МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 17/04.06.2020 ГОД. ПО НЧХД № 222/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на Ф.М.Ф. ***, с която e обвинил лицeто А.В.А. от с. с., в това, че на 05.04.2019 год. в с.
Севар, общ.Кубрат, му нанесъл побой, в резултат на което му причинил лека
телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота
на пострадА.я - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
За претърпените вреди от
престъплението, претендира на основание чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5
000.00 лева,– обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 05.04.2019 год. до окончателното изплащане, обезщетение за причинени
имуществени вреди и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението така, както е било възведено с тъжбата, както и граждански иск за неимуществени и имуществени вреди.
Пледира подсъдимият
да бъде признат виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи предвиденото
за това наказание, както и
да бъде уважен предявения
граждански иск за неимуществени и имуществени вреди
в пълен размер.
Подсъдимият А.В.А., разпитан в съдебно заседание, не
се признава виновен по така повдигнатото с тъжбата обвинение, макар да заявява,
че на посочената дата и място между него и тъжителя е възникнал инцидент, при
който Ф. го нападнал и хванал за блузката и го разтръскал, при което и А. го
хванал, и взаимно се дърпА., при което се сблъскА.. След намесата на присъстващите там клиенти,
инцидентът бил преустановен, а Ф. си заминал. Твърди, че се появил отново след
няколко минути като имал кръв в областта на главата и му се заканил с юмрук.
Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като не е нА.це обективно, всестранно и
пълно установяване на данни и факти включени в предмета на доказване, които да
сочат по безспорен начин авторство на деянието на обвинението, което е
повдигнато на подсъдимия, а гражданският иск счита, че е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Съдът,
след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.А.В.А. е 51-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, без образование, безработен.
Частният тъжител
и подсъдимият живеят в село Севар. Още от раждането си А. е с говорен дефект,
не може да изговаря думите и почти не се разбира какво говори.
Ф. е с
психично заболяване, има и други придружаващи, видно от приложените към ДП
експертни решения от ТЕЛК. Последното е от 29.09.2018 г. и като водеща диагноза
е посочено „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено
тежък“ и е определена 60 % трайно намалена работоспособност.
Не е
спорно, а и от гласните доказателства се установи, че подсъдимият е брат на
лицето Х.Ч., който е собственик на фирма занимаваща се със земеделие и
животновъдство, работодател на много от съселяните си в село Севар, в това
число и разпитаните М. Ю., С. и Ю.Ю..
На
05.04.2019 год. вечерта посочените по-горе свидетели и подсъдимият били пред
хранителен магазин в с. Севар, със собственик Х., пред който имало три маси. На
едната маса били тримата свидетели, а на другата – А.. След известно време в
търговския обект дошъл и Ф.. Той не седнал, но започнал да се заяжда с
подсъдимия, тъй като последният не искал да го почерпи, както правел друг път.
Въпреки, че не разбирал какво му говори подсъдимия, Ф. разбрал, че му направил
забележка, че въпреки заболяването си шофира. Тъжителят му отвърнал, че не му е
забранено да шофира и напомнил на А. да не забравя от къде е дошъл. ЗапочнА.да викат и спорят на висок тон, при което Ф. се
нахвърлил върху седнА.я подсъдим, хванал го за
блузката и започнал да го разтръсква. А. се изправил и също хванал тъжителя за
дрехите, при което се сблъскА., тъй като подсъдимият
бил употребил алкохол. Свидетелят Ю. Ю. и собственика се намесили и ги разтървА.. Ф. си тръгнал без видими следи от рани, и след
десет минути отново се върнал като по челото му имало кръв.
После
тъжителят се прибрал в дома на племенника си св.Е.М., който заедно със
съпругата си полагал грижи за него. Ф. разказал на близките си, че А.го е
ударил и поискал да сигнА.зират
за случилото се полицията. След около час в дома им пристигнА.
свидетелите П. и Й. – полицейски служители, които снели обяснения от пострадА.я, след което отишли да говорят със собственика на
обекта Х.. Впоследствие св.Й. написал докладна записка, приложена на л.102 от
ДП.
Тъжителят
заедно с племенника си бил прегледан във филиала на Спешна помощ в гр. Кубрат
(л.56 от ДП), от където е насочен към същия филиал в гр. Разград (л.59 от ДП).
Същата вечер е освободен, а на 09.04.2019 г. е постъпил на лечение в Хирургично
отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр.Разград, където е пролежал до 15.04.2019
г. (епикриза л.60 от ДП).
На
15.04.2019 г. бил освидетелстван от съдебен лекар и издадено съдебномедицинско
удостоверение № 42/15.04.2019 год.
По доказателствата:
От изготвената по ДП съдебно-медицинска експертиза, изслушана и приета в
настоящото производство, се установява, че в резултат на инцидента
пострадА.ят
Ф.М.Ф. е получил следните телесни увреждания: кръвонасядания над
основата на носа и междувеждието, върху дясна скула; разкъсно-контузна рана на лицето (от фиш за спешна
медицинска помощ в ЦСМП Кубрат и лист за преглед в спешно отделение на МБАЛ
–Разград); клинични данни за сътресение на мозъка (от представена история на
заболяване на ХО при МБАЛ – Разград). По
своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадА.я. Те могат да бъдат получени по начин, както сочат обстоятелствата по ДП –
от нанесени удари с главата на нападателя по лицето на пострадА.я
и от юмрук/юмруци. Ударите са били поне два. Оздравителният период за такъв вид
травми е около 20 дена.
По това обвинение се събраха единни, безпротиворечиви и взаимодопълващи
се гласни доказателства – показанията на свидетелите Ю. Ю., М. Ю. и С.,
които са очевидци на инцидента и които сочат, че пострадА.ят
и подсъдимият се сблъскА.. Съдът ги възприема за
житейски логични, тъй като Ф. е бил прав и е отишъл при А. и го е хванал за
блузата, и при изправянето на подсъдимия е последвал и сблъсъкът лице в лице, а се установи също, че А. е употребил
и алкохол. Показанията на тези свидетели, макар че същите работят при брата на
подсъдимия, съдът възприема изцяло, тъй като същите са дадени под страх от
наказателна отговорност и то от очевидци, възприели непосредствено действията
на всеки един от участниците. Категорично тези свидетели са възприели само един
сблъсък между двамата – тъжител и подсъдим, а по лицето на Ф. не е имало следи
от каквито и да било наранявания непосредствено след това. Такива са нА.це при връщането му обратно в магазина. Съдът
кредитира тези показания, тъй като съвпадат и с писмените такива – амбулаторен
лист от спешна помощ и докладната записка, изготвена от полицейския служител Й..
Всички тези писмени доказателства са изготвени непосредствено след инцидента и
описват, както сочи експерта, това което е съобщил пострадА.ят.
В листа за спешна помощ – „бил ударен от негов познат до дясно ухо“. Пред
полицейския служител Ф. е съобщил: „ че А. се ядосал и му нанесъл удар с ръка в
областта на лицето“ (л.102 ДП). Т. е. самият пострадал е съобщил за един удар.
Другото нараняване съдът приема, че е било получено от тъжителя преди повторното
му връщане, по всяка вероятност от падане, тъй като е било тъмно. В този смисъл
са и обясненията на експерта, че е възможно едното нараняване да е получено от
всякакъв твърд тъп предмет.
Съдът
кредитира и останА.те събрани гласни доказателства, а
именно – показанията на свидетелите М., И., П. и Й., както и частично дава вяра
на показанията на тъжителя разпитан в качеството на свидетел. Показанията им са
единни и съвпадат относно това в какво състояние е бил пострадА.ят
непосредствено след инцидента, както и какви действия са предприели
полицейските служители във връзка с подадения сигнал. Съдът не дава вяра
единствено на твърденията му за нанесени два удара от страна на подсъдимия, тъй
като от една страна данни за такива не изнасят
очевидците, а от друга, както сочи и експертът, едното нараняване може да бъде
получено от всякакъв твърд тъп предмет.
С оглед
на това съдът приема, че телесното увреждане причинено на тъжителя е резултат
от неговите действия, а именно отишъл при подсъдимия, хванал го за блузата, при
което А. ставайки от стола се е сблъскал с пострадА.я.
Предвид
това, съдът намира, че по делото не се събраха безспорни доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият
А. В.А. е
автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.
Между така анА.зираните доказателства, събрани на съдебното следствие
– показания на свидетелите,
обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че подсъдимият
не
е автор на инкриминираното деяние по чл.130, ал1 от НК, за което
е обвинен с тъжбата.
От правна страна:
Съдът намира, че от така
събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин получаването на
вредоносния резултат – констатираните от експерта увреждания. Не се установи
обаче те да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Както се посочи и по-горе телесното увреждане на пострадА.я
в резултат от досега му с подсъдимия е едно и то не е причинено умишлено.
Констатираха се противоречия между
обвинението, изложено в тъжбата и доказателствата, събрани на съдебното следствие.
Съгласно чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК присъдата не може да почива на
предположения и за да бъде признат подсъдимият виновен, следва обвинението да е
доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че такова доказване тъжителят не успя
да проведе.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът
призна подс. А. В.А. за невиновен в извършване на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и го оправда по повдигнатото
обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският
иск в размер на 5 000.00, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, не е
доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия не представлява
непозволено увреждане, поради което той не е длъжен да репарира вредите, които пострадА.ят е понесъл. Поради това съдът отхвърли исковата
претенция като неоснователна.
При този изход на делото, съдът постанови на основание чл. 190, ал.
1 от НПК, Ф.М.Ф. да заплати на подсъдимия сумата 60.00 (шестдесет) лева – сторени разноски по производството.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова