ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Шумен, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500557 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе впредвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7271/28.11.2022 г. подадена от
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С..... представлявано от изп. директор Л.Д., действаща чрез
юрисконсулт В.Ц. против разпореждане № 1975/23.11.2022г. по ч. гр. д. №
20223620101086 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН ********** от с. Ц...
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и противоречащо
на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че заявлението не е
нередовно, тъй като към заявление по чл. 410 от ГПК не се представяли
дакязателства относно наличието на изискуемост на вземането, както в
хипотезата на чл. 417 от ГПК. Също така се твърди, че заявителя в рамките
на производството по чл. 410 от ГПК, не е задължен да представя договора за
цесия, а само и единственно договора за кредит, в случаите, когато вземането
произтича от договор сключен с потребител (чл. 413, ал. 3 от ГПК), както и
доказателства за уведомяването, тъй като в заповедното производтво
съобщаването на длъжника за извършена цесия не е факт, имащ отношение
към съществуването и изискуемостта на вземането и не следвало да се
изследва от заповедния съд. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане
и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми,
както и в полза на жалбоподателя, да се присъдят направените разноски за
1
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна
с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа
на заявление по чл. 410 от ГПК подадено от "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С.... представлявано от изп. директор Л.Д., действаща чрез юрисконсулт В.Ц.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН
********** от с. Ц.. за сумите: 1000 лв. - главница; 396,72 лв. - договорна
лихва за периода от 06.07.2009 г. до 17.08.2011 г.; 429,57 лв. - лихва за забава,
за периода от 18.08.2011 г. до 03.12.2015 г.; 682,27лв. - законна лихва за
забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението. Съдът е оставил заявлението
без движение и е дал указания на заявителя за представяне на договора за
цесия, сключен на 04.12.2015 г. и приложенията към него, вкл. и
доказателство за съобщаването на цесията на длъжника. В даденият срок
заявителя не е представил изисканите доказателства, а е депозирал молба в
която е посочил, че подаденото заявление е редовно, тъй като съгласно
закона, не се изисквало прилагане на договора за цесия, нито каквито и да е
други документи удостоверяващи качеството му на кредитор. С обжалваното
пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил изцяло
заявлението. За да го отхвърли, съдът е приел, че в случаите когато е налице
частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на
кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. Посочил
е, че за да се установи индивидуализацията на прехвърленото вземане, както
на отделните елементи по него, така и на техния размер е необходимо
прилагането на договора за цесия, вкл. и на протоколите за прехвърлянето, в
които са индивидуализирани вземанията, основани на договора между
страните, тъй като само чрез прилагането на договора за цесия, можело да се
установи по несъмнен начин и то такъв, който да защитава правата на
потребителите, че е налице надлежно прехвърляне на вземането срещу
потребителя от действителния кредитор по договора, както и легитимността
на заявителя, като носител на правото да иска издаване на заповед за
2
изпълнение срещу конкретен длъжник. Приел е, че като не е приложил,
въпреки дадените указания договора за цесия, заявителят не е изпълнил и сам
е създал пречки за установяване на всички посочени и изискуеми по т. 4г, изр.
2-ро, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, обстоятелства, поради което е приел, че подаденото от
заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави и го е
отхвърлил изцяло.
Настоящата инстанция също намира заявлението за нередовно, а
посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се
отхвърли изцяло, както правилно е процедирал първоинстанционния съд. С
договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария
кредитор - цедент и новия кредитор – цесионира (заявителя). Съгласно
приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство
обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя
е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.
В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за
изпълнение в полза на правоприемника и е необходимо същия да се
представи със заявлението. В процесното дело не е представен договора за
цесия, а само договора, който легитимира цедентът - "ОББ" АД като кредитор
спрямо длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема,
че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя -
цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си
на кредитор. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4
ЗЗД/. Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане
№ 1820/28.10.2022 г., но заявителят не ги е отстранил в срок, като не е
представил нито договора за цесия, нито доказателства за уведомяването на
длъжника. Не е достатъчно само да се твърди, че с договор за прехвърляне на
вземания от 04.12.2015г. кредитодателя "ОББ" АД е прехвърлил на
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземанията си срещу длъжника и, че
същия бил уведомен, тъй като пред съда следва да бъдат представени и
надлежни доказателства удостоверяващи прехвърлянето.
Неотносимо е възражението на жабоподателя, че съобщаването на
цесията не е елемент от фактическия състав на съществуването и
изискуемостта на вземането. Първоинстанционният съд не е обсъждал
валидността на договора за цесия, но за да поради той действие е необходимо
да има съобщена цесия. В мотивите си заповедния съд е приел единствено, че
3
за да бъде уважено заявлението, следва да се представят доказателства както
за възникналата цесия, така и за уведомяването й. Настоящият съд приема
този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната
легитимация на заявителя. Отделно от това цесията е двустранен договор
между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да
породи действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията да му бъде
съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
Предвид всичко изложено, като е отхвърлил заявлението изцяло,
първоинстанционния съд е процедирал правилно и в съответствие със закона
и обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1975/23.11.2022г. по ч. гр. д.
№ 20223620101086 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Ц..
за сумите: 1000 лв. - главница; 396,72 лв. - договорна лихва за периода от
06.07.2009 г. до 17.08.2011 г.; 429,57 лв. - лихва за забава, за периода от
18.08.2011 г. до 03.12.2015 г.; 682,27лв. - законна лихва за забава за периода
от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., както и искането за присъждане на разноски
в размер на 50,17лв. (петдесет лева и седемнадесет ст.) - държавна такса и 50
лв. - (петдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт, като правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4