Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на
секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 316 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на «КОЦ-Шумен» ЕООД с ЕИК ....., седалище и адрес на управление ***,
представлявано от д-р С.с.а.против Заповед за налагане на санкции № РД-09-95 от
22.07.2020г. издадена от Директора на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК)
- гр.Шумен. С обжалвания административен акт на лечебното заведение, в
качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ, рег.№ ********** от
регистъра на МЗ по договор №270307/20.02.2020г., са наложени четири санкции
«финансова неустойка», всяка от които в размер на 200 лева.
В жалбата
се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество
свеждащи се до постановяването ѝ при съществено нарушение на материалния
закон и при несъблюдаване на неговата цел. Лечебното заведение не оспорва
констатациите на проверяващите, но счита, че констатираните пропуски в
медицинската документация се дължат на технически грешки, поради което
съставляват маловажен случай на нарушение, за който не следва да се налага
финансова санкция. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни
разноски. В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител адв.П.П.от АК – Шумен, който
заявява, че поддържа подадената жалба и по аргументи за неправилност на
наложените санкции, настоява за отмяна на обжалваната заповед, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
- директор на РЗОК - гр. Шумен, представляван в съдебно заседание от адвокат С.С.от
АК – Шумен и юрисконсулт З.А., оспорва подадената жалба като неоснователна.
Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за неговата материална законосъобразност, като
сочи, че по делото са налице безспорни доказателства за наличието на всяко едно
от визираните в заповедта нарушения, които са обусловили налагане на санкциите.
Въз основа на изложените съображения в съдебно заседание и в представени
писмени бележки моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Шуменският
административен съд като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
производството, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Между НЗОК
и «КОЦ – Шумен» ЕООД е сключен Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури № 270307/20.02.2020г.
Със
Заповед № РД-18-71/01.06.2020г. на Директора на РЗОК - Шумен е назначена
проверка на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ със задача
«Изпълнение на договорите за болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за
медицинските дейности за 2018г. и НРД за МД 2020-2022г.». Със същата заповед
административният орган определил проверката да се извърши от екип в състав:
д-р И.Н.Б., В.И.К.и Н.О.Д.- контрольори в РЗОК – Шумен.
За
резултатите от проверката е изготвен Протокол № VII-58-71/08.06.2020г. (л.23-35),
като релевантни за настоящия спор са следните констатации:
В т.V.1.
от протокола е отразено, че съгласно ИЗ №1140/2020г. на ЗОЛ Р.В.Р., същата е
постъпила на 28.02.2019г. и изписана на 04.03.2019г. по КП №068.1 «Диагностика
и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт за лица над
18-годишна възраст» с окончателна
диагноза по МКБ К21.0 «Гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит». Проверяващите
констатирали, че в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури /МЗ-НЗОК бл. №7/ в Част IV. «Данни,
попълвани при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за извънболнична помощ
с легла пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение пациент», е вписана
дата на изписване/превеждане на пациента 28.02.2020г. Констатацията досежно
некоректна дата на изписване / превеждане на пациента, вписана в направлението
за хоспитализация, е квалифицирана като нарушение на чл.385, ал.1 от НРД МД за
2020-2022г., Част IV «Данни, попълвани
при изписване на преминал през
стационара /ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал през
лечебното заведение пациент» от «Указания за попълване на направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури» на Приложение №2 към НРД МД за 2020-2022г., съставляващо
нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация.
В т.V.2.
от протокола се съдържа констатация на проверяващите досежно нарушение на
медицинската документация, установено по ИЗ №1423/2020г. на ЗОЛ Т.А., постъпил
на 17.03.2020г. и изписан на 24.03.2020г. по КП №70.1 «Диагностика и лечение на
болест на Крон и улцерозен колит за лица над 18-годишна възраст» – приложен е
екземпляр от епикриза, издадена при дехоспитализация на пациента, в който не са
положени подписи на лекуващ лекар и началника на съответното отделение, в
разрез с изискванията на чл.293, ал.3, т.22 от НРД МД 2020-2022.
По т.V.3.
на Протокола е установено, че към документацията по ИЗ №1616/2020г. на ЗОЛ П.И.П.,
постъпил на 30.03.2020г. и изписан на 07.04.2020г. по КП №175 «Оперативни
процедури на тънки и дебели черва, вкл.
при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18 години», с диагноза по МКБ С20 «Злокачествено
новообразувание на правото черво (ректум)», е приложен екземпляр от епикриза,
издадена при дехоспитализация на пациента, в който не е вписана дата на
изписване на пациента и контролни прегледи в болницата. Констатацията за
невписана дата на изписване на пациента и контролни прегледи в болницата в
епикризата на ЗОЛ, в нарушение на чл.293, ал.3, т.1 и т.19 от НРД МД 2020-2022,
е счетена за нарушение на установените изисквания за работа с медицинска
документация.
Съгласно
т.V.4. на Протокола, при проверката по ИЗ №1962/2020 на ЗОЛ В.Т.Б., постъпила
на 23.04.2020г. и изписана на 25.04.2020г. по КП №163 «Оперативни интервенции
чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване
на женските полови органи» с окончателна диагноза по МКБ №72 «Възпалителна
болест на шийката на матката», е установено, че в направление за хоспитализация
/ лечение по амбулаторни процедури /МЗ-НЗОК бл.№7/, в Част IV «Данни, попълвани
при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за извънболнична помощ с легла
пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение пациент», не е вписана
основната диагноза на пациента в нарушение на чл.385, ал.1 от НРД МД за
2020-2022г. и на Част IV «Данни, попълвани при изписване на преминал през
стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал през
лечебното заведение пациент» от «Указания за попълване на направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури» на Приложение №2 към НРД МД за
2020-2022г., съставляващо нарушение на установените изисквания за работа с
медицинска документация.
Протоколът
от проверката е връчен на представляващия «КОЦ - Шумен» ЕООД - Шумен на 08.06.2020г.
Лечебното
заведение не е оспорило констатациите по протокола.
Със
Заповед за налагане на санкции № РД-09-95/22.07.2020г., издадена на основание
чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.408, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 от НДР МД 2020-2022г.,
Директорът на РЗОК - Шумен наложил на «КОЦ Шумен» ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК .....,
рег.№ ********** от Регистъра на МЗ, представлявано от д-р С.С.А., общо четири
санкции «финансова неустойка», както следва: по т.V.1. от Протокола - санкция
«финансова неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за
МД 2020-2022г.; по т.V.2. от Протокола - санкция «финансова неустойка» в размер
на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г; по т.V.3. от Протокола - санкция «финансова
неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г.;
по т.V.4. от Протокола - санкция «финансова неустойка» в размер на 200 лева, на
основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г.
Заповедта
за налагане на санкции е връчена на «КОЦ Шумен» ЕООД - гр.Шумен на 22.07.2020г.
Несъгласно
със същата, дружеството я оспорило с жалба, подадена чрез административния
орган с вх.№ 29-02-774/04.08.2020г.
Към делото
са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна
преписка по издаване на акта.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Заповед за налагане на санкции № РД-09-95/22.07.2020г., издадена от
Директора на РЗОК - Шумен – индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.5 от ЗЗО. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице – адресат на
акта, който е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, имащо правен интерес да оспори горепосочения административен
акт, поради което е процесуално допустима.
При
разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът
приема следното:
При извършения служебен контрол за валидност, съдът приема, че заповедта за
налагане на санкции е издадена от компетентен орган. Видно от същата, нейн
издател е Д.И.Г., действаща в качеството си на ИД директор на РЗОК – Шумен. По
делото е представена Заповед №РД-09-224/14.02.2020г., с която управителят на
НЗОК възлага на Д.И.Г. да изпълнява функциите на директор на РЗОК – Шумен,
считано от 14.02.2020г. до заемането длъжността директор на РЗОК чрез
провеждане на конкурс. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, в чиито правомощия е налагането на санкции
съгласно чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма.
Същата е изготвена в законоустановената писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановена при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като
съдържа подробно изложение на фактическите основания, обусловили обективираното
в нея властническо волеизявление, които напълно кореспондират с посочените
правни основания за това. Като правно основание за издаването ѝ е
цитирана нормата на чл.74, ал.5 от ЗЗО, овластяваща директора на РЗОК да издаде
заповед за налагане на санкции, когато лицето, обект на проверката, не изрази
становище по чл.74, ал.5 от ЗЗО, като са посочени конкретните факти,
квалифицирани от административния орган като нарушение на съответните правни
норми от НРД МД 2020 - 2022г. Доколкото лечебното заведение не е изразило
възражение против констатациите по протокола, правилно директорът на РЗОК е
упражнил правомощието си да издаде заповед за налагане на санкции, с оглед
приетото от него становище досежно наличие на визираните в протокола от
проверката нарушения.
По делото не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила
при осъществяване на действията от страна на органите на РЗОК.
Административното производство е инициирано със Заповед № РД-18-71/01.06.2020г.
на Директора на РЗОК Шумен - компетентен административен орган съгласно чл.72,
ал.3 от ЗЗО.
Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК
за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки,
извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на
управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни
лица от РЗОК – контрольори. В случая с цитираната по-горе заповед е разпоредено
проверката на «КОЦ – Шумен» ЕООД - Шумен да се осъществи от поименно посочени
длъжностни лица от РЗОК - Шумен – контрольори - д-р И.Н.Б., В.И.К.и Н.О.Д.. С оглед на това съдът приема,
че проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗЗО.
За резултатите от проверката е съставен Протокол № VII-58-71/08.06.2020г.,
в който са описани установените факти, като екземпляр от протокола е
предоставен на лицето – обект на проверката, срещу подпис, в унисон с
разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗЗО.
Предвид горното съдът приема, че Заповед за налагане на санкции № РД-09-95/22.07.2020г.
на Директора на РЗОК - гр.Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При проверка
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По т.1 от
обстоятелствената част на заповедта административният орган се е позовал на
нарушение, описано в т.V.1. от Протокол № VII-58-71/08.06.2020г., констатирано при
проверка на медицинската документация, съставляваща част от ИЗ № 1140/2020г.
(л.99-102) за проведено лечение на ЗОЛ Р.В.Р. по КП №068.1 и изразяващо се
некоректна дата на изписване / превеждане на пациента в Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури
/МЗ-НЗОК бл. №7/. В част IV. «Данни, попълвани при изписване на преминал
през стационара / ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал
през лечебното заведение пациент» на медицинския документ е вписана дата на изписване/превеждане на пациента 28.02.2020г.
Констатацията досежно некоректна дата на изписване/превеждане на пациента,
вписана в направлението за хоспитализация, е квалифицирана като нарушение на
чл.385, ал.1 от НРД МД за 2020-2022г. и част IV «Данни, попълвани при изписване
на преминал през стационара /ЛЗ за
извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение
пациент» от «Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури» на Приложение №2
към НРД МД за 2020-2022г., съставляващо нарушение на установените изисквания за
работа с медицинска документация.
Според чл.385, ал.1 от НРД МД 2020-2022г. «Направление за хоспитализация /
лечение по амбулаторни процедури» (бл.МЗ-НЗОК №7) се изготвя съгласно
изискванията и реквизитите, посочени в приложение №2. Съгласно Указания за
попълване на направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури и
утвърдената бланка, в част IV «Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за извънболнична помощ с
легла пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение пациент», следва да се
впише дата и час на изписване/превеждане – задължително се вписва датата на
изписване от болницата / ЛЗ за извънболнична помощ с легла или на превеждане в
друга болница.
Съдът констатира, че при изложение на конкретните фактически основания,
обусловили налагане на санкцията за това нарушение, административният орган е
посочил, че Р.В.Р. е постъпила на 28.02.2019г. и изписана на 04.03.2019г. по КП
068.1. По идентичен начин е описано нарушението и в протокола за проверка, към
който е препратил директорът на РЗОК в мотивите на заповедта. Тази констатация
по никакъв начин не се доказва от събраните в хода на проверката писмени
документи, приобщени към доказателствата по делото. От Направление за
хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури, както и от ИЗ № 1140/2020г. и
Епикриза се установява, че Р.В.Р. е постъпила на 28.02.2020г. и изписана на
04.03.2020г. по КП 068.1, а не както е приел административният орган –
постъпила на 28.02.2019г. и изписана на 04.03.2019г. С оглед това съдът приема,
че санкцията за нарушението по т.V.1. от протокола се явява
необоснована, поради което заповедта в тази ѝ част следва да бъде
отменена само на това основание.
Независимо от гореизложеното, доколкото страните по делото не спорят
относно обстоятелството, че в Направление за хоспитализация / лечение по
амбулаторни процедури (МЗ – НЗОК, бл.7) на ЗОЛ Р.В.Р.,
приета за лечение в «КОЦ – Шумен» ЕООД на 28.02.2020г. и изписана на 04.03.2020г.
по клинична пътека №068.1, е вписана дата на изписване – 28.02.2020г. (т.е.
датата, на която лицето е постъпило в лечебното заведение), който факт се
установява и от приложеното към делото заверено копие от посочения документ,
съдът намира за необходимо да изложи допълнителни аргументи досежно направения
от него извод за незаконосъобразност на наложената санкция, дори и при хипотеза
на установеност на нарушението.
Действително констатацията за
некоректно посочена дата на изписване на ЗОЛ в бл. МЗ-НЗОК №7 съставлява
нарушение на разписаните изисквания за работа с медицинска документация,
доколкото в част IV «Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара
/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал през лечебното
заведение пациент» от Указания за попълване на направление за хоспитализация /
лечение по амбулаторни процедури в Приложение №2 от НРД МД 2020-2022г., изрично
е предвидено да се впише датата на изписване на пациента. Това задължение не е изпълнено
от страна на ЛЗ, тъй като при отразяването на датата е посочена датата
28.02.2020г. (датата на хоспитализация), вместо 04.03.2020г. – датата, на която
лицето е изписано, като по този начин оспорващото дружеството е нарушило
указанията за попълване на медицинската документация в сочения от
административния орган аспект. Независимо от това съдът приема, че
констатираният пропуск не следва да бъде санкциониран с налагане на санкция
«финансова неустойка», като счита, че същият съставлява явна фактическа грешка,
респективно маловажен случай по смисъла на §1, т.4.2, б. «в» от ДР на НРД МД 2020-2022.,
по следните съображения:
Видно от приложените към делото ИЗ № 1140/2020г. и Епикриза, ЗОЛ е постъпила
за лечение на 28.02.2020г. и е изписана на 04.03.2020г., като това
обстоятелство изрично е посочено в цитираните документи. Установява се също, че
в Направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури в блок
«Преминал през лечебно заведение» като дата на изписване е вписано
«28.02.2020г.», на която дата лицето всъщност е прието в ЛЗ. Очевидно е, че е
налице техническа грешка при отразяване на датата, на която лицето е изписано,
като коректната дата се установява от всички останали документи, съставляващи
част от медицинската документация по ИЗ 1140/2020. С оглед изложеното съдът
приема, че е налице техническа грешка, допусната при издаване на документа,
която по никакъв начин не води нито до проблем с отчитането на извършената
дейност, нито има някакви последствия по отношение на лечението на пациента. При
тази хипотеза административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.408,
ал.4 от НРД МД 2020 – 2022г., като вместо да наложи наказание, направи
предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. По
изложените съображения съдът приема за незаконосъобразна обжалваната заповед, в
частта ѝ, с която на «КОЦ – Шумен» ЕООД е наложена санкция за нарушение
по т.V.1. от протокола.
С оспорваната заповед на лечебното заведение е наложена санкция «финансова
неустойка» в размер на 200 лева, за това, че в приложената към ИЗ № 1423/2020г.
на ЗОЛ Т.А.Т., постъпил на 17.03.2020г. и изписан на 24.03.2020г. по КП №70.1,
епикриза, издадена при дехоспитализация на пациента, не са положени подписите
на лекуващ лекар и на началника на съответното отделение – констатация,
съдържаща се в т.V.2. от протокола за проверка. Фактите, отразени в тази част на
протокола и в обстоятелствената част на обжалваната заповед, се установяват от
приложеното на л.105-107 от делото заверено копие на епикриза. От същото е
видна липсата на подписи върху документа, въз основа на което съдът приема, че
е налице нарушение на чл.293, ал.3, т.22 от НРД МД 2020-2022г. Според
цитираната разпоредба един от реквизитите на епикризата са подписите на
лекуващия лекар и началника на съответното отделение или негов заместник, като
лекуващият лекар може и да не бъде изписващият лекар. Нормата указва, че
епикризата следва да носи два подписа, съответно на лекуващия лекар и на
началника на отделението (или негов заместник). Видно от приложените към делото
доказателства, Епикриза на Т.А.Т. не съдържа подпис нито на завеждащ отделение,
нито на лекуващ лекар. Липсата на реквизит на издадената епикриза съставлява
нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация. Въз основа на това директорът на РЗОК - Шумен
правилно е приел, че от страна на изпълнителя на болнична помощ безспорно е
налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация
по чл.293, ал.3, т.22 от НРД МД 2020-2022г., поради което и на основание
чл.416, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. е наложил санкция «финансова неустойка». Санкционна
разпоредба сочи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши
установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с
изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция «финансова неустойка» в размер от
200 до 500лв. В случая е налице нарушение на установените изисквания за работа
с медицинска документация, като с обжалваната заповед в частта досежно
констатацията по т.V.2. от протокола, на лечебното заведение е наложена санкция
в минималния размер от 200 лева, която съдът намира за правилна и обоснована.
Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за
незаконосъобразност на заповедта, предвид «маловажност на нарушението».
Съгласно разписаните правила за работа с медицинска документация, при
дехоспитализация изпълнителят на болнична медицинска помощ предоставя на
пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни
екземпляра, като първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или
на членовете на семейството му или на придружаващите го лица срещу подпис в «История
на заболяване» (ИЗ); вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез
пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица
на ОПЛ; копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на
пациента и се съхранява в лечебното заведение (арг. чл.287, ал.1 от НРД МД 2020-2022г.).
Съгласно чл.287, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. епикризата съдържа 23 реквизита,
един от които е подписи на лекуващия лекар и на началника на отделението.
С §1, т.4.2 от ДР на НРД МД 2020-2022г. е дадена легална дефиниция на понятието
«маловажен случай» по смисъла на чл.395, ал.4 за болничната медицинска помощ, с
изброяване на четири възможни хипотези, а именно: а). липса на подпис на
декурзус от лекуващ лекар; б). липса на декурзус в почивни дни на нетежко
болни; в). технически грешки в медицинската документация; г). липса на печат
върху епикризата). Липсата на реквизит на епикризата не може да се приеме за
техническа грешка, каквато би могла да е налице при явното несъответствие между
отразените в ИЗ данни и действителното положение, установимо от медицинската
документация. При техническата грешка става въпрос за неправилно отразяване на
дати, цифрови стойности, имена и др., докато в настоящия казус случая касае
липса на реквизит. В процесния случай не е налице нито един от изброените
фактически състави, а наличието на допуснато нарушение изисква ангажирането на
административната отговорност на лечебното заведение. Въз основа на изложеното
съдът приема, че обжалваната заповед, с която е наложена санкция за нарушение
по т.V.2. от протокола, е издадена при съблюдаване на материалния закон и
неговата цел.
Гореизложените аргументи са относими и по отношение на санкцията, наложена
за нарушението по т.V.3. от протокола. При извършения контрол на работата с
медицинска документация е установено, че в приложената към ИЗ № 1616/2020г. на
ЗОЛ П.И.П., постъпил на 30.03.2020г. и изписан на 07.04.2020г. по КП №175,
епикриза, издадена при дехоспитализация на пациента, не е вписана дата на
изписване на пациента и контролни прегледи в болницата. Констатацията на
проверяващите в тази насока се потвърждава от приложената към делото епикриза.
Видно от същата, в епикризата липсват дата на изписване и дати на контролни
прегледи. Констатираното е нарушение на чл.293, ал.3, т.1 и т.19 от НРД МД
2020-2022г., изразяващо се в липса на задължителен реквизит на епикриза и по
същество съставлява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска
документация. Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя, че е
налице «маловажен случай», тъй като се касае за пропуск в медицинската
документация, който не може да бъде определен като техническа грешка. Както се
посочи и по-горе, техническа грешка е налице при неправилно отразяване на дати,
цифрови стойности, имена и др., а настоящият случай не е такъв. Именно поради
тези съображения е налице съставомерност на вмененото на жалбоподателя деяние и
не са налице основания да се приеме, че е налице техническа грешка.
Обстоятелството, че в История на заболяването, на стр.3 е отразено получаването
на 2 броя епикризи и дати на контролни прегледи, съответно на 15.04.2020г. и на
22.04.2020г., не обосновава несъставомерност на деянието. Изискването, което
поставят императивните норми, разписани в НРД МД 2020-2022г., е тези дати да
бъдат вписани в епикризата. Именно това е и документът, който се предоставя на
пациента и ОПЛ и същият следва да съдържа цялата информация, изискуема съгласно
чл.293, ал.3 от НРД МД 2020-2022г., в това число и датата на изписване и датите
на контролни прегледи.
С оглед изложеното съдът приема, че оспорващото дружество, в качеството си
на изпълнител на болнична медицинска помощ, е нарушило установените изисквания
за работа с медицинска документация и в частност изискването на чл.293, ал.3,
т.1 и т.19 от НРД МД 2020-2022г., поради което административният орган му е
наложил финансова неустойка в размер на 200 лева при наличие на визираните в
чл.416, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. материалноправни предпоставки.
Относно законосъобразността на санкцията, наложена за нарушение по т.V.4.
на Протокола, съдът приема следното:
Санкцията е наложена за това, че в Направление за хоспитализация / лечение
по амбулаторни процедури /МЗ-НЗОК бл.№7/ по ИЗ №1962/2020 на ЗОЛ В.Т.Б.,
постъпила на 23.04.2020г. и изписана на 25.04.2020г. по КП №163, не е вписана
основната диагноза на пациента в разрез с чл.385, ал.1 от НРД МД за
2020-2022г., съставляващо нарушение на установените изисквания за работа с
медицинска документация. Фактическите установявания при проверката, се
подкрепят от приобщените по делото доказателства. Видно от същите, в част IV
«Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за
извънболнична помощ с легла пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение
пациент» от Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури -
л.113 от делото, не е вписана основната диагноза на пациента. Нормата на чл.55,
ал.2, т.5 от ЗЗО сочи, че НРД съдържат документацията и документооборота, а
според разпоредбата на чл.385, ал.1 от НРД МД за 2020-2022г. направлението за
хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури /МЗ-НЗОК бл.№7/ се изготвя
съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение №2. В «Указания за
попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури» на
Приложение №2 към НРД МД за 2020-2022г., изрично се сочи, че в Част IV «Данни,
попълвани при изписване на преминал през стационара / ЛЗ за извънболнична помощ
с легла пациент», Блок «Преминал през лечебното заведение пациент», се вписва основна
(водеща, окончателна) диагноза - състоянието, което след направените
изследвания се явява основна причина за приемане на пациента в ЛЗ за полагане
на медицински грижи (изписва се на български език), както и код по МКБ 10,
съобразно правилата за кодиране. В случая ИМП не е изпълнил задължението си да впише
в Направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури /МЗ-НЗОК
бл.№7/ по ИЗ №1962/2020 основната диагноза на пациента, с което е нарушил
установените изисквания за работа с медицинска документация. Деянието не
съставлява маловажен случай, тъй като не попада в нито една от изброените в §1,
т.4.2 от ДР на НРД МД 2020-2022г. хипотези. Като неоснователно се преценява възражението
на оспорващия, че нарушението е техническа грешка, тъй като основната диагноза
на ЗОЛ се установява от титулната страница на ИЗ и епикризата, като единствено
в направлението за хоспитализация не е отразен този реквизит. В тази връзка
съдът следва да отбележи, че липсата на отразяване на основното заболявание в
направлението за хоспитализация не може да се приеме за техническа грешка,
каквато е налице при явното несъответствие между отразените в ИЗ данни и
действителното положение, установимо от медицинската документация, тъй като в
настоящия казус се касае липса на реквизит. Именно поради тези съображения е
налице съставомерност на вмененото на жалбоподателя деяние и не са налице
основания да се приеме, че е налице техническа грешка. За пълнота следва да се
отбележи, че инструкции за начина на попълване на направлението са посочени в съответната
бланка, наречена бл.МЗ-НЗОК №7 от Приложение №2 към НРД МД за 2020-2022г., което
дава възможност за пълнота на попълване на медицинската документация.
Направлението за хоспитализация е документ, чрез който се отчита оказаната
болнична помощ и неговото попълване продължава и след хоспитализацията. Същото
е официален удостоверителен документ, като фактите, които са отразени в него,
се считат за осъществени. Неправилното попълване и изготвяне на документа
съставлява нарушение на разпоредбите на НРД МД 2020-2022г. за надлежно попълване
на медицинската документация, което правилно е санкционирано с обжалваната
заповед.
Предвид изложените аргументи по отношение на санкциите за нарушенията по
т.V.2.; т.V.3. и т.V.4. от протокола, съдът приема, че приобщените в хода на
административното производство доказателства относно тези констатации, налагат
несъмнения извод, че са налице визираните нарушения на изискванията за
попълване на медицинската документация, като процесуалните действия на органите
на РЗОК - Шумен в хода на извършената на жалбоподателя проверка са осъществени
съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са
възприети и възпроизведени от органите на РЗОК в издадения административен акт,
съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното
производство и въз основа на това са наложени съответните санкции на
жалбоподателя. Доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение
така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са
ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, с
оглед общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК, като лице,
претендиращо настъпване на благоприятни правни последици. Предвид изложеното, съдът
приема за правилно становището на административния орган, че всяка една от
описаните в т.V.2.; т.V.3. и т.V.4. от протокола констатации, съставлява
нарушение на посочената от ответника правна норма, поради което правилно за
всяко едно от тези нарушения е приложена санкцията, предвидена в чл.416, ал.3
от НРД МД 2020-2022г., касаеща нарушение на установените изисквания за работа с
медицинска документация.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че при наличието на
горепосочените нарушения, правилно административният орган е наложил отделна
санкция за всяко едно от тях, в унисон с разпоредбата на чл.412, ал.2 от НРД МД
2020-2022г., според която за всяко констатирано нарушение се прилага съответна
по вид и размер санкция.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че Заповед за налагане на
санкции № РД-09-95/22.07.2020г. на директор на РЗОК - Шумен, с която на «КОЦ –
Шумен» ЕООД са наложени санкции, както следва: по т.V.2. от Протокола - санкция
«финансова неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за
МД 2020-2022г; по т.V.3. от Протокола -
санкция «финансова неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3
от НРД за МД 2020-2022г.; по т.V.4. от Протокола - санкция «финансова
неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД
2020-2022г., е обоснована, съответства на материалния закон и негова цел,
поради което жалбата в тази ѝ част следва
да се отхвърли като неоснователна.
Обжалваната заповед, в частта ѝ, с която се налага санкция «финансова
неустойка» за нарушение по т.V.1. от протокола, се явява необоснована и
неправилна, поради което същата следва да бъдат отменена в тази ѝ част.
С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалните
представители и на двете страни, на същите следва да се присъдят направените от
тях разноски, съобразно с уважената част на жалбата, съответно съобразно
отхвърлената част на жалбата. Направените и доказани от оспорващия разноски са
в размер на 410 лева, в това число договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и държавна такса – 50 лева, като на
основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед уважената част на жалбата на същия
следва да се присъдят разноски в размер на 102 лева.
Разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, определени
при съобразяване характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, са в размер на 100 лева, като на основание чл.143, ал.4 от АПК
съобразно отхвърлената част от жалбата, на страната се дължат разноски в размер
на 75 лева. След прихващане на двете суми, в полза на оспорващия следва да се
присъдят разноски в размер на 27 лева.
Воден от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на «КОЦ-Шумен» ЕООД с ЕИК .....,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от д-р С.С.А., Заповед за налагане на санкции №
РД-09-95/22.07.2020г. на директор на РЗОК – Шумен в частта ѝ, с която на
«КОЦ – Шумен» ЕООД е наложена санкция «финансова неустойка» в размер на 200
лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г. за нарушение по т.V.1.
от протокол № VII-58-71/08.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на «КОЦ-Шумен»
ЕООД с ЕИК ....., седалище и адрес на управление ***, представлявано от д-р С.С.А., срещу Заповед за налагане на санкции №
РД-09-95/22.07.2020г. на директор на РЗОК – Шумен,
в останалата ѝ част, с която на «КОЦ – Шумен» ЕООД са наложени санкции, както следва:
по т.V.2. от протокол № VII-58-71/08.06.2020г. - санкция «финансова
неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД
2020-2022г.; по т.V.3. от протокол № VII-58-71/08.06.2020г. - санкция «финансова неустойка» в
размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г.; по
т.V.4. от протокол № VII-58-71/08.06.2020г. - санкция «финансова
неустойка» в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД
2020-2022г.
ОСЪЖДА Районна
здравно осигурителна каса - гр.Шумен да заплати на «КОЦ - Шумен» ЕООД с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление ***, представлявано от д-р С.С.А., разноски по делото в размер на 27 (двадесет и
седем) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: