****“ № *, вх. *, представлявани от управителя на Етажната собственост
„Акорд Сървис“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна, срещу Р.П.П. ЕГН **********
*** по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищците
следните суми: сумата от 255, 22 лева за консумативни разходи за поддръжката на
етажната собственост за периода декември 2012 год. до декември 2017 год.;
сумата от 244, 00 лева, представляваща разходи за управление и поддръжката на
етажната собственост за периода декември 2012г. до декември 2017 год.; сумата
от 61, 00 лева - дължими вноски за „Фонд ремонт и обновление“ за периода
декември 2012 год. до декември 2017 год. вкл., произтичащи от взети на
14.08.2012 год. решения на Общото събрание на ЕС, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 465/2018 г. по описа на РС- Варна;
ОСЪЖДА собствениците
на обекти в сграда в режим на Етажна собственост, с административен адрес: град
Варна, ул. “****“ № 11, вх. А, представлявани от управителя на Етажната
собственост „Акорд Сървис“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „****“ № *, ет. *, ап. * да заплатят по сметка на ОС-Варна, на основание чл. 76 и
77 ГПК, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата от 200 лева (двеста лева) за адвокатско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция на назначения от
съда по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на
ответницата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.