РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Велико Търново, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че съгласно постигната договорка между
ищеца и ответника, земеделският производител извършил агротехнически дейности/оран на
**** дка земеделски земи в землището на С, К и С, както и торене на **** дка земеделска
земя в землищата на С и К/ в полза на ответното дружество, за което била съставена
фактура ******ведно със справка за извършени услуги агротехнически мероприятия на
обща стойност 14 061,36лв. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил горепосочената
сума, поради което отправя искане за осъждането му да заплати на ищеца сумата 14
061,36лв.-главница по фактура **** сумата 2570,10лв.-лихва за забава, за периода
09.08.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва
основателността на исковата претенция. Твърди, че от страна на ищеца не са извършвани
описаните в исковата молба агротехнически мероприятия в посочения период. Сочи, че
всички агротехнически мероприятия за процесния период били извършвани от „Д”ЕООД.
Заявява, че върху процесната фактура не е положен подпис на представител на ответното
дружество, както и че то не е осчетоводявало фактурата от 12.06.2019г. Отправя искане за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
1
страна следното:
По делото е представена фактура № *****. на стойност 14061,36лв. за извършени
агротехнически дейности, издадена от *****, като получател по фактурата е „Д” ЕООД.
Видно от представената по делото справка за извършени услуги агротехнически
мероприятия към фактура № ********** от 12.06.2019г , в справката са отразени оран на
общо 1352 дка и торене на общо 1227 дка на обща стойност 14 061,36лв.
С покана за доброволно изпълнение от ищецът до ответникът е направено искане за
заплащане на сумата по горепосочената фактура в седемдневен срок от получаване на
поканата. Същата е получена от пълномощник на ответника на 09.08.2019г., връчена чрез
ЧСИ С К.
По делото са представени записки за направени разходи по агротехнически дейности.
Изслушан в съдебно заседание, управителят на ответното дружество каза, че е
работил със ***** земеделска дейност през 2015г., 2016г.,2017г и 2018г. През стопанските
2016г, 2017г., 2018г заедно работели земята, като ищецът извършвал дейности по оран,
култивиране, пръскане. От своя страна ответникът купувал торове, препарати, нафта и др.,
като получената продукция делели според вложеното от всеки от тях. Съвместната им
работа приключила август-септември 2018г. Управителят на ищцовото дружество каза, че
**** е извършвал дейност по оран и торене на земеделски земи в землището на С, К и С.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И П Д, К Т П,
Д И И., В. Ив. И., И Ц К, В В В и Е П Д. Свидетелят Д, разпитан каза, че работи във фирма
на С В. Свидетелят заяви, че извършили торене и оран в края на октомври, ноември и малко
от началото на декември 2018г., като местностите били К, С и С. Свидетелят каза, че
работел като тракторист и извършваните агротехнически дейности били контролирани от
агронома на „В А”, която е фирма на С В и от страна на „Д” бил Д. Игн., който му показвал
блока, който следва да се обработи. Техниката стояла в базата на „Д”. Свидетелят К П от
ищцовата страна, разпитан каза, че работи като ръководител производство, като съвместно
работели ищецът и ответното дружество-обработвали заедно ниви, а за стопанската 2018г-
2019г ищецът извършил дейности по оран и торене в С, К и С. Извършените дейности
описвали в тетрадка заедно с Д. Игн., в която посочвали дейностите и разходите, които
извършвали. Свидетелят каза, че след като извършили дейностите през есента на 2018г.,
настъпил разрив в отношенията на С В и управителя на фирма „Д” и през пролетта на
2019г. П. започнал сам да работи земята си. Свидетелят каза, че не получили нищо от
ответника за извършените оран и торене през есента на 2018г. Свидетелят Д. Игн. каза, че
познава ищецът, който е земеделски производител и обработвали земя в С, К. Заедно със
свидетеля П съставяли бележки, в които отразявали направените разходи от двете страни.
Свидетелят каза, че бележките били подписвани от него и ги давали на В и П.. Свидетелят
заяви, че от страна на **** са извършвани оран и торене в землищата на ****** Свидетелят
заяви, че той е водил трактористите да им показва къде са масивите, които трябва да се
обработват. Свидетелката В. Ив., разпитана каза, че е работила като **** в ответното
дружество и относно процесната фактура заяви, че същата постъпила по куриер при тях, но
2
управителят П. й казал да не я осчетоводява, защото няма основание. Свидетелят К,
разпитан каза, че обработва ниви на П. в землищата на *****, стопанската 2018г.-2019г.
Свидетелят ****-земеделски производител, разпитан каза, че през стопанската 2018г.-2019г.
обработвал земи в ***** като извършвал услуги култивиране, дисковане, оране. Свидетелят
Е Д разпитан каза, че Т.П. разполага с техника за обработване на земята.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че от страна на ***** е издадена фактура №****с получател „Д” ЕООД и
предмет „извършени агротехнически дейности”, на стойност 14061,36лв. Фактурата е
намерила отражение в счетоводните регистри на **** и в дневника за продажби към
подадена справка-декларация за м.юни 2019г. Фактурата не е намерила отражение в
счетоводството на „Д” ЕООД. Вещото лице е установило, че по фактурата не са извършени
плащания. Вещото лице е посочило, че след направено проучване сред фирми занимаващи
се с оран и торене, се изчисляват следните стойности на тези дейности: оран на 1352 дка-12
168лв., торене на 1227 дка-2454лв. Вещото лице е посочило, че за периода 01.12.2018г-
31.12.2018г. ответното дружество не е разполагало с налична селскостопанска техника, с
която да е можело да извършва оран и торене на земеделска земя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
възникването на договорно правоотношение между страните. Договорът за изработка е
двустранен и неформален, поради което писмената форма не е необходима за неговата
действителност. По делото не е спорно, че страните по делото няколко стопански години са
осъществявали съвместна земеделска дейност, като от страна ответното дружество е
предоставяна земя, която да се обработва, а ищецът е осигурявал машини и работна ръка за
обработката на земята. В тази насока са както събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите П и И., така и от изявленията на управителя на ответното
дружество, събрани по реда на чл.176 от ГПК. От представената по делото справка от ОСЗ
гр. Севлиево се установи, че ответното дружество обработва масиви в землищата на ******,
като са представени и преписи от заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. чл.37б ал.3 от
ЗСПЗЗ. Спорният момент по делото е дали са осъществени от страна на ищеца, който е
земеделски производител услугите оране и торене на земеделски земи на ответника за
стопанската 2018г.-2019г., стойността на които агротехнически дейности са предмет на
исковата претенция в настоящото производство. В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил само извършването на тези дейности от страна на ищеца, като е заявил, че
посочените агротехнически дейности са извършени от „Д”ЕООД. Съдът намира, че
събраните доказателства сочат на извод, че ищцовата страна е извършила услугите, които
претендира за заплащане. Свидетелите Д и П казаха, че през есента на 2018г. е извършена
оран и торене в землищата на *****, като подробно разказаха в кое землище каква дейност
3
по обработка на земята е извършена с машини и работници, осигурени от ищеца. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, защото отразяват техни преки впечатления и
кореспондират с останалия доказателствен материал. Те не баха опровергани и от
показанията на свидетелите на ответната страна. Свидетелят И., който работи при
ответника, каза, че е имало съвместна дейност между ищеца и ответника във връзка с
обработка на земя, като при съвместната работа водели бележки относно направените
разходи от двете страни, които бележки подписвали той и сидетеля П от страна на ищеца.
Свидетелят заяви, че техника на ищеца е била оставяна в двора на фирма „Д**”. Макар и да
не си спомни точно през 2018 г. кога е извършвана дейността по оран и торене, свидетелят
не отрече, че в горепосочените землища са извършвани тези дейности от страна на ищеца.
Съдът намира, че показанията на разпитаните трима свидетели К В и Д не опровергават
извода за извършени оран и торене от страна на ищеца в посочените землища. Тези
свидетели, които са земеделски производители казаха, че са обработвали земи на П., но не се
установи това да са земите, в които ищецът е извършвал оран и торене за процесната
стопанска година. В показанията на свидетелите бяха посочени други землища, както и
други агрогехнически дейности. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че ответното дружество само е извършило изцяло обработката на земята през посочената
стопанска година. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответното
дружество към есента на 2018г. не е разполагало с необходимата техника, за да извърши
оран и торене на земите си. След като ищецът е извършил услугите по оран и торене през
есента на 2018г. в землищата на *****, на посочените в справката декари обработваема
площ, то за него възниква право да претендира заплащането на извършените услуги.
Установи се, че за извършените дейности е издадена процесната фактура от 12.06.2019г.,
която е била надлежно осчетодена в счетоводството на ищеца и изпратена на ответника, но
видно от заявеното от свидетелката В. Ив. фактурата не е била осчетоводена при ответното
дружество. От своя страна ответникът не доказа да е заплатил на ищеца извършените услуги
по оран и торене. Фактурата е на стойност 14 061,36лв., като към нея е приложена справка
за извършените услуги агротехнически мероприятия, в която е посочено количеството
обработени земи. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
стойността на агротехническите дейности оран и торене, което вещото лице е дало след
направено проучване на фирми занимаващи се с такива дейности, възлиза на сумата общо 14
622лв. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице, което кредитира като
обосновано и неоспорено от страните по делото, намира, че исковата претенция за главница
е изцяло основателна и доказана в претендирания размер от 14 061,36лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и исковата претенция за
лихва за забава. По делото се установи, че ищецът е отправил до ответника покана за
доброволно плащане, която е получена на 09.08.2019г., заедно с копие от процесната
фактура. В поканата е предоставен седемдневен срок за доброволно изпълнение на
задължението, като след изтичането му, ответникът изпада в забава на плащането и считано
от този момент/17.08.2019г/ се дължи и лихвата за забава върху главницата, която изчислена
по реда на чл.162 от ГПК до подаване на исковата молба възлиза в размер на 2534,95лв.,
4
като за разликата над 2534,95лв. до пълния претендиран размер от 2570,10лв. иска за
обезщетение за забава следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба/27.05.2021г./ до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
свидетел при призоваване и адвокатско възнаграждение в размер на общо 1874,28 лв.,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Д**» ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от
управителя Т. К. П. ДА ЗАПЛАТИ на З***** БУЛСТАТ **********, с адрес гр.*****
сумата 14 061,36лв. /четиринадесет хиляди шестдесет и един лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща главница по фактура №***** за стойност на извършени
агротехнически дейности /оран и торене/ в землищата на *****за стопанската 2018г.-2019г.,
сумата 2534,95лв./две хиляди петстотин тридесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки/-лихва за забава за периода 17.08.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба/27.05.2021г/ до окончателното
изплащане, както и сумата 1874,28лв./хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, представляващи разноски по делото за държавна такса, за
възнаграждение за вещо лице, свидетел при призоваване и адвокатсто възнаграждение,
съразмерно на уважената част на исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава само в частта за разликата над 2534,95лв. до пълния претендиран размер от
2570,10лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5