РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Ямбол , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Н. К. И. с ЕГН **********, лично и в качеството на майка
и законен представител на малолетното дете Г. Т. И., род. на *** год. с ЕГН ***, с адрес:
гр.Я., ул.“***, чрез пълномощник адв.М. Х. от АК Я., с искане за защита от домашно
насилие срещу Т. Г. И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.П., ул.“***“.
С молбата се твърди, че молителката и ответника са съпрузи като от брака им било
родено детето Г. Т. И., роден на *** год. Твърди се че на 18.06.2021 год. ответникът по
молбата звъннал да чуе детето и след като разбрал, че молителката е взела решение за развод
и е задействала процедура по прекратяване на гражданския брак, крещейки, заявил:
„Запомни датата 18 и се радвай на остатъка от живота си“. Агресивното поведение на
ответника продължило, като същият продължил да звъни по телефона и да се заканва: „Ти
много добре знаеш кой е Т.И., брат ми е бил в затвора, аз съм израснал по язовирите, живота
ми не струва една стотинка, ще направя постове около вас, ще ви дебна и ще взема детето“,
„Ще те съсипя, ще те смачкам“. Ответникът толкова силно крещял, че крясъците били чути
от детето, което се разплакало.
Иска се от съда на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да
се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на пострадалите
лица, да се забрани на същият да ги приближава на по-малко от 200 метра, както и до
1
жилището на пострадалите лиза в гр.Я., ул.“*** и местата за социални контакти, за срок от
18-месеца.
В съдебно заседание молителката редовна призована се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие – адв. М. Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по
същество се поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично и с адв.А. Б. от АК П. чрез
когото по същество се оспорва изложеното в молбата и се иска от съда да бъде отхвърлено
искането на молителката като се поддържа, че липсва извършен акт на домашно насилие от
страна на ответника.
От фактическа страна:
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
С молбата е представено и удостоверение за сключен граждански брак, видно от
който страните са сключили граждански брак на *** год., за което обстоятелство е съставен
акт за граждански брак № *** год. от община С., район К..
Видно от представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето Т.
Г. И..
Видно от представения по делото социален доклад изготвен от ДСП Я., молителката
Н.И. полага необходимите грижи за детето и показва емоционална привързаност към него.
Видно от представеното удостоверение издадено по административно дело № ***
год. по описа на АС П. пред същия е било образувано соченото дело по жалба на Т. Г. И.
срещу административен акт издаден от длъжностно лице в Община Я., с който е
ригистриран насотящ адрес на детето в гр.Я..
От представените от ответника писмени доказателства се установява още, че в ДСП
П. е била образувана преписка с № *** год. по подадена от Т. Г. И., за това че молитеката е
напуснала семейното жилище вземайки детето им с нея, както и за невъзможността му да
вижда детето, като сигнала е бил препратен в ДСП Я..
По делото от страна на молителката са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
в качеството на свидетели, лицата И. И. С. майка на молителката и И. К. С.-Д., сестра на
молителката, които съдът като отчита близките родствени връзки с молителката кредитира,
като намира същите за житейски логични и правдоподобни и предвид липса
опровергаването им от останалите събрани по делото доказателства.
По делото от страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит в качеството на свидетел, лицето Н. С. С., които съдът също кредитира, отчитайки
наличието на приятелски отношения с ответника по делото, доколкото същите не се
2
опровергават от останалите доказателства.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е частично основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.1 и т.5 – тъй като ответника е съпруг на молителката и баща на детето
Г. Т. И..
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
По молбата на Н. К. И. за издаване на заповед за защита за извършен спрямо нея на
18.06.2021 год. акт на домашно насилие от страна на Т. Г. И. съдът намира за основателна на
следните съображения:
По делото се установи, че на 18.06.2021 год. между страните са проведени множество
разговори по телефон, като видно от представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
в един от тях ответника е заявил на молителката: „Запомни датата 18 и се радвай на остатъка
от живота си“, а в последващ разговор същият е отправил към молителката и следните
реплики, декларирани по чл.9, ал.3 ЗЗДН, а именно: „Ти много добре знаеш кой е Т.И., брат
ми е бил в затвора, аз съм израснал по язовирите, живота ми не струва една стотинка, ще
направя постове около вас, ще ви дебна и ще взема детето“, „Ще те съсипя, ще те смачкам“.
Обстоятелството, че св. Н. С. в съдебно заседание заявява, че не чул ответника да изрича
думите „радвай се на остатъка от живота си“ не опровергават представената по делото
декларация, доколкото както вече бе посочено на процесиня ден между страните са
били проведени множество разговори, поради което от обстоятелството, че свидетелят не е
чул определена реплика не може да се изведе еднозначен извод, че същата не е била
изречена. Изречените в тази последователност от ответника реплики представляват
психическо и емоционално насилие и не може да се релевира защитната теза, че ответника е
3
имал единствено и само предвид придобиване упражняването на родителските права по
отношение на детето по съдебен ред. Реплики като „радвай се на остатъка от живота си“ и в
последствие „ще ви дебна, ще ви смачкам“, не обосноват извод в тази насока. В подкрепа
изложеното от молителката са и показанията на свидетелката С., видно от които, казаното от
ответника е било чуто и от свидетелката, а следствие разговора с ответника, молителката е
започнала да плаче, което обосновава извод, за осъществен спрямо последната на акт на
домашно насилие по смисъла на закона. Разбира се репликите може да са били изречени от
ответника под въздействието на отрицателни емоции предизвикани от предходно поведение
и действия на молителката, но дори това да е така, това не може да доведе до квалификация
на казаното от ответника различна от понятието домашно насилие под формата на
психическа и емоционална такава по смисъла на чл.2 от закона.
Ето защо за обосноваване на крайния си правен извод за осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответника по отношение на молителката, съдът кредитира като годно
доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила,
представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се подкрепя и от показанията
на св.С..
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалата Н. К. И.,
като по отношение на Т. Г. И. следва да бъдат наложени следните мерки: на основание чл.5,
ал.1, т.1 - да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Н.
К. И. и на основание чл.5, ал.1, т.3 – да му бъде наложена забрана да приближава Н. К. И.,
както и обитаваното от нея жилище в гр.Я., ул.“***, местоработата, и посещаваните от нея
места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от девет
месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мерките по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие.Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от
домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото
лице - Н. К. И..
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба към минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 300 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалото лице - Н. К. И. следва да бъде
издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16,
ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
4
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
По молбата на Н. К. И. в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете Г. Т. И., за издаване на заповед за защита от домашно насилие за извършен спрямо
детето акт на домашно насилие от страна на Т. Г. И. на 18.06.2021 год., съдът намира същата
за неоснователна на следните съображения.
В показанията си св.С., майка на молителката, заявява: „… Детето в това време беше
до майка си и тя започна да плаче от разговора и детето се вкопчи в нея и плаче и казва
мамо аз съм с теб. То вижда че майка му страда“. С оглед тия показания съдът намира, че
емоционалното състояние на детето е преди всичко следствие от емоционалното състояние
на неговата майка, както заявява и свидетелката, то вижда че майка му страда. В конкретния
случай съдът намира, че по делото не бе доказано ответника да е извършил акт на домашно
насилие спрямо детето, както и такъв спрямо майката, но в присъствието на детето, като
освен друго по делото липсват категорични доказателства, които да обосновават извод у
съда, че ответника е съзнавал, че детето се намира в такава близост до майката, че би могло
да чуе съдържанието на неговите думи или интонацията, с които ги произнася, още по-
малко, че телефона на молителката е бил включен в него момент на високоговорител, за
което обстоятелство сочи св.С..
В този смисъл така предявената претенция се явява неоснователна и като тава следва
да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на делото съдът намира, че молителката има право на разноски в
размер на половината от платеното от нея възнаграждение за един адвокат, а именно 200
лева, които ответника следва да бъде осъден да и заплати.
Ответника също има право да претендира за разноски предвид отхвърлената част от
молбата, в случая в размер на половината от заплатеното от него възнаграждение за един
адвокат, а именно 250 лева, които молителката следва да бъде осъдена да му заплати.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. К. И. с ЕГН **********, в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете Г. Т. И., род. на *** год. с ЕГН *** за
издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита от домашно насилие по
отношение на Т. Г. И. с ЕГН **********, за извършен от него спрямо детето на 18.06.2021
год. акт на домашно насилие, като неоснователна.
5
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Н. К. И. с ЕГН ********** за извършен спрямо нея на 18.06.2021 год. акт на
психическо и емоционално насилие, изразяващ се в отправяне на вербални закани,
представляващи домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН Т. Г. ИВ. с ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на Н. К. И. с ЕГН
**********,
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Т. Г. И. с ЕГН ********** да
приближава Н. К. И. с ЕГН **********, както и обитаваното от нея жилище в гр.Я., ул.“***,
местоработата, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 200 метра, за срок от девет месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Т. Г. И. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Т. Г. И. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. Г. И. с ЕГН ********** да заплати на Н.
К. И. с ЕГН ********** по съразмерност сторените от нея разноски в размер на сумата от
200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. К. И. с ЕГН ********** да заплати на Т.
Г. И. с ЕГН ********** по съразмерност сторените от него разноски в размер на сумата от
250 лева.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на Н. К. И. с ЕГН **********, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Т. Г. И. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Ямбол и ОДВВР Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Я. в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6